Р Е Ш Е Н И Е
№
261
гр. Велико Търново, 06.07.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, първи състав,
в публично заседание на девети юни две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Административен съдия:
Марияна Микова
при
участието на секретаря Д.С. , като разгледа докладваното от съдията Микова адм. дело № 614/2014 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Жалбоподателят „ВИП
ПЕТРОЛ”ЕООД-гр.Монтана, ЕИК111551461, представлявано от управителя В.Г.А., с адрес ***, обжалва Ревизионен акт
№*********/30.04.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Велико
Търново, потвърден с Решение№303/28.07.2014г.
на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/Дирекция
“ОДОП“/-гр.Велико Търново, с
който РА на ревизираното дружество „ВИП ПЕТРОЛ”ООД за данъчни периоди месец
октомври, месец ноември 2011г., за данъчни периоди месец септември, месец октомври, месец ноември и месец декември 2012г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18107,67лв., в резултат, на което е установен ДДС за внасяне
в същия размер и лихви върху него в размер на 3210,96лв. с доводи, че обжалваният РА е неправилен, незаконосъобразен
и немотивиран в частта, с която на ревизираното дружество е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „ТРЕЙД ГРУП
08“ЕООД, “К.Ц.А.ОЙЛ“ЕООД и „ВАС ОЙЛ“ЕООД. Навежда доводи, че обжалваният РА е незаконосъобразен, тъй като
е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби на ЗДДС, както и
поради това,че същият е явно необоснован и немотивиран, защото съдържащите се в
него фактически констатации и правни изводи не се подкрепят от събраните
доказателства. Дружеството-жалбоподател твърди, че РА следва да бъде отменен
като незаконосъобразен със законните последици от това и поради това,че е издаден при особено съществени нарушения на
административно-производствените правила относно осигуряване и гарантиране на
правото на защита на ревизирания субект в ревизионното производство, както и че
е издаден в нарушение на основните принципи на данъчното производство - на
служебно начало/чл.5 от ДОПК/ и обективност при извършване на ревизията,
всестранност и пълнота на доказателствата. Според жалбоподателя, при анализ на
събраните в хода на ревизията доказателства, се установява, че счетоводството
на дружеството е водено редовно, съобразно изискванията на Закона за счетоводството
и дава възможност да се проследят стопанските операции и да се извършат
анализи. Жалбоподателят моли съда, при постановяване на своето решение, да се
съобрази с представените документи, тъй като те напълно отговарят на
изискваните такива и представляват доказателства, оборващи констатацията, че
липсват реални доставки по процесните фактури.
Като друго самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания РА като незаконосъобразен се твърди, че доколкото това
представлява втора ревизия, то приходната администрация не се е съобразила със
задължителните указания, дадени от Директора на Дирекция“Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико Търново, дадени с отменителното
решение – Решение №492/29.10.2013г. – относно събиране на доказателства, необходими
за изясняване на всички правнорелевантни факти по спорните доставки. „ВИП
ПЕТРОЛ”ООД моли съда да отмени обжалвания РА и поради това, че при издаването
му не са спазени изискванията на чл.37,ал.1 от ДОПК /не е събрал служебно доказателствата/,на
чл.12,ал.1,т.7 и т.11 от ДОПК.
„ВИП ПЕТРОЛ”ООД твърди ,че обжалваният РА
е неправилен,необоснован и незаконосъобразен,тъй като от представените в хода
на ревизията доказателства безспорно се установява, че са изпълнени всички изисквания
за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит. Намира, че
приходната администрация не се е съобразила със законовото съдържание на чл.68
и чл.69 от ЗДДС, съобразно които, за да бъде признато правото на данъчен кредит,
органите по приходите следва да извършат проверка дали са изпълнени
изискванията за възникване правото на данъчен кредит по отношение на конкретна
доставка, а не по отношение на всяка
друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса
на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на
процесната доставка. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС не
следва да се тълкува разширително, като се приема, че в нея са визирани всички
случаи на неправомерно начисляване на данъка в процеса на реализация на
стоката. Подчертава, че данъчната администрация не може да отказва
приспадане на данъчен кредит на изрядни
фирми заради неизправност на техните доставчици по веригата. Счита, че
издаденият РА е в противоречие с практиката та СЕС/решение по съединени дела
С-80/11 и С-142/11/.
С тези
доводи дружеството жалбоподател моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалвания РА в частта
предмет на обжалване в това съдебно производство като неправилен, незаконосъобразен
и немотивиран, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по
първоначално наведените в нея съображения за незаконосъобразност на РА. Представя
писмена защита, която съдържание напълно съответства на заключението на вещото
лице по назначената основна и допълнителна СИЕ.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“/Дирекция“ОДОП“/ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт У. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да
постанови съдебен акт,с който да потвърди като правилен и законосъобразен
обжалвания ревизионен акт. Моли съдът да вземе предвид аргументите, съдържащи се в мотивите на потвърдителното
решение на Директора на Дирекция„ОДОП“ – гр.Велико Търново за нереалност на
доставките, поради липса на доказателства за реалното съществуване, транспортиране
на горивата и предаването им на жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящето производство е РА №*********/
30.04. 2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново,
потвърден с Решение №303/28.07.2014г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – гр.
Велико Търново,с който РА на ревизираното дружество „ВИП ПЕТРОЛ” ООД за данъчни
периоди месец октомври и ноември 2011г., месец септември, месец октомври, месец
ноември и месец декември 2012г. е отказано право на приспадане на данъчен
кредит общо в размер на 18107,67лв. в резултат на което е установен ДДС за
внасяне в същия размер и лихви върху него в размер на 3210,96лв.
Административното производство по
издаване на обжалвания РА е започнало въз основа на ЗВР №1302809/01.11.2013г.,
с която е възложено извършване на ревизия на „ВИП ПЕТРОЛ”ООД за установяването
на задължения на ревизираното дружество по ЗДДС за данъчни периоди месец
октомври и месец ноември 2011г., за данъчни периоди месец септември,месец
октомври, месец ноември и месец декември 2012г.,като така възложената ревизия е
повторна в изпълнение на Решение №492/ 29.10.2013г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – гр. Велико Търново,с което по реда на чл.155,ал.4 от ДОПК е отменен РА
№*********/22.07.2013г. и преписката е върната на ТД на НАП-Велико Търново за
извършване на нова ревизия за процесните данъчни периоди. Така издадената
заповед за възлагане на ревизия е връчена на 11.11.2013г. на упълномощеното
лице М.П., видно от надлежно извършеното отбелязване в
разписката,представляваща неразделна част от ЗВР и приложено пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя досежно надлежното упълномощаване на М.П. да получава
такива книжа от името на ревизираното дружество и определя 3-месечен срок за
извършването й, считано от датата на връчване. Заповедта за възлагане на
ревизия е издадена от надлежно оправомощен за това орган, видно от приложените
в преписката Заповед №820/26.11.2012г., Заповед №426/19.07.2013г, Заповед №423/17.07.2013г.
и Заповед №428/19.07. 2013г., всичките
на Директора на ТД на НАП- Велико Търново.
Първоначално издадената заповед за
възлагане на ревизия е изменена със ЗВР №1400293/10.02.2014г., с която е
удължен срокът за извършване на ревизията. Тази ЗВР е връчена на управителя на дружеството И.А. на
25.02.2014г., видно от приложената разписка.
За резултата от ревизията е
издаден Ревизионен доклад№1400293/25.03. 2014г.,
връчен на 08.04.2014 г. на жалбоподателя.
Дружеството-жалбоподател е останало
недоволно от така предложените за установяване данъчни задължения, поради което
в срока па чл.117,ал.5 от ДОПК, е депозирало възражение, заведено с
вх.№ИТ-00-363/22.04.2014г. по описа на офис Монтана при ТД на НАП-Велико
Търново, в което е изложило доводите си срещу ревизионния доклад, без да
представя допълнителни доказателства във връзка с тях. Намирайки наведените от
„ВИП ПЕТРОЛ”ЕООД възражения срещу РД за неоснователни, органите по приходите са
издали обжалвания в настоящото производство РА№*********/30.04.2014г., с който
на ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД за данъчни
периоди м.10,м.11.2011г. и м.09, м.10,
м.11 и м.12.2012г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 18 107,67 лв., в резултата на което е установен ДДС за внасяне в
същия размер и лихви върху него в размер на 3 210,96лв.
РА е обжалван по административен ред и
потвърден като законосъобразен от решаващия орган в оспорената част по ЗДДС с Решение№303/28.07.2014г.
на директора на Дирекция“ОДОП“-гр.Велико Търново. За да постанови този
резултат, решаващият орган е приел за правилен извода на приходните органи, че
липсват реално осъществени доставки по спорните фактури, при което
законосъобразно е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по тях.
Въпросното
потвърдително решение е изпратено за връчване на „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД посредством изпращане на електронно съобщение
на 28.07.2014г. В преписката по издаване на обжалвания РА не се съдържат
доказателства, въз основа на които да може да бъде установена датата на
узнаването му от дружеството-жалбоподател,за да може съдът да извърши
задължителната служебна проверка за допустимостта на жалбата. В тази връзка,
съдът е указал на страните, че е наложително такива документи да бъдат
представени. В първото по делото съдебно заседание дружеството-жалбоподател признава, че датата, на която е узнал потвърдителното решение е 29.07.2014г., както
и признава обстоятелството, че не е изпълнил задължението си - да изпрати
електронно съобщение до ответника,с което да
удостовери получаването на
въпросното Решение№303/28.07.2014г.,както
и представя разпечатка на хартиен
носител от електронно съобщение от 29.07.2014г.
, изпратено от адв.М., в което се
посочва,че се изпраща жалбата срещу процесния ревизионен акт. От своя страна, ответникът посочва,че не
е получил писмено потвърждение от ревизираното дружество за узнаване на
потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.Велико Търново от
„ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД, но доколкото в жалбата, която е постъпила срещу РА е посочен
и номера на това потвърдително решение, счита, че са налице безспорни доказателства за узнаване на същото
най-късно на датата на депозиране на жалбата – 11.08.2014г. и че така
подадената жалба следва да се счита като такава, подадена преди изтичане на
законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Следва да бъде отбелязано,че жалбата,въз основа на която е образувано
настоящето дело, е подадена по пощата на 11.08.2014г., видно от пощенското
клеймо, положено върху пощенския плик,в който тази жалба се е намирала. Дори и
да се приеме,че датата на узнаване на потвърдителното решение е датата на
изпращането му от ответника – 28.07.2014г., то така подадената жалба безспорно
е депозирана преди изтичане на 14-дневния срок,в която законосъобразно и
своевременно би могъл да бъде обжалван РА. Ето защо, настоящият съдебен състав
счита, че анализът на събраните в хода на съдебното производство доказателства
налага като единствено възможен и обоснован извода, че депозираната от „ВИП
ПЕТРОЛ”ЕООД жалба е допустима, подадена в законоустановения срок по чл.156,ал.1
от ДОПК,след изчерпване на фазата на административния контрол, от ревизирания
субект, като същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
По искане на процесуалния представител на
данъчната администрация на основание чл.193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК е
открито производство по оспорване истинността - верността на съдържанието,
достоверната дата на съставяне и автентичността на всички подписи в документите,
посочени в депозирана писмена молба, а именно – 2 броя приемо-предавателни
протоколи и 5 броя пътни листи, е открито производство по чл. 193 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК. С нарочно определение съдът е указал на жалбоподателя,че в
негова тежест е да ангажира доказателства, посредством които да установи
истинността на оспорените документи.
На основание чл.192 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК във връзка с депозирани молби от процесуалния представител на
жалбоподателя са изискани от трети неучастващи в производството лица /Агенция
Митници, РУП – гр. Троян и ОД на МВР-гр.Ловеч, СДВР, ОД на МВР-гр. Варна/
намиращите се у тях документи или информация, свързани с доставчика „Трейд Груп
Представена и приобщена по делото е
административната преписка по издаване на оспорения РА, изпратена с писмо изх.
№1986/19.08.2014 г. по описа на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика” –гр. Велико Търново, съдържаща 6 броя папки, общо 992 листа.
Приобщени към доказателствения материал
са и предоставените от процесуалния представител на жалбоподателя Б. договор
№702 от 24.08.2011г. и № 535 от 15.10.2010г. за покупко-продажба на стоки чрез
посредничеството на членове на „Софийска стокова борса”АД, както 12 броя
служебни бонове за количеството гориво в резервоарите /л.119-132 от делото/.
С писмо вх. №738/09.02.2015г. от ТД на
НАП-Велико Търново, ИРМ Монтана, са представени изисканите от съда по молба на
жалбоподателя разпечатки от информационната система „Справка за регистрирани
данни от Z
задачи” на 31-ЕСФП с нивомерната система за обект „Бензиностанция” в гр. Монтана,
собственост на ”ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД за датите 25 и 26 септември, 05, 06, 12, 19, 20, 23, 24 октомври, 06 и 07
ноември 2012г.
Събрани като доказателства са и
изпратените от ТД на НАП-София, офис „Център”,3броя
РА/№**********/12.12.2012г,№**********/17.02.2014г., № **********/04.07.2014г./,
издадени на „К.Ц.А ОЙЛ”ЕООД и РА №**********/ 18.06.2013г., издаден по повод
извършена ревизия на „ВАС ОЙЛ” ЕООД.
По делото са събрани гласни доказателства
– чрез изслушване обясненията на управителя на ревизираното дружество „ВИП
ПЕТРОЛ” ЕООД, който предоставя информация за механизма на доставките, превоза
на част от горивата и плащането по тях.
По
делото са приети като доказателство основно и допълнително заключение,
изготвени от вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице е констатирало, че процесните 7 броя фактури за доставка на гориво
от „Трейд Груп
Поради невъзможност за
установяване на контакт с доставчика „ВАС Ойл" ЕООД и "К.Ц.А. Ойл" ЕООД или с упълномощено от тях
лице, експертът е изготвил заключението си на база
приложените към делото доказателства.
По издадените от „ВАС Ойл" ЕООД фактури №**********/05.10.2012 г. и № **********/19.10.2012 г. вещото лице
не е дал категоричен отговор на въпроса дали процесните фактури са записани в
счетоводството на техния издател поради липсата на счетоводни регистри, но е
констатирал, че по процесните фактури са извършени плащания, които съответстват
с установените при проверката в счетоводството на жалбоподателя платени и
осчетоводени суми за двете фактури. За превоза на закупуваното гориво "ВАС
Ойл" ЕООД е ползвало услугите на транспортни фирми като в дневника за
покупките за м.октомври
По отношение на "К.Ц.А.
Ойл" ЕООД, експертът също е използвал наличните по делото документи поради
неосигурен достъп до счетоводството и на този доставчик. Дадено е
заключение, че във връзка с издадените фактура№
**********/ 25.09.2012г.
и №
**********/06.11.2012г., са
налице единствено товарителници и пътни листи. Във връзка с придобиването на
дизеловото гориво от доставчика "К.Ц.А. Ойл" ЕООД, са издадени две фактури
№ **********/25.09.2012г. от "ВАС Ойл" ЕООД с предмет
При извършена проверка в счетоводството
на другия доставчик - „Трейд Груп
Всички събрани в хода на съдебното
производство доказателства ще бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност при
разглеждане на спора по същество.
Въз основа на така приетото за установена
от фактическа страна насотящият съдебен състав следните правни изводи:
Както
вече бе посочено, жалбата,депозирана от
„ВИП ПЕТРОЛ“ЕООД е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Съдът счита,ч е разгледана по
същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена със законните последици
от това. Съображенията на съда,за да
направи този извод, са следните:
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният РА е валиден
административен акт,издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия,
възложена от надлежно оправомощен административен орган - ЗВР също са издадени
от компетентен орган, в кръга на правомощията му и отговарят на изискванията на
чл. 113 от ДОПК.
След служебно извършена проверка, съдът
установи, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа
изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е
процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК. Ревизията е приключила в
установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който
я е възложил и РД е съставен в срока, определен от чл. 117, ал. 1 от кодекса. С
оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната
законосъобразност на РА.
На
първо място, настоящият съдебен състав
счита за неоснователни доводите на „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД, че обжалваният РА
следва да бъде отменен като незаконосъобразен,тъй като при издаването му са
нарушени основни принципи на данъчния
процес- принципът на обективност, на служебно начало и на добросъвестност – чл.3,5 и чл.6 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при
издаване на обжалвания РА приходната администрация стриктно се е придържала към
основните начала на данъчно-осигурителния
процес – на законност, обективност, добросъвестност и гарантиране правото на
защита на участниците в производството, самостоятелност и независимост и
служебно начало и не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на тези
основни начала, които, като краен резултат, да правят обжалвания ревизионен акт
незаконосъобразен. От доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на
обжалвания РА, се установява, че органите
по приходите са действали при стриктно спазване на процесуалните правила, като
ревизията е възложена и извършена от компетентни органи, всички актове,
издавани в хода на производството са надлежно връчвани на ревизираното лице –
включително и РД. Органите по приходите безпристрастно са установили фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на
задължените лица,като издаваните от тях административни актове се основават на
действителните факти от значение за случая, а истините и фактите се установяват
по реда и със средствата, предвидени
в този кодекс. Липсват данни, а и не се твърди, в хода на ревизионното
производство ревизираното дружество да е имало някакви съмнения в обективността
на органите по приходите в хода на ревизията и да е поискало член на
ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като не е обективен. Няма основание да
се приеме и че някое от действията на приходната администрация, извършени за
изясняване на всички правнорелевантни факти, не в съответствие с реда и
средствата предвидени за изясняване на правнорелевантните факти по ДОПК.
Органите по приходите са съблюдавали и
задълженията си, произтичащи от принципа на служебното начало като са събирали
всички относими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за установяване и събиране на публичните вземания.
На
следващо място, относимостта и значението на събраните доказателства за
данъчните задължения е въпрос по съществото на спора. Освен това, дори и да се
приеме за основателно твърдението на жалбоподателя досежно допуснати пропуски
от страна на приходната администрация при събирането и обсъждането на
доказателствата, процесуалната възможност на ревизираното лице да предяви
аргументите си в този смисъл пред горестоящия административен орган и пред съда
не е преклудирана на този етап. Правото на защита на данъчно задължения субект
не е накърнено, респективно в случая не е налице съществено процесуално
нарушение, което може да обуслови отмяната на РА само на това основание.
Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от събраните от приходния орган
доказателства, процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния акт
на ревизията до степен, водеща отмяната му. Несъстоятелно е и твърдението, че
РА е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като липсват данни
жалбоподателят да е искал събиране на определени доказателства в хода на
ревизията и те да не са събрани от органите по приходите, нито пък по някакъв
начин да е препятствана възможността ревизираното дружество да представя документи
и доказателства, които счита,че са от значение за правилното определяне на
задълженията му за ревизираните периоди. Доколкото липсва законово изискване за
начинът и обемът и детайлното обсъждане на всяко едно доказателства, събрано в
хода на ревизията, след като обаче същото е разгледано в съвкупност с всички
останали доказателства, не представлява процесуално бездействие, нито пък може
да бъде квалифицирано като необоснованост на така издадения акт и да има за
последица незаконосъобразност на същия. В заключение, съдът приема, че не е
налице твърдяното нарушение на нормата на чл.37,ал.1,изр.2 от ДОПК всички
събрани доказателства да са обективно преценени и анализирани и че съдържанието
на РА и представляващия неразделна част от него РД опровергават това твърдение
на жалбоподателя.
Не на последно място, както съдът е имал
възможност да посочи, обстоятелството, че анализирайки събраните доказателства
административният орган е направил извод различен от този, който страната е
очаквала не прави издаденият въз основа на така извършения всестранен и обективен
анализ на доказателствата акт незаконосъобразен. С оглед на горното, съдът
счита, че не е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл.37,ал.1 от ДОПК – необсъждане на всички събрани
доказателства – което да прави обжалвания
РА незаконосъобразен и да налага отмяната му със законните последици от
това. По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът е инстанция по същество и
след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите и
правни констатации на ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се
определеният с РА данък и ако да, дали в посочения размер. Обстоятелството, че
приходната администрация не е възприела за логични и достоверни дадените
обяснения и представените писмени доказателства в хода на ревизията и не е кредитирала
същите по начина, очакван от ревизираното дружество, не е основание да се
приеме, че обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Недоказано остана твърдението на жалбоподателя
за допуснато съществено процесуално
нарушение на нормата на чл.12,ал.1,т.7 и т.11 от ДОПК,което нарушение да е основание за отвяна на обжалвания РА като
незаконосъобразен. Съобразно чл.12,ал.1,т.7 от ДОПК органът по приходите
изисква и събира оригинални документи,данни,сведения,книжа,вещи,извлечения от
сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и осигурителни вноски ,а нормата на
чл.12,ал.1,т.11 от ДОПК вменява в
задължение на органите по приходите да
изискват такава информация от всички лица,държавни и общински органи.От
съдържанието на преписката по издаване на РА се установява че приходната
администрация добросъвестно е изпълнила тези свои задължения и служебно е
събирала и изисквала информация, която е от значение за установяване наличието
или липсата на задължения на ревизираното дружество за процесния период. Иначе казано
налице е изпълнение на задълженията по смисъла на чл.12,ал.1,т.7 и т.11
от ДОПК и не е допуснато твърдяното от
дружеството-жалбоподател съществено процесуално нарушение правещо
издадения ревизионен акт
незаконосъобразен
Ето защо настоящият съдебен състав намира за
голословни и неоснователни доводите на дружеството- жалбоподател, че
обжалваният РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като е издаден при неспазване принципите на обективност,
служебно начало и добросъвестност от страна на приходната администрация.
Съдът намира РА обаче, за материално незаконосъобразен
– постановен при неправилно прилагане на ЗДДС, тъй като, според съда, събраните
в хода на ревизията и съдебното производство доказателства установяват наличието
на гориво при доставчиците, неговото транспортиране и изобщо движение до
жалбоподателя, получаването му от последния, плащането по банков път и
влагането му собствената му икономическа дейност.
С оспорения РА
е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 107,67 лв. и
съответни лихви, както следва:
-за данъчни
периоди м.10 и м.11.2011г. на основание чл. 68, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 69,
ал. 1 от ДОПК е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
6 057,80 лв. по 3фактури - №383/03.10.2011г., №430/ 09.11.2011г. и
№437/28.11.2011г./, издадени от
„ТРЕЙД ГРУП
-за данъчни
периоди м.10 и м.12.2012г. на основание чл. 68, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 69,
ал. 1 от ДОПК е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
8 548,91лв. по фактури№265/05.10.2012г.
и №303/19.10.2012г., издадени от „ВАС ОЙЛ” ЕООД,ЕИК *********, с предмет
дизелово гориво Б6 – общо 20 948л.
-за данъчни
периоди м.09 и м.11.2012г. на основание чл. 68, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 69,
ал. 1 от ДОПК е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
3 500,96лв. по фактури №**********/25.09.2012г.
и №**********/ 06.11.2012г., издадени от „К.Ц.А ОЙЛ”ЕООД,ЕИК202085827, с
предмет дизелово гориво Б6 - общо 8 523л.
Приходният орган е отказал правото на приспадане
на данъчен кредит по посочените фактури, тъй като е приел, че от събраните в
хода на ревизията доказателства не се установява реално осъществени доставки на
стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по чл.25 от същия закон.
По
отношение на доставчика „ТРЕЙД
ГРУП
За данъчен
период м.10 и м.11.2011г.,
органите по приходите не са признали правото на данъчен кредит на ревизираното
лице в общ размер 6 057,80 лв. по фактура №383/03.10.2011г.,
№430/09.11.2011г. и №437/28.11.2011г.,
издадени от „ТРЕЙД ГРУП
В хода на
ревизията, по повод ИПДПОЗЛ изх.
№98-00-2250/11.11.2013г., по отношение на посочения доставчик жалбоподателят е
представил освен заверени копия от издадените от него №383/03.10.2011г. и
№430/09.11.2011 г. с предмет бензин А95 – 6502л., така и свързаните с тях
приемо-предавателни протоколи №11/03.10.2011г. и №33/10.11.2011г.,
експедиционни бележки №2371/03.10.2011г. и №563/10.11.2011г. с доставчик „АРТ
КОМЕРС” ООД и получател „”ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД,
декларация за съответствие на качеството на течни горива №16/28.07.2011г. и №21/24.10.2011г.от
вносител „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД и издадения от това дружество акцизен данъчен
документ от 01.10.2011г. с получател „ЕВИМИ” ЕООД и превозвач „ТРЕЙД ГРИП
С Протокол
№1402550/11.03.2014г./папка 2/, издаден от орган по приходите, към ревизионното
производство са приобщени всички документи, събрани при извършената в хода на
предходната ревизия /вкл. и ПИНП №041252/1300288/ 52/09.04.2013г. от извършената в предходната ревизия
насрещна проверка на „ТРЕЙД
ГРУП
При извършената насрещната проверка,
приключила с ПИНП №041252/
1302809/3/24.02.2014г., с ИПДПОЗЛ
с изх. №17-73-06-1/13.01.2014 г. са изискани обяснения и документи, касаещи
ревизираното дружество, вкл. и техническата и кадрова обезпеченост на
доставчика, осчетоводени ли са фактурите и т.н. ИПДПОЗЛ е връчено на представляващ
дружеството на 07.02.2014г., като в срока за представяне на исканите документи е
депозирано Уведомление вх.№17-73-06-1/ 14.02.2014г. за иззети документи на
хартиен и магнитен носител със счетоводна и административна информация от
органи на СДВР с приложени копия от протоколи за претърсване и изземване.
Така събраните доказателства, не са
убедили органа по приходите в реалното извършване на доставките по процесните
от този доставчик въпросните три фактури за доставка на бензин и дизелово
маркирано гориво за отопление. Ревизиращите органи са отказали право на данъчен
кредит поради липсата на доказателства за наличното количество гориво при
доставчика към момента на фактурирането на доставките, както и поради
непредставянето на документи за внасянето и изнасянето на горива от
резервоарите и липсата на годни доказателства за предаването, приемането и транспортирането
на стоките от обект на издателя на процесните фактури до обект на ревизираното
дружество. Същевременно, приходната администрация не е кредитирала
представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи№11/03.10.2011г. и
№33/10.2011г., касаещи фактури №383/ 03.10.2011г. и №430/09.11.2011 г. с
предмет бензин А95 – 6502л., тъй като е приела, че същите са новосъздадени за
целите на ревизията,предвид представянето им едва с жалбата по административен
ред срещу предходния РА. Стигнали са до извод, че приложените към фактурите
експедиционни бележки и декларации не могат да бъдат обвързани с процесните
фактури, нито представляват доказателства за извършен превоз на бензина-6502л.
до обекта на жалбоподателя в гр. Монтана. Конкретно за фактура
№437/28.11.2011г. с предмет дизелово гориво за отопление е прието, че от
събраните доказателства не са налице данни, че стоката е реално получена от
ревизираното дружество, респективно негово материално отговорно лице, както и
че липсват доказателства същата да е заприходена в счетоводството на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за необосновани с оглед
събраните доказателства.Осъществяването на доставките е основният правопораждащ
юридически факт за възникване правото на данъчен кредит. Този извод следва от
нормата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и е в съответствие с трайната практика на
СЕС по тълкуването на чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО. Преди
всичко следва да се има предвид, че изискванията за възникване право на
приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е
претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената
справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга,
осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и
явяваща се предходна по отношение на процесната доставка. Признаването на
получател по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68 от ЗДДС се обуславя от наличието на някое от условията,
посочени в чл.71 от ЗДДС, а при изследване предпоставките за възникване правото
на данъчен кредит, задължително се държи сметка за това налице ли е облагаема
доставка по смисъла на чл.6, ал.1 и/или по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и едва
след това се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани
в нормата на чл.71 от ЗДДС. В закона действително няма легално определение на
понятието „неправомерно начислен данък" по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, но по аргумент на противното това може да се приеме, че е всяка една
хипотеза, при която начисляването на данъка е станало в нарушение на
императивни законови разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка е
кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то
начисляването на данък при липса на такава е „неправомерно" по смисъла на
чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаване на правото на данъчен
кредит.В този смисъл, ирелевантни по делото са както реалността на предходните
доставки, така и изобщо произходът на горивото. Ето защо, неправомерен е отказът в РА на данъчен
кредит, обоснован с недоказан произход на стоката у прекия доставчик транспортирането й до жалбоподателя. В
този смисъл е не само практиката на СЕС, но и трайната практика на ВАС.
Анализирайки събраните доказателства в тяхната съвкупност съдът
намира, че от страна на дружеството –
жалбоподател е доказано изпълнението на
всички законови предпоставки за признаване на претендираното право на
приспадане на данъчен кредит и в частност
реалното,действителното получаване на процесните стоки от „ВИП Петрол“ЕООД от въпросните доставчици,издатели на въпросните фактури. След като е доказана
реалността на преките доставки, приходната администрация не може да се позовава
на липса на доказателства за материална обезпеченост на доставчика с гориво да
извърши фактурираните доставки. Съгласно практиката на СЕС по дела С-80/2011 и
С-142/2011, „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД, няма задължение да доказва
материално-техническата обезпеченост на доставчика си, а следва да докаже
самата доставка – получаването на горивата. Това е така, защото съгласно
цитираните решения не се допуска национална практика, съгласно която данъчният
орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че
данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките,
във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на
данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в
състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното
данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които
да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените
в Директива 2006/112 процесуални и материално правни условия за упражняването
на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за
евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Както вече се
посочи, релевантното обстоятелство по делото е това дали е прехвърлена
собствеността върху горивата от доставчика „ТРЕЙД ГРУП 08“ ЕООД в полза на
жалбоподателя-т.е. предаването им, чрез което стоките са индивидуализирани по
смисъла на чл.24,ал.2 от ЗЗД или овластяването на жалбоподателя от доставчика
първият да се разпорежда фактически с нея като собственик. Съгласно общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици и поради това, че данъчният субект претендира право на
приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже
изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на
доставката по процесните фактури. В тази
връзка, следва да бъде подчертано, че от заключение по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно и съответстващо на събрания доказателствен материал, категорично
се установява, че процесните три фактури са заприходени в дебита на сметка 304
„Стоки” с общо количество
На
следващо място, по същество, по делото няма спор, че „ВИП ПЕТРОЛ“ ЕООД не е
производител на горива, напротив, представени са документи, който сочат, че горивата,
които "Трейд Груп
08" ЕООД продава на жалбоподателя са му доставени от „АРТКОМЕРС“ ООД, на него от
„Битова газ” ЕООД и „ЕВИМИ” ЕООД, а на последните съответно от „Кристал Химия
Трейдинг” ЕООД и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, които в Декларациите за съответствие на
качеството на течните горива и в АДД са посочени и като производител/вносител
на горивото. Т.е. „Трейд Груп
08" ЕООД е дружество, което според поредността на фактурите,
акцизните документи и тези съпровождащи горивото, е просто посредник, който продава
с надценка горива на свои клиент, на които обаче то се доставят от базите на
неговите доставчици. Следва да бъде посочено,че за ревизираното дружество няма задължение да
ангажира доказателства посредством които да установи изпълнени ли са законовите
изисквания за реална доставка между своя
доставчик и неговия предходен доставчик – между „Трейд Груп 08“ЕООД и
„Арткомерс“ООД. От значение за признаване на правото на „ВИП ПЕТРОЛ“ЕООД е да
докаже наличието на всички законови
предпоставки за признаване правото на данъчен кредит във връзка с
доставката,извършена от доставчика ву
„Трейд Груп 08“ЕООД към жалбоподателя
За прецизност обаче, следва да се посочи,
че по настоящето дело са ангажирани доказателства и за материалната
обезпеченост на доставчика с горива към датите на фактурите и доставките. В
тази връзка, вещото лице е установило, че в счетоводството на доставчика "Трейд груп 08" ЕООД
са отразени фактури за наем на транспортни средства/влекач, „Скания“, „Мерцедес“, полуремарке и др/, издадени от „Арткомерс“
ООД, като тези фактури са отразени за съответните периоди и в
дневниците за продажби на "Арткомерс" ООД и въз основа на тях са отчетени разходи за дейността в дебита на сметка 602
"Разходи за външни услуги". Освен това, видно от допълнителното
заключение, при „АРТКОМЕРС“ ООД, в счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“ са описани подробно притежаваните от това
дружество като под инвентаризационен № 140 е заведен "товарен автомобил Скания модел Р 143,
с рег. № ***, придобит
на 18.05.2009 г. и оборудван с GPS
система, а под номер
151 „ЦИСТЕРНА СКАНИЯ Р
На
следващо място, видно заключението на вещото лице, в дневниците за покупки на
доставчика има
заприходен бензин А95 и маркирано
дизелово гориво за отопление
- предмет на последващата продажба към „ВИП ПЕТРОЛ“ ЕООД, като това гориво е
доставено на прекия доставчик от „АРТКОМЕРС“ ООД, за което последният е издал 7фактури
– ф-ри№ **********/03.10.2011г.,
№ **********/ 10.10.2011г., №**********/10.10.2011г, №**********/17.11.2011г., № **********/
23.11.2011г., № **********/25.11
По отношение на
фактура№437/28.11.2011г., издадена от
"Трейд Груп 08" ЕООД, с предмет 12000л. дизелово маркирано
гориво за отопление, за
доказване реалността на пряката доставка на посочения вид родово определена
стока са представени
Декларация за съответствие на качеството на течни горива №645/ 25.11.2011г.,
издадена от „Кристал
Химия Трейдинг” ЕООД, Акцизен данъчен документ №1244/25.11.2011г.,
№1243/25.11.2011г., №1242/25.11.2011г. и №1241/ 25.11.2011г. и приложените към
тях 4 документа за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставка с получател”Битова газ” ЕООД и превозвач „АРТКОМЕРС”
ООД. От тези писмени доказателства се установява, че на 25.11.2011г. е
натоварено общо количество 12 000л. маркирано дизелово гориво, което е превозено
от „АРТКОМЕРС“ ООД със собствения му товарен автомобил с рег.№***, и е разтоварено
на 28.11. 2011г. на четири места – 5000л. за гимназия „Д.Маринов във
гр.Вълчедръм; 2000л. за Общинска администрация-гр.Вълчедръм; 2000л. за Социален
патронаж- гр. Борован; 3000л. за ЗДГ „Щастливо детство, с. Долни Цибър. Тези
данни, освен че кореспондират с количеството дизелово гориво за отопление по
процесната фактура, така и с издадената от предходния доставчик на „Трейд Груп
От представения
от страна на жалбоподателя Б.
договор№535/ 15.10.2010 г., сключен между купувача Община- гр.Вълчедръм и
продавача "Вип Петрол" ЕООД по договор за Б.о представителство от
2010г., с предмет доставка на газьол за отопление - индикирано за години на
доставка 2010 - 2011 в графа "Франкировка” са посочени 8 адреса на детски,
социални и други обекти на общината, на които е следвало да бъдат извършени
доставките. Налице е и Б. договор№702/24.08.2011г., сключен между купувача
Община-гр.Борован и продавача "Вип Петрол"ЕООД с предмет доставка на
газьол за отопление - индикирано за 2011 - 2012 години, в който като място на
доставка са посочени складове на купувача на територията на община Борован, без
да са посочени конкретни адреси. За заявените количество гориво, жалбоподателят
е правил съответните поръчки от своя доставчик „ТРЕЙД ГРУП
Във връзка с предаването на горивото по
другите две фактури – ф-ра№
**********/03.10.2011г. и №**********/09.11.2011 г.,
издадени от "Трейд Груп
08" ЕООД, с предмет съответно 2502л. и 4000л. бензин А95, от
жалбоподателя са представени приемо-предавателните с №11/03.10.2011г.
и №33/10.11.2011г., както и декларация за съответствие на течни
горива №16/28.07.2011г. и
№21/24.10.2011г. от вносител „НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД и издаден от последния АДД
от 01.10.2011г. с получател „ЕВИМИ”ЕООД и превозвач „ТРЕЙД ГРУП 08" ЕООД, както и
документ за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставката с издател НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД и получател „БУЛМАРКЕТ
ДМ” ООД и превозвач „АРТКОМЕРС” ООД.
Всички тези писмени доказателства не са кредитирани от ответника, а в потвърдителното
решение на ДОДОП са изложени доводи, че същите не могат да бъдат обвързани с
процесните фактури, нито удостоверяват извършен транспорт към жалбоподателя. Тук
е мястото да се посочи, че приемо-предавателните протоколи са оспорени в
съдебно заседание като неистински – с невярно съдържанието и като неавтентични.От страна на ревизираното дружество не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи истинността на положените в
оспорените документи подписи. Независимо от така посоченото, съдът намира, че
същите не следва да се изключат от наличния по делото доказателствен материал. Очевидно
е, че и двете страни по сделката не само са се противопоставили на изпълнението
по нея, но и са приели същото. След като жалбоподателят е заплатил получената
стока на своя доставчик и той е приел
плащането без възражение, то е налице одобрение на сделката и от двете страни по същата.Ето защо настоящият съдебен
състав счита,че с оглед разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ, оспорването на автентичността на подписа на доставчика в
процесните приемо-предавателни протоколи, освен че е неуспешно, в случая се
явява и безпредметно. След като това е
така, по същество централният доказателствен проблем по делото остава този за
верността на съдържанието на тези документи, което следва да се преценява
съвкупно с останалите събрани по делото доказателства. Преценката за тяхното съдържание не е
обусловена от качеството на лицето, подписало документите от името на
съответния търговец, тъй като чл. 301 от ТЗ изрично сочи, че при действия на
лице без представителна власт от името на търговец се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Визираната норма намира приложение както при сключването на търговски сделки,
така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, поради което след като
оспорените документи са представени от съответните търговци и никой от тях не е
възразил, че подписалото ги лице е без представителна власт спрямо него, то
ирелевантно е чий е точно положеният от негово име подпис. Независимо от така
посоченото по отношение на истинността на представените документи, съдът намира
за необходимо да отбележи, че тяхното съдържание, верността им следва да се
прецени от съда съобразно другите доказателства по делото при анализ на същите
в съвкупност и по отделно. Съдът счита, че съдържанието на
приемо-предавателните протоколи кореспондира с фактурите, експедиционните бележки и съпровождащите горивото АДД, Декларации за
съответствие на качеството и приложения към тях, като не са налице коментираните
несъответствия в потвърдителното решение на ДОДОП. Както се каза вече, доставчикът
„ТРЕЙД ГРУП
За процесните доставки в АДД като
превозвач е посочен „АРТКОМЕРС” ООД,
който в случая продал горивото на „ТРЕЙД ГРУП
Не на последно място, следва да се има предвид, че двете фактури - фактури № **********/03.10.2011г. и №
**********/09.11.2011 г., издадени от "Трейд
Груп 08" ЕООД, с предмет съответно 2502л. и 4000л. бензин
А95, са намерили отражение както в счетоводството на жалбоподателя, така
и в това на доставчика. Данните по тях напълно кореспондират и с количеството
фактурирано от предходния доставчик „Арткомерс”ООД гориво с фактура№**********/03.10.2011 г. и №3530/
10.11.2011г. Ето защо, при
така установеното, съдът приема, че са осъществени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС
доставките на стоките, предмет на оспорените три фактури, издадени от
доставчика „ТРЕЙД ГРУП 08”ЕООД,
тъй като са налице достатъчно годни и убедителни доказателства,които налагат
извод за реално извършено прехвърляне
собствеността върху посочения вид и количество фактурирана стока – наличието на
гориво в доставчика, доказателства за извършения транспорт и предаването на
стоката на жалбоподателя, поради
което незаконосъобразно органите по приходите са отказали правото
на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. По изложените
съображения настоящият съдебен състав
счита, че от страна на дружеството-жалбоподател са представени
доказателства, които доказват
изпълнението на всички законови предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по
процесните фактури,поради което издадения
РА в тази му част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен
със законните последици от това.
Настоящият съдебен състав счита,че следва да кредитира
изцяло заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза,както и документите,изискани от третото неучастващо в
производството лице – СДВР приобщени на
СД,от които е видно,че при извършено претърсване и изземване на
информация,съдържаща се в компютри,находящи се в офиса на доставчика –
„Трейд Груп 08“ЕООД де факто е била
иззета счетоводна документация ,счетоводството на това дружество, като в иззетите електронни носители са се съдържали данни и документи досежно осчетоводяването на въпросните фактури при доставчика,както
и други документи,съхранявани в този офис,които разглеждани в тяхната
съвкупност доказват по безспорен и категоричен начин както редовното
осчетоводяване на въпросните фактури при доставчика,редовно воденото от него
счетоводство,така и съдържат други
данни,установяващи
материално-техническата обезпеченост на доставчика,включително и наличието
на транспортни средства, чрез които да бъде извършено транспортирането на
стоката. Освен това е необходимо да бъде посочено,че ненамирането на доставчика
на адреса за кореспонденция или непредставянето на документи,които му се
изискват в хода на насрещна проверка за установяване задължение на дадено
ревизираното лице не може да е основание,при това единствено да бъде отказано право на данъчен кредит на
ревизирания субект. След като документите,налични при получателя на доставчика
– в случая „ВИП Петрол“ЕООД установяват изпълнението на законовите изисквания
за признаване правото на данъчен кредит , то това прав оне може да бъде
отказано само и единствено поради това,че доставчикът не е намерен на адреса
или не е представил изисквани документи,като не бива да се забравя,че в
конкретни я случай „Трейд Груп 08“ЕООД не е могъл да представи изискваните му
документи,тъй като същите са били иззети от органите на МВР.Доказателство за
реалността на въпросните доставки, за действителното фактическо получаване на
фактурираните стоки са и данните от монтираните нивомерни системи в обект
„бензиностанция„ в гр.Монтана,собственост на дружеството – жалбоподател
относно полученото и съответно
продаденото гориво.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че
анализът на всички събрани доказателства
в хода на съдебното производство налага извод,че в тази му част
обжалваният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен,тъй като от страна
на жалбоподателя са изпълнени всички
законови изисквания да му бъде признато
претендираното право на данъчен кредит.
По отношение на доставчика "Вас Ойл" ЕООД:
За данъчни
периоди м.10 и м.12.2012г. на жалбоподателя е отказано право на приспадане на
данъчен кредит общо в размер на 8 548,91лв. по фактури№265/ 05.10.2012г. и
№303/19.10.2012г., издадени от „ВАС ОЙЛ” ЕООД с ЕИК *********, с предмет
дизелово гориво Б6 – общо 20 948л.
В
отговор на ИПДПОЗЛ изх.№10-73-06-19/22.03.2013г. във връзка с извършена насрещна
проверка, приключила с Протокол№041252/1300288/50/ 29.04. 2013г., от доставчика
„ВАС ОЙЛ” ЕООД със съпроводително писмо са представени копия на фактури,
съответстващи на представените такива от страна на ревизираното лице, с
приложени още документи имащи отношение към процесните доставки от този
доставчик.
За
да достигнат до това заключение са приели, че представените документи не
съдържат информация за лицата, участвали в предаването на стоките, за
транспортирането на горивото към жалбоподателя, както и че доставката на
горивото не е извършено от посочените във фактурите доставчици. Изводите за нереалност на доставките по
оспорените фактури, почиващи на изложените възражения поради неприемането на
посочените доказателства за годни да бъдат ценени в представения от доставчика
смисъл, които не са споделени и от решаващия орган, видно от мотивите на
потвърдителното решение, съдът намира за неправилни.
В
случая предмет на фактуриране са движими вещи. Собственик на стоката е този,
който упражнява фактическа власт върху нея. За това прехвърлянето на
собствеността върху движимите вещи става с предаването им. Въз основа на
събраните писмени доказателства, заключението на основната и допълнителната
експертиза при съпоставка на фактурите и придружаващите ги търговски документи,
вкл. от предходни доставчици, се установява фактическото движение на стоките от
доставчика към „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД.
На
първо място, от „ВАС
ОЙЛ” ЕООД са представени два договора за складиране на акцизни стоки от 11.01.2012г. и 21.06.2012 г., сключени
между "ВАС Ойл"ЕООД, съгласно които вложители на стоки са съответно "Груп
Ойл Петролиум 2011"ЕООД и "Кристал Химия Трейдинг"ЕООД като складодържател.
Съгласно тези договори, складодържателят приема да извършва в собствения си
данъчен склад, складиране на акцизни стоки, собственост на вложителя, срещу заплащане,
като данъчният склад на "Груп Ойл Петролиум 2011"ЕООД е в гр.София,
кв.Военна рампа, а този на "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД в
гр.Велинград. Представени са и фактури за наем за складиране на акцизни стоки
по договор№**********/ 05.10.2012 г. и № *********/19.10.2012 г., издадени от
"Груп Ойл Петролиум 2011" ЕООД, които фактури според назначената
съдебно-счетоводна експертиза са надлежно декларирани в дневника за покупки за
м.10.2012г. В този смисъл, от съдът намира, че е доказана
складовата обезпеченост на доставчика за съхранение на стока от процесния вид.
По отношение
възможността на доставчика за осъществяване на доставки от съответния вид и
количествата към жалбоподателя са представени множество документи от предходни
доставчици и превозвачи, обосноваващи материалната обезпеченост на доставчика
за прехвърляне собствеността върху фактурираните стоки. Независимо от това настоящият съдебен състав намира за
необходимо отново да посочи, че наличието на доставчика на
материално-техническа и кадрова обезпеченост да извърши конкретните доставки не е обстоятелство,което трябва да бъде
установено, за да бъде признато
претендираното право на приспадане на данъчен кредит, не е предпоставка,
регламентира в закона,която следва да бъде установена, за да бъде признато това
право.
В тази връзка
следва да бъде подчертано и че
установяването на произхода на стоката
също не представлява законова предпоставки за признаване правото
на данъчен кредит.независимо от това в хода на ревизията от страна на ревизираното
дружество и от неговия доставчик са представени такива доказателства - за произхода на продадените горива по
фактурите "ВАС Ойл"ЕООД,а именно - документи за закупено гориво чрез ВОП от "MAMIDOIL
JETOIL" SA Гърция - две
фактури/инвойси за дизел№*********/04.10.2012г. и *********/19.10.2012г. с
количество съответно 25.036тона на стойност 27189.10щатски долара (21070.29
евро) и 24.796тона на стойност 27548.36щатски долара (21000.43 евро), заедно
със стокови документи и международни товарителници към всяка от тях. И в двата посочени случая, транспортът на
стоката е бил за сметка на "ВАС
Ойл"ЕООД, като са представени съответните фактури - фактура № **********/04.10.2012г., издадена
от "Ойл Транс Инк" ЕООД, с описан маршрут Велинград –Солун-София, и фактура
№**********/18.10.2012г., издадена
от "ВМ Транс" ЕООД, с маршрут Солун-София. Превозвачът "Ойл
Транс Инк" ЕООД е
вписан в международната товарителница за ВОП от "MAMIDOIL
JETOIL"SA Гърция,
приложен към фактура/инвойс№ *********/04.10.2012г. на гръцката фирма, а
превозвача "ВМ Транс"ЕООД е отразен в международната товарителница за
ВОП от "MAMIDOIL JETOIL"SA Гърция,
приложен към инвойс № *********/19.10.2012г. на
гръцката фирма. Това, че дружествата "Ойл Транс Инк" ЕООД и "ВМ Транс" ЕООД са поели задължение за
осъществяване на транспорт на закупуваното от "ВАС Ойл" ЕООД съдът установява
и от двата договора с дата 02..04.2012г. и 21.06.2012г., сключени с
превозвачите, неоспорени от ответника. Съдът преценява, че коментираните горе фактури,
издадени при ВОП напълно си съответстват по съдържание с представените към тях транспортни
документи и фактури за превоз, съответно доказват получаването на горивото от
доставчика на жалбоподателя.
На следващо място,
и по двете издадени от "ВАС
Ойл" ЕООД фактури, по които е отказано
право на данъчен кредит от приходните органи на дружеството- жалбоподател,
транспортът на горивото от наетия от доставчика данъчен склад в гр. София до
бензиностанцията в гр. Монтана е извършен за сметка на жалбоподателя, което се
потвърждава от представените от „ВИП ПЕТРОЛ”ЕООД пътни листи, касови бележки за
гориво и искане за отпускане на материални ценности /п.1,л.55-56 от
ревизионната преписка/. Всъщност, авторството и съдържанието на представените
пътни листи са оспорени от ответника като от страна на ревизираното дружество не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи истинността на положените в
оспорените документи подписи. Въпреки това, съдът не намира, че същите следва
да бъдат изключени от доказателствения материал, а от тяхното съдържание следва
да бъде преценено съобразно другите представени по делото доказателства. Следва
да се има предвид,че в процесния
период последният, е притежавал товарен автомобил-цистерна МАН с рег. №***,
заприходен като дълготраен материален активи в сметка 205”Транспортни
средства”, който факт освен от обясненията на управителя на дружеството, се
установява и от вещото лице. Логично е след като крайната точка на доставеното
на "ВАС Ойл" ЕООД
гориво от Гърция е гр.София, където се намира наетият данъчен склад, именно от там да започне и последващия
превоз от „ВАС Ойл" ЕООД
до базата на жалбоподателя на 0510.2012г и 19.10.2012г.
Предвид
съдържащите се по делото и обсъдени горе доказателства, съдът намира, че същите
обосновават извод, че е доказано продуктите, предмет на фактурите, издадени от "ВАС Ойл" ЕООД са
получени именно от жалбоподателя.
Оспорените от ответника пътни листи досежно тяхното съдържание съдът не е
успешно проведено, предвид това, че съдържащите се в тях данни напълно
съответстват с данните за техническа обезпеченост на
жалбоподателя, който е извършил превоза на горивото от данъчния склад на
доставчика до собствената си бензиностанция в гр. Монтана със свои транспортни
средства.
По отношение на доставчика „К.Ц.А Ойл”
ЕООД:
За данъчен периоди
месец септември и месец ноември2012г. на „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 3500,96лв. по фактури№**********/25.09.2012г. и
№**********/06.11.2012г., издадени от „К.Ц.А ОЙЛ”ЕООД,ЕИК202085827, с предмет
дизелово гориво Б6 - общо 8 523л.
Във връзка с
извършената насрещна проверка, приключила с издаването на ПИНП № 041252-1300288-51/25.04.2013
г., от „К.Ц.А Ойл” ЕООД с придружително писмо /п.2,л.274/ по опис са
представени писмени обяснения, копия на процесните фактури, ведно със
съответните им АДД, декларация за съответствие, сертификат, товарителница,
фактура за предходни доставки, извлечение за заплащане на стоката, договор от
28.06.2012г. между „ВАС ОЙЛ”ЕООД и „К.Ц.А Ойл” ЕООД за продажба на горива и такъв от
29.10.2012г., сключен с „Мобил Пойнт” ЕООД, уведомление по чл.62,ал.5 от КТ,
пълномощно.
С ИПДПОЗЛ от „ВАС ОЙЛ” ЕООД и „МОБИЛ ПОЙНТ” ЕООД, са
изискани документи и обяснения, които са връчени по реда на чл.32 от ДОПК- чрез
прилагане към досието поради ненамиране на представител на дружеството на
адреса за кореспонденция. В посочения срок също не са представени изисканите от
тези доставчици документи.
Анализирайки
събраните при ревизията доказателства, приходните органи са приели, че не са
налице данни и доказателства прекият доставчик на жалбоподателя да е придобил и
притежавал процесната стока дизелово гориво Б6, предмет на посочените по-горе
фактури съответна да е прехвърлило собствеността върху нея на „ВИП ПЕТРОЛ” ЕООД
и на основание чл.70,ал.5 от ЗДДС е отказал право на приспадане на данъчен
кредит по тях.
Както вече
бе посочено, „ВИП ПЕТРОЛ“ ЕООД не е производител на горива, като още в хода на ревизията
са били представени документи, който сочат, че горивата, които „К.Ц.А. Ойл“
ЕООД продава на жалбоподателя са му доставени от „Вас Ойл“ООД и от „МОБИЛ
ПОЙНТ”ЕООД, а на тях от „Груп Ойл Петролиум 2011“ ЕООД, което в Декларациите за
съответствия и АДД е посочено и като производител/доставчик на горивото. Т.е. „К.Ц.А.
Ойл“ ЕООД и „МОБИЛ ПОЙНТ” ЕООД са дружества, които според поредността на фактурите,
акцизните документи и тези съпровождащи горивото, е просто посредник, който
продава с надценка горива на свои клиенти, на които обаче то се доставят
директно от базите на неговите доставчици (тези на „К.Ц.А. Ойл“ ЕООД).
Този
механизъм на доставките е бил деклариран и в хода на ревизията в нарочни
писмени обяснения от доставчика. Според обясненията на управителя на „К.Ц.А.Ойл“ЕООД
К.А. (л.276 от папка №2 от ревизионната преписка), целта на дружеството е да си
намира клиенти за продажба на горива и след определена надценка да ги препродаде.
Така описаният механизъм на доставките не предполага наличие на специална
техническа или кадрова обезпеченост по отношение на прекия доставчик, за да
може същият обективно да придобие и съответно да продаде впоследствие течните
горива.
Видно
от АДД от 708/25.09.2012г. към първата от процесните фактури – №**********/25.09.2012г.
е, че издател е производителят/вносител „Груп Ойл Петролеум 2011“ ЕООД,
получател е „ВАС Ойл“ ЕООД, а превозвач е „Вип Петрол” ЕООД. В Документа за удостоверяване точния
адрес на мястото на доставката към същия АДД №**********/25.09.2012 г. издател
е "К.Ц.А Ойл" ЕООД, получател и превозвач е "ВИП ПЕТРОЛ"ЕООД,
а мястото на доставка е гр.Монтана, ул."Иван Давидков" 16, където е
бензиностанцията на жалбоподателя. В приложените към фактурата документи, вкл. и
данните в декларациите за съответствие на качеството на течните горива и
товарителниците също си кореспондират и показват, че "ВАС Ойл" ЕООД е
продало на "К.Ц.А. Ойл" ЕООД
Същото се отнася и за фактура
№**********/06.11.2012г. По време и
количество процесната доставка, извършени от "К.Ц.А.Ойл"ЕООД към
жалбоподателя и доставката, извършена от "Мобил Пойнт" ЕООД към
"К.Ц.А. Ойл" ЕООД с № **********/06.11.2012г. си кореспондират. Тези
документи, както и данните в декларациите за съответствие на качеството на
течните горива и в пътните листи също си съответстват и показват, че
"Мобил Пойнт" ЕООД е продало на "К.Ц.А.Ойл"ЕООД
Съдът намира за необходимо да посочи, че
във връзка с издадените от "К.Ц.А. Ойл"ЕООД фактури, при
извършената насрещна проверка на този доставчик, са представени 2товарителници,
които са нечетливи /л.280 и 287,п.2/.Според разпоредбите на чл.
50 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), договорът за превоз се установява
с товарителница, като действителността на договора за превоз не зависи от
издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Предвид посочените
разпоредби на ЗАвП и Наредба№34, съдът счита, че съставени товарителници по
повод транспортирането на процесните горива до базата на жалбоподателя, не
могат да обусловят извод за липсата на осъществено предаване на горивата на
посочения в товарителниците получател. След като според транспортните документи
фактурираните горива са предадени на купувача на посочените дати, а данните за
количества, вид на превозваната стока и датите на извършения превоз
съответстват на тези в съставените за целта фактури, следва да се приеме за
установено, че съобразно посоченото по-горе правило на чл.24, ал. 2 от ЗЗД е
прехвърлена и собствеността върху горивата. Именно с предаването на горивата на
съответния превозвач, практически е постигнато индивидуализиране на родово
определените вещи, предмет на спорните доставки.
В допълнение, представените и неоспорени
АДД и Приложения към тях, подлежат на отделна отчетност по реда на ЗАДС. Нещо
повече, процесните фактури в голямата си част са обвързани изрично със всеки
конкретен АДД (посочен с номер и дата) и в този смисъл напълно си кореспондират
като съдържание. Тези АДД са издадени от „Груп Ойл Петролиум 2011“ЕООД, като
вносител/производител на горивата с регистриран данъчен склад в гр. София. При
изписване на стока от склада се издава акцизен данъчен документ със строго
определени реквизити. Един от тях е мястото на доставка на стоката. Когато след
получаване на акцизната стока от данъчния склад и издаване на съответния АДД
има промяна на мястото на доставката, както е станало в част от спорните
доставки, доставчикът „К.Ц.А. Ойл“ ЕООД е издавал документ за удостоверяване на
точния адрес на мястото за доставка. Нормативното основание за издаване на този
документ е чл.80г, ал. 2 от ППЗАДС, а реквизитите на документа са нормативно
утвърдени с Приложение № 14б към ППЗАДС, който документ се прилага към акцизния
данъчен документ. В реквизитите на този документ има графа „Потвърждение за
получаване от потребителя на мястото на доставката /отговорно
лице-име,фамилия,подпис и печат/“. В изпълнение на това изискване са положени
подписите от съответните получатели по процесните фактури със съответните
печати, като са положени и подписи и печати от името на доставчика. След като това е така, само на база
неоспорените акцизни документи – АДД и приложенията към тях се установява
движението на горивата (при това от вносителя/производителя им до крайния
клиент) и най-вече – получаването им от жалбоподателя като краен получател на
всяко конкретно описано като вид и количество гориво.
От друга страна, при извършената проверка
в счетоводствата на ревизираното дружество и неговия доставчик е установена
надлежно водена счетоводна отчетност, кореспондиращи си счетоводни записвания. Съобразно нормата на чл. 53 и чл. 55 ТЗ във вр. с чл. 51 ДОПК и чл. 182 ГПК - редовните вписвания в счетоводните книги следва
да се кредитират като годни доказателствени средства относно счетоводно
отразените операции. Заедно с това е установено в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза направено плащане по всяко от оспорените 7фактури,
което съдът приема като индиция за реалността на процесните доставки на гориво,
преценена в светлината на всички представени и приобщени по делото други
доказателства. Освен това, са налице отразени записи за осчетоводени плащания и
от съответния доставчик към предходния такъв по издадените към него фактури,
които както се каза вече напълно съвпадат количествено с доставките на гориво. След
като не е спорно плащането на дължимите суми по фактурите, които са на
значителна стойност, то това обстоятелство обосновава извода на съда,че от
страна на доставчика е изпълнена насрещната дължима престация-доставянето на
конкретните видове и количества горива.
Настоящият съдебен състав намира, че дори
и да не е доказано получаването на стоките от издателя на фактурите/което в
случая не е така/ или че доставката на гориво не е извършена от посочения в
данъчните документи доставчик, то не може да се откаже право на приспадане на
данъчен кредит само на това основание.След като е доказано самата доставка,
жалбоподателят има право на данъчен кредит за нея, ако не е участвал в данъчна
измама. В този смисъл е Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело C-18/13,
според което Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на
данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури,
когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал,
материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в
счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени
следните две условия -посочените обстоятелства да сочат за наличието на
измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите,
да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае,
че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В
случая, нито се твърди, нито се доказва от приходната администрация наличието
на такава данъчна измама и участието в нея на ДЗЛ. Ето защо, по аргумент за
противното, на жалбоподателя следва да се признае право на приспадане на
данъчен кредит за реално получените горива, дори и да не установен доставчикът
им, ако не е участвал в данъчна измама. Такива обстоятелства по делото нито се
твърдят, нито се доказват от приходната администрация. Освен това, в допълнение
към изложеното при съпоставка между заприходеното и изписано гориво от
съответните партиди, установявайки началната наличност за всеки един данъчен
период и количеството продадено гориво, вещото лице не е констатирало недостиг
на гориво. Съдът дава вяра на СИЕ и в тази част, с оглед на което дори и
процесното гориво да не е доставено от сочения в съответния данъчен документ
доставчик, след като е налично при жалбоподателя, няма как да се откаже право
на приспадане на данъчен кредит.
Що се отнася до приобщените като доказателство
документи,изискани по реда на чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК - РА№**********/12.12.2012г,
№**********/17.02.2014г., №**********/04.07.2014г./, издадени на доставчика
на „ВИП ПЕТРОЛ“ЕООД - на „К.Ц.А ОЙЛ”
ЕООД, както и РА№**********/ 18.06. 2013г., издаден от орган по приходите на
доставчика жалбоподателя - „ВАС
ОЙЛ” ЕООД ,касаещи същите данъчни
периоди следва да бъде посочено, че те не водят до промяна на извода за
реалност на извършените от тези доставчици доставки. Обстоятелството, че
данъчната администрация е не е признала правото на данъчен кредит на някои от
преките доставчици и на предходните такива е ирелевантно за признаване претендираното от „ВИП ПЕТРОЛ“ЕООД право на
данъчен кредит по отношение на конкретни доставки,за които е доказано по
безспорен начин,че са изпълнени всички законови предпоставки,за признаване на
това право
В
заключение от посочените доказателства се установява транслирането на правото
на разпореждане с вещите, предмет на оспорените доставки между ревизираното
дружество и тримата му доставчици - „ТРЕЙД ГРУП 08“ЕООД, “К.Ц.А.ОЙЛ“ЕООД и „ВАС
ОЙЛ“ЕООД, поради което следва да се приеме, че същите са реално извършени,че са налице всички законови предпоставки за
признаване претендираното от ревизираното дружество право на данъчен кредит и
незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае право на приспадане
на данъчен кредит по тях общо в размер на 18107,67лв. и лихви върху него в
размер на 3210,96лв. за данъчни периоди месец
октомври и месец ноември 2011г., данъчен период месец септември,месец октомври
,месец ноември и месец декември 2012 г., поради което обжалваният РА следва да
бъде отменен като незаконосъобразен със законните последици от това.
При този изход на делото е основателна претенцията
на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същият е направил и
доказал такива в размер на 2350 лева, от които 50 лева - внесена държавна такса
за обжалване, 1200 лева депозит за основна СИЕ и 200 лв. - за допълнителна СИЕ,
както и 900 лева - платен хонорар на един адвокат, които следва да му се
присъдят. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за разноски.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „ВИП ПЕТРОЛ”ЕООД-гр.Монтана, ЕИК111551461,
представлявано от управителя В.Г.А., с
адрес ***, Ревизионен акт №*********/ 30.04.2014г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение№303/28.07.2014г.
на Директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика-гр.Велико
Търново, с на ревизираното дружество е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 107,67лв. и са начислени лихви
в размер на 3210,96лв. за данъчни периоди месец октомври
и месец ноември 2011г., данъчен период месец септември,месец октомври
,месец ноември и месец декември 2012г. по 7 фактури с предмет горива, издадени
от „ТРЕЙД ГРУП 08“ЕООД, “К.Ц.А.ОЙЛ“ЕООД и „ВАС ОЙЛ“ЕООД.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП да заплати на
„ВИП ПЕТРОЛ”ЕООД-гр. Монтана,ЕИК111551461,
представлявано от управителя В.Г.А., с
адрес ***, сумата 2350лв.(две хиляди триста и петдесет лева), представляваща сторените в
производството разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от
същото, съобразно чл.138 от АПК.
Административен съдия :