№ 557
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330203201 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.А.А. против наказателно постановление
№21-0329-000177 от 12.03.2021г. , издадено от П.С.И. на длъжност **** РУ-
Раковски към ОДМВР-Пловдив за нарушение на чл .140ал.1от ЗДвП ,с което
му е наложена глоба в размер на 200 лв.и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя
се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Иска се
отмяна на наказателното постановление ,както и съответно да бъдат
присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание
редовно призована, взема становище по основателността на жалбата с молба
становище ,като счита ,че няма процесуални нарушения ,водещи до отмяна на
НП и иска съответно неговото потвърждаване.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа
обстановка: на 28.02.2021г. в 09.13ч в гр.Раковски на ул.Христо Смирненски
до номер 1 водачът на лек автомобил Ситроен Джъмпър 35 с рег.№ *****
управлява посочениея автомобил лична собственост ,като управлява
посоченото МПС,което е служебно спряно от движение-автомобила е спрян
на основание 143 ал.15 -04-08.2020г./.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Въз основа на
него е съставено и оспорваното наказателно постановление,като същите ще
бъдат обсъдени в пълнота.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Действително на посочената дата 28.02.2021г..посоченото по-горе
МПС проверяващата Н. е спряла водача на посоченото МПС като е
установила,че водачът управлява МПС,което е служебно спряно от движение.
Като в АУАН е вписала ,че нарушението е такова по чл.5ал.3т.2 от
ЗДвП.
Впоследствие вече АНО в НП е вписано ,че нарушението е такова по
чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Разпитан в хода на производството актосъставителя Н. потвърждава
констатациите си в акта, посочва кака е извършена проверката , а именно по
зададения номер на лекия автомобил чрез служебно ползвания таблет и след
това е направила справка в ОДЧ.Като самата тя съобщава в разпита си,че
спрян от движение и дерегистриран автомобил, не предполага,че имат такова
голямо значение.Съставила е съответния АУАН и съответно свалили
табелите на автомобила.Нейните показания се възприемат от съда ,предвид
извършената проверка и спомена ,който същата има по случая.
В този смисъл нарушение ,макар да е извършено от А. ,то същото е
квалифицирано по различен начин в АУАН и НП като в двата акта е счетено
,че изпълнителното деяние на А. е различно в АУАН-че управлява служебно
2
спряно от движение МПС , а в НП ,че управлява МПС,което не е
регистрирано по надлежния ред .Като това са съвсем различни
нарушения,водещи до различна правна квалификация .
В този смисъл съдът намира за основателни възражения на
пълномощника на жалбоподателя изложени в тази насока в писмен вид и в
съдебно заседание. Като действително допуснато нарушение от страна на
административно наказващия орган при описание и квалифициране на
нарушението е от съществените такива ,което в достатъчна степен е довелао
до нарушаване на процедурата и до отмяна на НП.
Изводът в този смисъл ,който се налага е ,че различното описание в
АУАН и НПК на извършеното от жалб.А. нарушение води до отмяна на
НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН,
така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства, при които
е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика, че нарушението
следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя да не възниква
никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В процесния
случай този критерий на яснота не е достигнат. Това е така ,защото има
съществено разминаване между АУАН и процесното НП.Докато в АУАН са
описано извършено нарушение по чл.5ал.3т.2 от ЗДвП . В НП това на
нарушението е дадена правна квалификация по чл.140 ал.1 от ЗДвП.В този
смисъл изначално жалбоподателя е знаел ,предвид текстовото изписване и
цифровото такова,че се касае за нарушение по чл.5 ал.3т.2 от ЗДвП ,то
впоследствие в НП е установил,че се касае за такова по чл.140 ал.1 от
ЗДвП.Като настоящият състав , счита че по този начин е извършено
процесуално нарушение и съществено е засегнато правото на защита на
наказаното лице.
В теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса.С него се поставя и началото
на административно наказателното производство-очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
фактите, сочещи на връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител. Срещу тези факти нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото
нарушение в АУАН, и при разминаване съответно с описаното в НП се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Гарантирането на
правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с
фактическите рамки на нарушението още в началото на административно-
наказателното производство, т.е към момента на съставяне на АУАН.
3
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и
когато при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения стига
да са установени по несъмнен начин извършването на деянието,
извършителят и неговата вина.Като в конкретния случай,обаче този текст на
закона не е приложим.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-
ПЛОВДИВ.
Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от
жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по
делото в размер на 300 лева, като са на лице доказателства, че действително е
платена сумата. В този смисъл адвокатския хонорар е правилно определен и
не е завишен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0329-000177 от
12.03.2021г. , издадено от П.С.И. на длъжност **** РУ-Раковски към
ОДМВР-Пловдив срещу А.А. А. за нарушение на чл .140ал.1от ЗДвП ,с
което му е наложена глоба в размер на 200 лв.и лишаване от право да
4
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А.А.А. ЕГН
********** сумата от 300 /триста / лева представляващи разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5