Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 134
Добрич, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич,
в публично съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и трета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 762/ 2022 год.
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Х.Р.И., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. В.Д., ДАК, срещу Писмо с рег. № АО – 2354/ 16.11.22 г. на
Кмета на Община Тервел, с което е отказано съставянето на акт за гражданско
състояние на български гражданин, който има акт, съставен в чужбина, в случая акт
за раждане с № 971/ 06.10.2005 г., съставен в Република Турция.
Жалбоподателката настоява да бъде отменен отказът на
Кмета на Община Тервел, като бъде задължен Кметът да издаде искания акт или
алтернативно преписката бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по подаденото Заявление № АО-5089/ 09.11.2022 г. Претендира съдебно
– деловодни разноски и представя Списък на разноските.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката
не се явява, представлява се от адв. В. Д., която поддържа жалбата.
Ответникът – Кмет на Община Тервел, редовно призован, в
съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт ****, редовно
упълномощена (л. 51), която оспорва жалбата. Настоява, че към датата 06.10.2005
г., когато е съставен актът за раждане на ****, липсват безспорни данни, че майка
ѝ, Х.Р.И., е била с българско гражданство, т.е. липсват данни, че
роденото на *** г. към датата на раждане е имало родител български гражданин. Счита,
че такъв акт може да бъде съставен, след като това обстоятелство бъде
установено по реда на Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на Глава пета
от Закона за българското гражданство.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Със Заявление вх. № АО-5089/ 09.11.22 г., отправено до
Кмета на Община Тервел, Х.Р.И., ЕГН **********, е поискала съставяне на акт за
гражданско състояние на български гражданин, който има акт съставен в чужбина,
а именно е поискала съставяне на акт за раждане на детето си ****, като е
представила удостоверение за раждане №
971/ 06.10.2005 г., издадено в гр. Чорлу, Република Турция, на ****, пол
женски, с майка ****. (л. 27) Документът е представен с апостил и в заверен
превод от турски на български език. Представен е и документ, издаден от
Службата по гражданско състояние, Ергене (л. 6), от който е видно, че
жалбоподателката е придобила турско гражданство с Решение № 19 на Министерски
съвет от 19.12.2001 г., Република Турция.
С писмо рег. № АО-21-2354/ 16.11.22 г. (л. 9) г-жа И.
е уведомена, че нормативната уредба, касаеща съставянето на актове по
гражданско състояние, се съдържа в няколко законови разпоредби, като са
посочени относимите според ответника такива. Добавено е, че от приложените
документи не може да бъде установено, кога заявителката е напуснала България и
кога е влязла/пристигнала в Република Турция, което пораждало съмнение дали е била българска гражданка към датата на
раждане на детето ѝ – 06.10.2005 г. Посочено е, че допълнителен аргумент
за това, че лицето не е имало българско гражданство, е обстоятелството, че към
датата на раждане на детето същото не е имало издадени български документи за
самоличност, а такива са били издадени едва през 2022 г. При тези съображения е
постановен изричен отказ за съставяне на акт за гражданско състояние на
български гражданин, който има съставен акт в чужбина. В писмото не е посочен
нито срок за обжалване, нито пред кой съд подлежи на обжалване отказът. Видно
от обратна разписка (л. 24) писмото е получено на 21.11.22 г. от неизвестно
лице, но за получател е посочено лицето Мидат Р. Смаил. Справка в НБД установи, че лицето *** Р.И. е брат на Х.И. и
е починал на 02.09.2021 г. (л. 38), поради което няма как да е получил писмото.
Според молба вх. № 349/ 25.01.23 г. (л. 34), подадена от пълномощника на
жалбоподателката, последната живее в Турция, а адресът ѝ за
кореспонденция в България е адресът на баща ѝ – гр. Тервел, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 5, който е получил писмото и на 22.11.22 г. и ѝ се е
обадил да я уведоми, след което тя го е помолила да го занесе на адв. Д..
Жалбата е регистрирана в Община Тервел с вх. №
РД-25-6315/ 06.12.2022 г.
По делото са приложени справки от НБД, които не са
оспорени от ответника.
По разпореждане на съда е представена информация от
Министерство на правосъдието с вх. № 751/ 17.02.23 г., в което се сочи, че при
извършена проверка в автоматизираната информационна система на Дирекция
„Българско гражданство“ не са намерени данни за лице с имена Х.Р.И. (****),
родено на *** г. (л. 46), както и че за да бъде изразено становище относно
наличието на българско гражданство от посоченото лице, следва да бъде
инициирана процедура за същото по подновяване на българско гражданство.
С оглед установените факти и обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в Кодекса
производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното
обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им,
освен ако в специален закон е предвидено друго. В случая административният
орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга – съставяне
на акт за раждане. Следователно процесният отказ за съставяне на искания акт за
гражданско състояние представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 3 от АПК. Както беше посочено в самия акт липсва указание за
срока, в който може да бъде обжалван, с оглед на което е приложима нормата на
чл. 140, ал. 2 от АПК, съгласно която, когато в административния акт или в
съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок
може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава
на два месеца. В този смисъл жалбата се явява допустима, като подадена в срок, от
името на лицето, заявило съответната услуга.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
В случая няма спор, че на детето ****, родено на
06.102005 г. в Република Турция, е съставен там акт за раждане.
Няма спор, че жалбоподателката, **** (по съпруг),
съответно Х.Р.И. (по баща), е майка на детето.
Няма спор, че **** е родена в България на *** ***.
Липсва обективна информация кога жалбоподателката е
заминала да живее в Турция, но същевременно Справка в Регистъра на населението
НБД „Население“ посочва, че същата е с настоящ адрес от 10.07.2001 г. в
Република Турция, а с постоянен адрес ***.2001 г. (л. 39), като срещу
гражданство за лицето е посочено „България“. Издадена ѝ е лична карта на
13.09.2022 г. Така отразените факти като съдържание не са оспорени от
ответника. За родителите и братята ѝ е отразено, че са с българско
гражданство в същата тази справка. Липсва отразяване в Регистъра за загуба на
гражданство на някое от лицата, вкл. на жалбоподателката.
Съгласно чл. 4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012
г. на МРРБ за функциониране на единната система за гражданска регистрация,
„събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, които към
момента на събитието са български граждани, се регистрират в страната въз
основа на препис или извлечение от съставен от чуждестранен местен орган или от
български дипломатически или консулски представител, акт за гражданско
състояние“. Регистрирането може да се извърши служебно по инициатива на
дипломатически или консулски представител в чужда държава, който служебно
изпраща в Министерството на външните работи преписи или извлечения от актовете
по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език,
заверен по съответния ред, който се препраща на съответната община. Според
текста на чл. 4, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. на МРРБ за
регистриране на събитията по гражданско състояние, настъпили в чужбина, се
съставят актове за гражданско състояние в административния център на общината.
Съответно с разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация
(ЗГР) е разписана възможността регистрирането да се извърши и по искане на
заинтересованото лице пред длъжностните лица в съответната община, с оглед вида
на акта за гражданско състояние, като се представи легализиран и заверен препис
на български език, като за длъжностното лице възниква задължението да състави
съответния акт за гражданско състояние. При анализа на тези правни норми се
налага изводът, че при регистриране на събития по гражданско състояние,
настъпили в чужбина, по отношение на български граждани и съставени актове в
чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини
съставят акт по гражданско състояние по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗГР.
В случая е подадено Заявление до Кмета на Община
Тервел, където е постоянният адрес на майката, заявител на административната
услуга. Административният орган е счел, че има съмнение дали **** не е загубила
българското си гражданство и към датата на раждане на детето – 06.2005 г. да не
е била българска гражданка, поради което е отказал да пресъстави акта за
раждане на детето.
Отказът е постановен при неизяснена фактическа
обстановка, само на база съмнение, както е посочено в самото писмо, за липса на
българско гражданство към съответния момент, поради което този отказ се явява
издаден в противоречие с чл. 35 от АПК, който задължава административния орган
да се произнесе, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. Ако административният
орган беше извършил Справка в регистъра на НБД „Население“, щеше да установи,
че лицето за първи път има настоящ адрес в Република Турция от 10.07.01 г., но
същевременно има постоянен адрес ***.2001 г.
Ако лицето е било с постоянен адрес към 2001 г. в
България, то очевидно към тази дата е било с българско гражданство.
Административният орган не е изискал справка от Министерство на правосъдието
дали лицето е подавало искане за освобождаване от българско гражданство.
Същевременно същото лице е придобило турско гражданство едва на 19.12.2001 г.,
поради което за него е неприложим отмененият Закон за българското гражданство,
според чл. 16 от който български гражданин може да придобие чуждо гражданство,
само ако предварително бъде освободен от българско гражданство. Към 19.12.01
г., когато е издадено Решението на Министерски съвет в Р Турция за даване на турско
гражданство на лицето, е действал новият Закон за българско гражданство, в сила
от 20.02.1999 г., в който в чл. 20 е разписано, че български гражданин, който постоянно живее в чужбина, може
да поиска освобождаване от българско гражданство, ако е придобил чуждо
гражданство или ако има данни за открита процедура за придобиване на чуждо
гражданство. В този смисъл административният орган е следвало да събере като
доказателство справка от Министерство на правосъдието дали от името на лицето
след 19.12.2001 г. е била подавана молба за освобождаване от българско
гражданство и дали е била удовлетворена такава молба. По разбирането на
настоящия състав, след като на съда беше отговорено от Министерство на
правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, че не са открити данни за
жалбоподателката, то спрямо нея не е извършвана процедура по освобождаване от
българско гражданство. Този въпрос обаче следва изрично да бъде изяснен, като,
както е записал и процесуалният представител на ответника, на основание чл. 40,
ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство информация за гражданството на
лицето могат да искат органите на
съдебната власт, министерствата и органите на местното самоуправление и
местната администрация в рамките на тяхната компетентност и в случаите, определени
със закон. Като не е поискал необходимата информация, ответникът е постановил
порочен акт, който следва да бъде отменен.
Видно от отбелязване от длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Тервел в картона на лицето към акта му за раждане
(л. 49), по Заявление № 951 и на основание Указ № 122/ XI.90 г. трите имена на лицето, които през 1985 г. са
били променени на ***, се променят на Х.Р.И.. Липсват други отбелязвания към
картона на това лице.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството,
че едно лице няма български документи за самоличност, в случая лична карта, не
означава, че то е загубило българското си гражданство. Нормите на чл. 20 и
следващите в Закона за българското гражданство уреждат въпроса за освобождаване,
лишаване от българско гражданство и сред тях няма такава хипотеза.
С оглед горното, настоящият състав счита, че
постановеният отказ е издаден при съществено нарушение изискванията на чл. 35
от АПК, което е довело до издаването му в противоречие с анализираните по –
горе норми.
Административният орган е подходил формално, в условия
на вероятности и е издал своя акт в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. С оглед на това отказът следва да бъде
отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора и
при анализ на приложимите материални норми.
При този изход на спора и своевременно направеното
искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски,
съдът намира, че на същата следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1210.00 лв.
общо, за извършването на които са налице доказателства по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК
Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Р.И., ЕГН **********,***, Отказ
на Кмета на Община Тервел, обективиран в Писмо с рег. № АО – 2354/ 16.11.22 г.
на Кмета на Община Тервел, за съставяне на акт за гражданско състояние на
български гражданин, който има акт, съставен в чужбина, в случая акт за раждане
с № 971/ 06.10.2005 г., съставен в Република Турция.
ВРЪЩА преписката по Заявление № АО-5089/ 09.11.2022 г.
от Х.Р.И.,
за ново произнасяне при съобразяване мотивите по прилагане на закона в
настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок на произнасяне от
получаване на преписката.
ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на Х.Р.И., ЕГН **********,
съдебно – деловодни разноски по делото в размер на 1210.00 лв. (хиляда двеста и
десет лева) за първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: