РЕШЕНИЕ
№ 2628
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря В. В.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110106761 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците П. С. Г. и Н. С. Г., в качеството им на наследници по закон на В. Б. С.,
починала на 13.08.2018 г., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден апартамент, находящ се на адрес:
...., но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Изяснява, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което
претендира при условията на разделност сумите, както следва: 967,92 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; 204,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г.; 33,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., както и 7,61 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане.
Изяснява, че отговорността на всеки един от ответниците е разделна, според притежаваните
1
от тях права от собствеността върху топлоснабдения имот, а именно: по 1/2 всеки, поради
което дължимите от всеки от тях суми са, както следва: 483,96 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.; 102,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 17.01.2022 г.; 16,57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., както и 3,80 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до
17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците П. С. Г. и Н. С. Г., чрез назначения им по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. М., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наследодателката В. С.
да е била собственик или ползвател на процесния имот през исковия период, респ. същата да
е била клиент на ..... по отношение на него, тъй като не е подала заявление за
присъединяване към топлопреносната мрежа на ищеца и не е сключвала договор с него.
Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца документи – съобщения
към фактура № ********** и справка от 17.01.2022 г., тъй като имат частен характер и не се
ползват нито с формална, нито с материална доказателствена сила. Оспорват претенциите за
лихва за забава, тъй като не е доказано публикуването на общата фактура на интернет
страницата на продавача и отправянето на покана до тях. Навеждат довод за неправилно
отчитане на топлинната енергия, както и, че процесните суми отразяват реално извършен
отчет. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят за извършване на справка
относно наличието на вписан отказ от ответниците от наследството на наследодателката им
В. Б. С., починала на 13.08.2018 г. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
2
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в
съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 152, том I, нот. дело № 323/2003 г. /л. 10-11 от делото/ се
установява, че считано от 25.04.2003 г. В. Б. С. е придобила собствеността върху апартамент
№ 11, находящ се в ......., заедно с мазе № 6 и 0,738 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед административния му адрес
съдът намира, че посоченият имот изцяло съответства на процесния такъв с аб. № 307503,
открит при ищеца, и за който се отнасят и исковите претенции за цена на топлинна енергия
и цена на услуга за дялово разпределение. По делото не се твърди, а и не се доказва към
момента на осъществяване на придобивната сделка - 25.04.2003 г. купувачът по нея да е бил
в брак, поради което съдът прави извод, че В. Б. С. е станала изключителен собственик на
имота, предмет на същата, като противно на твърдяното от ответниците, фактът на
придобиването му тя е декларирала и пред топлофикационното дружество, подавайки на
23.07.2003 г. молба – декларация за откриване на партида на нейно име /л. 12-13 от делото/.
Нещо повече, видно от описанието му, имотът е идентичен с процесния апартамент, на
който съответства аб. № 307503, още повече, че по делото няма данни посоченото лице да е
притежавало друг такъв, който също да се намира на 4-тия етаж в ...., като именно
притежаваният от С. апартамент е описан и в представеното към исковата молба съобщение
към фактура № **********/31.07.2020 г. /л. 19 от делото/, поради което за съда не
съществува съмнение относно имота, за който заявените искови претенции се отнасят.
Действително, прави впечатление, че придобивната сделка от 25.04.2003 г. е реализирана
много преди исковия период, но доколкото няма данни за осъществяването впоследствие на
други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, следва да се приеме, че
до смъртта си на 13.08.2018 г. С. е била негов собственик, поради което същият
представлява част от наследствената й маса. На следващо място, от представеното
удостоверение за наследници с изх. № РПД22-ДИ11-64/23.02.2022 г. /л. 39 от делото/,
издадено от длъжностно лице при Столична община, р-н „Подуяне“ се установява, че към
момента на смъртта си същата е била „разведена“, като нейни единствени наследници по
закон са ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. /синове/, поради което на основание наследствено
правоприемство те се явяват титуляри на включените в наследствената маса на
наследодателката си имущества в т. ч. и процесният апартамент. Във връзка с изричното
оспорване на особения представител на ответниците следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело №
70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, ответниците П. С. Г. и Н. С. Г. не твърдят и не доказват
да са приели наследството на В. С. по опис, или да са се отказали от него, още повече, че по
делото е изискана справка от служба „Деловодство“, установяваща точно обратното
обстоятелство, поради което се налага извод, че след смъртта на майка им по силата на
наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил по 1/2 идеална част от правото
на собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради
което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
именно ответниците се легитимират като негови собственици, при следните квоти: по 1/2 за
3
всеки от тях, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения. Ето защо, съдът приема, че именно те се явяват и потребители,
респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за
заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно
участието им в съсобствеността, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е
било необходимо, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на
енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия
с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая
първото измежду двете е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците или приживе наследодателката им да са възразили срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение
с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период те са били носители на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 01.08.2022 г., списък към него и
договор № 425/03.10.2002 г. /л. 14-17 от делото/, представените изравнителни сметки и
протоколи за отчет /л. 91-97 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от
заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на исковия период услугата
по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна
собственост, находяща се на адрес: ...., е била възложена и извършвана от третото лице –
помагач - „......
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
4
находяща се на адрес: гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл. 14, вх. Е, е измервана чрез
определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление на имота за 2019 г. са формирани въз основа на показанията от 4 броя
отоплителни тела с монтирани на тях разпределители, а за 2020 г. – на база мощност, а тези
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 137 куб.
м. и на етажната собственост – 9 782 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния
период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.11.2018
г. до 30.04.2020 г. възлиза на 1 090,69 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури /942,17 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /148,52 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 11.02.2022 г.,
като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е
спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
5
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 11.02.2019 г., а след и на
04.12.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването
на общата фактура на интернет страницата на продавача, както се твърди от ищеца с
исковата му молба. Следователно, най-ранното месечно задължение - това за м. ноември
2018 г. е станало изискуемо на 14.01.2019 г., т. е. след 04.12.2018 г., а това означава, че нито
то, нито последващите го такива, включени в рамките на исковия период, са обхванати от
изтекла погасителна давност, поради което това правопогасяващо възражение на
ответниците е неоснователно. От тяхна страна не се твърди, а и не се доказва плащане на
процесните вземания, поради което дължимият размер на задължението за цена на топлинна
енергия, отнасяща се за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., се равнява на посочената
по-горе сума от 1 090,69 лв., възприета от вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
която надвишава размера на заявената от ищеца обща такава от 967,92 лв. Ето защо, при
съобразяване на дълга на всеки един от ответниците – по 1/2, както и с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, следва да се приеме, че предявените срещу П.
С. Г. и Н. С. Г. главни искове за заплащане на цена на топлинна енергия, отнасяща се за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., в размер от по 483,96 лв. всеки /1/2 от 967,92 лв./
са доказани, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от „Топлоконтрол“ ООД услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., чиято обща стойност не се спори,
че се равнява на посочения от ищеца общ размер от 33,15 лв. Това е така, тъй като съгласно
чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сградата – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване на изискванията на тази наредба и приложението към нея. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца от по-късен момент - едва
от 01.12.2018 г., поради което то също не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Отново при съобразяване на дълга на всеки от ответниците – по 1/2, то П. С. Г. и Н. С. Г. се
явяват задължени за сумата от по 16,57 лв. /1/2 от 33,15 лв./, поради което предявените
срещу тях главни искове за заплащане на цена на услуга за дялово разпределение, отнасяща
се за периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., също са доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.02.2022 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
6
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
11883/2019 г./. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на общата сума от 230,14 лв., начислена за претендирания
период от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците
– по 1/2, то те се явяват задължени за сумата от по 115,07 лв. /1/2 от 230,14 лв./, поради което
предявените срещу тях акцесорни искове за мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия в размер от по 102,22 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г. също
се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 11.02.2022 г. и касаеща
процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от по 3,80 лв.,
начислена за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г., се явява неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно: сумата от 705,54 лв. – платена
държавна такса, депозит за особен представител на ответниците, депозит за СТЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед вида и обема на извършената дейност
от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което ищецът не е бил
реално представляван от юрисконсулт, като същото е приключило без събирането на
допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите. Отговорността на всеки един
от ответниците за сторените от ищеца разноски се разпределя поравно, поради което П. С. Г.
и Н. С. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ..... сумата от по 352,77 лв. всеки от тях
/1/2 от 705,54 лв./. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тяхна полза не се следват разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те не претендират, а и не доказват
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 483,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден апартамент, находящ се на адрес: .....; сумата
от 16,57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба - 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 102,22 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 3,80 лв. за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ,
сумата от 483,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г. по отношение на топлоснабден апартамент, находящ се на адрес: .....; сумата
от 16,57 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба - 11.02.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 102,22 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 3,80 лв. за периода от 30.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА П. С. Г., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 352,77 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 352,77 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца .... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8