№ 7536
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140267 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК от П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против
„Е“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумите от 7973 лева
главница по договор за издаване на кредитна карта и 5630,76 лева мораторна
лихва за периода 18.01.2016 г. до 07.05.2024 г.
Ищцата твърди,че е единствена наследница по закон на своя баща К Й
Д,който на 27.09.2003 г. е сключил договор за издаване на кредитна карта с
„Б“АД,чийто правоприемник е „Ю“АД,а с договор за цесия „Ю“АД е
прехвърлило вземанията си на ответното дружество. Ищцата Д. сочи,че е
узнала за наличието на претендирано от ответника вземане при извършена
справка в Централния кредитен регистър. Ищцата излага доводи,че
вземането,на което ответникът е носител,се явява погасено по давност като
обосновава правния си интерес от предявяване на иска,тъй като цели да бъде
избегнато образуване на изпълнително производство. Изтъква,че договорът за
издаване на кредитна карта е сключен преди повече от двадесет години.
Ищцата моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът „Е“ООД изразява
становище за недопустимост на иска – сочи се,че цесионерът не става страна
по договорното правоотношение,както и се оспорва правото на ищцата да
предявява пред съд чуждо право. Оспорено е наличието на правен интерес от
предявяване на иска при съобразяване липсата на предприети действия по
принудително събиране на вземането. При условията на евентуалност,ако
искът бъде счетен за допустим,ответникът изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Видно от удостоверение за наследници,К Й Д е починал на 30.03.2024 г.
и е оставил като наследница по закон дъщеря си П. К. Д..
По делото е представена справка за кредитна задлъжнялост за
задължения на К Й Д.
С писмо,изх.№ 01025/08.05.2024 г. „Е“ЕООД уведомява П. К. Д.,че
общият размер на задължението по договор за издаване на кредитна карта от
27.09.2003 г. възлиза на 13603,76 лева към 07.05.2024 г. като дружеството
посочва,че предприема извънсъдебни действия по уточняване начини на
погасяване на дълговете.
Подадено е заявление за издаване на кредитна карта,подадено от К Й
Д,както и общи условия за издаване и ползване на кредитна карта.
Представено е уведомление за цесия от „Е“ЕООД до П. К. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата Д.,че не дължи паричната сума,която не
е заплатена,за ищцата съществува правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск – следва да бъде отчетено,че ищцата
обосновава правния си интерес с оглед недопускане образуване на
изпълнително дело. Не може да бъде споделен доводът на ответника,че
ищцата предявява пред съд чуждо право – следва да се посочи,че с настъпване
на наследственото правоприемство ищцата Д. като единствена наследница
придобива правата и отговаря за задълженията на своя наследодател,т.е.
считано от възникване на наследственото правоприемство ищцата Д.,като
правоприемник на Красимир Делев,отговаря за задължението,респективно
има правен интерес да оспори дължимостта на вземането.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,с който страната
ищец оспорва дължимост на парично вземане,ответникът следва при
условията на пълно доказване да установи,че вземането съществува – на
соченото основание и в претендирания размер. Това означава,че
доказателствената тежест в този случай се носи от ответното дружество. В
конкретния случай страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че наследодателят на ищцата е сключил договор за издаване на
кредитна карта,няма спор и относно размера на усвоената парична сума.
Договорът за издаване на кредитна карта е разновидност на договор за банков
кредит,при който заемополучателят ползва парична сума в рамките на
застрахователния лимит,която парична сума следва да връща в размер поне на
минимална погасителна вноска съгласно уговорените условия в договора за
издаване на кредитна карта. Следователно при ползване на парична сума в
рамките на застрахователния лимит в срок от 45 дни след усвояване на
парична сума заемополучателят следва да върне паричната сума или поне
2
сума в размер на минималната погасителна вноска. Приложимата погасителна
давност за погасяване на вземания по договор за кредитна карта е общата
петгодишна давност при съобразяване чл.110 от ЗЗД. Съдът счита,че при
съобразяване настъпилото прехвърляне на вземания от „Ю“АД към
дружеството ответник през 2016 г.,паричните суми по кредитната карта са
усвоени преди тази дата и при отчитане изминалия период от време до
предявяване на иска,без да са предприемани действия,с които се спира или
прекъсва давността,исковата претенция по отрицателния установителен иск
подлежи на уважаване. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на погасителна давност,ако в определен
период от време кредиторът бездейства. С оглед това,че е изминал период,по-
дълъг от пет години,без да са реализирани действия по събиране на
вземането,исковата претенция по отрицателния установителен иск подлежи на
уважаване. Съдът,отчитайки погасяване на главницата по давност,приема,че е
погасена и мораторната лихва като акцесорно вземане.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 544,15 лева внесена държавна такса,както и
1000 лева адвокатско възнаграждение,за което е удостоверено,че е заплатено
като съдът намира,че при съобразяване формулираното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение същото се явява
основателно в частта за претендираното адвокатско възнаграждение за
разликата над 1000 лева до 1900 лева при отчитане фактическата и правна
сложност на казуса,извършените процесуални действия,материалният интерес
по делото,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,както
и предвид даденото разрешение от СЕС по дело № 438/2022 г.,че съдът не би
могъл да бъде обвързан от минимум на възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на „Е“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В,че П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,не дължи сумите от 7973 лева ( седем хиляди деветстотин седемдесет и
три лева ) главница по договор за издаване на кредитна карта от 27.09.2003 г.
и 5630,76 лева ( пет хиляди шестстотин и тридесет лева седемдесет и шест
стотинки ) мораторна лихва за периода 18.01.2016 г. до 07.05.2024 г.,чрез
способите на принудително изпълнение поради погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Р М Т и Т В да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на П. К. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
1544,15 лева ( хиляда петстотин четиридесет и четири лева и петнадесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4