№………./………………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
Мл.с. ИВАЛЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Доника Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1431 по описа за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по въззивната жалба вх. № 29185/20.05.2020г. от К.Т.Т.,
ЕГН:**********,***, чрез адв. Кр.Д.,
против решение № 1425/1.03.2020г. по гр.д. № 18986/2019г. на 12-ти състав на
ВРС, в частта, в която е отхвърлен
иска му, насочен против Прокуратурата на Република **** за разликата над
сумата от 800.00лв. до претендираните 15000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните
психически страдания, стрес, които са пряка последица от незаконно повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 3124/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 21.10.2019 г. до
окончателното й заплащане.
Считайки първоинстанционното
решение в обжалваната част за неправилно и несправедливо, понеже съдът не е
отчел, че към датата на образуване на ДП и за период повече от две години
ищецът е бил непълнолетно момче и му е присъдил обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от само 800.00лв., се моли да бъде отменено и искът уважен
в пълния претендиран размер от 15000.00лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, писмен
отговор от Прокуратурата на Република **** не е постъпил.
Постъпила е и въззивна жалба вх. №
30741/26.05.2020г. от Прокуратурата на Република ****, чрез прокурор ****, против решение № 1425/1.03.2020г. по гр.д. №
18986/2019г. на 12-ти състав на ВРС, в
частта, в която е осъдена да заплати на К.Т.Т.,
ЕГН:**********,*** ,чрез адв. Кр.Д.,
сумата от 800.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в обичайните психически страдания, стрес, които са пряка
последица от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, за което ищецът е
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3124/2019 г. по описа на ВРС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
присъдата 21.10.2019 г. до окончателното й заплащане и сумата от 17,72 лева, представляващи
съдебно- деловодни разноски направени от ищеца в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Посочено е, че неправилно съдът не е
взел предвид, че по НОХД № 3124/2019г. на ВРС е извършено преквалифициране на
извършеното от дееца деяние от такова по чл. 354а, ал. 3 от НК в по-лекото по
чл. 354а, ал. 5 от НК, като го е оправдал по първото, но го е осъдил за
последното. Моли се решението в обжалваната част до бъде отменено, като
исковата претенция бъде отхвърлена и да бъдат присъдени сторените разноски.
В писмен отговор К.Т.Т., ЕГН:**********,***, чрез адв.
Кр.Д., оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на
Република **** като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на разноски.
ВОС
прецени следното:
С исковата си молба К.Т.Т., ЕГН:**********,***
,чрез адв. Кр.Д. е предявила иск с правно основание чл. 2, ал. 2 т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника ПРБ да му заплати сумата от 15000.00лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие
от незаконно повдигнатото му обвинение
по чл. 354а,
ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, по което е бил оправдан
и е бил признат за виновен за маловажен случай, поради което на осн. чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, пр. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 5 от НК му е било наложено наказание „обществено порицание“, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на частично
оправдателната присъда- 21.10.2019г. до окончателното й изплащане. Неимуществените
вреди, които твърди, че е претърпял са психически страдания, чувство за
безизходица и липса на справедливост, притеснения във връзка с повдигнатото му
по-тежко обвинение, влошено психическо състояние с диагноза „Разстройство в
адаптацията-прогресиращо депресивно разстройство“. Претендира също така
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от
1250.00лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за ПД НОХД № 3124/2019г.
на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
частично оправдателната присъда до окончателното й изплащане.
В уточняваща молба вх. № 87800/27.11.2019г. ищецът сочи,
че претенцията му обхваща само обезщетение за неимуществените вреди, които е
понесъл в следдствие на незаконно повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК,
но не и за това, че е търпял такива в следствие на разглеждането на ДП №
2633/2017г. извън разумния срок, доколкото е висящо производство за това по
гр.д. № 5354/2019г. на 35-ти състав на ВРС.
В
срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от ПРБ, чрез прокурор ****в който оспорва
исковата претенция, насочена срещу ПРБ по основание и размер. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ е предвидено обезщетение за обвинение в извършване на престъпление ,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Не е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
не е налице частично оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение изобщо, а
само деянието от по-тежко в по-леко такова, при същите факти и обстоятелства,
при които му е повдигнато обвинението-държане без надлежно разрешително на
20.12.2017г. на 1.12 грама наркотично вещество-кокаин. В исковата молба се сочат факти и обстоятелства, които не касаят ДП №
2633/2017г. на Първо РУ при ОД на МВР-**** и образуваното въз основа на него
НОХД № 3124/2019г. на ВРС, а такива по НОХД № 1042/2018г. на ВРС. Позовава се и
на влошено здравословно състояние. Видно, представените с исковата молба
комплексни психолого-психиатрични експертизи не
касаят разследването по ДП № 2633/2017г. на Първо РУ при ОД на МВР, а са били
изготвени по НОХД № 1042/2018г. на ВРС. Освен това представя справка за
съдимост за водените от края на 2017г. до момента срещу К.Т.Т.
наказателни производства. Сочи, че исковата му претенция по гр.д. № 5354/2019г.
на ВРС е отхвърлена, като неоснователна.
Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция и по настоящото дело, а евентуално
в случай, че искът бъде уважен, то възразява срещу размера от 15000.00лв., като
завишен и в несъответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Законната лихва би
следвало да се присъди в този случай, считано от 23.10.2019г., когато е влязло
в сила решението по НОХД № 3124/2019г. на ВРС. Прави се възражение за
приложимостта на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
ВОС
като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено средното от фактическа страна :
Видно
от приложеното по делото НОХД № 3124/2019г. на 23-ти състав на ВРС, същото е образувано на 08.07.2019г.
по внесения обвинителен акт по преписка вх. № 16583/2017г. по описа на РП-Варна
по ДП № 2633/2017г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, срещу обвиняемия К.Т.Т. за извършено от
него престъпление по чл. 3354а, ал. 3, т. 1, предл.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. На 07.10.2019г.
съдът е приключил съдебното следствие и след изслушване на съдебните прения е
постановил присъда № 224/07.10.2019г. признавайки подсъдимия К.Т.Т. ЕГН ********** за
виновен за това ,че на 20.12.2017г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество кокаин с общо тегло от 1.12 грама, като случаят е маловажен, поради
което на осн. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.
5, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „Обществено порицание“. На осн. ч. 304 от
НПК К.Т.Т. е
оправдан по първоначално въведеното му обвинение.
По
искане на ищеца събрани и приложени по първоинстанционното
дело медицинско удостоверение № 3965/19.12.2018г., изд. от д.р Ив.Войнов ,
психиатър при ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД-**** от 19.12.2018г., видно от което *****
страда от Разстройство на адаптацията в резултат на продължителен престой в
затвора и липса на лечение. Описани са оплакванията му през последните няколко
седмици-подтиснато настроение, тревожност ,безсъние, безапетитие, които са се
задълбочили.
От
етапна епикриза на К.Т.Т. от 05.12.2018г. на д-р ****е
видно поставената му диагноза
Разстройство в адаптацията. Смесена тревожно-депресивна реакция. По снетата от
данни на пациента анамнеза е определен психичния му статус.
Според
медицинска справка от 06.12.2018г., на 28.12.2018г. при оплаквания от лишения
от свобода К.Т.Т. за безсъние е проведен разговор по
телефона с д-р ***-психиатър в ****. Предписано е медикаментозно лечение.
Приложени
са доказателства за изпратена от Началника на затвора *** до Окръжен съд-**** на посочен № 12577/28.11.2018г. медицинска справка от 30.11.2018г. от
Затвора-*****.
Представено
е и медицинско направление/искане за: от 28.10.2019г., изд. от д-р *****,
адресирано до Окръжен съд-****, относно К.Т.Т., на
когото е поставена диагноза Разстройство
в адаптацията прогресиращо депресивно разстройство. Посочено е, че заболяването
му е с давност повече от година и половина с тревожна симптоматика, възникнала
след задържането му в ареста. Във връзка с тези му оплаквания е лекуван
стационарно в Псих.клиника-***** от 06.02.2019г. до 06.03.2019г.
Последните няколко месеца по независещи от него причини не е приемал
поддържащото лечение, в резултат на което състоянието му отново се е влошило,
като са посочени конкретните оплаквания. Предписано му е лечение.
Представен
е отговора на Омбудсмана на РБ до К.Д.-**** по
подадена от нея жалба № 1365/2019г.
По първоинстанционното дело са приложени актове на съда и
прокуратурата ,които няма да бъдат обсъждани, доколкото е уточнено, с молбата
вх. № 87800/27.11.2019г., че исковата претенция не касае посоченото в исковата
молба разглеждане на ДП № 2633/2017г. на
Първо РУП-Варна извън разумния срок, доколкото има висящо гр.д. № 5354/2019г.
на 35-ти състав на ВРС.
По искане на ПРБ са приети и приложени по
делото на ВР–С справка за съдимост на К.Т.Т.. Лицето
е осъждано по НОХД № 3735/2019г. на ВРС, като е постигнато
споразумение № 407/20.08.2019г. в сила от 20.08.2019г. за престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1 ,т. 3 от НК. Осъждано е по НОХД
№ 3012/2019г. на ВРС и постигнато споразумение № 455/25.09.2019г., в сила
от 25.09.2019г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. ч. 63,
ал. 1, т. 3 от НК. С определение № 1994/28.10.2019г. по ЧНХ № 4458/2019г. на
ВРС са кумулирани присъдите по НОХД № 3735/2019г. на
ВРС и НОХД № 3012/2019г. на ВРС, както и наказанието по НОХД № 3124/2019г. на
ВРС. Фигурира и резултата от осъждането на Т. по настоящото НОХД № 3124/2019г. на ВРС.
В справка , извършена от ВРС е посочена
информация за хода на НОХД № 3735/2019г. на ВРС, НОХД № 3012/2019г. на ВРС, НОХД №
3124/2019г. на ВРС. Посочено е още, че се води преписка ВРП № 1078/2018г. и
ДП № 19/2018г. на Пето РПУ-Варна, за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. На 29.08.2018г. на К.Т.Т. е повдигнато обвинение на осн. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, а. 2, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и образувано СНОХД № 5437/2019г. на
27-ми състав на ВРС.
Предвид
така установеното то фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, както и при налагане на наказание по Наказателния
кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано
или административното наказание бъде отменено.
По чл. 2 ЗОДОВ
държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността
на правозащитните органи. Специалната отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ
е за вреди от неоснователно осъществена процесуална принуда, която може да е и
процесуално законосъобразна, а вината е без правно значение. Когато е без
значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице,
то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. Настоящият
състав приема, че в конкретния казус при
обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е
предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес, тъй като
без повдигане на неоснователно обвинение не биха настъпили каквито и да било
вреди. Поради това, държавата отговаря чрез прокуратурата по искове за
обезщетение за вреди и в случаите, в които лицето е било оправдано по
първоначално повдигнатото обвинение, в хода на наказателното производство,
деянието е било преквалифицирано и деецът е бил признат за виновен. В тези
случаи, обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане
и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. Обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда за незаконно упражнената процесуална принуда по
обвиненията, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана.
В този смисъл - решение № 104 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2782/2017 г. на ВКС, IV г. о. и определение
№ 338 от 11.04.2019г. по гр.д. № 3473/2018г. на ВКС, IV г. о. С тази практика,
възприемана от решаващия състав се е съобразил и първоинстанционният
съд. Цитираното от ПРБ определение, а и определение № 340/25.04.2019г. по гр.д.
№ 4422/2018г. на ВКС не касаят идентичен казус. По настоящото НОХД е №
3124/2019г. на ВРС, съдът е постановил нарочен диспозитив,
с който на осн. чл. 304 от НПК е оправдал Т. по първоначално повдигнатото му
обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК,
нещо което е достатъчно за да се породи отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, независимо, че не е налице хипотеза на оправдаване на лицето по
повдигнато обвинение за едно или повече от няколко изпълнителни деяния по
смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
За
периода от привличането на К.Т.Т. като обвиняем с
протокол от 28.11.2018г., съответно 02.05.2019г. и внасянето на 08.07.2019г. на обвинителен
акт за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, по който е
образувано НОХД № 3124/2019г. на ВРС до приключването му с влязла в сила на
23.10.2019г. присъда за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1, предл. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 5, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е
изминал период от няколко месеца, в който Т. е бил обвинен в тежко престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а с влязлата в сила присъда, съдът е намерил
деянието за маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Наказанията
предвидени в НК за маловажен случай са значително по-ниски от тези при
обикновен случай на престъпление от същия вид. Не е без значение дали на едно
лице е повдигнато обвинение за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
престъпление или за такова по моловажни случаи. Не
без значение са тежките санкции, които законът предвижда за престъплението по
повдигнатото обвинение по чл. 354а, т. 3, предл. 1 от
НК- лишаване от свобода и глоба, докато
за маловажния случай по чл. 354а, т. 5 от НК с приложение на нормата на чл. 63,
т. 5 от НК-само обществено порицание.
Възможно е, само поради изложеното Т. да е търпял неимуществени
вреди-страх и безпокойство от резултата на наказателното производство и съществуващата
вероятност да търпи най-тежката репресия, дори и като непълнолетен. Само на
тази основа той би могъл да претендира обезщетение за вреди от ПРБ, като съдът
има предвид, че К.Т.Т. не е оправдан изобщо. По едни
и същи факти, съдът е стигнал до извода, че е налице противоправно деяние,
което представлява престъпление по НК, извършено е от Т., не става въпрос за
изтекла давност и не е амнистирано, отчитайки маловажността на случая и
преквалифицирайки обвинението. Отговорността е ограничена само до тези вреди,
следствие от разликата в тежестта на предвиденото наказание.
Твърденията
в исковата молба са за претърпени психически страдания, стрес, чувство за безизходица
и липса на справедливост, както и влошено здравословно състояние, страдайки от
Разстройство в адаптацията-прогресиращо депресивно разстройство.
Настоящият
състав намира, че не се установяват по делото претърпени психически страдания,
стрес над обичайните, които търпи лице с връчен обвинителен акт. Недоказани по
какъвто и да е начин остават твърденията за изживяно чувство за безизходица и
липса на справедливост, както и влошено здравословно състояние. Вярно, че по първоинстанционното дело са представени медицински
удостоверения, справки, епикриза. Те не са събрани по НОХД № 3124/2019г. на ВРС
и ДП № 2633/2017г., защото не се намират в кориците им, а като са приобщени тези
дела по настоящото дело, да представляват част от доказателствения материал.
Тези документи са вероятно такива,
събирани по водените срещу същия обвиняем други наказателни дела, доколкото
заболяването му Разстройство в адаптацията се обяснява със задържането му в
ареста. По настоящото дело на К.Т. е налагана единствено мярка за неотклонение
„Подписка“, видно от постановление от 28.11.2018г. и от 02.05.2019г. Освен това
тези частни документи съдържат по съществото си писмени свидетелски показанания, недопустими по ГПК. Страната не се възползвала
от възможността да иска събирането на гласни доказателства, чрез разпита на
свидетели, както и да установи влошаването на здравословното си състояние и
причините за това, ползвайки специалните знания на вещо лице, с каквито съдът
не разполага. Не на последно място съдът има предвид това, че в периода от края
на 2017г. срещу К.Т. са водени още две НОХД, освен НОХД № 3124/2019г. на
ВРС-НОХД № 3012/2019г. на ВРС и НОХД № 3735/2019г. на ВРС, приключили съответно
на 25.09.2019г. и 20.08.2019г. като са наложени наказания „Пробация“
за срок от 1 година, а от началото на 2018г. и още едно-НОХД № 5437/2019г. на
ВРС, все за тежки престъпления. Няма как да бъде възприета тезата на К.Т., че
неимуществените вреди, които е търпял-психически страдания и стрес се дължат
единствено на образуваното срещу него
НОХД № 3124/2019г. на ВРС, когато останалите три НОХД са протекли паралелно.
Исковата
претенция е основателна до размера на сумата от 800.00лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид
това, че изводите на настоящия съд, съвпадат с тези на съда в обжалваните части
на първоинстанционното решение, последното следва да
бъде потвърдено.
В
необжалваната си част решението на ВРС е влязло в сила.
С
оглед изхода на спора, не се следват разноски в полза на въззивника Т., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1425/17.03.2020г. по гр.д. № 18986/2019г. на 12-ти състав на ВРС, в частта в която
Прокуратурата на Република ****, с адрес: гр. ***** е осъдена да заплати на К.Т.Т.,
ЕГН:********** *** сумата от 800.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обичайните психически
страдания, стрес, които са пряка последица от незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл.
1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
3124/2019 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на влизане в сила на присъдата 23.10.2019 г. до окончателното й
заплащане, както и в частта, в която
е отхвърлен иска на К.Т.Т., ЕГН:********** *** против Прокуратурата на Република ****, с
адрес: гр. ******* за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над сумата
от 800.00 лева до претендираната
сума от 15 000.00 лева, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. с ал. 3 от ЗОДОВ.
В останалата си необжалвана част
решението на ВРС е влязло в законна сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: