Р Е Ш Е Н И Е
№ 901 27.06.2018г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД 17 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ На
31.05.2018 година
В публично заседание, в следния
състав:
Председател:Анатоли
Бобоков
Секретар: Д.М.
като разгледа докладваното от съдия Бобоков
НАХД №1255 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Елхово, ***, представлявано от Е. Б., чрез пълномощник - адв.М.С. – БАК, срещу
Наказателно постановление №02-02024134/15.10.2013г. издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– Бургас, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415 ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като се излагат аргументи и в насока изтекли
давностни срокове за преследване. С съдебно заседание за дружеството –
жалбоподател, редовно призовано, се явява адв.Мирослав Стойков, който поддържа
жалбата.
За административнонаказващия орган,
редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Иванова, която оспорва
жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2013г.
свидетелката Т. на длъжност старши
инспектор в Д„ИТ” - Бургас, съвместно със свои колеги, извършила проверка за
спазване на трудовото законодателство по отношение на ***, било установено, че
същото в качеството му на „работодател” е начислил, но не е изплатил трудовото възнаграждение
на множество свои служители и в частност – не е изплатил уговореното трудово
възнаграждение за месец ноември 2012г. на К.Т. на длъжност „портиер“, в размер
на 368,16 лева. С оглед горното служителите на Д„ИТ” издали на основание
чл.404, ал.1, т.1 КТ задължително предписание, като определили срок до 05.02.2013г.,
в който работодателят следва да изплати дължимото възнаграждение на работника. В
законовия 14-дневен срок индивидуалният административен акт не бил оспорен пред
АдмС-Бургас.
В последствие била извършила последваща проверка на дружеството (на място и по документи в Д„ИТ”), с цел проверка дали предписанията са изпълнени. В хода на проверката свидетелката Т. проверила представените й ведомости за изплатени заплати и установила, че жалбоподателят не е изпълнил нито едно от дадените предписания. Свидетелката счела, че с поведението си дружеството е извършило административно нарушение по чл.415, ал.1 КТ, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме за допустима поради следното:
Съгласно
чл.58,ал.1 от ЗАНН препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя, който може да
бъде ФЛ и ЮЛ. ЮЛ в зависимост от формата си се представляват от управителя за
ООД/чл.141, ал.2 ТЗ/ или членовете на съвета на директорите, съответно на
управителния съвет, за АД колективно, освен ако уставът предвижда друго. СД/УС на
АД с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от
съставите им да представляват дружеството като имената на лицата, овластени да
представляват дружеството, се вписват в търговския регистър/чл.235 от ТЗ/. При
положение, че дружеството – жалбоподател е АД, за да се приеме за редовно връчването
на НН, то следва да се връчи на лицето, овластено да представлява дружеството,
което вписано в ТР, или на изрично
упълномощен от него служител. В настоящия случай, към дата 12.11.2013г., когато
се твърди, че е връчено НП, в ТР като представляващ дружеството е вписано лицето
Е.А.И., следователно НП е следвало да се връчи на нея лично или на упълномощено
от нея лице. Видно от обратната разписка, в нея като получател е посочена Е.А.И.,
но подписът на лицето, на което се твърди, че е връчено НП е в графата „пълномощно“.
Действително посочено е, че връчването е осъществено на адреса на управление на
дружеството, но това в никакъв случай не е достатъчно за да се приеме, че НП е
стигнало до знанието на управителя. По
делото липсват данни лицето Д.Р. да е пълномощник и да има представителна власт.
По тази причина процесната жалба се явява допустима,тъй
като е подадена до съда по пощата на 14.03.2018г. съответно НП не е влязло в
сила.
Доколкото прие депозираната пред него жалба за допустима, съдът намира за основателни възраженията, че са изтекли давностните срокове за административнонаказателното преследване на дружството-жалбоподател за процесното нарушение. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Настоящият състав счита, че следва да разгледа приложимостта и на тази разпоредба, с оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 06.02.2013г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност. Същият е изтекъл през на 06.09.2017г., тоест към настоящия момент е изтекла абсолютната давност, което изключва възможността за административнонаказателното преследване на дружеството.
Горното е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-02024134/15.10.2013г.
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за
нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416, ал.5,
вр. с чл.415 ал.1 КТ на *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на
5000,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.