№ 132
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500429 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби,
депозирани от Т. Т. ЯН., действащ чрез своя баща и законен представител Т.
АТ. ЯН., както и от ЗК“>=“ АД, чрез юрисконсулт Ат.Г., против решение №
265/ 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 167/ 2020 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, с което дружеството е осъдено да заплати на Т. Т. ЯН.,
действащ чрез своя баща и законен представител Т. АТ. ЯН., сумата от
150 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на майка му, настъпила в резултат на ПТП,
възникнало на 29.09.2018 год. по вина на Т. АТ. ЯН., ведно със законната
лихва от 18.12.2019 год. до окончателното изплащане на обезщетението, като
претенцията за горницата над уважения размер на обезщетението, както и
претенцията за присъждане на законна лихва върху уважената част от иска от
датата на деликта – 29.09.2018 год. до 17.12.2019 год. са отхвърлени.
Въззивникът-ищец Т. Т. ЯН. е депозирал въззивна жалба против
решението в частта, в която е отхвърлен иска му за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 150 000 лв. до
претендирания размер от 300 000 лв., ведно с лихвата за забава върху
отхвърлената част от главницата.
1
Излагат се съображения, че Бургаският окръжен съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отхвърлил претенцията над
присъдения размер от 150 000 лв. Сочи се, че съдът е акцентирал върху
близките отношения между ищеца и майка му, правилно е приел, че при
определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят не само
претърпените до този момент болки и страдания, но и бъдещите, обсъдил е в
мотивите си обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие, но неправилно е подвел
установените факти под нормата на чл.52 от ЗЗД и неправилно е приложил
критерия за справедливост. Твърди се, че съдът не е дооценил
обстоятелството, че ищецът е във възраст, в която се формира като личност,
че точно в детските години липсата на майчино присъствие е особено силно
осезаема и това неминуемо ще окаже влияние върху целия му живот.
Моли се за отмяна решението на Окръжен съд Бургас в обжалваната
част и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде уважен
предявения иск изцяло.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
ЗК„>=“ АД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност. Заявява
се, че жалбата е бланкетна и не почива на конкретни данни, събрани по
делото. Според ЗК“>=“ АД, присъденото обезщетение в размер на 150 000 лв.
дори надхвърля справедливото такова.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да му се
присъдят разноски.
Въззиваемият-ответник ЗК“>=“ АД обжалва решението в частта, в
която претенцията за присъждане на обезщетение е уважена над размера от
60 000 лв. до присъдения размер от 150 000 лв. Сочи се, че решението е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните и
проверени доказателства. Твърди се, че е допуснато нарушение, изразяващо
се в неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД и неприлагане на чл.51 от ЗЗД.
Според въззиваемия-ответник, неправилно е приложен принципът за
справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, изискващ съдът да
определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите
морални вреди на увреденото лице. Сочи се, че преценката на всички факти в
съвкупност, практиката на ВКС при определяне на обезщетение за
2
неимуществени вреди в подобни случаи и за посочения период и социалния
статус на пострадалото лице, определят разумното и реално дължимо
обезщетение, достатъчно да репарира причинените на ищеца болки и
страдания, при спазване на принципа за забрана на обогатяването на
увреденото лице, в размер на 60 000 лева, при отчетено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата с летален изход. Заявява се,
че функционалния характер на отговорността на застрахователя от тази на
водача, обуславя обема на отговорността с оглед обстоятелствата по
осъществения деликт. Твърди се, че предмет на изследване в производството
не е само резултатът (летален изход), но и обстоятелствата по неговото
извършване – непредпазливост. Трябва да се вземат предвид отношенията
между починалия и пострадалите, тяхната възраст, както и други
обстоятелства, които не се изчерпват с лимита на застрахователния договор.
Заявява се, че от приетите по делото комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза и повторна такава, както и от
дадените разяснение на вещите лица, се установява, че пострадалата е била
без поставен предпазен колан, което е позволило тялото й да бъде изхвърлено
от автомобила, претърпяла е изключително тежки травми в областта на
главата, гръдния кош и крайниците, които са довели до настъпване на летален
изход. Въззиваемият-ответник се позовава на заключенията на вещите лица,
които подчертават, че при подобни случаи ефективността на поставения
предпазен колан е около 80% и е предпоставка да се направи обосновано
предположение, че в случай на поставяне на предпазен колан от пострадалата,
настъпилите травми биха били с различен характер, както и че е вероятно да
бъде избегнат фаталния изход. Сочи се, че от всички изслушани и приети
становища на вещите лица по първоначалната комплексна съдебна
автотехническа експертиза и СМЕ, както и от повторно допуснатите такива,
съдът е кредитирал единствено становището на вещото лице У., без да вземе
предвид изложеното от вещото лице Ч. и без да изложи ясни мотиви за това,
което представлява процесуално нарушение. В резултат на това съдът не е
приел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, не е приложил разпоредбата на член 51
алинея 2 от ЗЗД, което е довело до неправилно разрешаване на правния спор и
присъждане на обезщетение, което не се следва на ищеца. Счита, че е налице
конкретно проявление на поведение на пострадалата – тя е била без правилно
3
поставен предпазен колан, това действие/бездействие е пряка и
непосредствена причина за нестъпване на вредоносния резултат, без който
принос не би се стегнало до летален изход за пострадалия наследодател.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над 60 000 лв., ведно със законните
последици от това. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.
Постъпил е отговор от Т. Т. ЯН., чрез адв.К.. Изразяват се доводи за
неоснователност на жалбата. Въззивникът-ищец счита, че не е налице
твърдяния избирателен подход при оценката на доказателствата и по-
конкретно на експертизите. Заявява се, че съставът на БОС е изложил
подробни мотиви по всяко от събраните писмени и гласни доказателства.
Подробно са мотивирани изводите на съда защо не цени заключението на
първоначалната комплекса експертиза и защо и в коя част кредитира
повторната автотехническа и медицинска експертиза. Твърди се, че
внимателно са анализирани гласните доказателства, промените в обществено-
икономическия живот и присъдата в наказателното производство.
Изразява се становище за неоснователност на оплакването за
нарушение на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението.
Заявява се, че от практиката на ВКС се забелязва тайна тенденция към
увеличаване размера на обезщетенията за неимуществени вреди.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Изразява се становище, че напълно обосновано БОС е приел за недоказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради
непоставянето на предпазен колан. Заявява се, че в жалбата е изложено
твърдение за обосновано предположение, че в случай на поставен колан
настъпилите травми биха били с различен характер, което предположение не
е равносилно на безспорно доказано твърдение. Отбелязва се, че изводите и
по трите експертизи са направени на база материалите, съдържащи се по
НОХД №282/19 год. на СлОС, което е било приобщено към доказателствения
материал по настоящото дело при съществено нарушение на процесуалните
правила – по искане на застрахователя след срока за отговор на исковата
молба.
4
Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се
присъдят разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Бургас е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, от дете на починалата при пътно-
транспортно произшествие С.Т. Ж..
Т. Т. ЯН., действащ чрез своя баща и законен представител, е предявил
иск против ЗК“>=“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на С.Ж., настъпила на 29.09.2018 год. в резултат на ПТП, в
размер на 300 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2018 год. до
окончателното изплащане на главницата.
С обжалваното решение претенцията е уважена частично, като е
присъдено обезщетение в размер на 150 000 лв., без да се приложи
намаляване поради принос на пострадалата, а за разликата до 300 000 лв.
претенцията е счетена за неоснователна.
С влизане в сила на решението в необжалваната от застрахователя част,
а именно до размера на присъденото обезщетение от 60 000 лв., спорни пред
настоящата инстанция остават единствено справедливия размер на
обезщетението и наличието на съпричиняващо поведение от пострадалата,
което би било основание за приложението на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Въззивникът-ищец е обосновал размера на претендираното
обезщетение със силния шок от внезапната загуба на майка си, с която имал
изградена силна емоционална връзка, с преживените страдания, страх,
отчаяние и сериозните последици за психичното му здраве.
Съгласно трайно установената съдебна практика – т.4 от ППВС № 4 от
25.V.1961г., кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала. Обезщетението се
определя от съда по справедливост, а конкретните критерии, които следва да
се съобразят при претенция за обезщетяване на вреди от смърт на близък, са
очертани още в ППВС №4/68 год. – конкретните обстоятелства, при които са
5
настъпили вредите, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. По-новата практика последователно приема, че при
определяне размера на обезщетението следва да се има предвид динамиката
на обществено-икономическите отношения, променените критерии за
справедливо обезщетение, постоянно нарастващите размери на
застрахователните лимити.
За доказване на претърпените неимуществени вреди от въззивника-
ищец са ангажирали гласни доказателства. От показанията на свидетеля
Дунгьова се установява, че между детето и майката е била изградена силна
емоционална връзка. Тя била родителят, който непосредствено обгрижвал
детето и била посветила ежедневието си изцяло на него. След загубата на
майката, детето преживяло силен шок, затворило се, преживявало тежко
емоционално страдание, не искало да споделя за преживяното и дори скрило
от приятелите си за инцидента. Наложило се свидетелката да му помага за
усвояването на материала. Въззивникът-ищец не искал да общува с приятели,
да празнува своите празници и да ходи на лагер. Наложило се да бъде
сменено училището.
От показанията на св.А. се установява, че след кончината на майката тя
била ангажирана, за да се грижи за детето. Изнася, че детето било силно
привързано към майка си и в първите дни след нейната загуба лежало на
нейната възглавница, за да усеща аромата й. Рисувало портрета й, пишело й
послания, споделяло, че не вижда майка си, но усеща нейното присъствие,
сякаш полага ръка на рамото му и му затваря вечер очите.
С оглед на така установеното до тук въззивният съд приема, че между
загиналата и детето й е съществувала силна емоционална връзка, отношения
на обич, привързаност и доверие. Тези отношения са били прекъснати
внезапно и трагично, детето е загубило подкрепата и любовта на майка си на
11-годишна възраст, когато все още е физически и емоционално зависимо от
своите родители. Загубата е преживяна много тежко - с изолация от средата и
приятелите, отчуждение, затруднения в училище, емоционално страдание и
мъка. Прекъснатата връзка никога няма да бъде възстановена и
емоционалните страдания ще бъдат търпени и занапред. При отчитане на тези
обстоятелства, съдът намира за справедлив размер на обезщетение сумата от
6
200 000лв., която е съобразена с обществено- икономическите условия в
страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на вредите -
м. септември 2018г.
Според въззивната инстанция, възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата е установено от събраните
доказателства. Във връзка с възражението на застрахователя за допринасяне
на вредите, чрез непоставяне на обезопасителен колан по време на
пътуването, са били назначени няколко експертизи в първоинстонционното
производство, както и е разпитан св.Я.. Въззивната инстанция изгражда
изводите си по спорните факти върху повторната комплексна автотехническа
и медицинска експертиза, изготвена от в.л.У. и Ч.. Първоначалната
комплексна автотехническа и медицинска експертиза не следва да бъде
ценена, тъй като противоречи на показанията на св.Я. – управлявал
автомобила по време на произшествието, който заявява, че пострадалата е
пътувала на предна дясна седалка, а не на задната седалка, както приемат
вещите лица в първоначалната комплексна експертиза.
Вещите лица, дали повторното заключение, са категорични в
становището си, че С.Ж. е пътувала без колан към момента на катастрофата.
Основание за този извод е обстоятелството, че предпазния колан за предна
дясна седалка е бил задействан, но в положение „неактивно“, получени са
увреждания, които са характери при свободно движение на тялото в купето,
както и пострадалата е изпаднала от автомобила преди установяването му в
крайната точка на придвижване. Вещите лица сочат, че задействането на
предпазната въздушна възглавница не е обвързано с поставянето на колана,
каквото твърдение е било въведено от въззивника-ищец. Те заявяват, че
техническата причина за задействане на възглавницата е значителната
компонента на ударната сила в началния момент, насочена отпред – назад за
купето и наличието на пасажер върху дясната седалка.
Предприетото пътуване без поставен обезопасителен колан е в
отклонение на изискванията на закона, но не води до автоматичния извод, че
вредоносния резултат е съпричинен от пострадалата. Съпричиняване на
вредоносния резултат е налице в случаите, когато поведението на
пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин или е способствало
за неговото настъпване (т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на
7
ОСТК ВКС, решение №96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС,
решение №37/01.09.2015 год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.). За да
се извърши преценка на основателността на възражението е необходимо да
бъде изследван механизма на произшествието и вида на получените
увреждания. От повторното заключение е видно, че л.а. при движение на прав
участък, със скорост от 134 км/ч, е променил посоката си на движение, като е
достигнал до дясната граница на аварийната лента на магистралата и десния
банкет, напуснал е платното и е навлязъл в дясната канавка. След удар с
предното окачване, автомобилът е продължил движението си при ротация
около вертикалната ос в посока, обратна на часовниковата стрелка,
преобръщане и ротация около собствената си надлъжна ос в посока по
часовниковата стрелка, гледано отзад. Напускането на банкета е при известен
полет на автомобила със значителен ударен процес в предното окачване.
Според вещите лица (стр.3 от заключението, депозирано на 11.02.2021 год.), в
този момент на движение тялото на пострадалата се е придвижило напред с
последвал удар в арматурното табло, възможно е и в тавана. Тялото на Ж. е
било изтласкано надясно, към дясната врата, като при ротацията около
надлъжната ос това явление се е засилило поради допълнително внесената
компонента на ъглова скорост. След извършване на първия оборот стъклото
на предната дясна врата се е счупило, откъдето тялото на пострадалата
напуснало купето на автомобила.
От комплексното заключение се установява, че причината за
настъпването на смъртта е била съчетана травма с обхващане на главата,
гръдния кош, корема и крайниците. Непосредствената причина за
настъпването на смъртта е изпадането на пострадалата в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок поради множествените травми в областта на
главата, гърдите, таза, корема и левите крайници със счупване на лявата
раменна кост и на лявата подбедрица и дълбокото коматозно състояние,
вследствие тежката черепно-мозъчна травма със счупване на черепа в дясно,
масивният субдурален хематом и умерено изразените субарахноидални
кръвоизливи с оток на мозъка. Настъпването на смъртта е пряка и
непосредствена последица на получените травми при възникналото
пътнотранспортно произшествие, то е било неизбежно и неминуемо и
животът на Ж. е бил неспасяем. Уврежданията са получени вследствие
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, от удряне и притискане
8
на главата, гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по
такива предмети и притискане на тези области на тялото между такива
предмети. Най-силно е било въздействието на травмиращите фактори в
областта на дясната половина на главата и левите горни и долни крайници.
Уврежданията в областта на бъбреците отговарят да са били получени при
изпадането на пострадалата от автомобила при приземяването на тялото и
удрянето на поясната област по повърхността на терена. Уврежданията
отговарят да са получени вътре в автомобила, при свободното движение на
тялото и удряне на горния ляв крайник в областта на мишницата и на левия
долен крайник в областта на подбедрицата при политане на тялото надясно и
напред и удряне на дясната половина на главата в десните странични части на
автомобила и левите крайници по предните части на автомобила, намиращи
се пред дясната седалка. Тялото на пострадалата е изпаднало от автомобила
през счупеното стъкло на дясната врата, като при преминаването на тялото
през прозореца на предна дясна врата са получени повърхностните травми в
областта на лицето, главата и крайниците. Вещите лица считат, че ако
пострадалата е била със закопчан предпазен колан, въпреки, че деформациите
по автомобила са значителни, са били налице предпоставките да получи
сравнително по-леки увреждания и настъпването на смъртта й да не е
задължително. Тъй като тя е била без колан, даже и да не е била изпаднала от
автомобила, вследствие на резките премествания на тялото й в купето и
удрянето по интериора на автомобила, както и притискането на тялото й от
деформиралите се части на автомобила, уврежданията също биха довели до
настъпването на смъртта й. Вещите лица сочат, че водачът на автомобила е
бил с поставен колан, затова през цялото време е бил в автомобила, тялото му
не се е местило свободно при неговото преобръщане и затова уврежданията,
получени от него, не са създали опасност за живота му.
От поясненията на в.л.Ч. в съдебно заседание става ясно, че най-голям
принос за настъпването на смъртта има черепно-мозъчната травма. Вещото
лице счита, че тази травма е настъпила вътре в автомобила – при удар на
главата в дясната част на автомобила, счупването на стъклото и при
напускането на автомобила. Вещото лице У. уточнява, че коланът би изиграл
изключително съществена роля за намаляване на възможността за
придвижване на тялото, което в случая е било определящо, тъй като
първоначалния тласък е бил напред при спускането на автомобила по ската и
9
при отсъствието на колан тялото е било свободно стоящо, като тласъкът
надясно е изиграл съществена роля, за да се счупи черепа на пострадалата.
Въз основа на комплексните заключения на в.л.Ч. и У. съдът приема,
че непоставянето на обезопасителен колан, при наличен изправен такъв в
автомобила, е допринесло за настъпване уврежданията на пострадалата и
леталния изход. Тези увреждания са причинени от свободното движение на
тялото в купето, включително и решаващото – черепно-мозъчната травма,
като при съпоставка с травмите, получени от водача, върху когото са
действали същите инерционни сили, е очевидно, че поставения колан би
ограничил тежките последствия и дори би предотвратил настъпилата смърт.
Заключенията на комплексната експертиза се допълват изцяло от
заключението на в.л.П. който приема, че евентуално поставен предпазен
колан от пътуващата на предна дясна седалка С.Ж. би ограничил свободното
движение на тялото в купето, в това число и настъпилото фатално увреждане
в дясната теменна област и последващия летален край. Така установения
принос обуславя намаляване размера на обезщетението на осн.чл.51 ал.2 от
ЗЗД с ¼, като на въззивника-ищец следва да се присъди обезщетение в размер
на 150 000 лв., ведно със законната лихва от началния момент, посочен в
обжалваното решение, доколкото с жалбата въпросът за началния момент на
обезщетението не е повдигнат.
Не са установени сочените от въззивника-ищец нарушения на
процесуалните правила при събирането на доказателствата от
първоинстанционния съд, послужили при формиране изводите на и
настоящата инстанция, в частност не е допуснато нарушение при прилагането
на наказателното дело, тъй като то е изискано, за да бъдат изготвени
своевременно поискани и допуснати експертизи.
Депозираните въззивни жалби са неоснователни и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, макар и при други мотиви.
При този изход на спора на страните не се следват разноски, каквито
те са поискали за осъществено представителство и държавна такса по своите
въззивни жалби.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение №265 от 08.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 167/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11