РЕШЕНИЕ № 1686

 

гр. Бургас, 02.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2301/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Д.В.В.,***, с която претендира осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати следните суми: 251,44 лева – разликата между дължимото застрахователно обезщетение от 1659,79 лева и платеното от ответника обезщетение от 1408,35 лева, за нанесени щети по лекия автомобил на ищеца – „...“, рег. № ..., увредено при две ПТП от 24.03.2016 год., за които са съставени Щета №№ /2016 год. и ......../2016 год., и 75,09 лева – обезщетение за забава върху главницата от 251,44 лева за периода 09.04.2016-19.03.2019 год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 251,44 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.03.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 208, ал. 1, КЗ (отм.) във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва исковете; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, че към 24.03.2016 год. страните са били обвързани с имуществена застраховка „Каско“ за собствения на ищеца лек автомобил „...“, рег. № .... На посочената дата са възникнали две ПТП – при първото от тях, при движение за заден ход, автомобилът се е блъснал в метален кол, а при второто автомобилът е бил заварен от собственика си със счупен десет стоп и охлузена задна броня. За уврежданията по застрахованата вещ са били образувани Щета № 2-.../2016 год. и Щета № .../2016 год., като застрахователят е изплатил част от определените по тях с експертизи обезщетения – 1030,59 лева (от дължими 1096,37 лева) и 377,76 лева (от дължими 563,42 лева), или общо 1408,35 лева. Според изготвените от ответника експертизи по двете щети, дължимите застрахователни обезщетения са определени възоснова „редукция на база изплатени обезщетения“ по предходни щети по същата полица с ищеца.

Видно от представените от ищеца фактури №№ 12196 и 12197, двете от 15.06.2016 год., представени и приети от застрахователя при образуваните при него щети, стойността за отстраняване уврежданията по автомобила възлизат на 563,42 лева и 1096,37 лева, или общо 1659,79 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Нормата на чл. 208, КЗ (отм.), приложима на основание § 22 от действащия КЗ, ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените вреди, нанесени на застрахованото имущество по застраховка „Каско”. Видно от двете експертизи на застрахователя – л. л. 7 и 10 по описа на делото, разноските от общо 1659,79 лева за възстановяване на автомобила, съгл. процесните две фактури, са признати от ответника, но сумата е намалена чрез приложена едностранна редукция (това е позицията на ответника и според отговора му по делото), съгл. т. 23 от общите условия на застрахователя. Делото, обаче, не съдържа доказателства за такова право на ответника; няма данни за заявени от ищеца предходни щети за същия автомобил и за изплатени по тях обезщетения; няма данни за законосъобразно прилагане на твърдяната редукция, нито за неизправно поведение на ищеца, изключващо правото му да получи застрахователното обезщетение в пълен размер. По делото не се спори, че ответникът е платил на ищеца част от дължимата сума – 1408,35 лева, видно и от представеното преводно нареждане на л. 52, поради което ответникът дължи процесната горница от 251,44 лева, ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 20.03.2019 год., до окончателното й изплащане.

Съдът намира за доказан и акцесорния иск за обезщетение за забава. В разглеждания казус приложение намира разпоредбата на чл. 208, КЗ (отм.), която определя максимален срок от 15 дни за плащане на застрахователното обезщетение. Този срок се отнася и за страните по настоящото дело, тъй като няма данни за уговорен между тях по-кратък период. За да изпадне длъжникът в забава, е необходима покана от кредитора – чл. 84, ал. 2, ЗЗД. Видно от представеното уведомление, претенцията на ищеца за заплащане на обезщетението по процесните фактури е предявено на 24.03.2016 год. – това уведомление представлява покана за плащане (вж. 86-2012-І ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). Предвид изложеното, съдът приема, че след изтичане на законово определения 15-дневен срок за плащане на процесната горница на обезщетението – 251,44 лева, ответникът е изпаднал в забава. В изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно размера на акцесорното вземане, който възлиза на 75,09 лева, т. е. искът следва да бъде уважен.

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца за присъждане направените по делото разноски в общ размер от 400 лева – сбор от платените държавна такса – 100 лева, и адвокатско възнаграждение – 300 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 208, ал. 1, КЗ (отм.) и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 251,44 лева – разликата между дължимото застрахователно обезщетение от 1659,79 лева по застраховка „Каско“, и платената от ответника част от него – 1408,35 лева, за нанесени щети по лекия автомобил на ищеца – „...“, рег. № ..., увредено при две ПТП от 24.03.2016 год., за които са съставени Щета №№ .../2016 год. и .../2016 год., и 75,09 лева – обезщетение за забава върху главницата от 251,44 лева за периода 09.04.2016-19.03.2019 год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 251,44 лева, начиная от подаване на исковата молба – 20.03.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 400 лева.

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат превени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ