О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 10.12.2020 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд наказателна колегия
в закрито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 596
по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
във вр. с чл. 249 ал. 3 във връзка с ал.1 НПК и е
образувано по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ на прокурора Мария Стефанова от Районна
прокуратура – гр.Сандански срещу Определение № 260074/27.10.2020 г.на
съдията-докладчик от ДнРС, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 707/2020 г. по описа на съда, с което е
прекратено съдебното производство по делото поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на ДП и делото е върнато на прокурора за
отстраняването му. В протеста се сочат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на определението поради липса на противоречиви интереси
между подсъдимите по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК, респ.не са нарушени техни права
и на процесуални нарушения при изготвяне на ОА. А що се отнася до указанията за
провеждане на наказателното производство по глава ХХVІІІ НПК, то признака“пияно
състояние“ е част от предмета на доказване при провеждането на съдебното
следствие и постановяване на съответния съдебен акт. По тези съображения се предлага на съда да отмени като
незаконосъобразно и неправилно протестираното
определение за прекратяване на съдебното производство.
КнОС, след
обсъждане на доводите в протеста и мотивите на
определението, предмет на съдебен контрол, намери протеста за допустим
като подаден в законовия срок и от надлежна страна и за основателен, по
следните съображения:
НОХД № 707/2020 г. по описа на ДнРС е образувано по ОА на РП – Сандански , с който е
повдигнато обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.131 ал.1 т.12
във вр. с чл.130 ал.1 вр. с
чл.20 ал. 2 НК срещу Л.А.В., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН ***********, двамата
живущи в с. Ново Делчево, община Сандански, област Благоевград.
В разпоредителното заседание
съдията-докладчик от ДнРС, в изпълнение на
правомощията си по чл.248 ал.1 т. НПК, е постановил протестираното
определение, в което е приел, че на ДП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия
А.С., изразило се в следното: Той е бил привлечен като обвиняем на 27.11.2019 г. без присъствие на
защитник, като изрично е заявил, че не желае защитник и не желае предявяване на
разследването. В дадените обяснения от същата дата той е направил самопризнания, в които е
споменал името на В., изразил е съжаление за случилото се и е поискал
споразумение с прокуратурата, като добросъвестно е посочено в определението, че
към този момент не е имало привлечен друг обвиняем.
В
определението е прието още, че вторият обвиняем Л.В.е привлечен като такъв на 10.12.2019 г., в присъствието на
защитника му адв.Д. М. и тогава той не е дал обяснения. След привличането на В. като обвиняем в
присъствието на защитник обаче съдията-докладчик е приел, че са реално възникнали
противоречиви интереси между обвиняемите по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК - единият
/В./ има защитник, а другият/С./ е без защитник. Разследващият орган според
съдията-докладчик е следвало да разясни тогава подробно на С. правото му на
защита, вкл. и относно възникване на противоречиви интереси между него и другия
обвиняем и възможността му от този момент да заяви дали желае или изрично да
откаже защита от упълномощен или служебен защитник, а това не му е било разяснено
и на 27.11.2019 г. при привличането. Това според съда е могло да накара С. да
преосмисли позицията си с оглед позицията на неговия съпроцесник.
С това е нарушено правото на защита на обв. С. според
съда, а съгласно практиката на ЕСПЧ правото на защита обхваща всички етапи и
фази на упражняване на това право в процеса. Затова съдията-докладчик е приел,
че делото трябвало да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатото
нарушение, като на С. бъде разяснено правото му по чл.94 ал.1 т.5 НПК и при негово
желание да му бъде дадена възможност да упълномощи защитник, /какъвто той в
разпоредително заседание вече е имал/ и следвало да му се даде възможност на ДП
да даде обяснения в присъствието на защитник.
В определението е посочено още, че при
връщане на делото прокурорът следва да прецени дали не са налице предпоставките
на чл.78 а НК с оглед постулатите в ТР № 2/2007 г. ОСНК и евентуално „иницииране
на съдебното наказателно производство по реда на глава ХVІІІ НПК“.
Така постановеното определение е
незаконосъобразно, въпреки позоваването в него на чл.94 ал.1 т.4 и 5 НПК и на тълкувателното
решение на ОСНК на ВКС, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.94 ал.1 т.5 НПК предвижда
задължителна адвокатска защита, когато интересите на обвиняемите са противоречиви
и един от тях има защитник.
Институтът“противоречиви интереси на
обвиняеми“ не е изрично дефиниран, но според константната съдебна практика на
ВС и ВКС, за да бъде защитата необходима по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК, са
необходими три условия/1/.обвиняемите да имат противоречиви интереси;
2/.единият от тях да има защитник; 3/.другият обвиняем да не се е отказал
изрично от защитник. При кумулативното наличие на тези предпоставки органите на
досъдебното производство и респ. съдът са длъжни служебно да назначат служебен
защитник на обвиняемия, респ.на подсъдимия.
В случая въззивният
състав приема, че липсват противоречиви интереси между двамата обвиняеми С. и В.
в ДП, защото: В момента на привличането на С. като обвиняем за престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК на 27.11.2019 г. в постановлението / на
л.115 от ДП/ са записани изчерпателно
всички права на обвиняемия, под който текст той е положил подписа си и
в които фигурира и следното изречение:“Разяснено
ми е, че имам право на защитник/адвокат, съпруг, възходящ или низходящ роднина
от момента на задържането ми или от момента на привличането ми в качеството на
обвиняем и дознателят е длъжен да ми осигури
възможност незабавно да се свържа с него“. Т.е. правото на защита на
обвиняемия във всички фази на процеса винаги е било уредено в българското
наказателно-процесуално право, което е в синхрон и с европейското такова и обв.С. своевременно е бил запознат с него. И след като е
положил подписа си под текста за правата на обвиняем, вкл. и за възможността му
да ползва адвокатска защита, по-надолу в постановлението обвиняемият С.
саморъчно е написал, че не желае да присъства защитник, след което
отново е положил подписа си и след това е подписал и постановлението за
привличане на обвиняем. В разпита на обвиняем от 27.11.2019 г. обв. С. е дал обяснения, в които е изразил съжаление за случилото се, заявил е желание
за споразумение с прокуратурата и е заявил, че не желае да му се предявява
разследването.
Вторият обвиняем Л.В.е привлечен като такъв
за същото престъпление по-късно от С. – на 10.12.2019 г. и на това действие е
присъствал негов защитник – адв.Д.М./вж л.125 от ДП/. В
разпита му като обвиняем на същата дата, също в присъствието на защитника му, обв.В. е
заявил, че няма да дава обяснения. Но преди предявяване на разследването на
23.12.2019 г./вж л.130 от ДП/, в присъствието на
защитника му адв.М., обв.В. е дал обяснения по
обвинението, които не се различават от дадените от С. такива на 27.11.2019 г.
Последващото
даване на обяснения от обв.В. е релевантен и
обективно съществуващ факт, който не е обсъден в протестираното
определение. А той е много важен, тъй като практически и двамата обвиняеми са
дали идентични обяснения по повдигнатото им обвинение за извършеното в
съучастие престъпление – единият при изрично заявен отказ от защитник, другият
– в присъствието на защитник. Т.е. – двамата обвиняемия от 23.12.2019 г. имат абсолютно еднаква процесуална позиция по
повдигнатото им обвинение. Обвинението за съучастническа дейност като съизвършители само по себе си не обуславя наличието на
противоречие в интересите на двамата обвиняеми. В този смисъл има константна
съдебна практика/вж Определение №216/.06.2017
г. на САС по ВЧНД № 653/2017 г. В
цитираното определение дори двамата обвиняеми са имали един защитник, но са
имали еднаква процесуална позиция по обвинението и поради това е
прието липса на противоречиви интереси съгласно хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК.
Обвиняемият
С. при привличането му като обвиняем и при разпита му като такъв е бил без
защитник, но това е станало единствено по негово решение, след като е бил наясно с
правата си по арг. от чл.94 ал.2 НПК. А това
безспорно изключва хипотезата на противоречие на интересите им по см.на чл.94
ал.1 т.5 НПК. Липсват следователно основания, сочещи на наличие на задължителна
защита по отношение на обв.С. и че разпита му като
обвиняем е следвало да бъде извършен след задължително разясняване на права за
служебна защита. Защото защитата по см.на чл.94 ал.1 т.5 НПК е условно
задължителна . При изрично направен отказ от защита,
както в конкретния казус е сторил обв.С., е налице
хипотезата на чл.94 ал.2 НПК. А изричния отказ от защитник е направена от С. още
преди привличането на В. за обвиняем, което абсолютно изключва
хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК. В този
смисъл е Определение № 666/14.12.2018
г. на САС по ВЧНД № 1644/2018 г.
При тези фактически обстоятелства въззивният състав приема, че безспорно е налице хипотезата
на чл.94 ал.2 НПК, който разпорежда, че на ал.1 т.4 и 5 НПК участието на
защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
Следователно – с изричното волеизявление на С. е отпаднала необходимост от
задължителна защита. А такава нужда изобщо не е имало, тъй като към 27.11.2019
г. не
е имало привлечен друг обвиняем, за да има противоречие между
интересите на обвиняемите.
Дори и да се приеме, че е имало
противоречие в позицията на двамата обвиняеми по обвинението, то това е било за
съвсем кратко време – от 10.12.2019 г. до 23 .12.2019 г., когато обв.В. е дал своите обяснения. Но в този кратък период по
никакъв начин не са били нарушени права на обв. С.,
както е приел ДнРС, тъй ксато
преди привличането на втория обвиняем той е направил доброволен отказ от
защита. Доказателство за това, че С. добре знае правата си, е процесуалното му
поведение в съдебното производство – пред съда той се е явил с упълномощен
защитник.
Изложените
в този смисъл доводите в протеста за липса на хипотезата на чл.94 ал.1 т.5 НПК
по приложение на процесуалния закон напълно се споделят от въззивния
състав. А относно приложението на разпоредбата на чл.94 ал.1 т.5 НПК и на чл.94
ал.2 НПК в горепосочения смисъл е налице изобилна константна съдебна практика,
част от която извън горепосочените съдебни актове са и: Определение №
93/20.02.2018 г. на САС по ВЧНД № 183/2018 г.; Определение № 1968/24.06.2013 г.
на СГС по ВЧНД № 2902/2013 г.
Гореизложеното обосновава правния извод,
че обвиняемите в хода на ДП не са имали противоречиви интереси и по никакъв
начин не са били нарушени правата на обв. С. от
разследващия орган в ДП, поради което констатираното в разпоредително заседание
съществено процесуално нарушение не
съществува. Ето защо въззивният съд намери, че следва
да бъде отменено като неправилно протестираното
определение на ДнРС, с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на несъществуващи процесуални
нарушения.
За пълнота, точност и прецизност на
изложението въззивният съд намери за необходимо изрично
да посочи, че не споделя указанията към прокурора в проверяваното определение относно
приложението на чл.78 а НК. В изключителната компетентност на прокурора е с
какъв акт да приключи разследването, което е уредено в глава ХVІІІНПК:“Действията
на прокурора след завършване на разследването“. А ако се констатират основания
за прилагане на чл.78 а НК в съдебното производство след внасяне на ОА, то за
съда има две законови възможности: или да
преобразува производството в такова по глава ХХVІІІ НПК в разпоредително
заседание/ а не по глава ХVІІІ, както е записано в определението на ДнРС/, или алтернативно - да приложи служебно чл.78 а НК при
постановяване на съдебния си акт.
Що се отнася до допуснатата техническа
грешка в ОА относно имената на обвиняемите -
/на л. 6 от него или на л.7 от делото на РС-Сандански/ тя следва да се отстрани по реда на чл.248 а НПК, тъй като тя по никакъв начин не се отразява на перфектността
на ОА и съответствието му на чл.246 НПК.
При служебната проверка на ОА и на материалите
от ДП въззивният съд не откри други основания, които
да представляват съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора – както по отношение съдържанието на
ОА, така и по отношение проведеното досъдебно производство.
Като
е констатирал несъществуващо съществено процесуално нарушение, ДнРС е постановил едно незаконосъобразно определение, което
следва да се отмени като такова и делото се върне на този съд за разглеждането му.
Водим от изложеното и на основание чл. 345 във вр. с
чл.249 ал.3 предл.І – во НПК,
Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260074 от 27.10.2020 г. на ДнРС, постановено по НОХД № 707/22020 г. по описа на съда,
с което е прекратено съдебното производство по делото поради допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на ДП и делото е върнато на прокурора за
отстраняването му И ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия
съд за разглеждането му от съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: