№ 250
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20095286/14.04.2021 г. по гр.д. № 41693/2020 г. по описа
на СРС, 27 състав е признато за установено по иск с правно основание чл. 422
ГПК във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, че С.о. дължи да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД сумата от 486,67 лева, представляващи регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение (476,67 лева) по застраховка „Каско“
по полица № 93001610092919 във връзка с претенция № 0000-1261-17-254024
за нанесени вреди на лек автомобил Мерцедес ГЛ 500 4 матик, с рег. № ****,
от ПТП на 24.09.2017 г., с включени ликвидационни разноски (10 лева), ведно
със законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 22184/2020 г. по описа на СРС, 27
състав. С Определение № 20132100/04.06.2021 г. решението е изменено в
частта за разноските като С.о. е осъдена да заплати на ЗК „Л.И.“ АД сумата от
525 лева – разноски в исковото производство и сумата от 75 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 22184/2020 г. по описа на СРС, 27 състав.
1
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25072847/23.04.2021 г., подадена от С.о., в която са изложени съображения за
неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство поддържа, че решението в обжалваната
част е неправилно, тъй като делото не било изяснено от фактическа страна.
Поддържа, че не било установено, че описаните щети били в резултат на ПТП
– попадане в дупка, както и валидното правоотношение по отношение на
увредения автомобил. Поддържа възраженията си, че не е установено, че
съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ относно
процесния автомобил. Не била спазена формата за действителност на
застрахователната полица. На следващо място, не бил установен механизма за
настъпване на ПТП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените разниски и юрисконсултско възнаграждение в двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 25091995/31.05.2021 г, подаден от ЗК „Л.И.“ АД. Поддържа, че
въззивната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционният съд
правилно бил възприел фактическата обстановка по случая, след което точно
е приложил законовите разпоредби. Моли решението да бъде потвърдено и
претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 41693/2020 г. по описа на СРС, 27 състав е
образувано по искова молба, подадена от ЗК „Л.И.“ АД против С.о., с която е
предявен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че на
24.09.2017 г. около 20.15 часа в гр. София, на кръстовището между бул. „Цар
Борис“ ІІІ и бул. „Братя Бъкстон“ водачът К.А.А. при управление на лек
автомобил „Мерцедес ГЛ 550 4 Матик“ с рег.№ **** попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, с което е
2
реализирано ПТП , при което са причинени вреди на автомобила-дясна задна
гума и джанта. Твърди, че за настъпилото ПТП бил съставен Протокол за
ПТП № 1689141/24.09.2017 г. Поддържа, че към датата на настъпване на ПТП
по отношение на лекия автомобил е имало сключена застраховка „Каско“ със
собственика му – „Ф.“ ЕООД, сключен с полица № 93001610092919 със срок
за валидност от 20.11.2016 г. до 19.11.2017 г. Твърди, че по искане на
застрахования била образувана ликвидационна преписка № 0000-1261-17-
254024, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
476,76 лева. Твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК била издадена заповед, срещу която ответникът възразил.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С.о., с който
оспорва предявения иск. Оспорва, че между собственика на лекия автомобил
и ищеца е съществувало застрахователно правоотношение, както и че е
платено застрахователно обезщетение. Освен това поддържа, че попадането в
дупка не било покрит застрахователен риск съобразно общите условия на
застрахователното дружество. Оспорва механизма за настъпване на ПТП,
както и отговорността на служители на общината за настъпването му.
Оспорва предявения иск и по размер. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Пренедира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
22184/2020 г. по описа на СРС, 27 състав. По заявление от 04.06.2020 г.,
подадено от ЗК „Л.И.“ АС е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.06.2020 г., с която е разпоредено на С.о. да заплати на
кредитора сумата от 486,67 лева, представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
04.06.2020 г. до изплащане на вземането и 75 лева – разноски по делото. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на съществуване на вземането си. В изпълнение на указанията
заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото
събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е допусната и
приета съдебно – автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза.
3
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля К.А.А. и приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че на 24.09.2017 г. около 20.15 часа,
лек автомобил „Мерцедес ГЛ 550 4 Матик“ с рег.№ **** се движел по бул.
„Цар Борис“ ІІІ с посока от „Руски паметник“ към „Овча купел“ и на
кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“, превозното средство попаднало в
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение. Вещото
лице установява, че всички увреждания по лекия автомобил се намират в
пряка причнно следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Заявява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 594,22 лева.
Установява се, че на 15.11.2016 г. между ЗК „Л.И.“ АД и „Ф.“ ЕООД е
сключен договор за застраховка „Каско“, по силата на който застрахователят
е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване
на застрахователно събитие относно лек автомобил „Мерцедес ГЛ 550 4
Матик“ с рег.№ ****. Въз основа на уведомление от застрахованото лице, при
застрахователя ЗК „Л.И.“ АД е образувана преписка по щета № 0000-1261-17-
254024 и застрахователят на 21.11.2017 г. е извършил плащане на сумата от
476,67 лева.
Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, че в информационната система на застрахователя е
отразено плащане на застрахователната премия по полица № 93001610092919,
както и че сумата, представляваща застрахователно обезщетение е платена на
застрахования.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.
272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния
4
съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно
разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане
на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата
на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между
застрахователното дружество – ищец и собственика на лек автомобил
„Мерцедес ГЛ 550 4 Матик“ с рег.№ **** е съществувало правоотношение,
възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“.
Действително съгласно императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 от
Кодекса за застраховането застрахователният договор се сключва писмено
във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт, а в чл. 345 е
посочено и задължителното му съдържание. Предвидената в закона форма е
за действителност, а не за доказването на сключения застрахователен договор.
Представената с исковата молба застрахователна полица има предвиденото в
чл. 345 от Кодекса за застраховането съдържание, но същата не носи подпис
на страните, посочени в нея. Тя, обаче, е представена в оригинал по реда на
чл. 183 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 18.03.2021 г., а са събрани
и доказателства, които установяват изпълнение на задължение за заплащане
на застрахователна премия и на застрахователно правоотношение.
Следователно и доколкото застрахователният договор е търговска сделка,
приложение намират правилата на Търговския закон и в частност чл. 293,
5
според който неспазването на законоустановената форма за действителност
на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По
аргумент от чл. 293, ал. 3 от Търговския закон, неспазването на формата за
действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само,
ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се
позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението й
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на
застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено
може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него
задължения. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се
установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали
задълженията си, както за плащане на застрахователната премия, за
уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за
плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е
оспорила действителността на застрахователния договор. Следователно и
доколкото страните по застрахователното правоотношение не са оспорили
действиетлността на застрахователния договор, сключен със застрахователна
полица № 93001610092919, то и въззивника С.о. не може да се позовава на
недействителност поради липса на форма.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че не е установен механизма
за настъпване на ПТП. По делото са събрани писмени, гласни доказателства и
е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от които може да
се направи извод, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин,
както и че са настъпили вреди, които са в причинно-следствена връзка с него.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че е възникнало
материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП, тъй като от представеното по делото платежно нареждане и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
застрахователното обезщетение е платено на 21.11.2017 г. В съответствие със
закона и събраните по делото доказателства с решението е прието, че са
налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, тъй като е налице виновно действие или
бездействие на ответника (респ. негови служители), от което са причинени
6
вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях. Задължение
за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие или
бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на
работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод
извършването, респективно неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата общините чрез своите служители са длъжни да изграждат,
ремонтират и поддържат онези пътища, които са тяхна собственост, като
съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП „поддържане на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата. От събраните по делото доказателства се установява, че на
24.09.2017 г. автомобил „Мерцедес ГЛ 550 4 Матик“ с рег.№ **** е попаднал
в необезопасена дупка, намираща се в границите на С.о., установяват се
настпъпилите в резултат на това вреди. Отговорността на ответника е
обективна. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието –
бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените вреди, която
връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са
причинени от попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно
бездействие на длъжностни лица на работа при ответника, чрез които
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява
поддържане на пътя, собственост на общината, която поддръжка в случая се
изразява в осигуряване на безопасно и удобно движение по пътя през цялата
година и предпазването му от преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на
ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди, определен по средни
пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от исковата сума и
размера на платеното застрахователно обезщетение.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 27 състав, решението следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК
въззивника следва да бъде осъден за заплати на въззиваемия сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
7
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20095286/14.04.2021 г. по гр.д.
№ 41693/2020 г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК С.о., гр.
София, ул. „**** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК – ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. **** сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8