Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев
т. дело № 8515 по описа за 2013 г. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
С молба от 14.09.2018 г. от „Д.“ ЕООД – в несъстоятелност,
което заявява да има качеството кредитор на С.Т.П., действащ в качеството му на
едноличен търговец – ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК ******* е формулирано искане за
възобновяване на производството по делото, което към момента е спряно по силата
на решение от 11.09.2018 г. - влязло в сила, считано от 04.05.2020 г. В молбата са развити съображения, че по делото
е приобщен платежен документ за заплащане по депозитната сметка на СГС на сума
равна на 2000 лв., която има за цел да осигури покриването на необходимите
разноски за нормалното притичане на откритото производство по несъстоятелност.
Това означавало, че било налице основанието възприето в процесуалната норма на
чл. 632, ал. 2 ТЗ свързано с постановяването на възобновяването на спряното
производство по несъстоятелност, като се настоява за постановяване на решение в
този смисъл.
С определение от 31.08.2018 г. постановено по делото съдът е
определил сумата от 8 000 лв. за предплащане на разноските за производството по
несъстоятелност, като този съдебен акт е вписан във водената по реда на чл.
634в ТЗ публична книга. В дадения 7-дневен срок за привнасяне на посочената
сума, като разноски по делото не е констатирано някой сред заинтересованите
участници да е привнесъл определените разноски, предвид което с решение от
11.09.2018 г. съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството
по несъстоятелност провеждано спрямо - С.Т.П., действащ в качеството му на
едноличен търговец – ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК ******* по т.д. № 8515/2013 г.
На 11.09.2018 г. по делото е постъпила молба от „Д.“ ЕООД,
която видно от приложения пощенски плик е изпратена чрез ползване на пощенска
услуга на 10.09.2018 г. Към тази молба е приложена вносна бележка с дата –
10.09.2018 г., от чието съдържание се установява, че по сметка на СГС на
основание – разноски по т.д. № 8515/2013 г. е внесена сумата от 2 000 лв.
Нареждането на сумата е сторено от дружеството „М.Т.“ ЕООД.
С решение от
11.09.2018 г. по реда на чл. 632, ал. 5, във връзка с ал. 1 ТЗ съдът е
постановил спиране на производството по т.д. № 8515/2013 г. по описа на СГС, VI-2
състав. Цитираното
решение е вписано по партидата на ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК ******* на 12.09.2018 г.,
като същото е обжалвано и влязло в сила на 04.05.2020 г.
Така установената фактическа обстановка обосновава следните
правни изводи:
Молбата с инкорпорирано искане за възобновяване на
производството по настоящото дело е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал.2 ТЗ спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на
решението по чл. 632, ал.1 ТЗ по молба на длъжника или кредитор.
Възобновяването се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски
по чл. 629б ТЗ.
Инициативата за възобновяване относно спряното производство
по несъстоятелност открито по отношение на ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК *******, без
съмнение е предприета от легитимирана страна по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр.
1 ТЗ, тъй като депозиралия молбата субект – „Д.“ ЕООД /в несъстоятелността/, за
която са налице данни от приложените към молбата по чл. 625 ТЗ доказателства,
че разполага с неудовлетворени вземания произтичащи от търговска сделка. Видно
е, че искането е упражнено в пределите на заложения 1-годишен срок, тъй като
молбата е подадена на 14.09.2018 г., а решението за спиране на производството е
вписано на 12.09.2018 г. За да бъде уважено искането за възобновяване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 632, ал.2 ТЗ упражнилият молбата
субект трябва да удостовери или че е налице достатъчно имущество в масата на
несъстоятелността, което да позволява бързото му трансформиране в пари, или че
е депозирана необходимата сума за покриване на първоначалните разноски, които
са необходими за издръжката на масата на несъстоятелността. С молбата си „Д.“
ЕООД изобщо не се позовава на първата от очертаните две алтернативни
предпоставки, а и събраните по делото доказателства не могат да формират извод
в посока, че неплатежоспособния търговец разполага с бързоликвидно имущество,
чиято трансформация да позволи своевременно набавяне на паричен ресурс. Предвид
това остава необходимостта да се направи преценка, дали е налице втората
възможна хипотеза за пристъпване към възобновяване, а именно привнасянето на
необходимите разноски. Тук отговорът е отрицателен. Със своето определение по
чл. 632, ал. 5 ТЗ, във връзка с чл. 629б ТЗ съдът по несъстоятелността е
определил конкретен размер на необходимата парична сума за покриване на
разноските необходими за издръжка на производството в продължение на поне шест
месеца, а именно сумата от 8000,00 лв. Представеното от „Д.“ ЕООД доказателство
за привнасянето на сумата от 2
000 лв. за покриването на разноски не съответства на указаната стойност на
определените такива от съда. Когато се коментира въпросът свързан с възлагането
на задължението за привнасяне на разноски от съществено значение е да се
поясни, че обременяването с това задължение не е съразмерно на вземането, с
което дадения кредитор разполага, а се отнася до пълния размер на нужните
разноски, като привнасянето на част от тях не може да обуслови позитивен акт на
възобновяване, а напротив следва да се разглежда, като липса на изпълнение на
даденото указание. Няма релевантна
стойност и изразената готовност за привнасяне на остатъчния размер от разноските,
защото поемането на ангажимент за подобно плащане не е равнозначно на
изпълнението му. В разглежданата хипотеза казаното важи в пълна степен,
доколкото дори и към настоящия момент /над 18 месеца, считано от поетата
готовност/ не се наблюдава привнасяне на остатъка от 6 000 лв. Това
поведение на кредиторите, в т.ч. и на молителя „Д.“ ЕООД следва да се
квалифицира, като бездействие, което осуетява възможността за възобновяване на
спряното производството по несъстоятелност.
По
гореизложените мотиви сезираният съд намира, че липсва която и да е било от
предпоставките разписани в процесуалната норма на чл. 632, ал.2 изр.1, пр. 1 ТЗ за възобновяване на производството
по несъстоятелност по т.д.№ 8515/2013 г., предвид което и искането на кредитора
„Д.“ ЕООД в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Д.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* молба с
вх. номер 118288/14.09.2018 г., с която е поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност на ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК *******, провеждано по
т.д. № 8515/2013 г. по описа на СГС,
VI-2 състав.
Решението
да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, както и на основание чл. 622 ТЗ да
се изпрати за вписването му по партидата на ЕТ „Т.С.П.“, с ЕИК ******* в Търговския
регистър при Агенция по вписванията.
Решението
подлежи на обжалване, на основание чл. 633, ал.1 ТЗ, пред Апелативен съд, гр.София в
7-дневен срок, считано от момента на вписването му в Търговския регистър.
СЪДИЯ :