|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. С., |
10.05.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г О, ІІ б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
тридесети април |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
Съдия Димитрова |
гр. дело N |
16603 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивни жалби на Х.А.Д., О.О.С., П.М.А.
и И.С.Й. срещу
решение от 26.08.2014г. на СРС, 59 състав, постановено по гр.д. № 8096/10г., с
което срещу тях са уважени искове по чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят Х.А.Д. твърди, че
първоинстанцинното решение е
неправилно и необосновано. Въпреки
правилно изяснена и възприета фактическа обстановка, съдът е приел, че са
налице предпоставките за ангажирането на
имуществената му отговорност. Прието е, че той и останалите ответници са
причинили вреда на работодателя- липса и това е умишлено, при и по повод
изпълнение на трудовите им задължения.
За да отговарят е необходимо да са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта- деяние, което да е противоправно, да е причинена вреда и
причинна връзка между тях. От събраните по делото доказателства е установено, че липсващото имущество не е собственост
на работодателя му, а на трето лице, с което ищецът е в договорни отношения.
Поради това не би могло да се ангажира отговорността на жалбоподателя Хр. Д. за вреди причинени на трето лице при и по
повод на възложената му работа. Първоинстанционният съд не е зачел
представения по делото констативен акт №
450/21.05.2009г. съставен от комисия, назначена от ищеца, от който се
установява, че липсващите пратки не са предадени от инкасатора и не са
постъпвали в „ДКУ“ АД. Не е взето предвид и обстоятелството, че самият
работодател е извършил проверка месец след
липсата и е установил, че в дебаркадера, където той
работи, е била и Б.Г., която е главен касиер в дружеството и на нея й е
вменено задължението да оказва съдействие и контрол върху служителите, които са
били на смяна. В противоречие на
съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил събраните гласни доказателства
и по- конкретно тези на свидетеля Л., отговарящ за сигурността в Д.то. От
разпита му се установява, че не може точно да посочи колко са пратките в шкафа
тип- шлюз и колко се вадят от него. Свидетелят е заявил, че не
може да се каже дали всички приети ценни пратки от една смяна са били отчетени
в системата по предвидения за това начин и дали друга част от тях са
останали за отчитане от другата смяна. Това
са факти за лошата организация на работата при работодателя. Съдът не е взел предвид, че
вътрешните правила не се четат на работниците и служителите, а те подписват
само декларации, в които липсва отбелязване на връчител, а в повечето случаи такива
няма в трудовите им досиета. В деня на
установената липса, жалбоподателят е бил първа смяна на работа в
дебаркадер и от извършения от съда оглед на видиозапис от камера 6 изрично се установява, че в 13.01ч. от банкомата, който е на принципа
на шлюз, чиято врата е била отворена, излиза служител на работодателя, който няма право да
влиза в дебаркадер, бави се три минути и излиза от него с нещо в ръка, което прикрива.
Въззивникът счита, че като не е обсъдил всички доказателства съдът е постановил
неправилно и необосновано решение.
Жалбоподателят О.С. излага, че първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като е разгледан иск,
който не е подсъден на СРС. Счита, че атакуваният съдебен акт е и неправилен,
тъй като той не е причинил липса на дружеството. Имуществото, което се твърди, че липсва е
собственост на трето лице, а не на ищеца, с което последният е в договорни
отношения. Поради това не може да му се търси отговорност по реда на чл.207,
ал.1, т.2 от КТ. Въззивникът С. счита, че представените по делото доказателства
са неотносими и недопустими в процеса. Поддържа, че „ДКУ“ АД не е доказало твърденията си в исковата молба, както и че няма вина за
претендираните липси. Видно от констативен акт № 450/21.05.2009г. е, че липсващите пратки не са предадени от инкасатора
и не са постъпвали при работодателя.
Т.е. липсата е от действия на трети лица
и е недопустимо да се търси отговорност от него. Ищецът не е представил в
оригинал трудовия договор и
допълнителните споразумения към него и
Ол. С. и копията е следвало да бъдат изключени от доказателствата по делото. Той не е имал качество на отчетник по
смисъла на чл.207 от КТ. Поддържа, че на
27.04.2009г. първата смяна, в която са
Хр. Т. и Т. Т. заедно с главния касиер Б. Г. са приели пратките от инкасатор на
„Груп4“, но те не са постъпвали изобщо в дружеството. Горните служители не са проверили дали
доставените пратки отговарят на описаните в протокола. Счита, че в случая
следва да се приложи ограничената имуществена отговорност по КТ. Самият работодател
е съпричинител на вредоносния резултат. От доказателствата по делото е
установено, че не се спазват
правилата за предаване и получаване на
ценни пратки като в това участват всички служители. От събраните доказателства се установява, че
и различни от ответниците лица, имат достъп до работните помещения, в които се
предават и приемат ценни пратки.
Жалбоподателят П.А. счита, че обжалваното от него решение е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и противоречи
на закона. Съдът не е взел предвид, че
редът за предаване и приемане между двете смени
е спазен, такъв, какъвто е установен
в „ДКУ“ АД. Свидетелят В.е потвърди, че не е виждал да има такива
протоколи. Неправилно е твърдението на
Б. Г., че предявеният иск е основателен и че е оказала методическа помощ на
първа смяна. Съдът не е взел предвид
констативен акт № 150/21.05.2009г., в който се твърди, че липсващите пратки не са предадени от
инкасатора и не са постъпвали в „ДКУ“
АД. В докладна № 149/21.05.2009г. се твърди, че липсващите пратки не са
регистрирани в информационната система на ищеца. От прегледа на записите в
съдебно заседание се вижда, че няма организация от страна на ръководството на
дружеството. Не може да се приложи колективна
отговорност, когато кражба е извършена извън работодателя.
Жалбоподателят И. Й.
счита първоинстанционното решение за недопустимо, тъй като е постановено по
недопустим иск. Той поддържа, че работодателят е солидарно
отговорен с извършителя на работата/
ответниците по делото/ по отношение на увредения. Отговорността му не е на
лично основание и като причинител на вредата за лични свои виновни действия или
бездействия, а за такива на извършителя на работата при или по повод, на която
са причинени вредите. Затова дори и да се приеме, че за ищеца има вреда и тя е
причинена изцяло от ответниците при възложената им работа, не е налице хипотезата на чл.127, ал.2 от ЗЗД и чл.54 от ЗЗД. Ищецът е бил в договорни отношения
с възложителя на работата и на второ
място работникът – в трудови отношения също с възложителя- работодател и в
изпълнение на този договор е причинена
вреда. В този случай отговорността на работника е по чл.206 от КТ или се
изключва – чл.204 от КТ. Счита, че не е
налице солидарна отговорност , поради което искът е недопустим. Поддържа, че не може да се ангажира
отговорността му, когато са причинени щети на трето лице, освен когато рискът и
отговорността за имуществото по силата на договора преминава в изпълнителя. В хода на делото не е представен договор, от който да е видно, че
рискът и отговорността за предоставените ценни пратки са преминали върху „ДКУ“
АД. Подобно заключение не може да се направи от
договора между ищеца, БНБ и „У.Б.“ АД. Според чл.47 от Общите условия,
които са задължителни за ищеца и неговите
контрагенти, рискът и
отговорността за имуществото не
преминават върху изпълнителя, а
последният е длъжен да застрахова тяхната стойност, която ще бъде
заплатена от застрахователя при
настъпване на застрахователното събитие.
Съдът е следвало да разгледа въпроса, защо ищецът не е застраховал пратките в пълен размер , а само за 70 000лв. и това не представлява ли виновно поведение от
негова страна за настъпването на вредата от 50 000 лв. След като ищецът е приел личен/ дружествен риск за евентуални щети, то той носи
риска за настъпилите вреди в този
размер. Затова не могат да бъдат държани
отговорни ответниците за настъпилите
щети за дружеството по реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Жалбоподателят сочи, че
е бил втора смяна в „дебаркадер“, а констатираната липса е била предмет на
приемане от първата смяна. Във връзка с
липсващите ценни пратки е образувана прокурорска преписка като от нея може да
се направи извод, че те не са постъпвали
в „дебаркадер“ при ищеца. Това е установено и с констативен акт №
150/21.05.2009г. От гласните доказателства се установява, че дейността в „дебаркадер“ е била оставена без
контрол. В тази връзка се позовава на направеният оглед на видеозаписи от камерите на дружеството. Няма спор, че Ив.
Й. не е получавал ценни пратки на посочената дата. Твърдението, че служителите
от втора смяна са извършили въвеждане на ценните пратки в информационната
система, само по себе си е опровергаване от страна на ищеца на търсена и вменяване на вина на жалбоподателя Й.. От доказателствата по делото се
установява работната обстановка и възприетите практически правила на работа с мълчаливото съгласие на работодателя. Това
изключва вината и поради това решението на районния съд се явява неоснователно.
Поддържа, че то е постановено при висящо досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за противозаконно присвояване на двете ценни пратки.
Счита, че въпросът за установяване на извършителя е преюдициален з.настоящото
дело. Счита, че той не може да носи солидарна отговорност, тъй като безспорно е
установено, че ценните пратки са приети от първа смяна на 27.04.2009г. Те не са
бели въведени в информационната система от нея, въпреки че служителите са били длъжни. Рискът и имуществената
отговорност са останали в тях.
Затова жалбоподателите молят въззивния съд да отмени атакуваното решение и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Ответникът „ Д.за к.у.“ АД в
депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представитгел, оспорва жалбата.
Ответникът Т.Т. в депозирани
писмени отговори оспорва жалбата.
Третото лице помагач Б. Г. не взема становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производства
по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира з.установено следното от фактическа и
правна страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът
„Д.за к.у.“ АД твърди, че има сключени трудови договори с петимата
ответници и те са изпълнявали длъжността
„касиер“. С П.А., И.Й. и О.С. те са прекратени на основание
чл.325, т.1 от КТ. Всичките са запознати с длъжностните характеристики за
изпълняваната длъжност, според които в трудовата им функция се включва
събиране, разходване, съхранение и отчитане на парични ценности. Те са материално отговорни лица по смисъла на
чл.207 от КТ. Всички ответници са подписали декларация, че са запознати с Вътрешните правила за касовата дейност, както
и са декларирали, че в случай на установени липси или други причинени вреди на
дружеството, ще носят солидарно пълна имуществена отговорност. На 21.05.2009г. при ищеца е постъпил сигнал от „У.Б.“ АД, че
сметката й не е заверена със сумата от 120 000 лв., представляващи две
ценни пратки на стойност от по 60 000лв. От своя страна банката не е заверила сметката на своя клиент „К.Б.“ ЕООД
със същата сума. Банката е твърдяла, че
двете ценни пратки са доставени в териториалното поделение на ищеца от инкасатор от дружеството- доставчик „Г4С.сервиз
Б.“ АД на 27.04.2009г. Ищецът е направил
проверка и е съставен констативен протокол № Сф- 150/21.05.2009г., в който е
отразено, че на 27.04.2009г. инкасаторът е донесъл 89 бр. ценни пратки, но в
информационната система на ищеца са обявени
и въведени 87 броя ценни пратки. Не са въведени две с № 10276054 и № 10207415, произхождащи от
различни обекти на „К.Б.“ ЕООД. Сумата
от 120 000 лв. е преведена от „ДКУ“АД на
„У.Б.“ АД с платежно нареждане от 22.05.2009г. на основание тристранен
договор от 08.04.2008г. между ищеца, банката и БНБ. С докладна записка с вх. № Сф-149/21.05.2009г. на експерт от
ТП С. са сигнализирани изпълнителните
директори на дружеството. По тяхно разпореждане със заповед №
ПД-219/21.05.2009г. на директора на Дирекция „Производствени дейности“ е
назначена проверка на организация на работата във функционалната структура
„Дебаркадер“ в поделението. Констатациите от извършената проверка са изложени в
доклад с вх. № ПД-154822.05.2009г., в който е посочено, че на 27.04.2009г.
около 13ч. в помещението „Дебаркадер“ ценните пратки са приемани от двама
членове на комисията Х.Д. и Т.Т.. Те са били на работа първа смяна от 6.30ч. до
14.30ч. От прегледа на видеозаписите е
установено, че приемането на ценните пратки е започнало в 13.08ч., а
протоколите – описи, които придружават ценната пратка и в които те са описани
по групи се отделят от Т.Т. и се предават на Хр. Д., който ги заверява с подпис
за приел и връща единия екземпляр от описа на инкасатора. С тези свои действия
служителите са допуснали нарушение на чл.116 от ВПКД. По
този начин са задължили ищеца със 120 000 лв. При спазване на разпоредбата
на чл.116 от ВПКД те биха установили разликата в броя на фактически получените
пратки и вписаните такива в протоколите – описи. Т. Т. е нарушил и чл.1.4 от
Инструкцията за работа на дебаркадер и
на чл.117, ал.1 от ВПКД, съгласно която е трябвало да попълни със своите
данни и да подпише лично протоколите за приел ценните пратки, след като е
участвал във фактическото им приемане.
Проверката е установила, че ценни пратки с № ********* и № 10207415 са внеси в
„ДКУ“ АД с протокол- опис, които са
подписани за приел от Хр. Д.. Приетите от първата смяна ценни пратки не са
въведени в информационната система на ищеца, а е оставено това да се извърши от
втората смяна. Нейното работно време е от 14ч. до 22ч. На 27.04.2009г. втора
смята са били Ол. С., П. А. и Ив. Й.. Те са извършили въвеждането на ценните
пратки в информационната система на основание вносна бележка, съпровождаща
всяка ценна пратка. Втората смяна е получила вносните документи към ценните
пратки от първата смяна като тези документи са били вече отделени от пратките и
събрани на куп за по- лесно въвеждане. Втората смяна не е съпоставила броя на вносните документи с броя на
вписаните в приемно- предавателни протокол- описи ценни пратки. Така е
пропусната още една възможност , произтичаща от вътрешните правила , да се
установи разликата между тях. Служителите от втората смяна не са получили от
служителите от първата смяна невъведените ценни пратки по установения ред в
чл.66 до чл.69 от ВПКД. Съгласно чл.64 от
тях предаването и приемането на наличностите от банкноти и монети от
един на друг служител е съпроводено с
прехвърляне на имуществената отговорност и следва да се извърши по съответните
правила. Този ред не е спазен. От
ответниците са поискани обяснения за
допуснатите от тях нарушения на технологичната и трудова дисциплина. В тях те не са
представили аргументи за допуснатите
нарушения. Назначена е комисия със заповед № КД-277/01.06.2009г. с цел
да се проведат допълнителни разговори с ответниците и да бъдат снети от тях допълнителни обяснения.
С докладна записка № ПД-203/03.06.2009г. комисията е предоставила
становище по допълнително поставените
въпроси. Ответниците са потвърдили, че
познават последователността на действията при приемането и вписването на ценните пратки. Считат, че
броя на посочените пратки в протокол- описа съответства на получените. Всички са посочили, че не предават на
следващата смяна невъведените ценни пратки с документ, от който да е видно
количеството им и няма създадена такава практика. На ответниците е наложено дисциплинарно
наказание „ предупреждение за уволнение“.
Ищецът счита, че при липса на действия на трети лица и непреодолима сила
ответниците отговорят солидарно за
възстановяване на сумата от 120 000л. Те са били поканени да сторят това
доброволно, но не са я платили. Ищецът
сочи, че е сключил застраховка за
финансови загуби с „ДЗИ- О.З.“. Уведомил е застрахователя и той е изплатил обезщетение
в размер на 70 000лв. Оставащите 50 000 лв. са вреда за ищеца, за
която солидарно отговарят ответниците. Затова моли
съда да ги осъди да му заплатя
сумата от 50 000 лв., заедно със лихвата за забава от 4 258, 40лв. за
периода от 21.05.2009г. до 19.02.2010г.,
в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
В депозиран писмен отговор Хр.
Д. оспорва исковете. Счита, че не е
поемал задължения за запознаване с Инструкция за работа на дебаркадер и я
оспорва поради липса на дата на нейното приемане. Не е поемал задължение да се запознае с Общите
условия за обслужване на търговските банки и клиенти, както и с Вътрешните
правила за касова дейност. С длъжностната му характеристика е бил запознат на
14.07-2009г.- два месеца след случилото се на 27.04.2009г. В доклада на комисията от 22.05.2009г., изрично е констатирано, че при приемането на
ценните пратки е присъствала и Б. Г.- изпълняваща длъжността главен касиер. Тя
и Т. Т. са извършили самото приемане на двете ценни пратки, а не той. В доклада
е посочено, че е възможно те да изчезнат
по пътя от депото на обслужващата банка
до приемането им от ищеца. С този доклад са набелязани мерки за подобряване на работата. Счита, че
заради занижения контрол от страна на дружеството се е стигнало
до наслагване на проблеми, свързани с предаването и приемането на ценни
пратки. Твърди, че до „дебаркадер“, където е работил, са имали достъп и външни
лица и служители на ищеца без да е издавана нарочна заповед съгласно чл.9 от
ВПКД. Поддържа, че трудовото му правоотношение е било прекратено на основание
чл.325 от КТ.
В депозиран писмен отговор
П. А. оспорва предявените искове. Счита, че в конкретната хипотеза може да се
приложи ограничената имуществена отговорност, тъй като вредата е причинена
при небрежност, а не умишлено. Небрежността
му се изразява в нарушаване на технологичната дисциплина. Приетите и описани от
първата смяна- ответниците Т. Т. и Хр. Д., ценни пратки не са въведени в
информационната система на ищеца, а са оставени
за въвеждане от втората смяна- той, Олм. С. и Ив. Й.. Небрежността му се изразява в това, че не е изброил и получил
по опис от първата смяна на двете ценни пратки, тъй като няма установена такава практика. От ищеца не е извършена
инвентаризация и спрямо него няма акт за начет и поради това не може да се
твърди, че има причинена от него липса. Счита, че отговаря до трикратния размер
на трудовото му възнаграждение.
В депозиран писмен отговор О.С.
оспорва предявените искове. Счита, че
този за главницата е недопустим, тъй като е над 50 000 лв., поради което
компетентен е СГС. Счита ги за неоснователни, тъй като не е причинил липси на
ищеца. Имуществото, което се твърди, че липсва не е негова собственост, а на
трето лице. Поради това не може да се ангажира отговорността му по
чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Поддържа ,че не е виновен за претендираните липси и не
дължи сумата по исковата молба. Видно от
констативен акт № 450/21.05.2009г. е, че
липсващите пратки не са предадени
от инкасатора и не са постъпвали
при ищеца. Оспорва представените доказателства като недопустими и неотносими.
На 27.04.2009г. първа смяна са били Т. Т., Хр. Д. и Б. Г., които фактически са
приели липсващите ценни пратки от инкасатора. Те са подписали протоколите за
приемането им без да проверят дали отговарят на
действително описаните. Така са допуснали грешка да засекат липсващите
пратки. Той и колегите му от втората смяна са на работа от 14ч. и започват да
обработват вече приетите пратки. Те са
започнали да въвеждат наличните пратки, получени от първата смяна. Поддържа, че
има образувано наказателно преследване срещу инкасатора от „Груп 4“ .
В депозиран писмен
отговор И.Й. оспорва исковете. С ищеца е имал трудово правоотношение на
27.04.2009г. Не е извършвал незаконосъобразни действия, от които да са
произтекли вреди за ищеца. Затова счита, че предявеният иск е недопустим като насочен
срещу неотговорен субект. Този факт е признат от ищеца в исковата молба.
Не са представени доказателства, от които да е видно, че той е задължен и приел
ценните пратки от инкасатор на „Г4 С.сървиз
Б.“ АД. Счита, че виновни за случилото се на 27.04.2009г. са служителите от първа смяна. В
представените доказателства няма такова, което да ангажира
отговорността му.
В депозиран писмен
отговор Т. Т. оспорва исковете. Счита ги за допустими, но
неоснователни. Той е назначен на длъжност „касиер“ в дружеството, работел е на
смяна във функционална структура „дебаркадер“ и се е занимавал с приемането на
ценни пратки, при което е бил длъжен да съставя приемно- предавателни
протоколи- описи, в които са описани по групи предаваните ценни пратки и да
сравни данните от описите с действително
получените пратки. Той не е изпълнил докрай задълженията си, но не е направил
това умишлено с цел облагодетелстване.
Сочи, че служителите от втора смяна също са можели да направят сравнение между описаните и
реално приетите ценни пратки. Счита, че
следва да се приложи чл.207, ал.1, т.1 от КТ , а не т.2 на същата разпоредба.
В депозиран писмен
отговор Б. Г. не оспорва исковете. Счита, че описаното в
исковата молба отговаря на действителността. На 27.04.2009г. около 13 ч. е
слизала към трезора, когато е видяла, че
в помещението „дебаркадер“ Хр. Д. приема сам АТМ касети. Той е бил определен за
председател на комисията по приемане, в която е бил член Т. Т.. Те са били първа смята от 6.30ч. до 14.30ч.
Т.Т. не е бил на работното си място.
Като главен касиер Б. Г. не е
член на комисията по приемането на ценни
пратки, но съгласно заповед №
Сф-033/06.10.2008г. главните касиери
окачват методическа помощ и
контрол по спазване на работата на
възложената работа на комисията.
Влязла е в помещението, за да осъществи контрол. Инкасаторът на „Г 4“ е бил влязъл с колата към 13.10ч. По
това време се е върнал Т. Т. и между него и Хр. Д. е започнал спор. Инкасаторът
е бил оставил торбите с ценните пратки в приемника. Т.Т. ги е извадил и ги е изсипал от торбите. С оглед на
създалото се напрежение Б. Г. е останала
да помогне. Двамата с Т. Т. са започнали да диктуват данните от ценните пратки,
а Хр. Д. ги е отмятал и е разписвал
приемно- предавателните протоколи. Повечето проверени пратки са били на
„Лукоил“, а тези на „К.“ са били
единични, т.е по една на опис. Останала
е още малко докато напрежението спадне и работата се нормализира и си е
тръгнала.
Не се спори, а и видно от
представените трудови договори и
заповеди по реда на чл.119 от КТ е, че ответниците са били в трудово правоотношение
с ищеца и са заемали длъжността „касиер“ в ТП – С..
Не е спорно, че те са били запознати с длъжностните си характеристики, който са подписани от тях.
Всички са подписали
декларации, че са запознати с Вътрешните
правила за касова дейност.
Ответникът О.С. е оспорил подписите си под длъжностната характеристика- л. 71 от делото на СРС и декларация Приложение № 1 към чл.4/ л. 72/ от
делото на СРС.
Ответникът И.Й. е оспорил подписа си под декларация
Приложение № 1 към чл.4 – л. 89 от делото на СРС. Във връзка с
направеното оспорване е допусната графологична експертиза, която е дала
еднозначно заключение, че подписите под горните документи са положени от О.С.
и И.Й..
Те са частни свидетелстващи документи по своя характер и могат да бъдат оспорени само по отношение на
тяхната автентичност, отнасящо се до авторството, а именно, че изхождат от
лицето, посочено в тях. Заключението
на графологичната експертиза дава основание да се приеме, че
оспорените документи са автентични.
В съдебното заседание на
18.06.2012г. съдът е извършил констатация по
представените в оригинал длъжностна характеристика и декларация
приложение № 1 към чл.4 на О.С.,
както и оригинал на декларацията
Приложение № 1 към чл.4 на И.Й. и ксерокопията към исковата молба и е установил
идентичност между тях. По отношение на длъжностната характеристика
на Олм. С., приложена към личното му трудово досие и копито по делото, съдът е
установил, че в представеният в съдебното заседание на 11.02.2013г. документ оригинални са само
подписът, датата и двете имена, а
останало е копие.
В същото съдебно заседание
ищецът е представил в оригинал
длъжностната характеристика на Ив. Й., намираща се в личното му трудово досие
и при сравнението й с намиращата се по
делото, съдът е установил идентичност между тях досежно ръкописно
изписаните части, а в останалата част тя
е копие.
В горното съдебно заседание съдът е извърши
констатация и по представената длъжностна характеристика на П. А., намираща се
в личното му трудово досие и копието,
намиращо се по делото и е установил
идентичност между тях по
отношение на ръкописно изписаните части а в останалата част тя е копие.
В съдебното заседание на
11.02.2013г. е представена длъжностната характеристика на Хр. Д., намираща се в
личното му трудово досие и копието по делото и съдът е установил идентичност
между тях в ръкописно изписаните части,
а в останалата част е копие.
Допусната е графологична
експертиза относно подписа на П. А.
положен в длъжностната му характеристика
за запознат. Вещото лице е установило, че той е положен от П. А.. Този частен свидетелстващ документ е
автентичен от гледна точка на авторството.
Изброените по- горе частни документи, оспорени по реда на чл.193
от ГПК, са истински и следва да бъде обсъдени от съда при постановяване на
решението си.
Съдът възприема заключенията
на графологичната експертиза като
компетентни и безпристрастни.
Безспорно е, че на ответниците им е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с
инцидента на 27.04.2009г.
Не е спорно, че трудовите
правоотношения на П. А., Х.Д., И.Й. и
Т. Т. са прекратени на основание чл.325, т.1 от КТ считано съответно от
25.01.2010г., 01.09.2009г.,
01.09.2009г. и от 03.06.2010г.
Не се спори, а и от преводно
нареждане от 22.05.2009г. се установява, че „ДКУ“АД е превело на „У.Б.“ АД
сумата от 120 000 лв.
Безспорно е, че с договор от
08.04.2008г. между ищеца, БНБ и „У.Б.“ АД е сключен договор във връзка приемането и предаването на банкнотни
и монети на БНБ.
С констативен акт в № СФ – 150/21.05.2009г. е приключила проверка във връзка с липсващите
ценни пратки. Комисията е установила, че
инкасаторът на „Груп 4“ е предал
89 пратки, а в системата са обявени само 87 бр. от тях. Невъведените
пратки са с №№ 10207415 и 10276054 на
клиент „К.“. Те са приети от инкасатора
на 26.04.2009г., а са пристигнали в „ДКУ“ АД на 27.04.2009г. Изводът на
комисията е, че двете пратки не са предадени от инкасатора и не са постъпвали в дружеството.
Със заповед № ПД -219/21.05.2009г. е назначена
нова проверка, която е изготвила доклад с вх. № ПД-154/22.05.2009г. С
него са установени фактите по приемане
на пратките на 27.04.2009г. Посочени са лицата, които са ги приели- Хр. Д. и Т.
Т., както и че те са били първа смяна от
6.30ч. до 14.30ч. Приемането на ценни пратки от „К.“ е започнало в 13.08ч. и в него е участвала и Б. Г. и е завършило в
13.31ч. Хр. Д. е заверил с подпис описите за приел. Приетите пратки от първата
смяна са въведени в информационната система на дружеството от втората смяна, която е с работно време от
14ч. до 22ч.
С докладна записка с вх. № ПД-203/03.06.2009г. е предоставена информация на изпълнителните
директори на ищеца във връзка с инцидента
на 27.04.2009г.
По делото са представени и
не са оспорени приемно предавателни
описи с №№ 456213 и 452108, в които като възложител е вписан „К.Б.“ ЕООД и в
които фигурират номерата на липсващите ценни пратки всяка една от които по
60 000лв. В тях е отбелязано, че
инкасаторът ги е получил на 26.04.2009г. от възложителя, а са постъпили в „
ДКУ“ АД на 27.04.2009г.
Няма спор, че с приложени по
делото писмени покани ответниците са
поканени от работодателя доброволно да възстановяват сумата от 50000лв.
Безспорно е, а и видно от
приетата застрахователна полица е, че между ищеца като застрахован и „ДЗИ- Общо застраховане“
АД като застраховател е сключена застраховка за застраховане на
финансови загуби със срок на
валидност от 14.04.2009г. до
13.04.2010г. В полицата е предвидено
самоучастие на застрахования от 25 000 евро.
По делото са
представени Инструкция за работа на
дебаркадер, Общи условия за обслужване
на търговските банки, клиенти на „ДКУ“ АД с банкноти и монети по обявена
стойност, Вътрешни правила за касовата дейност. Със заповед №
ПД-09/15.01.2009г. е одобрена
Инструкцията за работа на дебаркадер, като тя следва да се прилага от
15.01.2009г. във всички поделения
на „ДКУ“ АД. Във връзка с
компетентността за издаване на тази заповед
е представена длъжностна характеристика
за длъжността Директор по
производствена дейност, както и заповед № 16/10.04.2008г., с която на Вл. В.му
е възложено за изпълнява длъжността
„директор по производствената дейност“. Той е подписал заповедта от 15.01.2009г.
Представени са длъжностни
характеристики за длъжността „
организатор обслужване на клиенти“, като едната е подписана от И.Й., а за
другата няма данни за лицето, на което е връчена.
По делото е приета
счетоводна експертиза, която е изчислила лихвата за забава
за периода 21.05.2009г. до
19.02.2010г. и тя е 4 322, 61 лв.
Съдът възприема заключението
като компетентно и безпристрастно.
В съдебните заседания от 11.02.2013г. и
11.03.2013г. е извършен оглед на видеозапис от камери, намиращи в ТП- С..
По делото е представено в
копие личното трудово досие на О.С..
По делото е приета пр. пр. №
36911/09г. по описа на СРП.
В хода на съдебното дирене
са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л. работи при ищеца от м.07.2007г. първоначално
като „ръководител сигурност“, а от 2011г.
заема длъжността „директор“ на „Дирекция администрация и сигурност“. Във
връзка с работата познава ответниците. Не знае какво се е случило на 27.04.2009г.
Около 20.05.2009г. е бил в командировка извън гр. С. и е разбрал, че
клиентът „У.Б.“ АД е подал сигнал, че сметката му не е заверена със 120 000 лв. След
това е разбрал, че е установена липса в този размер. Сумата е постъпила в „дебаркадер“, но не е била
преведена на клиента. Това са суми,
постъпили от „К.“. Свидетелят е подал сигнал в СДВР и е било образувано
досъдебно производство. Той е разпитан
първи, а след това и други служители.
Дружеството е сключвало договор с банката, която ще обслужва и с БНБ.
Обслужваната банка сключва договор с фирма, която ще извършва инкасовата
дейност. Ищецът само приема, предава,
съхранява и обработва суми, но не извършва инкасова дейност. З.е работел в „Д.Ф.С.“. Това Д.извършва
инкасова дейност по заявка на „У.Б.“ АД. Между ищеца и дружеството няма
взаимоотношения. Когато пристигне инкасо автомобила служителите го проверяват,
но не и пратките. Проверяват и охраната на автомобила. След като се установи
самоличността на служителите автомобилът се допуска в „дебаркадер“. „Дебаркадер“ представлява специално изградено
помещение, където ценните пратки се предават
и приемат без възможност за пряк физически контакт между предаващия и
приемащия. Когато се предава пратка, предаващият я поставя в каса на принципа
на шлюза, който се избутва и от другата страна приемащият я отваря. След това с
електронен четец по бар код се отразява стойността им. Тя е обявената стойност, която се отразява в
сметката на клиента. Сметката му се заверява автоматично през БНБ. По- късно,
когато се броят физически средствата, ако се
установи, че са повече или по- малко, се изготвя протокол за различията
и се уведомява клиента. Изготвя се приемно- предавателен протокол, в който
служителите на дружеството поставят отметки и се подписват за получили. На свидетеля са предявени приемно-
предавателните протоколи на лист 119 и 120 и той е заявил, че поставянето на
отметки е за удобство на служителите, но подписването на протокола
от служителя удостоверява приемането на пратката. След като се приемат физически пратките те
трябва да се „вкарат“ в информационната система и това става посредством
прочитането на бар кода с електронен четец. Възможно е с едни протокол да се
предаде една пратка, както и множество пратки. Свидетелят заявява, че служителите си имат доверие и затова един брой
физически пратките, а вторият ги отмята в протокола и се разписва в него за получаване. Когато е гледал видеозаписите
не е имало подозрително или особено
поведение на служителите. Помещението дебаркадер може да обслужва два автомобила едновременно. То се обслужва
общо от 5 или 6 човека, разпределени на две смени. При необходимост може да
влезе и главният касиер или някой от ръководителите да помага. Когато е гледал
записа от охранителните камери му е направило впечатление, че смяната, която са
приела пратките, не ги е отчела с електронния четец, а е оставила това на другата смяна. Това е нарушение на вътрешните правила. В тази
хипотеза според свидетеля е трябвало да се направи приемно- предавателен
протокол колко пратки се предават от
едната на другата смяна. Това е единственият случай в гр. С., в който са
липсвали пратки. От видеозаписа не може
да се установи колко пратки са поставени в шлюза и колко са извадени от него.
От записа се вижда, че автомобилът не
влиза в помещението на дебаркадер, а
спира в гаража, от където пратките се пренасят в чували от зебло до шлюза и
след това се поставят една по една в него. От разположението не може да се
установи какво количество пратки се вадят и се поставят в шлюза. На видеозаписа се вижда как Златковски се
връща от дебаркадер към инкасо автомобила с чувал, който не е бил сгънат,
но свидетелят не може да прецени дали в него
е имало или не нещо. Свидетелят не може
да каже дали има отчетени пратки в системата и от смяната, която ги е
приела. Пратките са в прозрачни пликове,
на които е поставен фабричен бар код.
Свидетелят не е сигурен дали протоколът или само обявената стойност се поставя
в пратката. Не си спомня дали служителите са преброили пратките или направо са
разписали протокола.
Свидетелят В.работи
при ищеца от 2008г. Четири месеца след назначаването му от месец август или септември 2008г. е
започнал да заема длъжността директор на
Дирекция производствени дейности. Познава ответниците във връзка с
работата им. Дирекцията се занимава с организацията и контрола на работата на
служителите в цялото дружество. Пратката представлява суми, които се поставят в
специални опаковъчни пликове, които имат уникален номер. Той се описва в
приемно- предавателния протокол, както и стойността на всеки плик. Когато идва пратка служителите проверяват броя
на пликовете, уникалните номера и обявената стойност дали съответстват на пликовете, уникалните номера и обявената
стойност в приемно- предавателния протокол. Пликовете се проверяват дали не е
нарушена целостта им. Ако има съответствие служителите разписват приемно-
предавателния протокол с дата и час на приемане. След като се приеме пратката
служителите използват информационната система за отчитане й по електронен път. Всеки плик има бар код,
който се прочита от електронния четец. В
системата влиза този номер, с който е обозначена пратката- номера върху плика. Една
ценна пратка може да се състои от един или повече пликове. В конкретния случай
всеки един плик е бил обявен като отделна ценна пратка. Служителят избира от
падащото меню от компютърната програма име на клиента и въвежда обявената
стойност и евентуално основание за получателя на пратката. Процесът на приемането на ценната пратка
приключва с подписването на приемно- предавателен протокол. Вторият етап от дейността на служителите е
въвеждането в информационната система. В конкретния случай от инкасо автомобила
са получени множество ценни пратки и те са
били приети с множество протоколи. Всеки един протокол може да съдържа
повече от една пратка. Въвеждането в информационната система може да се стане и
от вносната бележка, какъвто е бил и
настоящият случай. Втори служител
проверява вярно ли е въведена
информацията от вносните бележки. След това пратките са поставят в обща
опаковка – количка, която се затваря по специфичен начин, запечатва се с пломба
с уникален номер. Самата количка също има уникален номер, адресен етикет с
обявена стойност и подписи на запечаталата комисия. Количката се предава в
трезор на БНБ до 16 часа. Във всяко
поделение на ищеца има трезор. Въз основа на информацията от системата и
документите се заверяват сметките на
търговските банки. Ако е след 16 часа се изготвя комисия по съхранение на
количката и се предава за съхранение, което се извършва в специален трезор на
дружеството. В случая служителите на дебаркадер са приели определен брой
пратки, за което са се подписали в приемно- предавателен протокол. Ако пратката
съдържа един плик приемно- предавателния протокол е закачен към плика, но това
не е задължително. Ако пратката се
състои от няколко плика, то приемно –предавателния протокол няма как да бъде
закачен към тях. Свидетелят не може да си спомни дали смяната, приела пратките
е започнала въвеждане в информационната система или е оставила това на другата смяна. Дебаркадер се обслужва от 5
или 6 служители и евентуално могат да се подпомагат от главния касиер. Няма натоварен служител, който да
упражнява ежедневен контрол на работата на служителите от смените на дебаркадер. Не му е известно
едната смяна, приела пратките, да е оставила въвеждането им в информационната
система на другата смяна. В този случай трябва да се изготви приемно – приемно
предавателен протокол и втората смяна да получи пратките, които не са били
въведени в системата. Свидетелят не си
спомня дали в деня са обработвани два автомобила. От видеозаписа се вижда, че служителите приемат пратките и
видимо ги броят и отмятат в протоколите и
ги подписват. Според видеозаписа
е спазен редът за приемане и отчитане на
пратките. Не е възможно да се осъществи
контакт между служители от дебаркадер и инкасо автомобила, тъй като системата е
изградена така, че да се избягва такъв . Единствената възможност е, ако
устройството за предаване на пратките е повредено. Системата за достъп е
направена така, че всеки служител има достъп само до мястото, където работи.
Свидетелят Златковски
заявява, че през 2009г. е работил в „Д.Ф.С.“ като инкасатор. Имали са взаимоотношения
с ищеца. Съдът му е предявил протоколите
на л.119 и л.120 от делото. Свидетелят е заявил, че когато е отивал да получи пратката протоколът
се е изготвял от служител на
дружеството, което предава пратката или той е съставял на място за приетата пратка. Когато я е получавал се е уверявал дали броят
на пликовете и номерата им е отговарял на
номерата и броят на пликовете в
приемно- предавателния протокол. Знае, че е имало договорка с ищеца, когато пратката
е от няколко плика да се захващат с телбод. Захващали са по няколко плика в
зависимост от големината и обема им. В практиката му всички пратки са се
разтоварвали в касетка еднократно и не
се е случвало тя да се пълни втори път. Тъй като автомобилът не е
бил модерен се е спирало на няколко метра
от касетата. Пратките са били в
непрозрачни чували и в тях са се пренасяли от автомобила до касетите.
Изискването е било да не се вижда какво
се пренася. Самата пратка е в прозрачен плик. Свидетелят затваря вратата
на касетата и от другата страна я отварят и изваждат пратките. Протоколът се
подписват и му се предават през процеп за документи. Свидетелят не познава
служители на ищеца. Касетата събира повече от един чувал. Тя е около 1, 5 м.
широчина и около 2 м. дълбочина. Възможно е да е познавал служител на ищеца, но
само визуално. През стъклото се вижда, че служителите вадят пратките от
чувалите и ги сортират. Вижда, че проверяват номерата на пратките, бройката им
и сверяват с приемно- предавателния протокол. Към всеки един плик е закачен
приемно- предавателен протокол. От кабината на шофьора има достъп до ценните
пратки в задната част. Всичко се подрежда така, че да не изпадне пратка.
Свидетелят К.работи при
ищеца от м.03.2008г.В началото е била
ръководител сектор „ управление
на човешки ресурси“, а в момента е главен експерт „човешки ресурси“. Трудовите
й задължения са да поддържа документацията, касаеща личния състав в дружеството и личните им
трудови досиета. Познава ответниците. Всеки кандидат попълва нарочен формуляр за назначаване. Изисква се
автобиография, копие от диплома, свидетелство за съдимост, удостоверение от НСлС,
данни от личната карта, две снимки и декларация за доброволно предоставяне на
данни, както и декларация за извършване на проучване. То е свързано със справка
в базата данни на МВР. Ако кандидатът бъде одобрен е запознаван с вътрешните
правила и подписва декларация за запознаването с тях. В зависимост от
длъжността постъпващият на работа
подписва декларация, че е запознат с
вътрешните правила за касова дейност.
Служителят първо се запознава с правилата и тогава постъпва на работа. В
териториалните поделения има само
длъжност „касиер“. Когато е постъпил на работа служителят се запознава от
директора на поделението с вътрешните правила и му връчва длъжностна характеристика. Тя е една и съща за длъжността „касиер“.
Ръководителят на поделението разпределя кой къде ще работи. В Централно управление всички задължения на
териториалните ръководител, са възложени на свидетеля и тя връчва съответните
документи. Работното място на свидетеля
се намира в двуетажна сграда, в която на втория етаж се намира администрацията
на дружеството, а на първия работят служителите от териториалното поделение от
гр. С.. Длъжностната характеристика за длъжността „касиер“ е била променяна в
зависимост от обема на работата и последната такава заповед от м.01.2012г.
Първоначално длъжността на Ив. Й. е била организатор обслужване на клиенти, но
в момента тя не съществува. Тя е премахната при реорганизация на дружеството.
Свидетелят връчва вътрешните правила за конфиденциалност, вътрешните правила за
сигурност и вътрешен трудов ред. Няма пряк контакт със служителите. Ако
служител от териториалното поделение има молба той я предава на прекия си
ръководител, а той на нея. По същия ред
се връща обратно на служителя. Пред свидетеля правилата не са четени от
работниците, нито тя им ги е чела. Това е задължение на териториалния ръководител. В самите декларации не пише кой
връчва документите. На свидетеля е предявена длъжностна характеристика на л.
28-32 от делото. Тя е заявила, че
длъжностната характеристика се подписва от служителите в част
„съгласувано с“ и ако изпълнителният директор е съгласен с нея се разписва на
първа страница за утвърдил. Не всички
касиери работят в дебаркадер. Когато се връчват специфични правила за работа
се разписват на самите тях или на лист към тях.
Свидетелят С.
заявява, че от 2008г. работи при ищеца като касиер- преброител. В помещението дебаркадер приема ценни пратки,
но не винаги, а само когато се налага. В това помещение се приемат нови ценни
пратки и касети от банкоматите. Касиерите от инкасо през помещението, в
което спират автомобилите, подават
ценните пратки в нещо като каса с две врати. Едната се отваря от касиера
инкасо, поставя се пратката, затваря се. Тогава се отваря другата врата от служителите
от дебаркадер. Касата е около метър, метър и половина широка и
дълбока. В нея се поставят ценните пратки. Свидетелят заявява, че има случай, в
който е влязъл в касата, тъй като служителят от инкасото е имал проблем с
лентата, която излиза с отчета от
банкомата и е било по- удобно да му обясни как да го отстрани, от колкото да му обясни на
стъклото, където лошо се чува. Когато е влязъл от другата страна вратата е била
отворена. Вратата на дебаркадер трябва да е отворена най-малко 5-6 см., за да
се отвори другата врата, която свидетелят е отворил и е обяснил на служителя от
инкасо как да отстрани проблема. Не знае
за кой банкомат става въпрос. Свидетелят заявява, че в дебаркадел влизат само
служители, които са на смяна. За да влезе там трябва да има заповед. Той не е
имал заповед . Преминаването на шлюза е
било забранено. След този случай е
наказан с „предупреждение за уволнение“. Не е разпитван в наказателното
производство. Инкасаторът, който е бил отвън се казва И.М.. Той е бил с
автомобил на ВИП секюрити. Свидетелят е излязъл от другата страна на шлюза. Когато
той замества в дебаркадер му се издава заповед. Мястото му работа не е в това помещение. Не знае как се предава работата между
смените. Съставят се разписки и протоколи за приемането на ценните пратки и те се предоставят на главния касиер.
Ценните пратки се запечатват в колички и се предават за съхранение. Не му е
известно други документи да се съставят. Когато е излязъл от другата страна на
касата вратата до него е била отворена през цялото време, а от към дебаркадер е
била притворена.
Свидетелят М.заявява, че от
2005 г. и продължава да работи във „ВИП С.“ в инкасо автомобил. Познава ответниците във връзка с работата.
Работата на свидетелят се състои в това да обикаля различни обекти и да събира
оборотите от тях и да ги предава в „ДКУ“ АД.
Събира пари и от „К.Б.“. От
слухове е чувал, че липсват пари от
ищеца. Знае за два случая. Всяка парична пратка е придружена с протокол
разписка декларация за приемане и
предаване на пари в три екземпляра.
Пратките се поставят в една клетка, служителите на ищеца разписват
единия екземпляр от протокол, разписка, декларация и му го предоставят. Познава
свидетеля П.С.. Зареждат банкомати.
Поставят в тях касетите с пари. Ако има дребни грешки могат да ги отстранят, но
си има специална фирма за това. П.С.
зарежда касетите в „ДКУ“ АД с пари за банкомати. Обяснявал му е какво да правят по банкоматите. Чувалите са
се по телефона при проблем. Веднъж е
помолил негови колеги да го извикат и той е минал през клетката, където
са поставяли парите. По същия начин се е върнал. Не е бил спешен случаят, но свидетелят не е могъл да
се оправи и затова го е помолил да му
обясни. Това е единственият случай , за който знае да минал през клетката.
Когато едната врата на клетката е отворена, другата не може да се отвори. Не е
нужно да се затвори. Понякога има луфт от около 5-6 см. Преди около два месеца
П. С. му е припомнил този случай. На практика да се използва клетката по този
начин е забранено. Това го знае от колеги от дружеството. В този случай нито
той е дал нещо на П. С., нито последния на
него.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излагат. Те се
непосредствени и достоверни. Такива са и
показанията на свидетелите, продължаващи да работят при ищеца, тъй като няма
доказателства, които да ги оборват.
В хода на процеса са
ангажирани и други доказателства с оглед твърденията и възраженията на
страните.
Районният съд е уважил исковете.
Пред настоящата инстанция не
са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане са
предявени искове по чл.207, ал.1,
т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД при условията на обективно и субективно
съединяване.
Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на първоинстанционното
решение, по допустимостта му в
обжалваната частта, а по отношение на неговата правилност е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК. Когато констатира нарушение на
императивна материално правна норма въззивният съд дължи произнасяне дори в жабата и когато да няма изложени доводи в
тази насока.
В отговора на исковата молба
и във въззивната жалба на О. С. е направено възражение за недопустимост на предявения иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ, тъй
като не е родово подсъден на СРС, а на СГС. По този въпрос настоящата инстанция
следва да се произнесе преди да разгледа спора по същество. Нормата на чл.103 от ГПК определя
родовата подсъдност на
гражданските дела като определя за
компетентен да ги разгледа районният
съд. Въведено е изключение от тази родова подсъдност, а именно не се разглеждат от него тези дела, за които
е предвидено да са подсъдни на окръжния
съд. В чл.104 от ГПК са посочени делата, които са родово
подсъдни на окръжния съд, респективно на СГС като първа инстанция. Сред тях не
са тези, които имат за предмет
ангажиране на пълната имуществена отговорност на работник или служител по реда
на КТ. Изброяването в тази процесуална
норма е изчерпателно, поради което тя не може да се тълкува разширително като
се включват за разглеждане от окръжен съд искове, за които няма конкретно предвидена
родова подсъдност. Трудовите дела са изключени от компетентността на окръжния
съд. В т. 3 на чл.104 от ГПК изрично е посочено, че окръжният съд не разглежда
искове за трудови спорове. И в случаите,
в които исковете по трудови спорове са над
25 000 лв. компетентен е
районният съд. Поради това родово компетентен да разгледа предявеният
иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е районният съд. С оглед на това първоинстанционното производство е допустимо.
То е разгледано от родово компетентния съд.
Това означава, че постановения съдебен акт по съществото на спора също е
допустим.
Първоинстанционното решение
е валидно.
Законодателят урежда
отговорността на материално отговорните лица, в чиито трудови функции се съдържа задължението да събират,
съхраняват, разходват или отчитат
парични или материални ценности- чл.207, ал.1 от КТ. При
открити вреди или липси те носят имуществена отговорност, която в случая е определена като липса. Т.е.
състоянието на неотчетност и недостиг на
материални ценности с неустановен произход, каквато работодателят е констатирал. Това е специфично за отчетническата
дейност увреждане. При липсата не може да се установи
причината за нея и отговорността при такава е в пълен размер. Установена е оборима
презумпция за причиняване на недостига от
отчетника, комуто ценностите са поверени. Поради това и вината на материалноотговорното
лице се предполага. Затова в
негова тежест е да докаже, че
е причинило щетата или ако я е причинил това не е извършено виновно. Само ако докаже тези две
обстоятелства отчетникът може да се
освободи от отговорност. Тя не може да
се ангажира и в случаите, когато липсата
е установена в имуществото на трето лице, а не на работодателя. Това е
основният защитен довод на жалбоподателите, поддържан както в отговорите на исковата молба, така и във въззивните им
жалби. Няма спор, че липсата от 120 000 лв. е в резултат на две ценни
пратки на „К.Б.“ ЕООД, с които е следвало да се завери сметката на „У.Б.“ АД. Според чл. 14 от договора от
08.04.2008г., сключен между ищеца, „У.Б.“
АД и БНБ, при установени различия от
страна на банката в ценните пратки на „ДКУ“ АД и ако „ДКУ“ АД признае това различие, има задължението да възстанови
на Банката стойността им по посочена от нея сметка. Това
задължение за ищеца е регламентирано и в чл.47 от Общите условия за обслужване на търговските банки, клиенти на „ДКУ“ АД с банкноти и монети по обявена
стойност. Няма спор, че в съответствие
на договореностите между ищеца и търговската банка, той й
превел на 22.05.2009г. 120 000 лв. С превеждането на тази сума
на третото лице, липсата е възникнала в имуществото на работодателя. Той е претърпял
вреди, които са в пряка причинна връзка с неизпълнение на трудовите задължения на негови служители, имащи
отчетнически функции./ Р № 37/28.06.2011г. по гр.д. № 1180/09г., III г.о. на ВКС/.
Ето защо този защитен довод на
жалбоподателите е неоснователен.
При иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест работодателят
има задължението да установи, че е
предал на отчетника липсващите материални ценности или пари, както и липсата
им. / Р № 324/06.01.2015г. по гр.д. №
2431/14г., IV г.о. на ВКС, Р №
260/30.10.2013г. по гр.д. № 1286/12г., IV г.о. на ВКС, Р
№ 149/15.06.2016г. по гр.д. № 1029/16г., III г.о.
на ВКС/. В доказателствена тежест на ответника- отчетник е да обори
презумпцията, че е причинил вредата, под
формата на липса и по негова вина. По тази претенция материалноотговорното лице носи отговорност
само, ако вредата е причинена по небрежност. Ако е тя е в следствие на негови
умишлени действия и не при или по повод
на изпълнение на възложената работа, то отговорността му е по чл.203,
ал.2 от КТ.
Фактическият състав на иска по чл.207, ал.1, т.2 от КТ включва няколко елемента: липса, тя да е причинена от отчетник, в чиито
трудови функции е предвидено събирането, съхраняването,
разходването и отчитането на парични или материални ценности, вредата да е настъпила по време на трудовото
правоотношение на материалноотговорното лице и работодателя. Следващият елемент
от фактическия състав е да има предаване на паричните или материални ценности
на отчетника. От доказателствата по
делото се установява, че Хр. Д., Т. Т., Олм. С., П. А. и Ив. Й. към 27.04.2009г. са били в трудово
правоотношение с ищеца, заемали са длъжността „касиер“. Според
длъжностната характеристика, за която
всеки един от тях е удостоверил с подписа си, че е запознат, те имат качеството на отчетник. Регулирането на дейността на дружеството,
която е свързана с приемане на ценни пратки с парични средства се осъществява чрез вътрешни актове, приети
от работодателя и станали известни на ответниците по делото. За това те са
подписали декларации. От показанията на свидетеля К.се установява, че
служителите в съответното териториално
поделение са запознавани с вътрешните актове, относими към заемната от тях
длъжност, от ръководителя му. От
показанията на всички събрани гласни доказателства се установява, че при
работодателя е изградена система във функционалната структура „дебаркадер“,
където са работили ответниците, която не
позволява да има контакт между
предаващите и приемащите ценните пратки.
Монтирани са видеокамери в това
помещение, което е друг начин за
осъществяване на контрол по отношение на работещите „касиери“. Спазването на вътрешните правила и по-
конкретно на ВПКД и Инструкция за работа на дебаркадер, в сила към 27.04.2009г.,
е задължение на всички служители, до които те се отнасят. Влизането на
външни лица, извън работещите в помещението „дебаркадер“ е забранено, като свидетеля В.установява, че достъпът на служителите се извършва чрез индивидуални електронни карти
и е в зависимост от мястото където работят. Те имат възможност да
влязат само там, но не и в друго
помещение. Неспазването на вътрешните
правила е основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на
служителите. За това свидетелства
и П. С. в показанията си, депозирани пред СРС.
Не е спорно, че
при работодателя е налице вреда под
формата на липса в размер на 120 000лв.,
тъй като е с неустановен произход. Не се
спори, че Хр. Д. и Т. Т., който
са били първа смяна на 27.04.2009г. с работно време от 06.30ч. до 14.30ч., са
приели ценните пратки на „К.Б.“ ЕООД. За това по делото са представени приемно-
предавателни протоколи, от които се установява, че на горната дата двете ценни
пратки от по 60 000 лв. са
отбелязани като приети. Безспорно
е, че всички приети ценни пратки, сдържащи парични суми, не са въведени в информационната система на
дружеството за касови услуги от приелите
ги, а от втората смяна. В нея на 27.04.2009г. са работили П. А., О.С. и И.Й.. Тяхното работно време е
било от 14.00ч. до 22.00ч. Безспорно е, че всички пратки, които е приела първата смяна
са предадени на втората смяна и те са въведени в информационната система на
дружеството- ищец от горните служители. От свидетелските показания и огледът на
видеозаписите не се установява по- категоричен начин, че от структурата
„дебаркадер“ след приемането на ценните пратки
на „К.Б.“ ЕООД, двете липсващи са били взети от служители на ищеца.
Съгласно чл.55 от ВПКД всички операции,
свързани с касовата дейност на „ДКУ“ АД
се регистрират в информационната
система, обслужваща основната дейност на дружеството. Регистрирането на
операциите се извършва в електронен вид,
посредством информационна система, отразяваща ясно и вярно вида, размера и
основанието на извършването им. Според
свидетеля В., заемащ длъжността директор на „Дирекция производствени
дейности“ при ищеца, той осъществява контрол и организация на работата
на всички служители, включително и на ответниците по иска. Същият обяснява,
че ценните пратки се поставят в
специални опаковъчни пликове с уникален номер и бар код. Именно по последния
пратките се въвеждат в информационната система като се прочита от електронен
четец. В системата влиза този номер, с
който е обозначена ценната пратка- номера върху плика. В едно ценна пратка може
да има няколко плика, но на 27.04.2009г.
всеки един плик е бил обявен като отделна ценна пратка. Свидетелят Л., също
служител на ищеца, потвърждава казаното от свидетеля В.. Той също пояснява, че след като пратките
се приемат физически, те трябва да се „вкарат“ и в информационната система и
това става посредством прочитане на бар кода с електронен четец. Доколкото не се спори, че втората смяна е
получила всички ценни пратки, получени физически от първата смяна, и тях е
въвела в информационната система, то липсващите две на обща стойност 120 000 лв. не са
въведени в нея и респективно не са били получени от Хр. Д. и Т. Т.. Този
извод е направен и в изготвената докладна с вх. № Сф- 149/21.05.2009г. Липсата
е установена именно чрез информационната система, която отразява максимално
вярно и точно получените ценни
пратки в „дебаркадер“. С оглед
на това следва да се приеме, че работодателят не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че ценните пратки са предадени на отчетниците в кръга на
изпълняваните от тях трудови функции. Поради това не може да се ангажира
пълната им имуществена отговорност на
основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Искът по чл.207, ал.1, т.2
от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Това води до
отхвърляне и на акцесорната претенция по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради различни правни изводи
решението на районния съд следва да бъде отменено.
В тежест на „ДКУ“ АД е да заплати на :
На П. А. разноски по делото пред СГС от 450
лв., а пред СРС в размер на 2500лв.
На Хр. Д. разноски по делото
пред СРС в размер на 1800 лв. като по делото няма данни да са извършени такива
пред СГС.
На И.Й. 500 лв. разноски по делото пред СРС, а пред
СГС в размер на 2 100лв. По отношение на този размер на адвокатското
възнаграждение е направено възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5
от ГПК от страна на процесуалния представител на „ДКУ“ АД . Настоящата инстанция, за да прецени дали е налице прекомерност, следва да
съобрази фактическата и правна сложност на делото, налице ли е трайна съдебна
практика по казуса. Делото е с
фактическа и правна сложност. Договореното възнаграждение е под минимума,
установен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради изложеното
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно.
Разноски на Т. Т. не следва
да се присъждат з.производството пред СРС и СГС.
По отношение на разноските на О.С.. З.производството пред въззивния съд няма
доказателства, че такива са сторени. З.
производството пред СРС такива не следва да му се присъждат по следните
съображения: в представеното пред първата инстанция пълномощно е записано,
че адвокатското възнаграждение ще бъде заплатено по банков път. В списъка з.разноските,
депозиран от процесуалния му представител, е записано, че то е платено в
брой. Няма доказателства за извършено плащане по банков път, както и разписка за плащането в брой. В
случая договора за правна защита и съдействие няма да има такъв характер. / т.1
от ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС/.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ОТМЕНЯ решение
от 26.08.2014г. на СРС, 59 състав, постановено по гр.д. № 8096/10г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ исковете, предявени
от „Д. за к.у.“ АД, *** срещу Х. А.Д., гр. С., Т.В.Т., гр. С., О.О.С., гр. С., П.М.А.,*** и И.С.Й.,*** с правно основание
чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Д.за к.у.“ АД, ***
да заплати на П. М.А., ЕГН **********,***
и със съдебен адрес:*** чрез адв. С.
Велинова разноски по делото пред СГС от
450 лв. / четиристотин и петдесет лева/, а пред СРС в размер на 2500лв./ две
хиляди и петстотин лева/.
ОСЪЖДА
„Дружество за к.у.“ АД, *** да заплати на Х.
А. Д., ЕГН **********,*** разноски по делото пред СРС в размер на 1800
лв./ хиляда и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА
Дружество за к.у.“ АД, *** да заплати на И.
С.Й., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Пл. А. сумата
от 500 лв./ петстотин лева/ разноски по
делото пред СРС, а пред СГС в размер на 2 100лв./ две хиляди и сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|