№ 170
гр. Кюстендил , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520100886 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Същото е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд – гр.
София, съгласно Определение №20095514/2021 г., постановено по гр.д. № 19823/2021
г.
Съдът е сезиран с молба на М. Д. ИВ., ЕГН: ********** действаща в лично
качество, както и като законен представител на малолетното дете С.Н. У.а, с ЕГН:
********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено спрямо
нея и малолетната й дъщеря от Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: *********** –
баща на детето.
В молбата, в т.ч. уточняваща я такава, се сочи, че молителката И. и ответникът
по молбата имали връзка под формата на фактическо съжителство, от която се родило
и детето им – С. – понастоящем малолетно.
Твърди се, че през 2018г. ответникът завел дело за родителски права срещу
молителката, като с Решение № 92545/12.04.2019г. на СРС родителските права спрямо
него били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични
контакти. Към настоящия момент решението не било влязло в сила, а било предмет на
въззивна проверка.
В изпълнение на определения режим на лични контакти на бащата с детето,
първият системно, вкл. в периода от 10.00 часа на 06.03.2021г. (събота) до 18.00 часа на
07.03.2021 г. (неделя), настройвал детето против майка му, подривал авторитета на
последната пред него. С. се връщала от дома на баща си напрегната и тревожна, болна
и насинена, не можела да се храни и спи добре, държала се лошо с майката, отправяла
обидни думи и изрази, вкл. заплахи, към нея и приятеля й. Засягането на детето било не
1
само емоционално, но и физическо – с установени от амбулаторни листове от
08.02.2021 г. 08.03.2021 г. и 22.03.2021 г. травми по различни части от тялото му.
Отделно, скандалите между двамата родители в присъствието на детето или по
телефона, докато то е при единия от родителите си, допълнително се отразявали върху
психиката му.
Молителката И. също била жертва на вманиаченото поведение и психически
тормоз и насилие, изразяващи се в непрестанни телефонни обаждания, заплахи, че
детето ще й бъде отнето, безпричинно сигнализиране на различни институции срещу
нея.
Описаният тормоз от страна на ответника обхващал не само едномесечния срок
по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, но бил системен и продължавал в последните две години.
ПРЕДВИД горното се иска да бъде постановено решение, с което да бъдат взети
мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН по отношение на
М. Д. ИВ., ЕГН: ********** и малолетната й дъщеря С.Н. У.а, ЕГН: **********, както
и да им бъде издадена заповед за незабавна защита срещу Н. СТ. УЗ., с ЕГН:
**********, с адрес: *********** – баща на детето.
Отправено е и искане, на осн. чл. 15 от ЗЗДН, да бъде издадена окончателна
заповед за защита с максимален по закон срок на мерките (18 месеца), респ. до влизане
в сила на решението по гр.д. 11744/2019г. на СГС, брачен състав, I въззивен състав.
С определение от 23.03.2021 г., съдът е разпоредил издаването на Заповед за
незабавна защита и такава е издадена с № 260012 от 23.03.2021 г.
В съдебно заседание постъпилата молба се поддържа.
Ответникът по молбата я оспорва, доколкото смята същата за неоснователна.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че страните са съжителствали на семейни начала като от
съвместното си съжителство имат родено дете – С.Н. У.а, с ЕГН: **********. Това
обстоятелство – по см. на чл. 3 от ЗЗДН се установява и от приложената по делото
Удостоверение за раждане, изд. от Столична Община – л. 6.
Страните не спорят и по това, че родителските права досежно детето
понастоящем се упражняват от майката, като в т.см. е било поставено съдебно решение
от СРС по гр.д. №60604/2018 г., невлязло в законна сила поради обжалването му, за
което е висящо и в.гр.д. №11744/2019 г. на СГС.
Видно от посоченото в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН докато детето
пребивава при бащата в изпълнение на определения режим на лични контакти
проявявал физическа и вербална агресия, като след това детето се връщало насинено и
болно. Настройвал го и против майката, като твърдял, че тя е лоша майка. Използвал
пред него цинични и груби изрази, които то повтаряло като се прибере при майката.
Когато С. се връщала след контакт са баща й била разстроена, не спяла добре и било
2
нужно време, докато се успокои. Молителката И. също била жертва на психически
тормоз и насилие, изразяващи се в непрестанни телефонни обаждания, заплахи, че
детето ще й бъде отнето, безпричинно сигнализиране на различни институции срещу
нея.
По делото е приет социален доклад, изготвен от социални работници при Отдел
„Закрила на детето“ при ДСП – Красно село, от данните в който се установява, че
бащата е грижовен родител, макар и базовите потребности да се осигуряват от
майката. Редовно плащал издръжка. Добре осъзнавал, че конфликтите между
родителите се отразяват негативно на детето. Имал правилна преценка за
потребностите на детето и проявявал висока степен на разбиране относно
необходимостта от родителско сътрудничество, като се стараел да избягва конфликти,
които често били провокирани, по думите му, от майката. Бащата имал потенциал да
бъде добър родител и имал възможност да осигури всички потребности на детето.
Приет е и социален доклад, изготвен от социални работници при ДСП-
гр.Дупница, където междувременно майката се установила да живее с партньора си Б.
Д.. В него е направено заключение, че майката също разполага с капацитет да бъде
добър родител, разчитайки на подкрепата на съпруга си и своите родители.
Страните не спорят, че ответникът е сезирал съда с искане за предоставяне на
родителските права спрямо детето С..
Приложени са и заверени преписи от Определение по гр.д. № 11744/2019 г. на
СГС, Решение № 263172/2021 г., постановено по същото дело, както и молби и
заявление от ответника до ОЗД-Кюстендил, ДСП-Кюстендил, жалба до СРП.
Ангажирани са и медицински документи, досежно здравословното състояние на
детето С., вкл. и амбулаторен лист, съставен от д- Б. Д., като страните на спорят, че той
е настоящ съпруг на молителя.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Борис Д. и Ирена Стефанова.
Другите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не
следва да се обсъждат подробно.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една
особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-
близки взаимоотношения помежду си-съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. По смисъла на закона домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права (чл. 2 от ЗЗДН). Характерно за деянията от този тип е
и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо
поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна
3
доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), като молбата следва да бъде депозирана в
срока по чл. 10 от закона.
С оглед горното, съдът намира молбата за допустима, т.к. е депозирана в срока
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а страните се намират във връзка от посочените в чл. 3 от
ЗЗДН.
Разгледана по същество е и основателна досежно фактическите твърдения,
заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН, касаещи молителят И.. Те не са опровергани от
събраните доказателства. Подкрепят се единствено от депозираната декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, но нейната доказателствена стойност не бе компрометирана чрез другите
събрани по делото доказателства.
Според настоящия съдебен състав обаче, в хода на производството са събрани
доказателства, от които не може да се направи извод за обективно извършени актове на
домашно насилие от страна на ответника спрямо детето С.. Описаното в молбата и
установено по делото негово поведение не покрива признаците на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. Не са ангажирани надлежни доказателства, които да
установяват, че в изпълнение на определения режим на лични контакти бащата е
проявявал физическа и вербална агресия, като след това детето се връщало насинено и
болно. По отношение на твърдението, че го е настройвал и против майката, като
твърдял, че тя е лоша майка свидетелстват единствено показанията на св. Д., които не
могат де се възприемат за обективни, доколкото не се подкрепят от други
доказателства по делото, а обстоятелството, че понастоящем той е съпруг на молителя
И., налага те да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Те не установяват също, че
бащата е използвал пред детето цинични и груби изрази, които то повтаряло като се
прибере при майката. За проявена вербална агресия спрямо детето, както и за ползвани
нецензурни изрази, също не може да се предполага валидно, доколкото показанията на
св. Стефанова са в обратен смисъл. Декларацията по чл. 9 от ЗЗДН в този аспект не
може да се цени, т.к. и ангажираните писмени доказателства за това не я подкрепят.
Единственият официален медицински документ, в който са отразени физически
наранявания е този, съставен от д-р Д.. Дори и да се възприемат за обективни данните
за състоянието на детето в него, то не може да се направи извод кой ги е причинил.
Иначе, реакцията на родителя (подаване на жалби до различни държавни органи), дори
и да се приеме, че надхвърлят границите на житейското допустимото реагиране не
може да се оценява като домашно насилие. Поради това не може да се приеме, че
детето е пострадал по смисъл на ЗЗДН. Съдът споделя изцяло тезата, че дете в риск е
всяко от посочените в § 1, т. 11 от ЗЗДет, но в случая не се установи никоя от
посочените там хипотези.
При тези данни молбата досежно детето ще бъде оставена без уважение.
Като подходяща мярка за защита на пострадалата от насилието следва да се
приложат мерките по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно – да се задължи извършителят
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
Другите мерки, предвидени в т. 3 от същата правна норма не следва да се
налагат, т.к. не се твърди ответникът да е осъществил деяние по см. на ЗЗДН чрез
физически посегателства или посещения в жилището на молителя.
Мярката по чл.5, ал.1, т. 2 от закона също не следва да бъде прилагана, т.к. няма
4
данни страните по делото страните да съжителстват в едно и също жилище
понастоящем.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на ответника ще бъде наложена глоба в
размер на 200,00 лева, като предвиденият в закона размер е от 200 до 1000 лева. При
определянето му съдът взе предвид, че по делото не са ангажирани доказателства за
доходите на страната.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът следва да възложи държавната такса по
делото в размер на 25,00 лева, на извършителя на домашното насилие – спр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Съдът смята за уместно да посочи още, че както ответникът, така и молителката
следва да положат усилия за преодоляване на конфликтите между тях, за да осигурят
стабилна и сигурна среда за детето си, въпреки настъпилата раздяла, т.к. фактът, че те
са негови родители не може да бъде променен, а нуждата му от тях двамата е
очевидна. Участието както на майката, така и на бащата в живота му, при това активно,
би било в негов интерес и би го формирало като стабилна и отговорна личност. Трябва
да бъде отбелязано още, че не училището, обществото, съдебните дела, новите хора в
живота на двамата родители и близките им, могат да решат проблема. Въпрос на
интелект, „култура“ на раздялата и висша родителска отговорност е личните контакти
с бащата да бъдат осъществявани надлежно и с грижата за отражението на
ескалиралите конфликти между родителите върху детското психическо, физическо и
емоционално съзряване. В този аспект двамата родители следва да проявяват нужната
родителска отговорност и грижа за интереса на детето им, без да извеждат на преден
план личния си интерес, озлобление и непоносимост един към друг.
По разноските:
Молителят претендира присъждането на разноски, като са ангажирани
доказателства за сторени такива в размер на 400 лв. (спр. Договор за правна помощ
№0936294) и те ще бъдат възложени в тежест на ответника по молбата, като
възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК не е поддържано.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо М.
Д. ИВ., ЕГН: **********, като
ЗАПОВЯДВА на Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М. Д. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес гр. ************.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в изложения смисъл, в която да се впише
предупреждението по чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, за последиците от неизпълнението й.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ постъпилата молба от М. Д. ИВ., ЕГН:
**********, действаща като законен представител на малолетното дете С.Н. У.а, с
ЕГН: ********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие, извършено
5
спрямо малолетната й дъщеря от Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: ***********
– баща на детето, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ
глоба в размер на 200,00 лв. (двеста лева) в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на КРС.
ОСЪЖДА Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева).
ОСЪЖДА Н. СТ. УЗ., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. ИВ., ЕГН: **********, с адрес гр. ************, сумата от 400,00
лв. (четиристотин лева и нула стотинки) – деловодни разноски за платено адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в 7-
дневен срок от връчването му чрез съда, който го е постановил.
Обжалването не спира изпълнението – арг. от разп. на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на съответното РПУ при МВР по
настоящ адрес на страните – РПУ – Дупница, както и VI-то РПУ при СДВР с адрес гр.
София, п. код 1618, ж. к. "Красно село", бул. "Братя Бъкстон" № 5 – по арг. от разп. на
чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6