Разпореждане по дело №126/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. П. Г., Н. П. Г., И. П. Г., адвокат Д. Б. в качеството й на пълномощник на М. П. П., П. Х. П., Ц. Х. П. и Е. А. П., против решение № 2765/01.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 1494/2010 г. на Районен съд Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество уважаване на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание пълномощникът на ответника-О. Б., изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания. Сочи се, че процесният имот е бил отчужден и отчуждителното мероприятие е реализирано, което обстоятелство не позволява възстановяване правото на собственост на основание чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Иска се отхвърляне на оплакванията и заплащане на юр исконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск на ищците-жалбоподатели, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците, като наследници на П. А. Г., бивш жител на Г.Б., роден на 20.02.1910 г. и починал на 30.04.1967 г., са собственици на 1304 кв.м. от поземлен имот 04279.609.3 по кадастралната карта на Г.Б., адрес Г.Б., ж.к.Запад, площ - 8208 кв.м., трайно предназначение - урбанизирана територия, трайно ползване - високо застрояване (над 15 м.), стар идентификатор - 9018, съседи - 04279.609.48, 04279.618.10, 04279.609.46, 04279.609.45, 04279.609.5, 04279.609.1, 04279.609.4 и 04279.609.2, които 1304 кв.м. намиращи се и разположени при съседи - 04279.609.1, 04279.609.4, 04279.609.2 и 04279.618.10, а по кадастралния план от 1955 г. в местността Бресто, Г.Б., пл.№ 1660 и по кадастралния план на града, одобрен със заповед № РД-02-14-1549/16.08.2000 г. на кмета, при съседи - от север - У.Иван М., имот № 4 - собственост на О. Б. и от юг-югозапад - сервиз и У.Димитър Солунски.

Законосъобразно районният съд е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на посоченото от тях правно основание - наследство от общия им наследодател Перикъл А. Г., тъй като последният към момента на смъртта си не е бил вече собственик на този имот, съответно собствеността върху същият имот не е могла да бъде придобита от неговите наследници-ищците по делото.

Видно от заключението на вещото лице А. по назначената съдебно-техническа експертиза, имот пл.№ 1660 по помощния кадастрален план от 2002 г. съответства на имот пл.№ 1660 по плана от 1955 г. по конфигурация и площ, но не и по местоположение, като е изместен в западна посока с около 30 м.. По плана от 1975 г. имотът попада в парцел І, отреден за жилищен комплекс, магазини, услуги и заведения за обществено хранене. Към настоящия момент процесният имот попада изцяло в границите на ж.к.Запад. В границите на процесния имот по действащата в момента кадастрална карта на Г.Б. попадат блокове с № 54 и 55 от ж.к.Запад, построени преди 1989 год.. Според заключението на вещото лице-геодезист И.А. М., процесният имот попада в територия за комплексно жилищно строителство, което е реализирано през седемдесетте години на миналия век.

Съгласно приложеното като доказателство по делото писмо изх.№ ПО-7-18/2/ от 04.02.2011 г. на Общинска служба по земеделие-Б., към решение № 140/03.11.1992 г. на Общинска поземлена комисия-Б. не е издавана скица, защото това решение е било предварително. Имотите, визирани в него, влизат в регулационния план на Г.Б. и са били отредени за комплексно жилищно строителство. Общинска поземлена комисия не се е произнасяла с окончателно решение за възстановяване собствеността върху процесния имот.

Безспорно е, че през 1957 г. Перикъл А. Г. е внесъл процесния имот в ТКЗС Г.Б.. През 1958 г. по отношение на имота е била започната процедура по отчуждаване по реда на Закона за плановото изграждане на населените места. През 1975 г. имотът попада в парцел І, отреден за жилищен комплекс, магазини, услуги и заведения за обществено хранене. И според двете вещи лица - И.А. и И.М. - жилищният комплекс ж.к.Запад в Г.Б. е реализиран, като върху имота се намират блокове с № 54 и 55 от комплекса, построени преди 1989 г..

Законосъобразно районният съд е приел, че имотът е "напуснал" патримониума на наследодателя на ищците още през 1957 год.. По делото не се събраха доказателства същият да да е бил реституиран - било по реда на ЗСПЗЗ, било по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. Решение № 140/03.11.1992 г. на Общинска поземлена комисия-Б. не е придружено със скица, то е предварително такова. Общинска поземлена комисия не се е произнасяла с окончателно решение за възстановяване. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия-О. Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 833,00/осемстотит тридесет и три/ лева.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2765/01.04.2011 г., постановено по гражданско дело № 1494/2010 г. на Районен съд Б..

ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Г. С. Р. 20, .3, А., Н. П. Г., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Г. С. Р. 20, .2, А., И. П. Г., ЕГН *, адрес Г.Б., У.Г. С. Р. 20, .3, А., М. П. П., ЕГН *, адрес Г.С., район С., ж.к.С. Г., Б., В., .5, А.16, П. Х. П., ЕГН *, адрес Г.С., район С., ж.к.С. Г., Б., В., .5, А.16, Ц. Х. П., ЕГН *, адрес Г.С., район С., ж.к.С. Г., Б., В., .5, А.16, и Е. А. П., ЕГН *, Г.Б., У.Г. С. Р. 20 .3, да заплатят на О. Б., адрес Г.Б., пл.Г. И-М 1, общо сумата от 833,00/осемстотит тридесет и три/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.