р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 27.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА
ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХдело № 120 по описа за 2020 година,
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.
59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16 от
16.10.2019 година на *** с което основание чл. 638 ал. 1 т. 1 от Кодекса
за застраховането на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И.М.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лева за извършено
нарушение по 438 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането .
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява. Представлява се от ***И.Т.,
ПлАК. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като приеме, че в хода на
административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че е налице издаване на наказателно
постановление, което санкционира едноличен търговец въз основа на акт за
установяване на административно нарушение съставен против физическото лице И.М.И.,
който представлява търговеца. Счита, че по този начин не става ясно чия е
ангажираната административно наказателната отговорност, тъй като наказващият орган
не е направил разграничение между едноличния търговец като адресат на права и
задължения със своя правосубектност и физическото лице, което го представлява. По
тези съображения, процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и алтернативно да прецени конкретната степен на
засягане на обществените отношения с конкретното деяние и да приеме, че същото
представлява маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложените по
делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № 316з-770 от 18.03.2016 година на Директора н.О.н.М.–
П. е, че Началниците на полицейски управления при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения по Кодекса за застраховането.
На 11.10.2019 година *** Б.Д. и Б.В. били изпратени по сигнал за неправилно
паркиран товарен автомобил на адрес в ***.
При посещение на адреса двамата полицейски служители установили, паркиран
пред *** на горепосочената улица товарен автомобил *** с рег. № ***. След
справка в информационните масиви на МВР, чрез станция за отдалечен достъп, било
установено, че товарен автомобил е *** с
рег. № *** е собственост на *** с представляващ И.М.И. *** ***, както и че за
същия няма сключена валидна засстраховка „ Гражданска отговорност“. За така
констатираното обстоятелство на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 438 ал. 1 КЗ, в присъствието на
представляващият едноличният търговец и връчен му лично. Последният вписал
собственоръчно възраженията си, че автомобилът бил продаден, както и че на 15
или 16.10.2019 година предстои откарването му до град София.
Впоследствие е издадено и
атакуваното наказателно постановление, което санкционира собственикът моторното превозно средство, а именно ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.И., ЕГН **********
с имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 483
ал. 1 т. 1 КЗ.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
наказателно постановление № 16 от 16.10.2019 година на *** акт за установяване
на административно нарушение № 16 от 11.10.2019 година на ***; справка относно
собствеността на МПС с регистрационен № ***; справка от проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд за МПС с
регистрационен № *** към 11.10.2019 година; Заповед № 316з-770 от 18.03.2016
година на Директора н.О.н.М.– П.
В подкрепа на същите
обстоятелства са и събраните гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля – Б.Д., разпитан
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от
фактическа страна СЪДЪТ прие, че жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал.
1 от Кодекса за застраховането договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
Събраните в хода на административно
наказателното производство гласни и писмени доказателства установяват по
несъмнен начин, че към датата 11.10.2019 година собственик на *** с рег. № ***
е бил собственост на *** с представляващ И.М.И. *** ***, същото не е било
спряно от движение и за него не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Този факт категорично се потвърждава и от направената справка от
Гаранционен фонд, приложена на лист 12 от материалите по делото и приета към
доказателствата по същото. В този смисъл съдът прие, че е осъществен състава на
нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 КЗ. В подкрепа на твърденията на жалбоподателя,
отразени във възражението по съставеният акт, по делото липсват каквито и да е
доказателства за извършено правно валидно прехвърляне на собствеността върху
процесното МПС от един субект на друг.
Като неоснователни съдът възприе
доводите на пълномощника на жалбоподателя за допуснати в хода на
административно наказателното производство нарушения на процесуалните правила.
Конкретното нарушение е било установено непосредствено от актосъставителя по
преписката и свидетеля В. на 11.10.2019 година. В съставеният акт действително
е изписано като нарушител физическото лице И.М.И., който на практика
представлява едноличният търговец ***. Безспорно по делото е и че впоследствие
е издадено наказателно постановление, в което като субект на административно
наказателна отговорност фигурира собственика на товарният автомобил, а именно ***
с представляващ И.М.И. *** ***. В изписването на акта е допуснато нарушение,
което обаче съдът намира за несъществено и ненарушаващо правото на защита на
субекта на административно наказателна отговорност в конкретния случай.
Събраните в хода на административно наказателното производство доказателства
установяват по категоричен начин факта на извършване на нарушението по чл. 438
ал. 1 КЗ, неговият автор и вина и въпреки допуснатата нередовност в акта за
установяване на административно нарушение, по аргумент от разпоредбата на чл.
53 ал. 2 ЗАНН, наказващият орган правилно е издал и атакуваното наказателно
постановление.
Съдът намери, че правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл. 83 ал. 1 ЗАНН и специалната норма на чл. 638
ал. 1 т. 2 КЗ, наказващият орган е ангажирал безвиновната отговорност за
едноличният търговец като собственик на процесното МПС, комуто е и задължението
да сключи задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Определената
санкция е съобразена с разпоредбите на специалния закон, който предвижда такава
в конкретно определен размер, а именно 2000 лева. Констатираното нарушение е
такова на формално извършване, поради което и съдът не възприема доводите на
защитата за наличието на основанията по чл. 28 ал. 1 ЗАНН. В този смисъл
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено като такова изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 от 16.10.2019 година на *** с
което основание чл. 638 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.М.И., ЕГН ********** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 за извършено нарушение по 438 ал. 1 т. 1
от Кодекса за застраховането.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: