№ 108
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501245 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
Жалба с вх. № 6773/08.04.2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова от
„Мултипак продъкшън” ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, Община Столична, район Младост, ж.к.
Цариградско шосе, 7-ми километър, АТМ – център, офис 411, представлявано
от Управителя Васил Борисов Сотиров против Разпределение, предявено от
ЧСИ Станимира Николова на дата – 06.04.2021г. по изпълнително дело №
20208050400922, с която се претендира да бъде отменено като
незаконосъобразно извършеното разпределение.
В жалбата се посочва, че в изготвеното и предявено
разпределение не е посочена общата дължима сума от всеки един от
солидарните длъжници (при отчитане на обстоятелството, че същите, с
изключение на дружеството-жалбоподател имат и публични задължения към
Българската държава), които задължения са в различен размер и без по
отношение на същите да е налице условия за солидарна отговорност и по този
начин не е ясен размерът на всеки един от кредиторите – взискатели от всеки
един от длъжниците. В жалбата се посочва, че неправилно са изчислени
разноските в изпълнителното производство общо от 7 324, 60 лева, като е
1
налице разминаване на посочената сума с посочената по-долу сума на
страница пета от разпределението , където е записана сумата от 7 157, 50 лева
и не става ясно откъде произтича несъответствието , като по отношение на
дължимата такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, така и по отношение на
останалите разноски – таксата по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, по т. 16 от ТТР към
ЗЧСИ – липсваща при окончателното разпределение на разноските. Посочва
се, че неправилно е изчислен размерът на частично дължимата такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ, тъй като пропорционалната такса е определена върху
размер на вземане, несъответстващ на реалния такъв, при некоректно при
приложен и изчислен коефициент за определяне размера на таксата – чисто
математически нарушения и погрешни изчисления, опорочили в крайна
сметка извършеното разпределение.
Посочва се, че неправилно е изчислена и таксата по т. 20 от ТТР
към ЗЧСИ, като в нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК същата е
определена в размер на 5 782, 50 лева и не е изчислена върху по-малката сума
от цената на описаната вещ и от паричното вземане, какво е императивното
изискване на закона.
Изрично в жалбата се посочва, че вследствие на така
допуснатата грешка неправилно, неточно и некоректно е определен и
остатъка – непогасения размер на вземанията по делото.
Претендира се извършеното и предявено разпределение от
06.04.2021г. да бъде отменено и да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Видно от представената Жалба с вх. с вх. № 6773/08.04.2021г.
по описа на ЧСИ Станимира Николова от „Мултипак продъкшън” ЕООД със
седалище гр. София, същата е депозирана пред съдебния изпълнител на
08.04.2021г., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 462, ал. 2 от ГПК
следва да се приеме, че е депозирана в срок. Жалбата е подадена против акт
на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване на основание чл. 462 от
ГПК, дължимата държавна такса е внесена и лицето, подписало жалбата
разполага с валидна представителна власт да сезира съда. Съдът намира, че
депозираната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е образувано и по повод на
депозирана Жалба с вх. № 6774/08.04.2021г. по описа на Частен съдебен
2
изпълнител Станимира Николова от В. А. С. от гр. Б., к-с З., бл. *, ет. *, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 91, ет. 1 против
извършено от страна на съдебния изпълнител Разпределение от 06.04.2021г.
по изпълнително дело № 20208050400922 по описа на ЧСИ Станимира
Николова по отношение и във връзка с извършена публична продан по реда
на чл. 487 от ГПК на заложено имущество в полза на Банката – взискател
като незаконосъобразно. В жалбата се посочва, че неправилно са изчислени
разноските в изпълнителното производство общо от 7 324, 60 лева, като е
налице разминаване на посочената сума с посочената по-долу сума на
страница пета от разпределението , където е записана сумата от 7 157, 50 лева
и не става ясно откъде произтича несъответствието , като по отношение на
дължимата такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, така и по отношение на
останалите разноски – таксата по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ, по т. 16 от ТТР към
ЗЧСИ – липсваща при окончателното разпределение на разноските. Посочва
се, че неправилно е изчислен размерът на частично дължимата такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ, тъй като пропорционалната такса е определена върху
размер на вземане, несъответстващ на реалния такъв, при некоректно при
приложен и изчислен коефициент за определяне размера на таксата – чисто
математически нарушения и погрешни изчисления, опорочили в крайна
сметка извършеното разпределение.
Видно от представената Жалба с вх. № 6774/08.04.2021г. по
описа на ЧСИ Станимира Николова от В. А. С. от гр. Б., същата е депозирана
пред съдебния изпълнител на 08.04.2021г., поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 462, ал. 2 от ГПК следва да се приеме, че е депозирана в
срок. Жалбата е подадена против акт на съдебния изпълнител, който подлежи
на обжалване на основание чл. 462 от ГПК, дължимата държавна такса е
внесена и лицето, подписало жалбата разполага с валидна представителна
власт да сезира съда. Съдът намира, че депозираната жалба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Ответната страна по молбата – „Първа инвестиционна банка“
АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София,
бул. Драган Цанков № 37 депозира по делото писмени възражения, като
посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Посочва се, че изложените в жалбите твърдения са необосновани, недоказани
3
и бланкетно заявени – същите са неотносими към настоящия спор и не следва
да бъдат изследвани в настоящото производство.
По делото на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител е депозирал мотиви.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на
закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производството е образувано въз основа на
депозирана Молба от „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр.
София в качеството й на взискател против „Мауришус Шугърс София“ ООД
(с предишно наименование „Мултипак България“ ЕООД), „Мауришус Кофе
София“ ЕООД (с предишно наименование „Джимока БГ“ ЕООД), „Мултипак
продъкшън“ ЕООД и В. А. С. и представен Изпълнителен лист от
06.08.2020г., издаден от Районен съд – София по частно гр. дело №
28765/2020г. по описа на Районен съд – София, по силата на който цитираните
търговски дружества и физическото лице В. А. С. са осъдени солидарно да
заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София
конкретно посочени парични суми, произтичащи от сключен Договор от
12.04.2019г. за овърдрафт по разплащателна сметка, както и разноски по
делото.
Видно от представеното изпълнително производство въз основа
на представен по делото Договор за залог на търговско предприятие,
взискателят - „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр. София в
молбата за образуване на изпълнителното производство е отправила искане
да бъде извършен опис, оценка и да бъде насрочена публична продан на
определени движими вещи, собственост на „Мауришус Шугърс София“ ООД
(с предишно наименование „Мултипак България“ ЕООД), които
представляват част от залога на търговското предприятие, учреден от
„Мултипак България“ ЕООД.
В съответствие с отправеното искане, съдебният изпълнител –
на 05.11.2020г. с Протокол (лист 315) е извършила опис на движими вещи и е
постановила да бъде извършена оценка на описаните движими вещи.
След депозиране на Молба-искане за извършване на нова
4
оценка на движими вещи от 24.11.2020г., съдебният изпълнител с
Постановление от 02.12.2020г. е назначила повторна съдебно-техническа
експертиза (лист 407) и впоследствие – с Протокол от 12.01.2021г. (лист 471)
е определена начална цена за публична продан по чл. 485 от ГПК в размер на
184 500 лева или 221 400 лева с ДДС. Видно от представения по делото
Протокол от 12.01.2021г., Частният съдебен изпълнител е посочила, че
първоначално дадената оценка на вещите е в размер от 321 250 лева, по
втората оценка, вещото лице е посочило цена на вещите в размер на 140 000
лева, поради което и съдебният изпълнител е приела осреднена оценка в
размер на 230 625 лева и 80% от тази стойност – в размер на 184 500 лева е
определила за начална тръжна цена или 221 400 лева с включен ДДС.
С Обявление от 12.01.2021г. (лист 500), Частният съдебен
изпълнител е насрочил публична продан за периода от 22.01.2021г. до
22.02.2021г. и на 23.02.2021г. с Протокол № 04770 е обявил „Първа
инвестиционна банка“ АД за купувач на 11 броя пакетиращи машини и един
модул за смилане на обща продажна цена от 287 000 лева и в съответствие с
чл. 495 от ГПК е пристъпил към изготвяне на разпределение, за да бъде
определено какви точно суми следва да внесе определеният за купувач
взискател – „Първа инвестиционна банка“ АД.
Видно от представения по делото Протокол за разпределение с
изх. № 8603/06.04.2021г., Частен съдебен изпълнител Станимира Николова е
посочила, че на разпределение подлежи сумата от 287 000 лева, от която сума
следва да бъде приспаднат ДДС или следва да се разпредели единствено
данъчната основа от 239 166, 67 лева. Посочила е, че взискатели по
изпълнителното дело са „Първа инвестиционна банка“ АД – първоначален
взискател с общ размер на вземането от 1 819 396, 56 лева и ТД на НАП –
Бургас на основание чл. 458 от ГПК и ТД на НАП – София на основание чл.
458 от ГПК или общ размер на вземането – 1 980 651, 52 лева. Съдебният
изпълнител е посочил, че разноските в изпълнителното производство
възлизат на сума в размер от 7 324, 60 лева, а тези, които са направени от
взискателя в изпълнителното производство, свързани с осребряването на
процесното имущество възлизат на сума в размер на 7 157, 50 лева и в този
смисъл е неоснователното направеното възражение от страна на
жалбоподателите, в което се сочи, че не става ясно защо са посочени две
5
различни суми, определени като разноски от страна на съдебния изпълнител –
първоначално посочените разноски са тези, които са дължими в
изпълнителното производство – 7 324, 60 лева, а впоследствие посочените
разноски са тези, които са свързани с осребряване на процесното имущество в
размер на 7 157, 50 лева и които следва да се имат предвид при изготвяне на
разпределението. В жалбата не се сочат конкретни оплаквания по всяко едно
от перата на приетите разноски с изключение на определената такса по т. 20
от ТТР към ЗЧСИ в размер на 5 782, 20 лева с ДДС, представляваща такса за
извършения опис на движимите вещи, като се твърди, че при определянето й
съдебният изпълнител не е спазил императивната норма на чл. 73, ал. 4 от
ГПК.
С оглед на наведеното твърдение относно неправилното
изчисляване на определената такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, съдът съобрази
следното:
На основание т. 20 от ТТР към ЗЧСИ за извършване на опис на
движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се
събира такса в размер на 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на
описаната вещ и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лева. Безспорно
е, че се касае за пропорционална такса, която се събира от съдебния
изпълнител авансово.
На основание чл. 73, ал. 5 от ГПК пропорционалната такса да
опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от
паричното вземане.
Както бе отбелязано в конкретния случай – с Протокол от
12.01.2021г. (лист 471 от изпълнителното производство), съдебният
изпълнител е определила начална цена за публична продан, като е взела
предвид първото заключение на вещото лице – 321 250 лева и второ
заключение на вещото лице от 140 000 лева и е приела осреднена оценка в
размер на 230 625 лева и вместо да определи таксата по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ въз основа на тази приета осреднена оценка (1, 5 на сто от 230 625 лева
се равнява на 3 459, 37 лева, а с включен ДДС на 4 151, 25 лева), съдебният
изпълнител е взела за база, на която да определи посочената такса оценката,
която е посочена от назначеното вещо лице по първата експертиза – 321 250
лева (1, 5 на сто от 321 250 лева се равнява на 4 818, 75 лева, а с включен ДДС
6
– 5 782, 50 лева – колкото е приета и в разпределението таксата). Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че при положение по делото са
изготвени две съдебни експертизи, дадени са две различни оценки от страна
на вещите лица и с нарочен Протокол за определяне на начална цена за
публичната продан, съдебният изпълнител е определила осреднена цена за
движимите вещи и тази цена е послужила като основа, за да се определи
началната цена, от която да започне проданта, то именно това е и цената на
вещта, върху която следва да бъде определена и таксата по т. 20 от ТТР към
ЗЧСИ – тоест – сума в размер на 4 151, 25 лева с включена в тази такси и
ДДС. В този смисъл, съдът приема, че са основателни наведените в двете
жалби възражения относно неспазване на императивната разпоредба на чл.
73, ал. 5 от ГПК при определяне на дължимата на съдебния изпълнител такса
по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ, поради което и само заради това допуснато
нарушение извършеното и предявено на страните разпределение следва да
бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия от страна на съдебния изпълнител.
По отношение на направените възражения за неправилно
определена такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, настоящият състав намира
следното – видно от изготвеното разпределение, съдебният изпълнител е
посочила, че общият размер на вземането (без авансовите такси) възлиза на
сума в размер от 1 980 651, 52 лева, а размерът на вземането спрямо „Първа
инвестиционна банка“ АД е в размер на 1 819 396, 56 лева и именно това е
сумата, която се дължи солидарно от всички длъжници в изпълнителното
производство.
На основание т. 26, буква „е“ от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва – над
100 000 лева – 5 220 лева + 2 на сто за горницата над 100 000 лева. С оглед на
цитираната разпоредба на основание посочените забележки – при частично
събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се
събира част, съответстваща на събраната сума; в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. При това положение, съдът намира,
че от сумата 1 980 651, 52 лева следва да бъдат извадени 100 000 лева и се
получава сума в размер на 1 880 651, 52 лева. 2% от тази сума възлиза на сума
в размер от 37 613, 03 лева. Към тази сума следва да се прибавят посочените в
7
т. 26, буква „е“ от ТТР към ЗЧСИ 5 220 лева и се получава сума в размер от
42 833, 03 лева и следва като се прибави ДДС се получава сума в размер на
51 399, 64 лева. Именно това е сумата, която съдебният изпълнител е
посочила като дължима сума, която следва да се събере от целия дълг.
Съдебният изпълнител погрешно е посочила, че изчислява таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ по отношение на сума в размер от 1 819 396, 56 лева (тоест
само по отношение на вземанията, които се дължат солидарно от длъжниците
спрямо първоначалния взискател – „Първа инвестиционна банка“ АД), тъй
като в този случай дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ би била 47 529,
52 лева, тоест – посочената таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
51 399, 64 лева е определена за сума в размер от 1 980 651, 52 лева (в тази
сума са включени и задълженията към присъединените по право кредитори), а
не както е посочено в разпределението – за сума в размер от 1 819 396, 56
лева (в тази сума са включени само задълженията на солидарните длъжници
спрямо Банката).
Впоследствие - за да се определи окончателно дължимата сума,
следва на основание чл. 73, ал. 5 от ГПК да бъде приспадната дължимата
такса за опис и предвид обстоятелството, че съдът приема, че същата е
погрешно определена, то това пряко влияе и на правилността на определената
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
По отношение на наведените възражения, че в общия размер на
вземането са включени и вземания, които не се дължат солидарно от всички
длъжници, а представляват дълг – публично задължение само на определен
длъжник, за което задължение останалите не отговарят, то е безспорно, че в
конкретния случай не се е достигнало до разпределяне на суми за
присъединените взискатели – ТД на НАП – София и ТД на НАП - Бургас и
това възражение не влияе пряко върху извършеното разпределение.
Възражението следва да се отнесе към таксата, която се определя за съдебния
изпълнител, тъй като тя в конкретния случай е определена върху вземане в
общ размер от 1 980 651, 52 лева, а за част от това вземане не отговарят
всички длъжници солидарно. При новото извършване на разпределението,
съдебният изпълнител следва да прецезира това обстоятелство и да определи
своите такси в съответствие с обстоятелството за кои вземания длъжниците
отговорят солидарно и за кои вземания задължени са само конкретни
8
длъжници.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид изложените
съображения в двете жалби относно неправилно определяне на таксата по т.
20 от ТТР към ЗЧСИ и т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, настоящата инстанция намира,
че жалбите в тези им части са основателни и следва да бъдат уважени, като
бъде отменено извършеното на 06.04.2021г. Разпределение с Протокол №
8603/06.04.2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова по изпълнително
дело № 20208050400922 и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК предвид отправеното искане,
съдът намира, че на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски – суми в размер на от по 25 лева, дължими за водене на
настоящото производство.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № 6773/08.02.2021г. на „Мултипак
продъкшън“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и по Жалба с вх.
№ 6774/08.04.2021г. но В. А. С., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. З., бл. *, ет. *,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – гр. Бургас, ул.
Александровска № 91, ет. 1 извършеното на 06.04.2021г. Разпределение с
Протокол № 8603/06.04.2021г. по описа на ЧСИ Станимира Николова по
изпълнително дело № 20208050400922.
ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Станимира
Николова с рег. № 805 на КЧСИ за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Др. Цанков“
№ 37 да заплати на „Мултипак продъкшън“ ЕООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, Община Столична, район
Младост, ж.к. Цариградско шосе, 7-ми километър, АТМ – Център, офис 411,
представлявано от Управителя Васил Борисов Сотиров сума в размер на 25
(двадесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски пред
9
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД със седалище гр.
София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, бул. „Др. Цанков“
№ 37 да заплати на В. А. С., ЕГН ********** от гр. Б., к-с З., бл. *, ет. *, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. Александровска № 91, ет. 1 сума в размер на
25 (двадесет и пет) лева, представляваща направените по делото разноски
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Бургас в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10