Решение по дело №1918/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2023г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

                       

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля Йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 1918/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба на В.П.П., ЕГН ********** *** срещу Заповед № 1514/27.05.2022г. на Кмета на Община Варна. Жалбоподателят, по подробно изложени в жалбата съображения счита заповедта за нищожна, а в условията на евентуалност за незаконосъобразна; твърди, че в случая не е налице строеж, за който се изисква съответно строително разрешение; твърди, че както в констативния акта, така и в процесната заповед обекта не е описан точно, без разграничение на отделните му части; административният орган не е изследвал обстоятелството, че сградата е въведена в експлоатация през 1999г. т.е. въпросното покриване и остъкляване на тераса е извършено още при строежа на сградата. Поради изложените подробни съображени, моли съда да пргласи нищожността на обжалваната заповед, а в условията на евентуалност да я отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът след като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

Видно от доказателствата по делото жалбоподателят В.П.П. е собственик на ап.13, находящ се на терасов/ пети/ етаж в сграда в УПИ ХVІ10, 10а, кв.103 на УЛ.“Д.“ № **, въз основа на приложения към доказателствата НА № ***, том ІІІ, рег. № ****, дело № ***/20**г. на Службата по вписванията при РС – Варна.

Административното производство е започнало във връзка с подаден сигнал на 03.12.2021г. по повод на който е извършена проверка и съставен Констативен протокол от 07.02.2022г. и от 09.02.2022г. Сигналът е приложен към административната преписка. При извършената на място проверка от служители на „Строителен контрол“, Дирекция УСКОР при Община Варна е установено, че към ап.13 по калкан на жилищна сграда е извършено покривна конструкция и остъкляване на съществуваща тераса в сграда на УЛ.“Д.“ № ** без строителни книжа. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт № 9/08.04.2022г. /л. 30 от преписката/. Строежът е четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4 б.“б“ и б.“д“ от ЗУТ. В акта е посочено, че покриването на терасата е извършено през 1998г.  Констативният акт е връчен на жалбоподателя, който го е подписал, но в указания срок не са постъпили възражения в отдел „Строителен контрол“ при Община Варна.

На 27.05.2022г. Кметът на Община Варна, след като се запознал с цялата административна преписка, издал процесната Заповед № 1514, с която наредил в срок от 1 месеце от влизането й в сила да се изготви и представи за одобряване План за безопасност и здраве за премахване на строеж „Покривна конструкция и остъкляване на съществуваща тераса към ап.13 по калкан на жилищна сграда“, , находящ се на терасов/ пети/ етаж в сграда в УПИ ХVІ10, 10а, кв.103 на УЛ.“Д.“ № **. Недоволен от заповедта В.П.П. предприел оспорването ѝ по съдебен ред.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването ѝ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият състав, счита, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

 Съобразно изричната разпоредба на чл. 215, ал.1 от ЗУТ и чл. 145, ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

В жалбата на първо място са изложени доводи за нищожност на оспорената заповед.

Съгласно разпоредата на чл. 225а ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния случай Заповедта, с която е наредено премахване на незаконния строеж, е издадена от името на Кмета на Община Варна, но е подписана от Директор Дирекция УСКОР при Община Варна, съгласно Заповед № 2996/20.09.2021г. С тази заповед  е отменена Заповед № 0507/07.02.2020г. и са предоставени на А. Д.  – Директор на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна функциите на кмета по ЗУТ, в това число и издаването на заповеди по чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строжи от четвърта до шеста категория или на части от тях. Тази заповед също е издадена от името на Кмета на Община Варна, но е подписана от зам.Кмета съгласно Заповед № К-066/16.09.2021г. С тази заповед, на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА във вр. с ползване на неплатен годишен отпуск Кметът на Общината е наредил на 20.09.2021г. функциите на Кмет на Община Варна да бъдат изпълнявани от зам.Кмета – П. П..

В заповедта за заместване не е задължително да се посочи, причината за отсъствието, но задължително следва да са налице доказателства, че отсъствието се е случило, за да има основание за заместване.

В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е посочено: “Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган“.

Валидно упражняване на правомощия по заместване е налице при наличие и на следните две задължителни предпоставки: 1. Заповед за заместване и 2. Доказателства за отсъствие на кмета от общината, което е наличие на обективна невъзможност да изпълнява правомощията си – болест, отпуск, командироване и др.

С определение от съдебно заседание на 14.12.2022г. съдът е изискал от ответника да представи доказателства, за това, че на 20.09.2021г. Кмета на Община Варна е отсъствал поради ползване на неплатен годишен отпуск. В изпълнение на указанията на съда ответникът е представил писмо рег.№ РД21019187ВН/20.09.2021г., адресирано до Областния управител на област Варна, с което го уведомява, че на 20.09.2021г. финкциите на кмет на общината ще изпълнява зам.Кмета.Информация относно причината за заместването не е посочена, т.е. втората предпоставка за заместването /наличие на отсъствие/, не е доказана с представеното писмо, защото в него липсва информация за причината за отсъствието. Поради това е без значение получено ли е писмото от адресата.

По делото липсват доказателства, че на 20.09.2021г. Кмета на Община Варна е отсъствал.  От това следва, че не са били налице кумулативно предвидените предпоставките по чл. 39, ал.2 от ЗМСМА за заместване и Заповед за заместване № К-066/16.09.2021г. издадена от Кмета на Община Варна не е породила своите правни последици, т.е. заместник – кмет на Община Варна  - П. П. е нямал правомощие да замества кмета на Община Варна на 20.09.2021г. При липса на предпоставки за заместване незаконосъобразно заместник – кмета е определил Директора на дирекция УСКОР да изпълнява функциите на кмета на Общината по ЗУТ. Следва, че Заповед № 1514/27.05.2022г. е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган.

С оглед изложеното оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.146, т.1 от АПК при липса на компетентност на административния орган да издаде оспорения административен акт, което налага обявяване на нищожността на административния акт. В този смисъл е съдебната практика на ВАС – решения  на ВАС по адм. д. 8096/2014 г., адм. д. № 8751/2012 г. и определение № 327/09.01.2018 г. по адм. д. № 13071/2017 г. на ВАС.

Предвид установената нищожност съдът не следва да проверява основанията за законосъобразност на административния акт по чл. 146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски и възнаграждение за адвокат е основателно. Поради това Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на общо 1410лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на В.П.П., ЕГН ********** *** Заповед № 1514/27.05.2022г. на Кмета на Община Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.П.П., ЕГН ********** *** сумата от общо 1410лв.  /хиляда четиристотин и десет/, представляваща разноски по делото.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

  

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: