Р Е Ш Е Н И Е
№
262271 23.09.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12448 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Г.Д.Н.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** е предявил иск за осъждане на „ИНКА МАШИН БИЛДИНГ“ ООД,
ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******** да му заплати на сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи
се в болки, страдания и неудобства в ежедневието по причина на полученото
вследствие на трудовата злополука от 22.05.2020г. г., настъпила в
производствения цех на ответника, находящ се в гр. ******** ****травматично
увреждане, а именно ампутация на дистална фаланга на четвърти пръст на лява
ръка, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 22.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудов договор при ответника на длъжността „****************“
в производствения цех на дружеството в гр. ***********.
На 22.05.2020 г., с
ищеца настъпила злополука при работата му с машина за плазмено рязане и
изрязване на детайли от метал, когато същият посегнал с лявата ръка в зоната на
режещия инструмент, за да извади изкривен детайл. При връщането на супорта
детайлът опрял в носача на резака, притиснал детайлът надолу и затиснал лявата
ръка на ищеца. Н. успял да извади ръката си от предпазната ръкавица, като при
изваждането й получил травматична ампутация на четвърти пръст на лявата ръка.
Излагат се твърдения за оказана първа помощ на ищеца и
привеждането му в УМБАЛ „Свети Пантелеймон“ –******, след което е пренасочен
към УМБАЛ „*****.“***, хирургично отделение за операция.
Ищецът твърди, че ответникът е декларирал трудовата
злополука, било е проведено разследване и е издадено разпореждане, което е
влязло в сила.
Ищецът твърди, че на 22.05.2020 г. му е извършена операция –
прикрепване на трансплантант на краче
или ламбо на друго място, като е изписан на 25.05.2020 г.
Според ищеца работодателят му бил допуснал нарушение на
редица нормативни актове, като ЗЗБУ, Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № РД – 07 – 2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците.
В резултат на увреждането търпял значителни болки, страдания
и стрес, сънят му се разстроил, бил под постоянно напрежение и дълго време не е
смеел да шофира. Полученото увреждане било пожизнено, като било невъзможно
пълно възстановяване на функциите на ръката, с оглед на което претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., със законна
лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
В отговора на исковата молба се признават обстоятелствата,
че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по време на
което с ищеца е настъпила злополука, приета за трудова.
Правят се възражения за умишлено причиняване на трудовата
злополука от ищеца и проявена груба небрежност от страна на ищеца.
Оспорват се изложените фактически твърдения в исковата молба
относно неизправността на маршрута и отклонения от работата на машината, с
която е работил ищеца.
Твърди се, че работодателят е положил дължимата грижа за
осигуряване на безопасен работен процес, а ищецът е бил надлежно обучен и
инструктиран относно правилата за работа с машината и е бил запознат с
правилата на вътрешния ред.
От третото лице помагач на ответника ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД е постъпил отговор, с който се се оспорва иска като
неоснователен.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
За да се уважи
предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред,
че ищецът е претърпял сочените в исковата молба вреди и техния размер и че
същите са в причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Страните не спорят
относно обстоятелствата, че между тях е съществувало ТПО, че ищецът е претърпял
трудова злополука на 22.05.2020г., в резултат на която е получил травматично
увреждане, изразяващо се в ампутация на дистална фаланга на четвърти пръст на лява ръка.
От представения
протокол за трудова злополука № ******* се установява, че при включен работен
режим на работа на машината, пострадалият е посегнал с лявата си ръка в зоната
на режещия инструмент, за да извади изкривен детайл. В същия протокол е
отразено, че са допуснати нарушения на нормативните актове, както от страна на
ищеца – по член 33 от ЗЗБУТ, така и от страна на ответника – член 166, ал. 3,
т. 2 и 4 и чл. 167, ал. 1 от Наредба№ 7
заминималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/99г./
Установява се да не са съставени актове за нарушения на нормативните актове,
както и се установява даването на указания на работодателя да включи в
инструкцията си за техника на безопасност и хигиена на труд при работа с машина
за плазмено рязане информация за предвидимите ненормални ситуации и извлечените
от опит заключения при използването на работното оборудване, съгласно
изискванията на чл. 166, ал. 3, т. 2 и 4
от Наредба № 7 заминималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Установява се от
изслушаното по делото заключение на вещото лице д-р Б., че е налице
причинно-следствена връзка между трудовата злополука и полученото от ищцеца
травматично увреждане, както и че движенията на лявата ръка не са ограничени, а
само затруднени и в частност фината моторика, включваща движенията на 4-ти
пръст на лявата ръка. Според експерта хватателната функция на крайника не е
нарушена, същата само е по-нестабилна. Пострадалият продължава да изпитва болка
при почукване или допир във върховата част на пръста, като болката с времето ще
изчезне. В с.з. вещото лице казва, че втората операция от м. юни 202г. е
следствие от травмата, поручена при трудовата злополука, понеже възпалението на
мишницата и предмишницата е предизвикано от навлизане на инфекция в областта на
лявата ръка и който възпалителен процес е продължил 15-20 дни.
Представена е също така
мед. документации от болниците, където е пролежал за операция и лечение ищеца.
От показанията на свидетелите на ищеца се установява, че същият е изпитвал
адски болки непосредствено след инцидента, бил е уплашен, заеквал, а след
операцията започнал да получава изтръпвания в пръстта, поради което бил преминал на по-лека работа като сканировач.
От представените и неоспорени писмени доказателства се
установява, че ищецът е преминал първоначален инструктаж, както и периодични
такива, както и че периодичен инструктаж
за 2020 г. с ищеца не е направен. Установява се също, че ищецът е преминал
специално обучение и е придобил необходимата правоспособност за изпълнение на
функциите за наблюдение на машината.
Според представените Инструкция за техника на
безопасност и хигиена на труда при работа с плазмено рязане, Правилника за
безопасност на дружеството и дл.
х-ка работникът не трябва да протяга или поставя ръцете си в близост до
движещите се части на машината, но не са посочени конкретните действия, които
следва да си извършат от работника, в случай, че по време на работа установи,
че детайлът в машината се изкривява.
В исковата
молба са наведени твърдения, че машината на която работи ищецът в периода
декември 2019г. - януари 2020г. е започнала да изрязва неправилно детайлите, за
което ищецът уведомил ръководството, но от страна на дружеството не било
сторено нищо. В тази насока са и показанията на св. Н., негова майка, която
споделя, че ищецът се оплаквал от състоянието на машината.
От ответника не са представени доказателства за
техническата изправност на машината, на която се случва трудовата злополука.
Съгласно ЗБУТ задължение на работодателя е да провежда
начален инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен и извънреден
инструктаж. Инструктажите имат за цел да дадат на работниците практически
указания за безопасно изпълнение на труд. задължения и да ги запознаят с
конкретните условия на работа. Установява се провеждането на начален
инструктаж, но не и на периодичен инструктаж на ищеца през 2020г., като отделно
от това е установено, че изготвената от
работодателя Инструкция за техника на безопасност и хигиена на труда при работа
с плазмено рязане, не съдържа информация, която да определи и посочи конкретни действия, които следва да се
предприемат от оператора на машината при възникнала ситуация с изкривен детайл
в машината.
От своя страна
ищецът не е спазил залегналите в инструкцията и длъжностната му характеристика
задължения да
протяга или поставя ръцете си в близост до движещите се части на машината, което от своя страна е проява на допусната от
същия груба небрежност, понеже е нарушил основни правила на безопасност, като
не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка
и така е доприинесъл за трудовтаа злополука. Ето защо съдът намира възражението
за съпричиняване за основателно, като съобразно приноса на пострадалия определя
процента на съпричиняване в размер на 20%.
Съгласно
закона и съдебната практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства,
при телесните увреждания могат да бъдат: характер на увреждането – тежест на увредата, степен на засягане на
организма или отделна негова система, създаване на временна или постоянна
опасност за живота и здравето, степен и продължителност на засягане на телесна
функция; начина на извършването на
увреждането и обстоятелства, при които е извършено – дали е причинено
умишлено или непредпазливо, каква е степента на небрежност от причинителя –
лека или груба, налице ли е правна регламентация на дейността, която е довела
до увреждането, заложен ли е риск в естеството на самата извършвана дейност,
допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са други фактори от
обективен или субективен характер, отегчаващи или облекчаващи вината и
отговорността на делинквента; извършените
медицински манипулации – колко на брой и вид медицински интервенции са
проведени за възстановяване на здравето на пострадалия, в каква степен и
интензивност са засегнали организма му, какъв е бил рискът при тяхното
осъществяване или при непровеждането им; продължителност на лечението – какъв период от време продължава
лечението и отделните негови фази, каква е активната и пасивната ангажираност
на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и
долекуването – рехабилитация, лечебна физкултура, поддържаща терапия,
хранително диетичен режим, медикаментозно лечение; допълнителното влошаване състоянието на здравето – увреждания на
здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото
лечение – оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни
или системни дефицити и др; перспективата
за възстановяване от увреждането – дали се очаква то да бъде окончателно
и невъзвратимо, с прогноза за пълно възстановяване или за частично
възстановяване на накърнената функция на организма, както и времето, необходимо
за това; осакатявания, загрозявания
– налице ли е обективно загрозяване на пострадалия вследствие на деянието или
на елементи от лечението, на кои части от тялото е то и причинява ли сетивни
или речеви дефицити, видими ли са за околните и могат ли обективно да водят до
чувство на смущение и срам, пречат ли на други функции на тялото, на личното,
социалното и професионалното ежедневие на пострадалия, подлежат ли на
оперативно премахване или коригиране; предвидими
в бъдещето болки и страдания – какви ще са бъдещите физически психически
и емоционални травми от увреждането при протичане на възстановителния процес
съобразно типичното развитие на болестта и спецификите при конкретния пострадал
и тяхната продължителност, възможност за самообслужване; възраст на увреденото лице – в кой
етап от личностното развитие на пострадалия, последният е подложен на
здравословно и психическо изпитание – в зряла възраст или като дете, което е с
още неукрепнала личностна и ценностна система и капацитет за справяне с
проблемите и в явен риск за бъдещото развитие или в напреднала възраст, когато
е вече възприет определен устойчив стереотип на поведение и когато промените са
по-застрашаващи, приемат се по-тежко и възстановяването е по-бавно и
неустойчиво; възможност за
ресоциализация след продължително лечение и загуба на трудови и социални
умения и навици; причинени изменения в
личността на пострадалия – краткотрайна, дълготрайна или постоянна
отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия, в отношението му
към близки, роднини и приятели, в неговото самочувствие в ежедневието, в
семейството и на работното място; икономическото
състояние на обществото – икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за справедливост на съответния етап от
развитие на обществото в държавата са фактори, които се отчитат при
обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията. Размерът на обезщетението следва да обезпечава
реализиране на принципа за справедливост на обезщетението, което следва да
покрие цялостно всички претърпени от ищеца вреди.
Получената в
резултат на трудовата злополука травма –частична ампутация на крайна фаланга на
4-ти пръст на лявата ръка не е довела до нарушена хватателна функция на ръката,
запазени са в пълен обем движенията на четвъртия пръст, но е
ограничена работоспособността при финни движения с този пръст на ръката.
Съдът приема,
че предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал. 1 от КТ се явява доказан и
основателен до размера на 8 000 лева, след извършено намаляване на
дължимото от работодателя обезщетение съобразно приноса на пострадалия /20% от
10000 лева/, като в останалата му част искът като недоказан ще се отхвърли.
Сумата от 8000 лвва следва да бъде присъдена, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й
изплащане, тъй като се претендират вреди от трудова злополука, която, като
всяко непозволено увреждане, предполага обезщетението за забава да се дължи от
датата на увреждането.
С оглед изхода
на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска в 382 лева, а на ответника съразмерно
отхвърлената част от иска в размер на 1058 лева за адв. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като
същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК възлиза на 320 лева. В негова тежест следва да се възложат
направените от бюджета на съда разноски за СМЕ в размер на 250 лева. Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ИНКА МАШИН БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК:
*****, със седалище
и адрес на управление: ****** да заплати на Г.Д.Н.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение по член 200 от КТ за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на
22.05.2020г., и установена с акт за трудова злополука от ****., ведно със
законната лихва върху сумата от 8000 лева, считано от датата на увреждането –
22.05.2020г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 382
лева, направени по делото разноски по съразмеронст за адвокатско възнаграждение,
като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 8000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.Н., ЕГН: **********, с постоянен
адрес:*** да заплати на „ИНКА МАШИН БИЛДИНГ“ ООД,
ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление: гр*******
разноски в размер на 1058 лева за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „ИНКА МАШИН БИЛДИНГ“ ООД, ЕИК:
*****, със седалище
и адрес на управление: гр. ******** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 320 лева държавна такса върху уважения
иск, както и сумата от 250 лева разноски за съдебно-медицинска експертиза от
бюджета на съда.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н. Н.