Решение по дело №393/2024 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 78
Дата: 28 март 2025 г. (в сила от 23 април 2025 г.)
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20242100900393
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Бургас, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20242100900393 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Неро Фишинг
С.Р.Л.“, със седалище и адрес на управление: Румъния, гр. Констанца, бул. Томис № 234,
стая1, бл. TD15, вх.В, ет. Р, ап. 20, регистрирано на 05.11.2020г. в Търговския регистър на
Румъния, с УНК/ЕИК 43287115, представлявано от Робе Клаудиу – Даниел – управител чрез
адв. Петко Желев Хубеков – БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет.
1 против „Рибекс Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7, представлявано от Васил Генков Карабаджаков и
Михаил Светлозаров Лолов – управители, действащи заедно и поотделно за осъждане на
ответника да заплати сумата от общо 40 998,45 щатски долара, представляваща общата
стойност на доставената и незаплатена стока /рапани/ по договор от 03.04.2023г., за което са
издадени: Фактура № 2023039/03.11.2023г. за сумата от 12 300.18щатски долара, фактура №
2023040/08.11.2023г. за сумата от 6808.04щатски долара, Фактура № 2023041/08.11.2023г. за
сумата от 3477.74 щатски долара, Фактура № 2023042/09.11.2023г. за сумата от 813.68
щатски долара, фактура № 2023043/10.11.2023г. за сумата от 11370.39 щатски долара,
Фактура № 2023044/14.11.2023г. за сумата от 6228.42 щатски долара, ведно със законната
лихва върху главницата от 28.11.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
1
Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице
правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на
договорено задължение и този вид нарушение на граждански субективни материални права
не може да се преодолее по друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение, което
се предхожда от установяване на това правно положение само по исков ред. Исковата молба
е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 105 от
ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, предвид цената на иска,
който е и съд по седалището на ответника. Исковата молба е подадена от активно
легитимирано лице, което твърди нарушения на материални субективни права, вследствие
на които нарушения са възникнали и допълнителни задължения за обезщетения за вреди.
Исковете са насочени срещу лице, за което се твърди, че нарушава материални субективни
права чрез неизпълнение на поети по един и същ договор насрещни задължения. Не са
направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно
известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да
водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това
положение предявените искове са допустими.
Ищецът твърди, че е с основна дейност „Морски риболов“. С ответното дружество
сключили договор от 03.04.2023г., с който се задължили да му продават уловени от него
рапани срещу възнаграждение от 0,95 щатски долара на килограм.
В изпълнение на договора между страните ответникът получавал и заплащал сумите
съгласно уговореното. Първоначално имали добри търговски взаимоотношения. В един
момент обаче ответното дружество преустановило плащанията по доставената стока, като
спрели и контактите с ищеца.
Посочва се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът дължал
сумите по гореописаните фактури. Налице било валиден договор за покупко-продажба,
който ответникът не изпълнил. Според ищеца, ответникът бил в забава за всяка една от
доставките и то 14 дни след деня за доставка. Поради това и приема, че лихвата за забава по
всяка една от доставките и издадените фактури започва да тече след изтичане на 14 дни от
датата на последната неплатена доставка – 14.11.2023г., т. е от 28.11.2023г.
Поради добрите търговски отношения между страните, на 13.03.2023г. бил направен
последен опит от страна на ищеца за доброволно уреждане на договорните им отношения. С
електронно съобщение, изпратено на електронната поща на ответника ищецът изпратил
покана, наименована „призоваване“ на три езика – български, румънски и английски език,
подписана от управителя, с която се отправила още една покана за уреждане на отношенията
между страните и изплащане на дълга. Бил предоставен 5-дневен срок, дължимата сума да
бъде преведена по посочената банкова сметка. Въпреки това, плащане на постъпило. Поради
гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в открито съдебно
заседание, не изразява становище по иска, не представя доказателства и не оспорва
2
представените доказателства.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема
предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правни основания в чл. 318 ТЗ, във вр. с чл. 61, ал. 1, б „а“
във вр. чл.62 предл. първо от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки.
Ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба.
По делото не са налице признание на права и факти.
Липсват обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение
или да са общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
С доклада по делото , съдът е указал на страните, че по делото липсват въведени
неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК, както и че
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът е указал на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях, като ищецът носи
тежестта да установи при условията на пълно доказване, че е налице облигационна връзка
между страните, нейните съществени елементи, че е изправна страна, както и следва да
докаже дължимостта и размера на претендираните суми, а в тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си.
От представените и неоспорени писмени доказателства се установява, страните в
настоящото производство са сключили договор от 03.04.2023г., с който ищецът се е
задължил да продава на ответника уловени от него рапани срещу възнаграждение от 0,95
щатски долара на килограм.
В изпълнение на договора между страните ответникът получавал и заплащал сумите
съгласно уговореното. Ищецът признава, че първоначално с ответника имали добри
търговски взаимоотношения, но след началото на м. ноември 2023 год. ответникът е спрял
плащанията.
Посочва се, че към момента на подаване на исковата молба ответникът дължал
сумите по фактури , както следва : №2023039/03.11.2023 год. – 12300,18 щ.д.,
№2023040/08.11.2023 год. – 6808,04 щ.д., №2023041/08.11.2023 год. – 3477,74 щ.д.,
№2023042/09.11.2023 год. – 813,68 щ.д., №2023043/10.11.2023 год. – 11370,39 щ.д.,
№2023044/14.11.2023 год. – 6228,42 щ.д. или общо 40998,45 щ.д.
Гореописаните фактури са представени и не са оспорени от ответника. Не е оспорено
и твърдението за предаване на стоката, описана във фактурите. Представени са
3
доказателства за приемане на стоката – международни товарителници, подписани и
подпечатани с печата на ответното дружество, които също не са оспорени.
Налице е валиден договор за покупко-продажба, който ответникът не изпълнил.
Съгласно разпоредбата на чл.303а , ал.3 от Търговския закон, след като страните не са
уговорили изрично срок за плащане,ответникът е в забава за всяка една от доставките и то
14 дни след деня за доставка, поради това и приема, че лихвата за забава по всяка една от
доставките и издадените фактури започва да тече след изтичане на 14 дни от датата на
последната неплатена доставка – 14.11.2023г., т. е от 28.11.2023г.
Поради липса на оспорване на горните факти , както и да диспозитивните частни
документи, с които са доказани претенциите на ищеца, съдът приема , че ищецът има
изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответника в общ размер на 40998,45 щатски долара,
от които, ведно със законната лихва за забава за период на забавата 28.11.2023 до датата на
погасяване на задължението за главницата, която сума не е погасена.
Не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил горните задължения.
С оглед на горепосочените факти , които се установяват от представените от ищцата
и неоспорени от ответника писмени доказателства, съдът приема, че претенцията е
основателна и доказана по размер.
Въпреки указаната доказателствена тежест, ответникът не е провел насрещно
доказване, нито е направил възражения по твърденията и доводите на ищеца. Ответното
дружество не е подал писмен отговор, както и допълнителен отговор, не е взело становище
по твърденията и исканията на ищеца, не е направило и свои доказателствени искания.
Съгласно чл. 63 от ЗЗД, всяка отг страните е длъжна да изпълнява задълженията си по
договора точно и добросъвестно, което ответникът не е стопил в настоящия случай.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца.
Представен е списък за направени разноски в размер на 10531,45лв., с приложени
доказателства – платежно нареждане за внесена държавна такса, договор за правна защита и
съдействие , съдебни разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Рибекс Трейдинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 3, ет. 7, представлявано от Васил Генков
Карабаджаков и Михаил Светлозаров Лолов – управители, действащи заедно и поотделно да
заплати на „Неро Фишинг С.Р.Л.“, със седалище и адрес на управление: Румъния, гр.
Констанца, бул. Томис № 234, стая1, бл. TD15, вх.В, ет. Р, ап. 20, регистрирано на
05.11.2020г. в Търговския регистър на Румъния, с УНК/ЕИК 43287115, представлявано от
Робе Клаудиу – Даниел – управител чрез адв. Петко Желев Хубеков – БАК, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 22, ет. 1 сумата от общо 40 998,45 щатски долара,
4
представляваща общата стойност на доставената и незаплатена стока /рапани/ по договор от
03.04.2023г., за което са издадени: Фактура № 2023039/03.11.2023г. за сумата от
12 300.18щатски долара, фактура № 2023040/08.11.2023г. за сумата от 6808.04щатски
долара, Фактура № 2023041/08.11.2023г. за сумата от 3477.74 щатски долара, Фактура №
2023042/09.11.2023г. за сумата от 813.68 щатски долара, фактура № 2023043/10.11.2023г. за
сумата от 11370.39 щатски долара, Фактура № 2023044/14.11.2023г. за сумата от 6228.42
щатски долара, ведно със законната лихва върху главницата от 28.11.2023г. до окончателното
й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 10531,45 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5