№ 747
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500988 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
1/ по въззивна жалба на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК
********* (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. Рачо Петков Казанджията 4 вх. А ет. 6, представлявано от З.Р.Р.,
чрез пълномощник адв. Л. М. ВТАК срещу Решение № 4639/20.12.2024г.,
постановено по гр.д.№ 760 по описа на ВРС за 2024г., с което СА
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предходно
наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) ЕИК *********, срещу
Н. К. Н. ЕГН ********** с адрес: ******, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 301 лв., представляваща
платена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между
„А1 България“ ЕАД ЕИК ********* и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД (с
предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) поради
неплащане на дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по сключения между
него и „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане от 20.08.2020 г.
за устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 66.99 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.12.2021
1
г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на заповед № 7331/01.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15572/2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от
заявителя като дължими солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД ЕИК *********, И
2/ Частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК ********* (с предишно наименование „Мъни
Плюс Корп“ ЕАД, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) срещу Определение
№ 2939/06.03.2025г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството
за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда, че сключеният между ищеца и „А1 България“ Договор за поръчителство
от 07.11.2014г. е прекратен на 30.09.2020г. и извършеното плащане на дата
03.12.2021г. е без основание, т.к. към тази дата ищецът не е имал качеството
поръчител предвид липсата на действащ договор за поръчителство. Излагат се
мотиви относно действителността на договора за поръчителство, като се
препраща към предмета на договора, формулиран в раздел II т.1 стр. 3 и раздел
III т. 9.1.2 от него. Сочи се, че са изпълнени всички предварителни условия за
сключването на договора за поръчителство като извършване на скоринг,
определяне на кредитен лимит за потребителя и одобряване от страна на
„СБС“ АД, необходими за сключването на договора за продажба на
изплащане. Сочи се, че въз основа на изготвената кредитна оценка от страна
на „СБС“ АД и одобрение на потребителя като подходящ за сключване на
договор за продажба на изплащане с А1 България ЕАД, ищецът в качеството
на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014г. е обезпечил
задължението на Н. Н. към продавача.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа
възражението си за нищожност на договора за поръчителство поради
невъзможен предмет с оглед липсата на посочен основен индивидуализиращ
елемент – размер на паричния дълг за който се поръчителства. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК ********* се настоява, че процесуалното
поведение на пълномощника на ответната страна не е било на необходимото
качествено ниво за адекватна защита, доколкото исковете са отхвърлени на
различни от въведените от адвоката възражения. Паралелно се сочи, че
фактическата и правна сложност на защита по конкретния казус не са
изисквали голям обем от работа. В тази насока се оспорва извода на съда, че
обемът на работа и качеството на работа на процесуалните представители на
двете страни са тъждествени, което да предпоставя и тъждественост на
възнаграждението за извършена работа. Счита, че мотивите на съда в разрез с
принципа на справедливостта.
Ответникът по частната жалба не депозира отговор.
2
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата
допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството по гр.д. № 760/2024г. по описа на ВРС е образувано по
предявени от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД /с предходно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5,
чрез процесуалния му представител – адв. Л. М., срещу Н. К. Н., ЕГН
**********, с адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 301 лв., представляваща платена сума
по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД /с предишно
наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ поради неплащане на
дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по сключения между него и „А1
България“ ЕАД договор за продажба на изплащане от 20.08.2020 г. за
устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 66.99 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 03.12.2021
г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на заповед № 7331/01.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
15572/2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от
заявителя като дължими солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД ЕИК *********.
Не е било спорно, че между „А1 България“ ЕАД /преди „Мобилтел“
ЕАД/ и ответника Н. К. Н. е сключен Договор за продажба на изплащане №
********* от 20.08.2020г., по силата на който последният е закупил и
съответно получил апарат Handset Huawei P40 lite Green+PB TTEC.
От представения договор от 07.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД /към
настоящия момент с наименование „А1 България“ ЕАД/ и „СЪСТЕЙНЪБЪЛ
БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД (понастоящем „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД
3
ЕИК *********) се установява, че между тях е сключен договор за
поръчителство – за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на
МОБИЛТЕЛ от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз
основа на Скоринг и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит,
съгласно уговореното в Раздел II – Предмет на договора, т. 1, б. „б“.
Видно е, че съгласно чл. 21 от договора, срокът на същия е една година
от датата на подписването му.
Установено е, че с последователни анекси, приложени към исковата
молба, срокът на договора за поръчителство е продължен до 30.09.2020г.,
съгласно последен Анекс от 08.08.2020г.
Представени са два приемо-предавателни протокола – от 09.12.2021г. и
13.12.2021г. за предаване от А1 България ЕАД на СБС АД на списък с
абонатите и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори,
гарантирани чрез поръчителство от СБС АД. В списъците фигурира вземането
от ответника, индивидуализирано с номер на договор, срок и размер на дълга.
От заключението на вещото лице по проведената ССчЕ се установява, че
потребителят е изпълнявал задължението си договора за покупко-продажба
като в периода от 20.08.2020г. до 19.06.2021г. е заплатил общо сумата от 215
лева, от които частично главница в размер на 199.90 лева от общо дължимата
цена и 15.10 лева, договорна лихва, като след 19.06.2021г., тоест от вноска с
падеж на 20.05.2021г. купувачът не е извършвал плащания към продавача.
Установено е, че на дата 03.12.2021г. „СБС“ АД е извършило превод към
„А1 България“ ЕАД в размер на 301 лева за окончателно погасяване на
задълженията на Н. К. Н. по договора за продажба на изплащане, от които
291.52 лева – главница и 9.48 лева – договорни лихви. С плащането е погасено
изцяло задължението на купувача Н. Н. към продавача А1 България, съгласно
раздел втори Цена и начин на плащане от Договор за продажба на изплащане
№ ********* от 20.08.2020г.
По правилността на решението : Установено е, че с договор, сключен на
07.11.2014 г. между ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“
ЕАД и сключени към него анекси, последният е възложил, а ищецът - приел и
се е задължил срещу възнаграждение и при условията и срока на договора, да
извършва кредитен скоринг на потребители, с цел сключване на договор за
продажба на изплащане и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на
възложителя от абонати до размера на кредитния лимит.
С анекс от 08.10.2015 г. към договора, страните са уговорили
упълномощаване на ищеца от страна на „Мобилтел“ ЕАД да изпраща от името
на последния уведомления до абонатите за развалянето на сключените с тях
договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.
Горецитираният договор е действителен, като отговаря на изискванията
на чл. 138 ЗЗД за форма и съдържание – сключен е в писмена форма и
включените в него клаузи относно предмета, правата и задълженията на
страните, попадат в приложното поле на договора за поръчителство
съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД.
С процесния договор „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е
задължил да гарантира чрез поръчителство вземанията на възложителя
„Мобилтел“ ЕАД от абонати, сключили договор за продажба на изплащане
4
при условията на т. 1 и т. 3 от договора.
Това, че процесният договор за поръчителство е сключен преди
договора с ответника за продажба на изплащане, не изключва действието му
по отношение на него, тъй като по силата на сключения на 08.08.2020 г. анекс
срокът на договора за поръчителство е удължен до 30.09.2020 г. и обхваща и
периода, когато е сключен договора за продажба на изплащане с ответника на
20.08.2020г. и има действие и по отношение на него. Изводът на исковия съд в
обратния смисъл е неоснователен.
Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на изплащане
дава правото на продавача да обезпечи вземането си по договора с
поръчителство от трета страна, като това негово право не е ограничено с
изрична уговорка между страните да бъде упражнено единствено след
сключване на договора или при дадено съгласие или одобрение от купувача.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поема и за бъдещи
задължения. В решение № 52/10.09.2010 г., постановено по т. д. № 63/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., е прието, че при отсъствие на въведено от законодателя
ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с
поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време
сключването на главната сделка, като в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва да са
посочени в сключената между поръчителя и кредитора сделка, които при
паричен дълг са неговият размер.
В случая в договора от 07.11.2014 г. основните параметри, които
индивидуализират дълга, който поръчителят обезпечава, са посочени в раздел
ІV „Поръчителство“, т. 3 и т. 4. В т. 3 са посочени за кои длъжници и по кои
видове договори се задължава ищецът като поръчител - за задължения на
абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „Мобилтел“ ЕАД при
посочените условия, а в т. 4 изрично е посочено, че страните се съгласяват, че
максималната отговорност на поръчителя ще бъде ограничена до размера на
дължимата цена на крайното устройство по съответния договор за продажба
на изплащане, намалена с първоначалната вноска.
Тази индивидуализация е в степен на достатъчна определяемост на
дълга, който ще се обезпечава от поръчителя при сключване на главната
сделка и не обосновава нищожност на процесния договор за поръчителство в
някоя от хипотезите на чл. 26 ЗЗД.
В конкретния случай индивидуализацията на вземането се потвърждава
и от отразените данни в приемо-предавателния протокол от 09.12.2021г.,
съставен на основание договора от 07.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД, с приложена към него справка по т. 2.2.3
от договора, в която изрично е посочено за кое задължение и размер, за кой
длъжник и по кой договор се отнася поръчителството и плащането, като е
включено задължението на ответника Н. К. Н. от 301 лева - просрочено
задължение по договор за продажба на изплащане № ********* от
20.08.2020г., както и приложената справка по т. 2.2.6 от договора, съдържаща
списък с абонатите, за които на 03.12.2021г. СБС е изпълнил задълженията им
към А1 България, произтичащи от договори за продажба на разсрочено
плащане, гарантирани чрез поръчителство от СБС.
Следователно възражението на ответника, сега въззиваем, за нищожност
на договора за поръчителство поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал.2
5
от ЗЗД, тъй като в него липсват основните параметри, индивидуализиращи
главния дълг, който поръчителят обезпечава, като предмет на договора, както
и размер на обезпеченото вземане е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника за недължимост на
сумата, доколкото длъжникът не бил уведомен за извършеното плащане, на
осн. чл. 146 от ЗЗД.
Обстоятелството дали поръчителят е уведомил или не длъжника не е
определящо за реализиране регресното право в обема по чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за предявената
претенция срещу поръчителя или плащането от последния не погасява
регресните му права при плащане на задължението, а има значение само
дотолкова, доколкото дава възможност на длъжника да му противопостави
възраженията, които има срещу кредитора, ако длъжникът е платил или плати,
както и ако той не дължи плащане по друга причина.
В случая с отговора на исковата молба ответникът е възразил, като е
твърдял, че е заплатил задължението си наведнъж, но доказателства в тази
насока не са ангажирани. Не е доказано ответникът да е платил на кредитора
процесната сума и неуведомяването му за плащането не е довело до двойно
плащане на кредитора.
Плащането от ищеца в качеството му на поръчител на задълженията на
ответника към „А1 България“ ЕАД се установява от заключението на вещото
лице. Както се посочи по-горе по делото не са представени доказателства
ответникът да е заплатил на продавача „А1 България“ ЕАД дължимата по
договора за продажба на изплащане остатъчна сума от 301 лева. Следователно
се установява наличието на предпоставките на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1
ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за платената от поръчителя -
ищец сума от 301 лева по сключения от ответника договор за продажба на
изплащане, поради което ответникът дължи тази сума на поръчителя.
В чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на
задължението, като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви
върху заплатените суми от деня на плащането. В закона е посочен падеж и
поради неизпълнението от ответника - длъжник, последният е изпаднал в
забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва върху заплатените
суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима покана от
страна на ищеца - поръчител. В случая лихва се претендира за периода от деня
на плащане на главницата от поръчителя – 03.12.2021 г. до 30.112023г. датата,
предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, чийто
размер изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, се равнява на сумата от 66.99 лева, от което следва, че искът
по чл. 86 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Като е достигнал до различни правни изводи, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът -
решен по същество.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№482013г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
6
С оглед резултата по спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в заповедното производство в размер на 25 лева за
държавна такса и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; сторените
разноски в исковото производство в размер на 25 лева – държавна такса и 480
с ДДС – адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса и 480 лева с
ДДС за въззивното производство.
По частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН
ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК ********* (с предишно наименование „Мъни
Плюс Корп“ ЕАД, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) срещу Определение
№ 2939/06.03.2025г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството
за изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК :
С оглед резултата в производството по въззивната жалба срещу
решението на исковия съд въззивникът няма правен интерес от поддържане на
производството на чл. 248, ал.3 от ГПК, като частната жалба следва да бъде
оставена без разглеждане и производството по нея прекратено.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4639/20.12.2024г., постановено по гр.д.№
760 по описа на ВРС за 2024г., с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предходно наименование „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД) ЕИК *********, срещу Н. К. Н. ЕГН ********** с
адрес: ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 301 лв., представляваща платена сума по договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД ЕИК
********* и „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД (с предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) поради неплащане на дължимите суми
от длъжника Н. К. Н. по сключения между него и „А1 България“ ЕАД договор
за продажба на изплащане от 20.08.2020 г. за устройство Handset Huawei P40
lite Green+PB TTEC, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 66.99 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 03.12.2021 г. – 30.11.2023 г., които суми са
предмет на заповед № 7331/01.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15572/2023 г. по описа на
ВРС, ХLVI състав, и които суми са претендирани от заявителя като дължими
солидарно с длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически
лица“ ЕООД ЕИК *********, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. К. Н. ЕГН ********** с адрес:
****** дължи на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предходно наименование
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД) ЕИК ********* сумата в размер на 301
лева, представляваща платена сума по договор за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между „А1 България“ ЕАД ЕИК ********* и „МЪНИ ПЛЮС
КОРП“ ЕАД (с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“
АД) поради неплащане на дължимите суми от длъжника Н. К. Н. по
сключения между него и „А1 България“ ЕАД договор за продажба на
7
изплащане от 20.08.2020 г. за устройство Handset Huawei P40 lite Green+PB
TTEC, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.11.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 66.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.12.2021 г. – 30.11.2023 г., които суми са предмет на
заповед № 7331/01.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15572/2023 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, и
които суми са претендирани от заявителя като дължими солидарно с
длъжника „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД
ЕИК *********.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г.
на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК ********* (с предишно
наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД) срещу Определение № 2939/06.03.2025г., с което е оставена без уважение
молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, на
осн.чл. 248 от ГПК, и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
ОСЪЖДА Н. К. Н. ЕГН ********** с адрес: ****** дължи на „МЪНИ
ПЛЮС КОРП” ЕАД (с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД) ЕИК ********* сторените разноски по ч.гр.д. № 15572/23г. на
ВРС в размер на 25 лева за държавна такса и 480 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение; сторените разноски в исковото производство в размер на 25
лева – държавна такса и 480 с ДДС – адвокатско възнаграждение и 25 лева –
държавна такса и 480 лева с ДДС за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която е прекратено производството по частна
жалба с вх. № 26168 от 21.03.2025г. на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД ЕИК
********* подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен
срок от съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване, на
осн.чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8