Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 812 22.04.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 264 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по повод жалбата на П.Д.П. с ЕГН **********, с адрес: ***, против
ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016 г., издаден от началник на
сектор в ТД на НАП- Бургас- възложил ревизията и главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, в частта,
потвърдена с решение № 245/11.10.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради нарушение на материалноправни разпоредби. По същество се
иска отмяна на акта в обжалваната част. Претендират се разноски.
Производството е висящо за втори път пред
Административен съд- Бургас, след като с решение № 15907 от 19.12.2018 г. по
адм.дело № 9605/2017 г. по описа на Върховния административен съд е отменено
постановеното по спора решение № 1065 от 15.06.2017 г. на АСБ в частта, с която
е отменен ревизионният акт, както и в частта, с която същият е изменен, и
делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни
указания.
В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща
представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. Представя писмено
становище, в което излага подробни доводи по съществото на спора и моли за
отмяна на ревизионния акт в оспорената част.
Пълномощникът на ответната страна излага становище за
неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
С ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016
г. в оспорената част са установени задължения на жалбоподателя П.Д.П. по ЗДДФЛ, както следва: 1) главница в размер на
11 953.33 лева и лихва от 6 469.22 лева за периода 01.01.2010 г. -
31.12.2010 г.; 2) главница от 6 566.21 лева и лихва от 2 873.32 лева
за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г.; 3) главница от 1 409.88 лева и
лихва от 472.38 лева за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г.; 4) главница от
3 088.50 лева и лихва от 687.24 лева за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013
г. Така определените задължения произтичат от непризнато право на приспадане на
данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
В хода на ревизионното производство е установено, че жалбоподателят
П.Д.П. е регистриран като земеделски производител в Областна дирекция
„Земеделие“- Сливен. През 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. същият е подал
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е заявил, че формира облагаемия си годишен
доход като земеделски производител по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл.
48, ал. 6 от ЗДДФЛ е приспаднал през ревизираните периоди 60% от определения
годишен данък и е декларирал преотстъпен данък в размери, както следва: за 2010
г.- 11 953.33 лева, за 2011 г.- 6 565.32 лева, за 2012 г.- 1 409.32
лева и за 2013 г.- 3 088.50 лева. Приходният орган е счел, че не са налице
законоустановените предпоставки за преотстъпване на данъка за посочените
периоди, тъй като ревизираното лице не е регистрирано като търговец и не са
изпълнени общите изисквания на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО.
С решение № 245/11.10.2016 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП- Бургас ревизионният акт е потвърден в обжалваната част.
В хода на съдебното производство при първоначалното
разглеждане на делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че преотстъпеният данък за 2011 г. превишава стойността на
закупените активи. В заключението са посочени закупените през процесните
периоди активи и е отбелязано, че няма данни придобитите през 2011 г. активи да
заместват съществуващи такива. Отбелязано е също, че няма данни жалбоподателят
да е получател на помощи по чл. 189б, ал.4 от ЗКПО (отм.). Вещото лице е
констатирало, че в досието на жалбоподателя са налични покани за доброволно
изпълнение, във връзка с неплатени публични задължения.
По делото е извършена и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение относно размера на
задължението за 2011 г., в случай, че преотстъпеният данък е в размер на 50 на
сто от инвестицията.
При тези фактически данни съдът намира жалбата за частично
основателна. Съображенията са следните:
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, овластен с нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в обема на правомощията му.
Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактическите и правните основания за
издаването му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения. Ревизираното лице
е надлежно уведомено за ревизията, възложена със заповед за възлагане на
ревизия № Р-02002016002368-020-001/07.04.2016 г. (на л. 203 от делото), изм.
със заповед № Р-02002016002368-020-002/10.06.2016 г., издадени от началник на сектор
в дирекция „Контрол” при ТД на НАП- Бургас. На същото е предоставена възможност
да представи писмени обяснения и документи, отнасящи се до обстоятелствата,
подлежащи на установяване в ревизионното производство.
В нормата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ (в приложимата за
ревизираните периоди редакция) е предвидено преотстъпване на данъка върху годишната
данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец в
размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за
годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративен данък по
чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Според нормата на чл.
189б, ал. 2 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени
едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови
сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.
1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва
преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия,
съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да
продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на
преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на
тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не
трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. В ал. 3 и ал.4
на чл. 189б от ЗКПО (отм. ДВ бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) е
предвидено изискване преотстъпеният данък да не се инвестира в сгради и
земеделска техника, които заместват съществуващи, респ. лицето да не е получило
други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската
общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на
Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за
създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на
производството на селскостопански продукти за активите по ал. 2, т. 1.
От съдържанието на цитираните разпоредби следва, че право
на данъчното облекчение по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ имат земеделските
производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти,
които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци. В случая по делото
не е спорно, че жалбоподателят П. притежава качеството земеделски производител
по смисъла на §1, т.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители,
считано от 27.02.2006 г. Не се спори също така, че дейността си като земеделски
производител същият осъществява без регистрация като едноличен търговец. На
основание чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ той е направил избор доходът от дейността му като
регистриран земеделски производител през процесните 2011 г., 2012 г. и 2013 г. да
бъде обложен с данък върху годишна данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ. Такова искане е направил и за 2010 г. на основание §17
от ПЗРЗИДЗДДФЛ. Доколкото е регистриран като земеделски производител и е избрал
доходът от дейността му да бъде обложен с данък върху годишна данъчна основа по
чл.28 от ЗДДФЛ, т.е да формира по реда на ЗКПО данъчна печалба, жалбоподателят може
да се ползва от данъчното облекчение по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ. С изменението на
чл. 48, ал.7 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., тази категория субекти е
изключена от кръга на лицата с право на държавна помощ под формата на
преотстъпване на данъка, но за процесните периоди е приложима предходната
редакция на нормата, обн. ДВ бр. 95 от
Страните не спорят, а и се установява от приложените в
ревизионната преписка писмени доказателства, че през ревизираните периоди
жалбоподателят е закупил земеделска техника, както следва:
1) през 2011 г.
е придобил от „Мадара“ АД дискова брана
„MADARA“ BDVМ 040 на стойност 20 888.20 лева с ДДС по фактура № **********/22.07.2011
г. (на л. 216 от делото), както и „култиватор навесен 6 м.“ на стойност
18 000 с ДДС, по фактура № **********/16.11.2011 г., издадена от Дима-Комерс“
ЕООД (на л. 218 от делото);
2) през 2012 г.
е придобил от ЕТ „Джори-Людмил Ленков“ пръскачка навесна 800 л. на стойност
2640 лева с ДДС по фактура № 1155 от 26.11.2012 г.
3) през 2013 г.
е придобил от “Техно Груп-М“ ООД пръскачка 1000л./15м., модел ТАП-LEN, TL 1015,
с фабричен № 696, на стойност 3 500 лева с ДДС, по фактура №
**********/24.10.2013 г. (на л. 224 от делото);
4) през 2014 г.-
е придобит плуг „Лемкен“- четири тела на стойност 11 400 лева с ДДС по
фактура № **********/25.07.2014 г., издадена от „Си Агро 2011“ ЕООД (на л. 225
от делото).
Според заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза в случая е изпълнено условието преотстъпеният данък да се инвестира
в нова земеделска техника, необходими за производството на непреработена
растителна и животинска продукция. По отношение на ревизираните 2010 г., 2012
г. и 2013 г. вещото лице е констатирало, че преотстъпеният данък не превишава
50 на сто от стойността на активите, както и че същите не заместват
съществуващи активи и за тяхното придобиване няма данни да е ползвана помощ. Относно
2011 г. вещото лице сочи, че преотстъпеният данък в размер на 6 565.32
лева превишава стойността на закупените през 2012 г. активи- 2640 лева с ДДС.
Приходните органи са счели, че не са изпълнени общите
изисквания за преотстъпване на данъка, установени в нормата на чл. 167 от ЗКПО,
и жалбоподателят не може да ползва преотстъпване
на данъка, тъй като към 31.12 на процесните години има подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения.
Условие за преотстъпване на данъка съгласно цитираната
норма е липсата към 31.12 на съответната година на подлежащи на принудително
събиране публични задължения (т.1), наложени
санкции с влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване
на нормативните актове относно публичните задължения (т.2) и лихви, свързани с
невнасянето в срок на тези задължения (т. 3). Публичните задължения подлежат на
принудително изпълнение, когато са изискуеми и ликвидни (определени по
основание и по размер), и не са изпълнени доброволно от задълженото лице. В
нормата на чл. 209, ал.2 от ДОПК са посочени изпълнителните основания, въз
основа на които може да бъде предприето принудително изпълнение- ревизионен
акт, независимо дали е обжалван (т.1); декларация, подадена от задълженото лице
с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски
(т.2), актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани (т.3) и др.
За 2010 г. е прието от приходните органи, че е налице
непогасено задължение на жалбоподателя в размер на 58.46 лева, произтичащо от
влязло в сила наказателно постановление; за 2011 г.- задължения за ДДС по
справка-декларация за периода 01.11.2011 г. - 30.11.2011 г., в т.ч. главница в
размер на 3 896.56 лева и лихви от 18.75 лева; за 2012 г. няма подлежащи
на принудително изпълнение публични задължения; към 31.12.2013 г. има
задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения, декларирани с
декларация обр. 6, подадена на 13.11.2013 г., както и дължими вноски за здравно
осигуряване в размер на 28.45 лева. За установяване на тези обстоятелства са
представени при настоящото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията,
дадени с отменителното решение на ВАС, разпечатки от програмен продукт „Система
на управление на приходите“ (СУП), в които посочените суми изрично са отразени
като дължими.
Относно задължението към 31.12.2010 г. е отразено в
представената разпечатка, че произтича от наказателно постановление № СН 120 от
25.10.2010 г. Посоченото наказателно постановление, налично в кориците на
адм.дело № 9605/2017 г. по описа на ВАС, е издадено от директора на дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП- Бургас и с него е наложена на П. глоба в размер на 62.46
лева. В представената от ответната страна разпечатка от СУП е отразено частично
плащане на наложената глоба, като към 31.12.2010 г. задължението възлиза на
58.46 лева. Наказателното постановление е връчено на 26.11.2010 г. на
упълномощено лице- Янка Иванова, видно от изричното отбелязване, като няма
данни да е обжалвано в законоустановения срок. Следователно, за посоченото
задължение е налице изпълнително основание, съгласно нормата на чл. 209, ал.2,
т.5 от ДОПК.
В разпечатката е отразено задължение към 31.12.2011 г.,
възникнало от справка-декларация по ЗДДС, в размер на 3896.56 лева- главница и
18.75 лева- лихви. По делото няма данни за погасяване на това задължение по
някой от законоустановените способи, в т.ч. чрез прихващане с приложените АПВ
(на л. 253 и сл. от делото). Доколкото задължението е определено въз основа на
подадена от жалбоподателя справка-декларация, следва да се приеме, че е налице
изпълнително основание, съгласно нормата на чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК. Наред с
това, не е изпълнено условието, предвидено в нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 4
от ЗКПО преотстъпеният данък да не превишава
50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1 (преотстъпеният данък е в
размер на 6 565.32 лева и превишава стойността на закупените през 2012 г.
активи- 2640 лева с ДДС).
По отношение на 2013 г. е отбелязано в разпечатката от
СУП, че към 31.12 са налице непогасени задължения за данък върху доходите от
трудови правоотношения в размер на 52.69 лева, декларирани с декларация обр. 6
№ 200021306330247 от 13.11.2013 г. Отразени са също дължими вноски за здравно
осигуряване. Следователно, за тези задължения също е налице изпълнително
основание, съгласно нормата на чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК.
Доколкото установените задължения са изискуеми и
определени по размер, съдът приема, че са налице подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения за посочените периоди. Нормата на чл. 167, ал.1,
т.1 от ДОПК не съдържа изискване за започнала процедура по принудително
изпълнение и предприети действия по чл. 182 от ДОПК, поради което и за
приложението и́ е ирелевантно дали са предприети действия по
принудителното събиране на задължението- в този смисъл решение №
10329/07.10.2015 г. по адм. д. № 5031/2015 г.; решение № 5855 от 17.05.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 7928/2015 г., решение № 5622 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 7311/2015 г., решение № 5921 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3543/2016 г., решение № 11976 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2015
г., решение № 13375 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8423/2015 г. Наличието
към 31.12 на 2010 г., 2011 г. и 2013 г. на подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения съставлява пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл.
189б от ЗКПО, независимо от наличието на останалите условия, предвидени в
нормата. Ето защо съдът приема, че законосъобразно е отказано преотстъпване на
данъка за посочените периоди и същият подлежи на възстановяване, поради което
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли в частта, досежно
определените задължения за данъчните периоди 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и
01.01.2013 г. - 31.12.2013 г., както и за данъчния период 01.01.2011 г. -
31.12.2011 г. за сумата над 440.39 лева главница и 192.71 лева лихва (до тези
размери жалбата на П. е отхвърлена с постановеното при първоначалното
разглеждане решение № 1065 от 15.06.2017 г. на АСБ, което в тази част е влязло
в сила).
По отношение на процесната 2012 г. съдът счита, че са
изпълнени условията за преотстъпване на данъка. Жалбоподателят е придобил през
2013 г. земеделска техника за извършване на дейността на стойност 2640 лева с
ДДС по фактура № 1155 от 26.11.2012 г., издадена от ЕТ „Джори-Людмил Ленков“. Преотстъпеният
данък в размер на 1 409.32 лева не превишава 50 на сто от стойността на
закупените активи. По делото няма данни продавачът да е свързано лице с жалбоподателя,
а според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, земеделската техника е
закупена при съобразяване предлагането на пазара и ценовите условия. Не е
спорно по делото, че жалбоподателят продължава да осъществява дейността и е
декларирал това обстоятелство. Изпълнени са и установените в чл. 167 от ЗКПО общи
изисквания за преотстъпване на данъка, като няма данни за непогасени публични
задължения, няма и такива твърдения- напротив, в с.з. на 20.03.2019 г. изрично
е заявено от пълномощника на ответната страна, че към края на 2012 г. не са
налични непогасени задължения (в този смисъл са и констатациите на решаващия
орган в решение № 245/11.10.2016 г.). При тези данни следва да се приеме, че са
налице условията по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и незаконосъобразно е отказано на
жалбоподателя П. преотстъпване на данък за 2012 г. Ето защо, в тази част
ревизионният акт следва да се отмени.
С оглед формирания извод за частична основателност на
жалбата и своевременно направените искания, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК
следва да се присъдят на страните разноски по делото, съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част от жалбата, възлизащи на 75.81 лева за жалбоподателя
(от общо 1350 лева, съгласно приложения списък на разноските) и на 1449.37 лева
за ответната страна (от общо 1535.60 лева- възнаграждение за юрисконсулт,
определено съгласно чл. 8, ал. 1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.). Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя. Размерът
на уговореното между страните по договора за правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 1350 лева е по-нисък от минималния, определен по
реда на чл. 8, ал.1, т.4 от посочената наредба- 1535.60 лева, а обстоятелството,
че в съдебното заседание страната не е представлявана от адвокат, е
ирелевантно. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане
по-нисък размер на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016
г., издаден от началник на сектор в ТД на НАП- Бургас- възложил ревизията и
главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с решение № 245/11.10.2016 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”- Бургас при ЦУ на НАП, с
която са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на П.Д.П. с ЕГН **********
за данъчния период 01.01.2012 г.-31.12.2012 г., в размер на 1 409.88 лева-
главница и 472.38 лева- лихва.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.П. с ЕГН ********** против ревизионен
акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016 г., издаден от началник на сектор в
ТД на НАП- Бургас- възложил ревизията и главен инспектор по приходите-
ръководител на ревизията, в останалата
част, с която са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчния
период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер на 11 953.33 лева- главница
и 6 469.22 лева- лихва; за данъчния период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г.
за сумата над 440.39 лева главница и 192.71 лева
лихва до определения с ревизионния акт размер от 6 566.21 лева за главницата
и 2 873.32 лева- за лихвата; и данъчния период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г.
в размер на 3 088.50 лева главница и 687.24 лева- лихва.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП да заплати
на П.Д.П. с ЕГН ********** сумата от 75.81 лева (седемдесет и пет лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция
„ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1449.37 лева (хиляда четиристотин
четиридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: