Решение по дело №79/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДОДО“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: с.Обнова, общ. Л., [улица]черз представляващия В. Т. Ц.- Управител, с адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица], офис 304 адв. А. Д. против решение № 51/17.10.2024г. по АНД№161/2024г. по описа на РС-Л., в частта с която е изменено НП № 15-2400189/17.07.2024 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ и наложената имуществена санкция е намалена от 2000 лв. на 1500 лв.

В жалбата се моли да се отмените изцяло обжалваното НП№15-2400189/17.07.02024г. като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с оглед фактическата обстановка по случая, издаденото НП изцяло противоречи на закона, като при издаването му са допуснати нарушения на императивни материални и процесуални норми.

Посочва се, че е установено пред първоинстанционния съд, че С. Ц. е съпруга на управителя на „ДОДО“ЕООД и в момента на проверката същата е била в заведението на съпруга си, за да се срещне с приятелките си, но не е извършвала никаква дейност, присъща на „продавач-консултант", като доказателство за това са показанията на разпитаните свидетели, както и факта, че липсва конкретизация от страна на проверяващите какво всъщност те са приели като нарушение.

Счита, че е бланкетно твърдението, че С. Ц. „е престирала работна сила като продавач-консултант“, което категорично не отговаря на изискванията на закона за индивидуализация на нарушението.

Посочва, че в обжалваното решение /л.5 и 6 от решението/ съда изцяло кредитира показанията на проверяващите, а на л.6 от решението съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на жалбоподателя - А. и Ц., като неправилно приема, че същите „не са достоверни, тъй като са противоречиви“. Счита, че показанията, дадени от двете свидетелки са непротиворечиви, както и изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства- граждански договор и справка за надлежното му осчетоводяване.

Посочва, че в обжалваното Решение /л.7/ съда се позовава на Декларация на лицето С. Ц., като игнорира изцяло свидетелските показания, дадени непосредствено пред него, а именно - че декларацията е попълнена под диктовка на проверяващите след уточнението, че същата е формалност, няма значение и няма да навредят на фирмата. Счита, че липсват мотиви, които да съставляват анализ на тези показания и евентуален аргумент - защо същите не се кредитират, макар че показанията на двете свидетели са идентични и изцяло си кореспондират. Твърди, че и двете свидетелки са посочили, че цитираните декларации са написани под диктовка на проверяващите и под натиск, но това не е съобразено от съда, като са вписани данни, за които лицата са заявили, че не са верни /напр. получавана сума/, но проверяващите са настоявали за това.

Твърди, че на л.7 от решението си съда прави неправилно тълкуване на същността на гражданския договор, като видно от съдържанието на същия е, че именно в него е регламентиран „елемента на самостоятелност“, характерен за гражданското правоотношение“, който включва както избор от страна на изпълнителя на място за изпълнение на поръчката, така и време за това. Намира, че в тази си част решението изцяло изопачава изричните договорености в гражданския договор между страните, твърдейки точно обратното, като не са съобразени основните разлики между гражданския и трудовия договор, които именно ги обуславят като такива:

Посочва, че в настоящия граждански договор има възложена поръчка, която следва да се изпълни за определен период - има регламентиран срок за общо изпълнение на поръчката до 30.05.2024г., като няма посочено работно място /в чл.11 от Договора изрично е посочено, че изпълнителя сам го определя/, няма фиксирано работно време /в чл.9 е посочено , че поръчката трябва да бъде изпълнена в удобно за изпълнителя време/. Твърди, че съгласно КТ - това са задължителни елементи на трудовия договор и липсата им категорично води до извода, че договорът не е трудов.

Посочва, че на следващо място - в чл.5 е посочено, че поръчката ще бъде изпълнена с материали на клиента /възложител/. Намира, че посочените детайли, изрично разписани в гражданския договор, категорично опровергават наличието на трудово правоотношение между страните, което да изисква наличие на трудов договор, като съгласно законовите разпоредби - договорът за поръчка може да се сключи устно или в писмена форма. /Трудовият договор се сключва винаги и само в писмена форма/

Намира, че по делото липсват каквито и да било данни, които да обосноват извода на съда, че е на лице „опит за прикриване в процесния случай на трудово правоотношение като гражданско“.

Твърди, че по делото по никакъв начин не установено, кои действия на С. Ц., намираща се в заведението на съпруга си, са възприети от проверяващите и респ. от съда за „полагане на труд". Счита, че “Конкретизирането“ на „нарушението“ едва в съдебна фаза чрез синхронизирани гласни показания на съставителите на Акта безспорно е законово недопустимо, тъй като индивидуализиране на нарушението е задължителен елемент от АУАН и от НП, като не е взето предвид, че такава конкретизация липсва и в протокола от проверката, а е направена едва „за нуждите на делото“.

Намира, че е нелогично и изцяло незаконосъобразно и твърдението на л.8 от решението, че „осъществяваната от лицето дейност представлява трудова такава" и по-надолу - че „правоотношението има характер на трудово“

Посочва, че в настоящия случай; на посочената дата и час посоченото в АУАН и в НП лице С. Ц. не е изпълнявала трудови функции, а още по-малко на длъжност „продавач-консултант“, поради което правилно и логично няма сключен трудов договор, като същата е имала сключен граждански договор за поръчка №1/20.05.2024г., който е представен на проверяващите. Посочва, че в посочения граждански договор безспорно липсват изискуемите реквизити на трудов договор.

Твърди, че в случая липсата на регламентирано работното време и работното място са само част от задължителните реквизити на трудовия договор и липсата им категорично води извода, че договорът между страните няма характер на трудов

Посочва, че на посочената дата и час изпълнителя С. Ц. се е намирала в закусвалнята на съпруга си, но в нито един момент от време и с нито едно свое действие същата не е изпълнявала функции на „продавач- консултант“, като доказателство за това е най-малко - липсата на касов бон, който да установява, че по време на проверката е извършена продажба.

Твърди, че е установено пред съда - Декларацията, подписана от нея /явяваща се единствено „доказателство" на проверяващите - не е прочетена от лицето, а изписаният текст и е диктуван от проверяващите, като преди това е направена изричната уговорка на лицето, че това е формалност и няма да навреди на фирмата.

Твърди, че нито в НП, нито в АУАН има каквато и да било конкретизация в какво според проверяващите се състои „приемането на работа“ на длъжност „продавач-консултант“ и как са го „констатирали“ , след като лицето не е работило; не е било с работно облекло, не е имало работно място, и не е извършвало никакви действия на „продавач- консултант“ /или поне няма такива данни в документите от проверката/ . Счита, че в този случай - неясно е как и от кой и е „присвоена“ тази длъжност, тъй като между страните не съществуват валидно трудови правоотношения и при извършване на проверката в заведението проверяващите по никакъв начин не са установили извършване на трудова дейност от страна на С. Ц..

Посочва, че въпреки направените изрични възражения, съдът не е съобразил и процесуални нарушения, а именно че АУАН съдържа подпис само на един свидетел , а законът изисква двама; липсва посочване лицето, подписало се като свидетел на какво всъщност качество има - свидетел на установяване или извършване на нарушението или на съставянето на акта.

Твърди, че посоченият факт е съществен с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя, а и е индиция за незаконосъобразност на издадения акт.

Твърди, че с оглед факта, че административното производство е строго формално, то такъв „свидетел“ безспорно е недопустим. Счита, че изискването на нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН е актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършването или установяването му, като същевременно, в ал.3 от същата разпоредба е посочено, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящият случай това не е изпълнено.

Посочва, че нарушението цитирано в НП е на основание чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, като в този случай - проверяващите не са спазили изискването на чл.405а, ал.1 от КТ., а именно „Когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда“.... в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение“.

Счита, че липсата на постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ означава, че и според самите проверяващи - липсва трудово правоотношение, а след като липсва установено трудово правоотношение няма основание за издаване на трудов договор. Намира, че посоченото в НП „нарушение“ се явява несъставомерно. наложената санкция е незаконосъобразна и НП следва да бъде отменено изцяло.

Твърди, че в настоящият случай АНО е бил длъжен да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, но това не е сторено, а съгласно цитирания императивен съдебен акт - това е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП поради противоречието му със закона.

В случая счита, че нормата на чл. 415в,ал.2 от КТ е неприложима именно поради липсата на установено трудово правоотношение, вкл. и по чл. 405а,ал.1 от КТ, поради което ал. 1 на същия в случая следва да намери приложение.

Моли да се присъдят направените в производството разноски -за двете инстанции и да се отмени като изцяло неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение на PC гр. Левски в частта му, в която на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП поради противоречието му със закона и поради нарушение на процесуалните и материални норми, като алтернативно моли да бъде приложена нормата на чл. 415в,ал.1 от КТ.

В законоустановения срок директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен адрес: гр. Плевен, [улица]чрез ст. юрк. П. П. Ч. е подаден отговор на касационната жалба, в който се посочва, че жалбата е неоснователна, недоказана и необоснована, а решението за правилно и законосъобразно.

Намира за правилен извода на съда, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са налице процесуални нарушения, като същите отговарят на изискванията на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, произтичащи от Кодекса на труда.

Счита, че съдът обосновано е приел, че жалбата срещу Наказателното постановление се явява неоснователна, а нарушението, за което е санкционирано дружеството е доказано.

Счита, че необосновано в касационната жалба се явява твърдението, че съдът е третирал неправилно двете групи свидетели, а напротив - в съдебното решение се съдържат подробно доводи относно дадените показания от страна на свидетелите, водени от жалбоподателя, като същите с основание са възприети като непоследователни, вътрешно противоречиви, едностранчиви по своето съдържание и логически неиздържани. Посочва, че съдът е акцентирал и на факта, че същите сами признават, че са в близки, приятелски отношения с управителя на дружеството.

Посочва, че напълно споделя изводите на съда, че контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище Плевен обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение,

Счита, че по делото е приобщена попълнена собственоръчно Декларация от С. Ц., от която е видно, че същата е декларирала, че към датата на проверката няма сключен трудов договор, като в декларацията, освен трудов, е декларирала, че няма сключен граждански договор.

Посочва, че декларацията е с дата 29.05.2024 г., като е подписана саморъчно от С. Ц., като подчертава, че в съдебно заседание същата заявява, че е грамотна - може да чете и пише, от което се предполага, че напълно съзнателно е попълнила данните в декларацията. Посочва, че според чл. 180 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Намира, че обстоятелството, което се твърди от жалбоподателя, че декларацията по чл. 402 КТ е попълнена под натиск, първо не се доказа по никакъв категоричен начин и на второ място не влияе на формалната доказателствена сила на представения документ.

Възразява и срещу доводите, наведени в касационната жалба, че в случая няма извършено процесуално нарушение, тъй като има наличие на граждански договор, като напълно споделя изводите на съда, че правоотношенията между страните имат характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции.

Намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като напълно споделя изводите на съда, че в случая изричната норма на чл. 415в, ал.2 от КТ изключва квалифицирането на нарушението по чл. 62 ал.1 от КТ като маловажно, с оглед на което по силата на специалната разпоредба нарушението не може да бъде квалифицирано по този ред.

Моли да се потвърди обжалваното решението.

В съдебно заседание касаторът „ДОДО“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: с.Обнова, общ. Левски, [улица]предст. В. Т. Ц.- Управител, с адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица], офис 304 се представлява адв. А. Д., която моли да се постанови съдебен акт, с който да се уважи касационната жалба и да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Посочва, че е бил налице граждански договор, който проверяващите не са съобразили, не са кредитирали. Посочва, че лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението, т.е. е било в търговския обект, е съпруга на управителя на фирмата, като е недоказано интерпретирането, че тя е изпълнявала длъжност продавач-консултант – нито е продавала, нито е консултирала, като в този случай би трябвало да има доказателства за това твърдение, най-малко касова бележка, поне такава е практиката. Такава няма издадена. Моли да се вземе предвид нарушената разпоредба, т.е. неспазената разпоредба на чл. 405а, ал.1 от КТ, която изрично задължава проверяващият административен орган в случай, че прецени, че е налице трудово правоотношение, то да издаде постановление за обявяване на съществуване на трудово правоотношение. Посочва, че това е императивно задължение на проверяващите, като в случая такова постановление не е издадено и ако няма такова постановление значи те са преценили, че няма трудово правоотношение, което те да обявят. Намира, че в този случай липсва нарушение, като изцяло това наказание е наложено за деяние, което е несъставомерно. Счита, че решението се явява изцяло необосновано, незаконосъобразно и моли да бъде отменено като бъдат присъдени разноски за двете инстанции, съобразно представен списък на разноските.

В съдебно заседание ответникът -директор на Дирекция „Инспекция по труда" – Плевен адрес: гр. Плевен, [улица]се представлява от юрк. Ч., която моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно процесното решение на РС-Левски и да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че първоинстанционното решение е неправилно, а нарушението е недоказано, като предлага да се уважи касационната жалба.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е изменено наказателно постановление № 15-2400189 от 17.07.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „ДОДО“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Обнова, общ.Левски, [улица], представлявано от В. Т. Ц., [ЕГН] - управител, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във връзка е чл.1, ал.2 от КТ –изпълнение на трудови функции, а именно „продавач-консултант“ без да има със същия сключен трудов договор - нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл. 1, ал.2 от КТ е наложената имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ е намалена на 1500 лева

Установено е на 29.05.2024 г ., около 11,35ч. при проверка на обект - Закусвалня, находящ се в с.Обнова, ул.“9-ти септември“ №32А, стопанисван от „Додо“ЕООД ,че жена зад щанд с храна с престилка - С. Ц. , която декларирала, че работи от 01.04.2024г. в обекта, от 10 до 14 часа като продавач-консултант, посочила, че е съпруга на собственика и идва да помага в закусвалнята обслужва клиени. В декларацията отбелязала, че няма сключен трудов и граждански договор. След извършената проверка в обекта, през периода 11.06.2024г. - 18.06.2024г. била извършена документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, от която било установено, че лицето С. С. Ц. няма сключен трудов договор с „Додо“ ЕООД. По време на проверката от дружеството бил представен сключен със същото лице граждански договор от 20.05.2024г. с предмет подготвяне на заготовки - 1000 бр. кюфтета и кебапчета, със срок до 30.05.2024г. срещу възнаграждение.

Решението в частта, в която е осъдена ДИТ Плевен да заплати на дружеството разноски в размер на 600 лв. е изменено с определение № 128 от 20.12.2024 година от РС Левски, което е съобщено на касатора на 08.01.2025 година, но не е налице подадена жалба и е влязло в сила.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, свидетелските показания, като е изложил мотиви относно кредитирането им и защо не възприема тези на другата група свидетели, обсъдил е представените писмени доказателства и правилно е приел, че е налице осъществен състав на нарушението - допускане до работа на лице, което е изпълнявало трудовите си задължения на длъжността "продавач-консултант" при отсъствие на сключен трудов договор. Настоящата инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК мотивите на РС Левски.

В случая нарушението е установено безспорно – лицето е установено да извършава дейност като продавач и е подписало собственоръчно декларация, че работи в обекта с установено работно време и доводите, че тази декларация е написана под диктовка на проверяващите органи не отменя факта, че е подписана от Ц. и същата не е възразила и в случай, че не е съгласна, не е следвало да подписва.

Неоснователни са доводи на касатора, че е следвало да се обяви правоотношението за трудово по чл. 405а, ал. 1 от КТ и тогава да се ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството.

Обявяване на съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а от КТ е самостоятелна процедура при констатиране, че лицето изпълнява трудови функции и предприетите действия подлежат на обжалване по реда на АПК . Производството по тази норма протича независимо от административно-наказателното производство и издаването на постановление за обявяване на съществуващо трудово правоотношение не е предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ –престиране на труд без сключен трудов договор, за което е предвидено наказание по чл.414, ал. 3 от КТ.

Неоснователно се твърди от касатора, че АУАН е съставен при допуснато процесуално нарушение – посочване само на едни свидетел. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите , присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая свидетелката М. Б. е свидетел именно при извършване и установяване на нарушението и хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е приложима и не следва да бъдат посочени други двама свидетели.

С оглед гореизложеното съдът намира, че решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила и предвид изход на делото „ДОДО“ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: с.Обнова, общ. Левски, [улица] , представлявано от В. Т. Ц.- управител, с адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица], офис 304 следва да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №51/17.10.2024г. по анд№161/2024г. по описа на РС-Левски в частта, в която е изменено наказателно постановление № 15-2400189/17.07.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на „ДОДО“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Обнова, общ.Левски, [улица], представлявано от В. Т. Ц., [ЕГН] - управител за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ наложената на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 2000 лв. е намалена на 1500 лева.

Осъжда „ДОДО“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес: с.Обнова, общ. Левски, [улица] , представлявано от В. Т. Ц.- управител, с адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица], офис 304 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.