Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057 21.02.2022
година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесети
декември две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№1137 по описа за 2019г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ от А.Й.Б., ЕГН **********, роден на ***,
действащ като *** лично и със съгласието на неговия *** Й.А.Б., ЕГН ********** ***“АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“№87. В хода на делото ищецът е навършил пълнолетие.
Твърди се, че на ***г. около ***
часа в ***, на *** е настъпило произшествие, при което лек автомобил „БМВ 320”
с рег.№***, управляван от З.Г.А., нарушил правилата за движение по пътищата и
при движение с несъобразена скорост излязъл вдясно от пътя и се ударил
последователно в бетонен стълб и бетонен гараж. В следствие на удара ищецът
получил телесни увреждания: счупване на кости по цялото тяло, фрактура на лява
подбедрица, външна ротация и скъсяване на крака, симптоми на закована пета,
открита рана на главата, разкъсно-контузна рана на гърба на дясната длан, на показалеца
на дясната ръка, множество натъртвания и охлузвания по глава и тяло, рана на
палеца, деформация, хематом. След инцидента Б. бил приет по спешност за лечение
в ***, където била извършена операция на ***г.
По случая било образувано ДП
№201/2019г.по описа на РУ на МВР – с.Труд, производството по което не е
приключило.
Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач е имал валидна застраховка “гражданска
отговорност” при “ЗД”Бул Инс”АД, посредством застрахователна полица с период на
покритие от ***г. до ***г. Пострадалият е предявил претенции пред дружеството,
което в установения в закона срок не е предложило заплащане на
обезщетение.
Посочва се, че в резултат на
получените травми ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и
страдания, не се чувства добре физически и емоционално. Имал е нужда от чужда
помощ, бил е трудноподвижен и повечето време прекарвал на легло. Инцидентът
напълно променил живота му, бил напрегнат, не можел да спи, изживял е силен
стрес, отнета му е възможността да спортува; предстои му нова операция.
От съда се иска да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
220 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
лихва, считано от ***г. – датата, на която е изтекъл срока по чл.429, ал.3 от КЗ, до окончателното изплащане. В допълнителната искова молба е направено
уточнение, че при условията на евентуалност лихви се претендират от деня на
предявяване на застрахователната претенция от ищеца – 07.08.2019г.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество “ЗД”Бул Инс”АД, с който исковете се
оспорват по основание и размер. Признава се обстоятелството, че към датата на
ПТП е имало налично валидно застрахователно правоотношение между ответника и
водача на лекия автомобил. Не се оспорва и факта на настъпване на описаното в
исковата молба ПТП, което е установено от констативния протокол от ***г.
Оспорва протокола само в частта, според която водач на МПС е бил З.А., който е
починал. Твърди, че А.е бил собственик на автомобила, но не той е шофирал при
инцидента, а ищецът.
Ответникът оспорва механизма на
ПТП, оспорва наличието на виновно и противоправно деяние на З.А. При условията
на евентуалност прави възражение за съпричиняване, поради това, че ищецът не е
пътувал с поставен колан и при водач, който е употребил алкохол. Оспорва, че
всички описани увреждания на ищеца са резултат от процесното ПТП. Оспорва се
акцесорният иск за лихви. Счита, че не дължи такива, тъй като пред него не са
били представени необходимите за определяне на обезщетение доказателства.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, на ***г. около *** часа в *** е настъпило
ПТП с пострадали лица, сред които и ищецът А.Й.Б. Като причина за ПТП е
посочено, че водачът на лек автомобил БМВ, рег.№*** З.Г.А. се е движел с
несъобразена скорост в тъмната част на денонощието, вследствие на което е
изгубил контрол над автомобила, излязъл е от пътя в дясно, ударил се е
последователно в бетонен стълб и бетонен гараж. Видно е още, че водачът З.А. е
загинал на място, а А.Б. е претърпял фрактура на лява подбедрица. Разпитан като
свидетел, съставителят на констативния протокол Т.Х.Г.***, потвърждава
отразените в протокола обстоятелства. Допълва, че автомобилът на З.А. се е
движил по черен път в селото и след като е излязъл от пътя се е ударил в две
дървета /отсечени от силния удар/, след това в бетонен стълб и се е спрял в
бетонна гаражна конструкция. Автомобилът бил напълно деформиран и приличал на
купчина желязо. Наложило се служители от пожарната да режат части от колата, за
да извадят пострадалите. Свидетелят А.И.Б.потвърждава, че З.е управлявал
колата, а ищецът бил пътник на задната седалка.
Съгласно протокол за химическа
експертиза от ***г., в момента на катастрофата водачът З.Г.А. е имал 1.33
промила алкохол в кръвта.
Приетата в настоящото
производство комплексна експертиза на вещите лица В.С. и Д.М. установява, че
автомобилът се е движел със скорост около 122 км/ч, а установеното количество
алкохол в кръвта на водача сочи на средна степен на алкохолно опиянение.
Медицинската експертиза на вещото
лице Д.М. съдържа следните изводи: при процесното ПТП ищецът е получило
травматични увреждания, представляващи политравматизация, закрито, раздробено
счупване на тялото на лява бедрена кост, контузия на главата, разкъсно-контузна
рана по гръбната стена на дясна длан, скъсване на разгъвача на показалеца на
дясна ръка. Счупването на бедрото трайно е затруднило движенията на десен долен
крайник за период от 5-6 месеца, а скъсването на разгъвача на показалеца е
причинило трайно затруднение на горния крайник за 60дни. На долния крайник на
ищеца е била поставена оперативно метална остеосинтеза със заключващ пирон с
последващо отново оперативно премахване на част от металните тела. Лечението на
скъсания разгъвач също е оперативно – извършена е ревизия на раната, пластика,
шев на сухожилието и е поставена гипсова шина за един месец. Според експерта
към настоящия момент А.Б. се придвижва с две патерици, има нестабилна походка,
продължаваща хипотрофия на мускулатурата на ляв долен крайник; липсва
ограничение на движенията в тазобедрената и колянната става. В съдебно
заседание експертът обяснява, че ищецът се страхува да натоварва крака, което
намалява силата на същия и обема на мускула. Ако има желание да провежда
редовна рехабилитация, налице са всички предпоставки да може да ходи, тъй като
„всичко е зараснало”, „веднага може да започне да се придвижва”, „ще се оправи,
когато реши активно да участва в рехабилитационния процес”.
Приетата комплексна психиатрична
и психологична експертиза мотивира заключение, че вследствие на инцидента А.Б.
е преживял остра стресова реакция, последвана от разстройство на адаптацията с
тревожно депресивна симптоматика; налице е посттравматично стресово
разстройство, без нарушение на психични функции или хронично заболяване, което
да му пречи да се възстанови напълно. Според експертите възможността на ищеца
да се движи стабилно е свързана и с неговите личностни характеристики, липсата
на достатъчно емоционална и социална компетентност.
Разпитани са свидетелите Й.Б. /***
на ищеца/ и Й. Ч., които с показанията си установяват, че след инцидента А. е
бил приет в болница, не е можел да говори, имал е превръзки на наранените части
от тялото. Спрял е да ходи на ***, стои си вкъщи и за него се грижи баща му;
страхува се от автомобили.
Предвид така събраните
доказателства съдът приема, че е
налице виновно противоправно деяние, извършено от З.Г.А., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал
автомобила в нетрезво състояние, с несъобразена скорост в тъмната част на
денонощието и в населено място, изгубил е контрол над управляваното МПС и е
предизвикал произшествието. Ответникът не доказа възражението си, че З.А. не е
бил водач на автомобила. В пряка причинно-следствена връзка
с деянието са настъпилите травматичните увреждания на ищеца.
Не се събраха безспорни доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на
ищеца като причина за настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан. Според комплексната автотехническа и медицинска
експертиза при конкретния механизъм на ПТП и скорост от 122 км/ч, поставен
предпазен колан не е можел да ограничи травмите по тялото на ищеца. Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване, поради това, че ищецът се е
съгласил да пътува в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние. Не
по-малко виновно е поведението на родителите на ищеца, който към датата на
произшествието е бил непълнолетен. На основание чл.125, ал.3 от СК родителите
са имали задължение да осигуряват подходящ контрол над поведението му. Като са
допуснали сина им да излиза от дома си късно през нощта и да пътува в чужд автомобил,
управляван от водач в нетрезво състояние, родителите несъмнено са допринесли в
значителна степен за настъпване на вредите.
Ето защо съдът приема, че е
налице съпричиняване от страна на пострадалия, респективно на неговите
родители, което се равнява по степен на вината на водача на МПС или
съпричиняването е в размер на 50%.
Страните не спорят, че към датата
на ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил е имало сключена
застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна за периода ***г.
– ***г. Съгласно чл.432 от КЗ са налице
предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените
на ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му
телесни повреди, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита обстоятелството, че е причинена средна телесна повреда, възстановяването
от която е продължило шест месеца. Ищецът е търпял болки и страдания, не е можел
да се движи и да се обслужва сам. Не се вземат предвид неразположенията, които
той изпитва към настоящия момент, доколкото се установи, че те произтичат не от
самите травми и последиците от тях, а от
особености на личността, страх и нежелание да се участва активно в
подходяща възстановителна терапия.
Съдът
счита, че с оглед степента на претърпените от ищеца болки и страдания по време
на шестмесечния възстановителен период, сума в размер от 50 000,00 лева се
явява справедливо обезщетение за неимуществените вреди. При приетия процент на
съпричиняване, на ищеца ще се присъди половината от тази сума в размер на
25 000,00 лева. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от
220 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В настоящия случай ищецът е заявил претенция пред
ответника с писмо, което е получено на ****г. Не се събраха доказателства за
по-ранна дата на уведомяване на застрахователя от страна на наследниците на
застрахования водач. Ето защо определеното от съда обезщетение ще се присъди
ведно със законна лихва, считано от ***г. до окончателното изплащане.
Съдът
не споделя становището на ответника, че същия не дължи лихви върху
обезщетението, тъй като ищецът не е представил поисканите му доказателства. Видно
от приложеното по делото писмо на л.10, на искането на ищеца за изплащане на
обезщетение ответното дружество е отговорило, че до представяне на влязъл в
сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС,
дружеството не е в риск „гражданска отговорност” и няма основание да изплати
претендираното обезщетение. Изискването за представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ вината на
застрахования, изобщо не е предпоставка за изплащане на обезщетение на
пострадалия, съответно не представлява доказателство по смисъла на чл.106, ал.3
от КЗ, непредставянето на което освобождава застрахователя от отговорност за
лихви.
По
отношение на разноските:
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. За
възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи от бюджета на съда е
платена сума от общо 735,20 лева. Тази сума на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – гр.Пловдив, както и сумата 1000,00 лева – държавна такса върху уважения
размер на иска.
Видно
от договор за правна помощ, приложен на
л.5 от делото, ищецът е упълномощил адвокат П.К. да го представлява пред съда
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА като материално затруднено лице. Адвокат К. е
регистрирана по ЗДДС съгласно представеното удостоверение /л.247/. Ето защо в
полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 1536,00 лева,
изчислено на база уважената част от иска и съобразено с чл.7, ал.2, т.4 и
пар.2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. За процесуално
представителство по делото ответното дружество е заплатило на адв.М.Г.
възнаграждение в размер на 1560,00 лева /л.191/. Съразмерно с отхвърлената част
от иска на дружеството ще се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 1383,00
лева, в което е включен и начислен ДДС, съгласно пар.2а от Наредба №1.
Ответникът е направил разноски за вещи лица в размер на 410,00 лева, от които
по съразмерност следва да му бъдат присъдени
363,00 лева. Ответникът е останал задължен за разноски за вещи лица в
размер на 451,00 лева, които следва да бъде осъден да заплати по депозитната
сметка на съда, на основание чл.77 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество “Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на А.Й.Б., ЕГН **********, роден на
*** сумата 25 000,00 /двадесет и пет/ хиляди лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените
му телесни повреди в резултат на ПТП на ***г.,
виновно причинено от З.Г.А., ЕГН ********** – водач на застрахован при
ответника лек автомобил БМВ 320 с рег.№***, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от ***г. до окончателното изплащане.
Отхвърля
иска за разликата над 25 000,00 лева до пълния предявен размер от 220 000,00
лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на адвокат П.К. от САК, с адрес: *** сумата 1536,00 лева – адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
гр.Пловдив сумата 735,20 лева – разноски за вещи лица, както и сумата 1000,00
лева – държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати по депозитната сметка на съда сумата 451,00
лева – разноски за вещи лица, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Й.Б., ЕГН **********,
роден на *** да заплати на Застрахователно дружество “Бул Инс“АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87 направените
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1746,00
лева, от които: 1383,00 лева – възнаграждение за адвокат и 363,00 лева – депозит за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: