Р Е Ш Е Н И Е
№ 207 07.10.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 145 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на §8 от ПЗР на АПК.
Адв.А.И. *** като пълномощник на Р.С.Б., ЕГН ********** със
служебен адрес: гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ № 35, ет.2 обжалва отказ на кмета
на община Кюстендил за издаване на пропуски за паркиране на лични автомобили, обективиран
в писмо изх.№94-00-1029/26.03.2021г. на органа. Релевира основанията за
оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Неспазването на установената форма е
поради липса на мотиви за отказа. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с наличие на пропуски за съседите от същия адрес и обстоятелството, че
улицата не е част от парка. Моли отмяна на отказа и присъждане на деловодни
разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В писмен отговор ответният кмет на община Кюстендил и в с.з.
пълномощникът му оспорват жалбата като неоснователна. Отделно от това се твърди
недопустимост на оспорването като просрочено поради мълчалив отказ по чл.58,
ал.1 от АПК по първото заявление от 01.02.2021г. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за пълномощника на жалбоподателката.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
С молба рег.индекс
94-00-434/01.02.2021г. до община Кюстендил жалбоподателката е поискала издаване
на пропуск за паркиране на лек автомобил Опел Астра с рег.№КН3025ВН, сочейки,
че живее в сграда на адрес ул.“Х.К.“ №2, ет.4, ап.6, находяща се в ПИ с
идентификатор 41112.503.814. Посочила е, че в началото на улицата има поставен
забранителен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“, заедно с две
табели: табела за репатриращ автомобил и табела „не важи за живущите с
пропуск“. Към молбата е представила удостоверение за настоящ адрес
изх.№9344-1/09.11.2017г., нот.акт №79, том I,
рег.№1980, дело №71/25.08.2010г. на нотариус Милена Тодорова с рег.№604 на НК,
пълномощно рег.№2489/07.10.2010г. на нотариус Тодорова и копие от свидетелство
за регистрация на МПС. Документите удостоверяват, че посоченият в молбата лек
автомобил е собственост на Б., че имота в който живее е собственост на П.Д.К.и
се ползва от Б., че същият представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.503.1.6 по КККР във вид на апартамент без гараж и че този
адрес е настоящият такъв на лицето.
С отделно заявление рег.индекс
94-00-1029/15.03.2021г. до общината жалбоподателката отново е поискала издаване
на пропуск за паркиране на друг лек автомобил – М.К., бензин, светло сив металик
с рег.№КН****АС с мотиви, идентични с посочените такива в молбата от
01.02.2021г. Посочила е, че постоянния й адрес е гр.Кюстендил, ул.“П.М.№*, а настоящия – на ул.“Х.К.“ №*.
Към заявлението е представила посочените по-горе писмени документи и
свидетелство за регистрация на втория автомобил на нейно име.
С оспореното писмо
изх.№94-00-1029/26.03.2021г. кметът на общината е отказал издаване на исканите
пропуски за паркиране по молбата и заявлението на основание чл.31, т.3 от
Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на
територията на общината. Посочил е, че имотът на лицето по настоящ адрес граничи
със зона на отдих „Парк Галерията“, находяща се в УПИ XIV-„за
картинна галерия, младежки дом, парк и експониране на археология и паркинг“,
кв.294 по плана на града, а ул.“Х.К.“ е част от парка. Улицата от о.т.67 до
о.т.91 е пешеходна, като за тази територия движението е организирано по реда на
чл.3 от ЗДвП и чл.26, ал.1 от общинската Наредба въз основа на заповед №РД-00-309/17.03.2021г.
на кмета по предложение на Комисията за безопасност на движението на
територията на общината, с която заповед единствено е разрешено влизането при
необходимост на жители в прилежащите на улицата УПИ-та в посочените нейни о.т.
с цел извършване на товарно-разтоварни операции на стоки и материали, както и
за достигане до гаражи и паркоместа в съответните ПИ по улицата. Кметът е
посочил, че улицата е пешеходна за парк „Галерия“ и забранена за спиране и
паркиране, като за живущите на адрес №2 няма изградени гаражи и няма обособени
паркоместа. Според органа, не са налице законови изисквания живеещите да могат
да достигат до постоянния си или настоящ адрес с МПС. Не са обособявани
паркоместа в публичната общинска собственост в тази зона, съответно не са
плащани такива, поради което няма основание за издаване на пропуск.
Писмото е връчено на адресата на
13.04.2021г., а жалбата е подадена на 22.04.2021г.
Съгласно приложената план извадка от
проект „Изграждане и възстановяване на зона за отдих парк Галерията“,
съгласувана и одобрена през 2015г. от главния архитект на община Кюстендил,
ул.“Х.К.“ в посочените о.т. по кметската заповед №РД-00-309/17.03.2021г. е
отделен ПИ и граничи с УПИ XIV-„за
картинна галерия, младежки дом, парк и експониране на археология и паркинг“,
кв.294 по плана на града. Това се потвърждава и от скица
№15-822636/26.07.2021г. на СГКК – Кюстендил, съгласно която улицата е ПИ с
идентификатор 41112.503.818, общинска собственост в урбанизирана територия,
второстепенна. В скица №15-793888/20.07.2021г. и извадка от КР за ПИ
41112.503.814 /с адрес ул.“Х.К.“ № 2/ жалбоподателката не фигурира със
собственически права върху имота и застрояването в него, а като такъв е записан
собственика на апартамента по нотариалния акт П.Д.К..
По делото съдът е приобщил
действащата Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение
на територията на община Кюстендил, приета с решение №238/26.09.2008г. на ОбС –
Кюстендил, изм. и доп./.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник
на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Жалбоподателката е адресат
на оспорения отказ, обективиран в писмото на кмета на общината. Отказът е с
утежняващ за нея правен характер. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд. Неоснователно е възражението на
ответника за просрочие на оспорването. Липсва формиран мълчалив отказ по
молбата на Б. от 01.02.2021г., видно от мотивите на органа в оспореното писмо, т.к.
молбата от 01.02.2021г. и заявлението от 15.03.2021г. са обединени в едно
административно производство, приключило с един ИАА – процесният отказ. По
общото правило на чл.21, ал.3 от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК отказът на
органа да издаде искания документ подлежи на съдебно оспорване за
законосъобразност. На основание чл.133, ал.1 от АПК съдът е компетентен да го
разгледа.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Относно компетентността на органа:
Отказът е издаден от компетентен административен орган.
Молбата и заявлението съдържат искане за издаване на
пропуски за паркиране на две МПС върху улица – общинска собственост. Нормата на
чл.19, ал.1, т.2 от ЗП възлага в компетентност на кмета на общината управлението
на общинските пътища. Правилото на чл.99, ал.1 от ЗДвП дава правомощие на
управляващата пътищата администрация да определя райони, пътища и части от
пътища за зони за платено и безплатно паркиране. Законовата уредба относно
компетентността на кмета на общината по управление на пътищата по посочените
правни норми във вр. с препращането от чл.23 от ЗП е доразвита в Наредбата за
организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
община Кюстендил. Правилото на чл.33 от тази Наредба възлага в правомощие на
кмета издаване на пропуски за паркиране от вида на процесните. Страните не
спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Отказът съответства на общите изисквания за писмена форма на
ИАА по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа наименованието на органа-издател,
наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване,
дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите и правни
основания са пълни и без противоречия. Волеизявлението на органа, макар да не
се съдържа в отделна разпоредителна част, се извежда от съдържанието на писмото
и е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възражението на
жалбоподателката за неясни мотиви не се доказва.
По административната процедура:
Отказът е издаден при спазване на общите процесуални правила
на чл.35 и чл.36 от АПК във вр. с §8 от ПЗР на АПК за изясняване на
релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране
на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил
принципа за истинност по чл.7 от АПК.
По материалния закон:
Отказът е съответен на материалния закон.
Нормата на чл.26, ал.1 от общинската Наредба въвежда
правило, че паркирането на ППС на територията на общината се извършва само на
разрешените, определени и обозначени за това места. В глава девета от Наредбата
се съдържат изключения от това правило за определени ППС с издаден пропуск.
Нормата на чл.31, т.3 от Наредбата сочи, че собствениците на МПС, адресно
регистрирани и постоянно живеещи на улици с административно наложен режим за
забрана за спирането, престоя, движението и паркирането, имат право да паркират
в близост до постоянния си адрес по посока на движението в сектора, ограничен
от най-близките пресечни улици, а за живеещите на пешеходни зони – по
пресечните улици. Това право се прилага за 1 /един/ автомобил на жилище. Изложеното
налага извод, че фактическият състав за издаване на исканите пропуски включва 3
кумулативни елемента: 1/жалбоподателката да е собственик на посочените в
молбата и заявлението МПС-та, 2/да е адресно регистрирана и постоянно живееща
на ул.“Х.К.“ № 2 и 3/за тази улица да има административно наложен режим за паркиране.
Доказателствата по делото установяват наличието на първия
елемент от фактическия състав на правната норма. Посредством приложените към молбата
и заявлението два броя СР на МПС жалбоподателката доказва собственически права
върху МПС, за които иска пропуските. Ограничението в Наредбата за издаване на
пропуск само за 1 автомобил на жилище предполага частично уважаването на
искането, а не пълен отказ. В правомощията на органа е преди да се произнесе по
съществото на исканията, по реда на чл.30, ал.2 от АПК да уведоми заявителката
за необходимостта от уточняване за кой от двата автомобила иска пропуска,
предвид факта, че може да се издаде само за един от тях, след което да издаде
пропуска за посочения такъв и да откаже издаването на пропуск за другия. Ако
заявителката бездейства и не изпълни указанията на органа, последицата е
прекратяване на производството.
По делото обаче не е налице втория елемент от състава на
правната норма.
В чл.31, т.3 от Наредбата е въведен термина „адресно регистрирани“,
за който липсва легална дефиниция в ДР на Наредбата. При условията на чл.46,
ал.2 от ЗНА приложение намира правилото на чл.91 от ЗГР, съгласно което
адресната регистрация на едно лице е отразяване на постоянния и настоящия му
адрес в регистъра на населението. Нормата на чл.91 от ЗГР е императивна. Това
ще рече, че предвиденото в чл.31, т.3 от общинската Наредба изискване
собствениците на МПС да са адресно регистрирани на улиците с въведен режим за
забрана на паркирането изисква постоянния и настоящия адрес на лицата да
съвпадат с адреса на улицата. В случая по делото, жалбоподателката има само
настоящ адрес на адреса на улицата, за която иска пропуските, като постоянният
й адрес е на друго място. Това налага законосъобразност на оспорения отказ. Без
постоянна адресна регистрация, макар и постоянно живееща, последното разбирано
като фактическо обитаване на адреса, лицето не може да се ползва от
изключението по чл.31, т.3 от Наредбата.
Относно третия елемент от състава по чл.31, т.3 от
Наредбата:
Налице е административно наложен режим на забрана за
паркиране на ул.“Х.К.“ № 2. Забраната е обективирана в т.1 от заповед
№РД-00-309/17.03.2021г. на кмета на общината. Посочената заповед в битието й на
общ административен акт е с право действие към момента на произнасяне на
органа. Улицата, в частта по местоживеене на жалбоподателката, е самостоятелен
имот. Връзката й с парка се състои в това, че е съседна на него и е съобразена
с предназначението му за развлечение и отдих, т.к. е обявена за пешеходна чрез
въведените забрани за спиране и паркиране. Изключенията за париране по кметската
заповед обаче не са налице, поради което отказът се явява законосъобразен.
Жалбоподателката желае пропуск за постоянно паркиране на самата улица. Както на
улицата, така и в имота по местоживеене обаче, включително в сградата няма
обособени гаражи или паркоместа. Т.е. административно наложеният режим за
забрана на паркирането не позволява уважаване на искането. Жалбоподателката не
иска паркиране в най-близките пресечни улици, за да се осъществи правото на
паркиране на местата по чл.31, т.3 от Наредбата.
В контекста на изложеното, възражението на оспорващата, че
улицата не е част от парка е вярно, но без правно значение за изхода от делото.
Вярно е, че органът в оспореното писмо е посочил това обстоятелство, но същото
не е единствено основание за формирания отказ.
Възражението за издадени пропуски на съседите от същия адрес
също е ирелеванттно, т.к. не е част от правнозначимите обстоятелства за
издаване на исканото разрешение.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се
отхвърли като неоснователна.
Поради изхода от спора жалбоподателката няма право на
деловодни разноски, като такива не се следват и за пълномощника й във вид на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателката
дължи заплащане на община Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. Ответната страна е представлявана по делото от юрисконсулти, като
искането е направено своевременно.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на адв.А.И. *** като пълномощник на Р.С.Б. /с посочени
лични данни/ срещу писмо изх.№94-00-1029/26.03.2021г. на кмета на община
Кюстендил, съдържащо отказ за издаване на пропуски за паркиране на лични
автомобили на ул.“Х.К.“ в гр.Кюстендил.
ОСЪЖДА Р.С.Б. *** деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: