Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр.Силистра, 06.03.2024 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,
в публично заседание на февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Антония Стоянова, с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка
Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №4 по описа на съда за 2024
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №202/07.12.2023г., постановено по
АНД №20233420200663/ 2023г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление № 23-1099-001331/18.09.23г., издадено от началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Силистра, с което на М.Д.Б. ***, като законен
представител на „Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална
практика - д-р М.Б.“ЕООД, на основание чл.182 ал.4, във връзка с ал.1 т.6 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение, при
повторност, на чл.21 ал.1 ЗДвП, в условията на законоустановена кумулация, са
наложени административни наказания-„глоба“ в размер на 1 400 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Производството
е образувано по касационна жалба на М.Д.Б., обективираща искане за отмяна
на съдебния акт и след решаване на спора по същество от касационната инстанция,
за отмяна на първоначално оспореното НП. В съдебното производство се
представлява от упълномощен адв. Х. от АК-Силистра, който поддържа оплакванията
от жалбата, релевиращи довод за неправилно приложение
на материалния закон по отношение на недоказани факти, включени във фактическия
състав на процесното нарушение. Акцент е поставен върху оплакване за явна
несправедливост на наложените наказания, в който контекст се поддържа, че
лишаването на касатора от право да управлява МПС, фактически „наказвало“
включените в пациентската му листа лица от четири здравни служби (медицински
практики) в различни, отдалечени от областния център, населени места. При
съобразяване с критериите от чл.27 ЗАНН се настоява да бъде отменено
наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, след
отмяна на оспореното въззивно съдебно решение.
Ответникът по касация - Началник група „Моторни
превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР гр.Силистра, чрез упълномощен
представител гл. юрисконсулт В.А. (л.16), поддържа становище за неоснователност
на касационната жалба. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС
и настоява за потвърждаване на решението му, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Силистра счита,че
атакуваният съдебен акт е законосъобразен, а касационната жалба - неоснователна.
Дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение.
Производството
е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,вр. с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата и доказателствата по делото, прие следното: Касационни основания, от кръга на нормативно регламентираните с
чл.348 ал.1 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН, които са заявени и поддържани пред
настоящия състав, са за неправилно
приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложените наказания (чл.348 ал.1 т.1 и т.3, във връзка
с ал.2 и ал.5 НПК) в контекста на главното оплакване, че касаторът поддържайки
четири здравни служби в различни населени места в областта, при изтърпяване на
оспореното наказание, фактически се оказвал в невъзможност да се придвижва до
тях и съответно, да изпълнява лекарските си задължения по отношение на лицата, живеещи
в тези села и включени в пациентската му листа. Последното следвало да се
прецени като обстоятелство от изключителен характер и след извършване на
преценка на значимостта на целите, които се постигат с административното наказание
и съпоставянето им с гарантираното право на медицинско обслужване на
обхванатите от лекарската му практика лица, да бъде отменено съдебното решение
и съответно НП, или поне в частта на „лишаването от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца. Същият бил непропорционален/несъразмерен както на вида и
характера на конкретното нарушение, така и с личността на касатора, практически
без опасност за движението по пътищата, а и в по-общ план - за обществото, в
ракурса на дефиницията от §1 ал.1 т.4 ДР ЗАНН и чл.93 т.9 НК.Касационният
контрол следва да се извърши на терена на поддържаното възражение за явна
несправедливост на наложените наказания (което е въпрос за приложението на
материалния закон) и в пределите на задължителната проверка от чл.218 ал.2 от АПК.
Силистренският районен съд е установил вярно
фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки
процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК,е анализирал
задълбочено събраните в процеса доказателства и е извел законосъобразно
фактическите си изводи. Предмет на касационната проверка е решението на
районния съд, а не НП, като контрол за приложението на материалния закон, настоящата
инстанция извършва и служебно, въз основа на установените факти от СРС, предвид
нормативната забрана за нови фактически установявания от чл.220 АПК.
Процесът пред районния съд е иницииран от
касатора против НП №23-1099-001331/18.09.2023г.,с главно възражение за явна
несправедливост на наложените наказания,както и оспорване на годността на
техническото средство да регистрира коректно мястото, времето, автомобила и
засечената скорост на неговото движение. Съдът е дал законосъобразен отговор на
релевираните оплаквания, които се споделят от касационния състав. Установил е, че
на 16.05.2023г. в 18:29 часа в гр.Силистра,по улица „П.Б.“,в посока с.К., касаторът
е управлявал лек автомобил „Ф.М.“, с рег.№********, с измерена скорост от 106
км/ч и след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, е приета за наказуема
скорост от 103 км/ч,при максимално допустима за населеното място от 50 км/ч. Нарушението
е установено посредством автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1 с фабричен №120ccbc. Констатирана е хипотеза на „повторност“,защото с
влязъл в сила електронен фиш, серия К №6972119, издаден на 26.01.2023г. от ОД
МВР Силистра и връчен на 21.02.2023г. на адресата му, е санкционирано друго
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, което макар и установено извън населено място е
същото по вид съгласно регламентацията от §1 ал.1 т.6 ДР ЗАНН, а превишението на
допустимата скорост е значително. Настоящото деяние е извършено в рамките на
едногодишния срок от §6 т.33 ДР ЗДвП. Съдът правилно е приложил към относимите
факти и разпоредбата от §1 ал.2 от ДР ЗАНН, дефинираща „повторността“
по идентичен начин.
АТСС, с което е заснето нарушението
е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, която е от одобрен тип и преминала последваща (периодична) проверка за изправност, видно от
Протокол №89-СГ-ИСИС/15.06.2022г., което е обосновало верния извод на СРС, че
законосъобразно е установено процесното нарушение. Метрологичният контрол на
измервателното средство за скорост е извършен съгласно регламентацията от Закона
за измерванията и Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Обн.ДВ,бр.98/03г.,посл. изм.ДВ,бр.86/17г.),чиито чл.755 ал.1 т.2 допуска,при
реални условия на измерване на скорост, отклонение от +/– 3км/ч, колкото са
изрично съобразени в полза на нарушителя с НП.Спазени са нормативните
изисквания относно изправността на радарните устройства, използвани за пътен
контрол,вкл. АТСС, поради което съответен на закона е изводът за техническа
изправност на автоматизираното средство, с което е установено процесното
нарушение.
В този контекст, като неоснователно е отклонено
възражението,че липсвали доказателства за правилното използване на АТСС, вкл. за
неговата техническа годност към 16.05.2023г.Съгласно чл.43 ал.4 ЗИ, периодичността
на последващите проверки се определя със заповед на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН),
която е Заповед №А-616 от 11.09. 2018г., публикувана в ДВ и достъпна на сайта
на ДАМТН. Според т.31 от същата, периодичността на проверките на скоростомерите е една година, както правилно е съобразил
СРС при извеждане на извода за техническа изправност на процесното
автоматизирано средство. Верни са и установяванията, че
Протоколът, представляващ Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Обн.ДВ,бр.36/15г., изм.ДВ,бр.6/18г.)
е съставен съгласно нормативната регламентация, придружен от снимка (арг.чл.10 ал.3 от Наредба №8131з-532/2015г.) и е годно доказатествено средство за установяване на правнозначимите факти, включително в контекста на
оспорените - за отстоянието на АТСС от табелата
обозначаваща „край на населеното място“ и следователно, къде е било извършено нарушението
-„във“ или „извън“ него.
Съдът
е установил още, че деянието, видно от извлечената снимка №120 ccbc/0031583, е извършено с автомобил с рег.№********,
чиито собственик, установен от информационните масиви на МВР е „М.-П.лизинг“ЕООД,а
негов ползвател е „Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална
практика- д-р М.Б.“ЕООД, с управител - касаторът. След уведомяването му за
нарушението на скоростта, същият е представил Декларация по чл.188 ЗДвП посочвайки,
че той е управлявал заснетото МПС на процесната дата. При спазване на
регламентацията от чл.40-чл.44 ЗАНН е издаден АУАН серия АД №141036/ 20.07.2023г.,а
впоследствие и наказателното постановление.По повод на подадено възражение от нарушителя
по реда на чл.44 ЗАНН, е била извършена проверка, приключила с Докладна записка
рег.№342р-12868/22.08.23г. (л.15 АНД/СРС), потвърждаваща относимите
обстоятелства.
Предвид горните констатации, районният съд съответно
на тях и закона, е приел, че процесното пред него НП е със съдържание, съобразно
чл.57 ал.1 ЗАНН. Спазено е изискването и на чл.16 ал.5 от Наредба №8121з-532/2015г.,
като е приспадната максимално допустимата грешка за въпросния вид АТС, посочена
в чл.755 ал.1 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, вследствие на което
отчетената от техническото средство скорост от 106 км/ч е намалена с 3 км/ч и
приетата за съставомерна (наказуема), е посочена - 103
км/ч. При несъмнено установеното превишение с 53 км/ч,
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, предвиждаща
наказанието в абсолютен размер, което изключва възможността за редуцирането му
както от АНО, така и при инстанционния контрол на
неговия акт, по аргумент от чл.27 ал.5 ЗАНН. Нещо повече, в случая е приложим
по-тежко квалифицираният състав (при повторност) на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, а
именно чл.182 ал.4 от с.з., определящ в условията на нормативна кумулация,
наред с глобата и наказание „лишаване от право за управление на МПС“ също в
абсолютен размер. Съгласно чл.189з ЗДвП не се прилагат чл.58г и чл.28 ЗАНН за
нарушенията по този закон. Следователно, оспореното решение на СРС не е
засегнато от твърдените пороци и подлежи на потвърждаване като съответно на
закона и фактите по делото. В този ракурс поставен повдигнатият въпрос - за
преценка на критериите от чл.27 ал.2 ЗАНН и намаляване на наложените наказания
(като явно несправедливи), най-вече на лишаването от право на управление на МПС,
е нормативно изчерпен, както бе обсъдено по-горе.
При такъв изход на касационното производство, основателно
е искането на ответния АНО за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК,
което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР
АПК означава, че същите следва да бъдат определени в полза на органа, който е
разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен акт. Такъв, по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е
Областната дирекция на МВР гр.Силистра. Според чл.143 ал.3 АПК, във връзка с
чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се
определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, регламентиращ размера му с
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,изм.ДВ,бр.74/21г.),чиито
чл.27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 150 лева. В
случая, такова следва да бъде присъдено в размер на 80 лева.
Обобщавайки изложеното, настоящият състав
намира, че обжалваното решение на РС гр.Силистра е валидно и допустимо.Постановено е в
съответствие с установените, посредством надлежно събрани доказателства, факти
по делото и със закона. Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от
което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение №202/07.12.2023г.,
постановено по АНД №2023 **********/2023г. по описа на Силистренския районен
съд.
ОСЪЖДА М.Д.Б., с ЕГН:********** ***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Силистра, с
административен адрес:гр.Силистра, бул.****************, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева -
съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.