№ 19044
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110102884 по описа за 2025 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни
искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца ЗК„ФАД неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил "БМВ Х 5 Х
Drive 30 D", с рег. № *** ищцовото дружество изплатило по щета № *** застрахователно
обезщетение в размер на 921,40 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в
резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 09.11.2021г. в град Пазарджик.
Посочва се, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП виновен за
проишествието е водачът , управлявал автомобила „*** с рег. № **, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" според ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „*** с рег. № **
да заплати на ищцовото дружество сумата от 210,02 лв, представляваща непогасената
част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета №
*** за имуществените вреди на автомобил "БМВ Х 5 Х Drive 30 D", с рег. № ***
причинени при реализираното на 09.11.2021г. в град Пазарджик пътно-транспортно
проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 29.03.2023г. до 16.01.2025г. в
размер на 50,88 лв, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба – 17.01.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
1
искове. При устните състезания в заседанието на 26.09.2025г. пълномощникът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът – „ДЗИ- ФАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 28.02.2025г. отговор на
исковата молба. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на 726,38 лв , които
са платени от ответника на ищеца. Оспорва се размера на платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риска „Каско” , като се сочат доводи , че не отговяра на
действителната стойностна щетите по увредения автомобил , който към датата на ПТП-то е
бил на повече от 4 години , поради което не е следвало да бъде ремонтиран в специализиран
оторизиран сервиз , какъвто начин за ликвидация на щетата не е уговорен и в
застрахователната полица.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 26.09.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ответника, но с писмена молба от 25.09.2025г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „*** с рег. № ** или собственика на същия
автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица. Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК
от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с протоколно
определение , постановено в заседанието на 06.06.2025г. – б.с.) не е достатъчно в конкретния
случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава
застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца да се
снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „*** с рег. № ** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
2
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения двустранен констативен протокол за ПТП от
09.11.2021г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „*** с рег. № ** .
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и
да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.
Плащането на сумата от 726,38 лв от ответника на ищеца (за което по делото също
не са представени надлежни доказателства-б.с.) не доказва съществуването на
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобил „*** с рег. № ** между ответното дружество и собственика
на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.213,ал.1 КЗ/2005г.-отм./. Изрично е
указано , че в доказателствена тежест на ищеца е
да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска
отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията
за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
3
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв).
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на 26.09.2025г.
, е възстановена на ответника сумата от 350 лв , платена погрешно от него повторно с
платежно нареждане от 27.06.2025г. като депозит за съдебната авто-техническа експертиза.
Поради тази причина тази сума не следва да бъде възлагана върху ищеца като разноски по
делото.
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й
се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗКФ" АД, ЕИК: ***
гр.София, бул.**, против "ДЗИ – Ф ЕАД, ЕИК: ***, гр.София, бул. ** обективно съединени
осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в
качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на „***
с рег. № ** да заплати на ищцовото дружество сумата от 210,02 лв (двеста и десет лева и
две стотинки), представляваща непогасената част от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета № *** за имуществените вреди
на автомобил "БМВ Х 5 Х Drive 30 D", с рег. № *** причинени при реализираното на
09.11.2021г. в град Пазарджик пътно-транспортно проишествие, и по чл.86,ал.1 ЗЗД за
мораторната лихва за периода от 29.03.2023г. до 16.01.2025г. в размер на 50,88 лв (петдесет
лева и осемдесет и осем стотинки), заедно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба – 17.01.2025г. до окончателното плащане и разноските по
делото.
ОСЪЖДА ЗКФ" АД, ЕИК: *** гр.София, бул.**, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ – Ф ЕАД ,
4
ЕИК: ***, гр.София, бул. ** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв (триста и
петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело-
платения депозит за съдебната автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК
сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5