Решение по дело №13575/2015 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В.,

30.03.2016г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Т.К. след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 13 575  по описа за 2015 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл. 149 СК от  И.Д.И. срещу Ф. М. Х. по отношение на децата Д. И.Д., роден на ***г. и М. И. Д., родена на ***г.

         Ищецът излага,че децата са родено  от съвместното му съжителство с ответницата. Сочи,че двамата живели на семейни начала от 2005г. до 2013г.в гр.А.. Твърди,че ответницата често злоупотребявала с алкохол и това водело до скандали и неприятни ситуации. Често я заварвал в леглото, а децата били оставени без надзор и грижа. Често била в безпомощно състояние и ищецът не можел да разбере дали е употребила алкохол или наркотично вещество. През пролетта на 2014г. ищецът и децата се преместили да живеят в дома на сестра му в с.И., където живеели и до момента. Твърди,че от края на 2013г. ответницата не  е търсила децата и не е изпращала средства за отглеждането им, като по данни на близки тя била създала ново семейство и живеела в с.Батово. Сочи,че децата живеят с него и че разчита на помощта на сестра си.

         Отправя искане упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде предоставено на него, на майката да бъде определен режим на личен контакт- всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, ответницата да бъде осъдена да заплати издръжка в размер на 100 лева за всяко едно от децата, считано една година назад от завеждане на исковата молба в съда.      

                В срока по чл.131 ГПК   ответницата не е депозирала отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа  страна следното:

Видно от представените два броя удостоверения за раждане, родители на децата   Д. И.Д., р. на 14.09.2005г. и М. И. Д., р. на 22.06.2012г. са страните по делото.

От Служебна бележка, издадена на 23.10.2015г. от ЦДГ ”Детелина” с.И. се установява,че детето М. И. Д. е записана и посещава редовно детската градина  от 10.09.2015г.

От Служебна бележка, издадена на 27.10.2015г. от СОУ ”Св.Климент Охридски” гр.А. се установява, че детето Д. И.Д. е ученик в четвърти клас в дневна форма на обучение през учебната 2015г./2016г.  

Свидетелят Н. В. Х. излага,че е семеен приятел на страните и се познава с тях от 14-15 години. Сочи,че децата в момента са при И.. Ф. и И. били разделени от три години. Излага,че Ф. не си гледала децата. Пиела алкохол и децата били малко мизерни. Докато майката на И. била жива се грижела за децата. Ф. напуснала И. и не взела децата със себе си. Знае,че последно Ф. ***. Не знае да е идвала да вижда децата и не е чувал те да питат за нея. И. живеел с друга жена и двамата се грижили за децата.

Свидетелката П. Й. Р. излага,че познава страните от 15 години. Двамата живели заедно, но не били като семейство. Ф. пиела и май се дрогирала. На моменти тялом била там, но не била духом. Двамата били на квартира в гр.А.. Свидетелката излага, че  всеки ден ходила в дома им да пие кафе със свекървата на Ф.. Ф. или била на легло или на работа, била все пияна. Малкото дете не я познавало, а голямото общувало със страх с нея. Бабата гледал децата през повечето време. Последно видяла Ф. през 2013г. на Коледа. Чула,че Ф. *** в момента. Децата били при И. ***. Ф. напуснала жилището и не била идвала да вижда децата. Синът й един ден искал да говори с нея и я търсил по телефона, но тя не отговорила и той се отказал да я търси. Ф. не била подпомагала децата финансово или по друг начин.    И. живеел с друга жена от шест месеца заедно с децата.

В изготвения по делото социален доклад от  Д”СП”В. е отразено,че след извършеното проучване се установило,че грижи по отглеждането на децата осъществява бащата със съдействието на съжителстващата се него жена Тодорка Тодорова. ВиД. децата са добре гледани и се задоволяват адекватно основаните им потребности. Посочено е, че е в интерес на децата да бъдат отглеждани в семейството на бащата, където са осигурени условия за правилното им развитие и възпитание. 

Съвкупната  преценка  на   събраните  по делото  доказателства, налага следните  правни изводи: 

 От  събраните гласни доказателства се установява, че след фактическата раздяла на родителите, която датира от три години,  пряката грижа по отглеждането на децата  е поета от техния баща. Същият от половин година живее на семейни начала с друга жена, която го подпомага в грижите за тях. Установи се също,че майката е напуснала семейното жилище и оттогава проявява пълна дезинтересованост към децата.  Становището на Д“СП“В. е,че е в интерес на децата да продължат да бъдат отглеждани от баща им, който разполага с условия за задоволяване потребностите им. Гореизложеното   мотивира съда да приеме, че в интерес на децата е пряката грижа по отглеждането и упражняването на родителските права да се предостави на бащата.      

На майката  следва да бъде определен режим на лични отношения  с децата.  Съдът след като съобрази  възрастта на децата, становището на Д”СП” и изложеното от свидетелите относно родителския капацитет на майката счита за подходящ следния режим на личен контакт : всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с приспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Относно иска с правно основание чл. 143 СК. 

При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

По делото е установено, че майката  е в трудоспособна възраст, не са налице данни за влошено здравословно състояние, което да му  пречи да работи и съответно да реализира доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК се установява на минимална такава в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. ПМС №375/28.12.2015г. определя за минимална работна заплата сумата от 420 лева, съобразно което минималната издръжка  към датата на постановяване на решението възлиза в размер от 105 лева.

 Издръжката следва да бъде разпределена  между двамата родители, като се отчетат грижите на бащата  по отглеждането и възпитанието. С оглед направеното искане съдът намира,че искът за присъждане на издръжка в размер на 105 лева е основателен и следва да се уважи.

По отношение на иска с правно основание чл.149 СК.

Ищецът  претендира присъждането на издръжка за минал период считано една година назад от завеждане на исковата молба или според нейната дата считано от 02.11.2014г.Съобразно разпоредбата на чл.149 СК издръжка за минал период може да се търси най-много за една година назад от завеждане на иска.

Основателността на тази претенция следва да бъде преценена при вземане предвид  периода на фактическата раздяла на родителите т.е. при отчитане на времето, след което ответницата  е спряла да полага непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От събраните гласни доказателства се установява, че страните се намират във фактическа раздяла от  три години. За периода на фактическата раздяла  не са ангажирани доказателства майката  да е плащала издръжка или да е подпомагал детето по друг начин, предвид и на което претенцията следва да се уважи.

По отношение на разноските :

На основание чл.69,ал.1, т.6 ГПК ответницата  следва да бъде осъдена  да заплати държавна такса за определената издръжка на децата, която възлиза в общ размер на 302.40  лева.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 25 лева- дължимата д.т. по делото.

 

 

Воден от горното, съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на  децата  Д. И. Д.,ЕГН : ********** И М. И. Д., ЕГН : ********** на бащата   И.Д.Д.,ЕГН: ********** с адрес ***8, като определя местоживеенето им  по местоживеенето на  бащата.    

  ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на  майката Ф. М. Х., ЕГН: **********  с адрес *** с  децата Д. И. Д.,ЕГН : ********** и М. И. Д., ЕГН : ********** както следва :  всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с приспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

  ОСЪЖДА  Ф. М. Х., ЕГН :**********  с адрес *** да заплаща месечна издръжка в полза на децата Д. И. Д.,ЕГН : ********** и М. И. Д., ЕГН : ********** чрез техния баща  и законен представител  И.Д.Д.,ЕГН : ********** с адрес ***8  в размер на 105/ сто и пет/ лева,  за всяко от тях, считано от  03.11.2015г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА Ф. М. Х., ЕГН :**********  с адрес *** да заплати в полза на детето  Д. И. Д.,ЕГН : ********** чрез неговия баща  и законен представител  И.Д.Д.,ЕГН : ********** с адрес *** 8 сумата от 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, представляваща дължима издръжка за периода 02.11.2014г. до 02.11.2015г., на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА Ф. М. Х., ЕГН :**********  с адрес *** да заплати в полза на детето  М. И. Д., ЕГН : ********** чрез неговия баща  и законен представител  И.Д.Д.,ЕГН : ********** с адрес *** 8 сумата от 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева, представляваща дължима издръжка за периода 02.11.2014г. до 02.11.2015г., на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА Ф. М. Х., ЕГН :**********  с адрес ***  да  заплати  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от  25 / двадесет и пет/ лева, представляваща дължимата държавна такса по делото, на основание чл.78,ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА  Ф. М. Х., ЕГН :**********  с адрес ***  да заплати в полза на  бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса по  присъдените издръжки сумата  в размер на  302.40/ триста и два лева и четиридесет ст. / лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Варненския окръжен съд.

 

 На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта за присъдената изръжка.   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :