№ 2547
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на “Агенция за събиране
на вземания“ЕАД гр.София срещу Разпореждане №18193/26.05.2022г.,
постановено по гр.д. № 20223110105605 по описа на Районен съд – Варна, с
което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Г. С. УЗ..
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Жалбоподателят твърди, че дадените от заповедния съд указания за
допълнителна индивидуализацията на вземането са неправилни, тъй като
подаденото заявление съдържа всички изискуеми от закона реквизити, както
и необходимото съдържание за индивидуализиране на вземането. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по делото е образувано по заявление по чл.410 от ГПК
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4. срещу Г. С. УЗ. от гр.Варна, за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за сумата от 428.86 лв., представляваща незаплатени суми
по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит
Акаунт № 16884522001 за ползвани и неплатени мобилни услуги, сключени
1
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Г. С. УЗ., по пет
фактури, издадени в периода 15.11.2018г. – 14.08.2018г. на стойност
варираща от 23.80 лева до 333.66 лева.
С разпореждане № 15289/04.05.2022г. производството по делото е
оставено без движение, като на заявителя са дадени подробни указания да
посочи какви вземания са остойностени с всяка от фактурите и да
конкретизира договорите, от които произтичат.
С молба с вх. № 31912/13.05.2022г. заявителят е посочил, че
предявената сума се дължи по два сключени между страните договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор №
1688452206012018-42736394 от 06.01.2018г. за предоставяне на мобилен
интернет и мобилни разговори за телефонен номер **********, както и
предоставяне на устройство /сер. № 89359032300200762219/ и Договор №
1688452231012018-42963530 от 31.01.2018г. за предоставяне на телевизионни
услуги и предоставено устройство сер. № 284033220076221. Посочено е и че
няма начислявани неустойки, които да се претендират с подаденото
заявление.
Като е преценил, че с така депозираната молба не са изпълнени в цялост
дадените указания относно редовността на заявлението, с Разпореждане №
16817/16.05.2022г. съдът отново е оставил без движение производството и е
предоставил последна възможност на заявителя да уточни как е формиран
претендираният размер на главницата от 428,86 лв., конкретизирайки изрично
по основание, размер и период вземанията по всеки от посочените в
уточняващата молба два договора.
На 20.05.2020г. заявителят е депозирал молба вх. № 33851, с която е
посочил съществените елементи на сключените между страните договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, но не е отграничил дължимите
суми по всеки от тях по основание, размер и период, а единствено е посочил
месечна абонаментна такса по всеки от договорите, както следва: 17.80 лева,
11.99 лева и 23.80 лева, или общо в размер на 53.59 лева.
С обжалваното разпореждане №18193/26.05.2022г. заявлението е
отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т. 1 от ГПК поради неотстраняване на
нередовностите.
Заповедното производство е уредено като строго формално, като
редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според приложимата
редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да
отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Заявителят следва
да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на вземането и
в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Действително
целта на производството не е установяване на самото вземане, а единствено
проверка дали същото е спорно, но изискването за неговата
индивидуализация е от съществено значение за защитата на длъжника, който
въз основа на конкретно изложените в заявлението факти следва да прецени
дали да оспори вземането. В случай на подадено от длъжника възражение,
производството прераства в исково с предмет вземането по заповедта за
изпълнение, като изменение на основанието е недопустимо.
В разглеждания случай вземането е основано на два договора с различен
предмет – предоставяне на мобилен интернет и мобилни разговори,
2
предоставяне на телевизионни услуги и предоставяне на две устройства.
Комплексният им характер, включващ същественото съдържание на договор
за изработка/услуга/ и договор за покупко-продажба на движима вещ,
предполагат разграничаване по размер и основание на паричната престация
по всеки от тях. В случая липсва яснота за размера на вземанията по
отделните компоненти, в рамките на фактурираните суми. Последните са
посочени общо и са различни за отчетните периоди, което не позволява да се
приеме, че става въпрос само за уговорените по договорите месечни такси, а
сочи, че се касае за различни по вид услуги. Липсва и съответствие между
сбора от посочените от заявителя месечни такси и фактурираните стойности.
В заявлението не е индивидуализирано основанието за издаване на всяка от
фактурите поотделно, а единствено е посочен номер на акаунт, открит на
името на ползвателя на електронните съобщителни услуги и период, за който
се отнасят. Това твърдение може единствено да обуслови извод, че се касае за
сборно задължение от главници по множество договори, но не освобождава
заявителя от задължението да индивидуализира вземането си по основание и
начин на формиране. Тези нередовности са останали неотстранени, въпреки
дадените надлежни указания.
При липсата на индивидуализация на вземането по неговите
компоненти, основание и размер, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Налага се изводът, че постановеният съдебен акт, с който заявлението е
отхвърлено, се явява правилен като краен резултат, поради което следва да
бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №18193/26.05.2022г., постановено по
гр.д. № 20223110105605 по описа на Районен съд – Варна, с което е
отхвърлено подаденото от “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София
заявление по чл.410 от ГПК срещу длъжника Г. С. УЗ..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3