№ 1351
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20221100901953 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 51 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „Х.Л.“ ЕООД твърди да е сключил с ответника „Ф.М.“ ЕООД
договор за посредничество на 24.01.2020 г., по силата на който в качеството
си на посредник се е задължил да издири и осигури клиенти на ответника с
цел постигане на международна продажба на продукти/стоки, произвеждани
и/или разпространявани от „Ф.М.“ ЕООД. Сочи, че в изпълнение на договора
свързал ответника с дружество LUB FOODS AB /Luthman Backlund foods AB/,
Стокхолм, Швеция, което твърди да е потвърдено от страните в протокол от
24.01.2020 г., в който е уговорено посредническо възнаграждение в размер на
2,5 % от цената на всяка сделка, осъществена с този купувач. В о.с.з.,
проведено на 23.06.2023 г., твърди, че с писмо от м.май 2020 г. дружество
„Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund foods AB/ го уведомява, че реорганизира
корпоративната си структура и от 01.05.2020 г. всички бизнес дейности,
активи, споразумения и договорки ще бъдат с дружество „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ
/Luthman Backlund foods Europe AB/, поради което счита, че договорът има
действие и за сделки сключени с това лице, в следствие осъщественото от
него посредничество. Твърди, че ответникът в периода 01.08.2020 г. –
31.12.2020 г. е извършил международни продажби с този купувач, но не е
заплатил дължимото възнаграждение по договора за посредничество и
претендира същото, както и неустойка за забавата му, уговорена в чл. 8 от
договора.
Ищецът „Х.Л.“ ЕООД сочи, че от 01.01.2021 г. ответникът „Ф.М.“
ЕООД е започнал да сключва сделки с „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund
foods AB/, респ. с посоченото от него дружество, което ще договаря в
1
отношенията с „Ф.М.“ ЕООД вместо него, чрез свързано лице, свое дъщерно
дружество - „Д. 98“ ЕООД, на което ответното дружество е едноличен
собственик на капитала. Твърди, че ответникът дължи по така сключените
сделки неустойка по чл. 9 в размер на 10 % от тяхната стойност.
Предявява осъдителни искове, в следните размери, след допуснато
изменение на размера на исковете в о.с.з., проведено на 13.10.2023 г. - за
дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 24.01.2020 г. общо
в размер на 22 994,44 лева за периода 01.08.2020 г. – 31.12.2020 г. и неустойка
за забава на тази сума в размер на 32 642,14 лева, предевен частично от
общата сума от 59 857,37 лева, разпределени помесечно, както следва:
възнаграждение на посредника за м. август – 5 266,13 лева и неустойка
за забава върху него за периода 18.09.2020 г. – 26.10.2022 г. в размер на
5483,39 лева, предявен частично за сумата от 3 000,00 лева.
възнаграждение за м. септември – 3466,71 лева и неустойка за забава
върху него за периода 18.10.2020 г. – 26.10.2022 г. в размер на 14 093,03
лева, предявен частично за сумата от 10 642,14 лева.
възнаграждение за м. октомври – 6811,10 лева и неустойка за забава
върху него за периода 18.11.2020 г. – 26.10.2022 г. в размер на 15 624,78
лева, предявен частично за сумата от 9 000,00 лева.
Възнаграждение за м. ноември – 853,90 лева и неустойка за забава върху
него за периода 18.12.2020 г. – 26.10.2022 г. в размер на 13827,27 лева,
предявен частично за сумата от 6 000,00 лева.
възнаграждение за м. декември – 6596,60 лева и неустойка за забава
върху него за периода 18.01.2020 г. – 26.10.2022 г. в размер на 10 828,90
лева, предявен частично за сумата от 4 000,00 лева.
Както и иск за неустойка за неизпълнение на задължението за
договаряне лично или чрез трето лице с клиент, осигурен от посредника,
уговорена в чл. 9 от договора в размер на 10 % от стойността на сделките,
сключени от „Д. 98“ ЕООД в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. за сумата
общо в размер на 160748,00 лева, разпределени помесечно, както следва:
За м. януари 2021 – сумата в размер на 18122,58 лева;
За м. февруари 2021 г. сумата в размер на 9166,48 лева;
За м. март 2021 г. сумата в размер на 22 256,25 лева.
За м. април 2021 г. сумата в размер на 29516,16 лева.
За м. май 2021г. сумата в размер на 11009,61 лева.
За м. юни 2021 г. сумата в размер на 11706,52 лева.
За м. юли 2021 г. сумата в размер на 15879,85 лева;
За м. август 2021г. сумата в размер на 7365,45 лева.
За м. септември 2021 г. сумата в размер на 15227,06лева.
За м. октомври 2021 г. сумата в размер на 9483,43 лева;
За м. ноември 2021 г. сумата в размер на 14977,47 лева;
За м. декември 2021 г. сумата в размер на 18858,80 лева.
2
Ответникът „Ф.М.“ ЕООД оспорва исковете. Оспорва, както той, така
и неговото дъщерно дружество да са сключвали договори с LUB FOODS AB
/Luthman Backlund foods AB/, Стокхолм, Швеция, респ. оспорва трето лице да
е действало от негово име или за негова сметка по договор за поръчка.
Оспорва, че от протокола от 24.01.2020 г. може да се направи извод, че
страните са уговорили процент на възнаграждение именно във връзка със
сделките с този клиент, както и оспорва сделките, сключени с „Л.Б. Фудс“ АБ
/Luthman Backlund foods Europe AB/ да са в резултат на посредничеството на
ищеца и по тях да е дължимо възнаграждение по договора за посредничество.
Оспорва, че вземанията по договора са дължими в лева.
В допълнителната искова молба ищецът твърди, че при тълкуване на
разпоредбата на чл. 9 от договора следва да се има предвид и разпоредбата на
чл. 3 „г“ и че с поемане на задължението да не осъществява личен контакт с
клиенти, осигурени от посредника, на по-силно основание той не следва да
предоставя този контакт на трети лица, които да влязат в директни отношения
с клиента. Счита, че думите „лично или чрез трето лице“ следва да се
тълкуват разширително, като се вземат предвид и случаите, в които
възложителят е предоставил контакт с клиента.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
По иска по по чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 51 ТЗ.
Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по
делото договор, че на 24.01.2020 г. между ответника „Ф.М.“ ЕООД, в
качеството му на възложител и ищеца „Х.Л.“ ЕООД, в качеството му на
посредник, е сключен договор за посредничество, по силата на който
посредникът се е съгласил да издирва и осигурява клиенти за покупка на
продукти, произвеждани и/или разпространявани от възложителя срещу
възнаграждение, като договорът е сключен без определен срок.
Според чл. 3, „г“ от договора възложителят се задължава да не
осъществява самостоятелно, без присъствието на посредника, директни
контакти с клиенти, осигурени от посредника. Такива може да бъдат
осъществявани само при извънредни обстоятелства и то след уведомяване на
посредника и след получаване на изрично предварително писмено съгласие
по имейл или по факс.
Според чл. 4 възложителят заплаща на посредника възнаграждение в
размер на процент от сключените с негово посредничество сделки, определен
индивидуално за всеки договор, сключен с посредничеството му, или всяка
покупка, извършена от осигурени от него клиенти в протокол-приложение
към договора. Възнаграждението следва да бъде платено в срок от 3 дни,
считано от датата на получаване от възложителя на цената на
договореностите му с клиента, представен от посредника. В случай че между
такъв клиент и възложителя са договорени авансови плащания то
възнаграждението на посредника се заплаща от възложителя по следния
начин: 30% - в тридневен срок от извършено от клиента към възложителя
авансово плащане, а остатъка от 70% - в тридневен срок от издължаване.
Спорен по делото е въпросът дали дружество „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman
Backlund foods Europe AB/ е клиент на „Ф.М.“ ЕООД, осигурен чрез
посредничеството на ищеца.
На 24.01.2020 г. между страните е подписан протокол-приложение №
3
1, в който страните са признали, че посредникът е осигурил воденето на
преговори и сключването на договор /постигането на договореност/ за
продажба на захарни изделия, произведени и разпространявани от
възложителя със следния купувач LUB FOODS AB /Luthman Backlund foods
AB/, Стокхолм, Швеция, като е уговорено възнаграждение на посредника в
размер на 2,5 % от цената на всяка сделка.
Възражението на ответника за липса на ясна индивидуализация на
клиента в протокола към договора за посредничество съдът намира за
неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните липсва неяснота относно дружеството, с което ищецът „Х.Л.“ ЕООД
е свързал ответника „Ф.М.“ ЕООД и за което е съставен протоколът от
24.01.2020 г. Наименованието на това дружество, посочено в протокола е
идентично с дружеството, с което ответникът „Ф.М.“ ЕООД е било в трайни
договорни отношения за периода от м. януари 2020 г. Същевременно не се
установява между страните по делото да е заплащано комисионно
възнаграждение по договора за посредничество, за осъществено такова от
ищеца с други лица.
По делото са събрани писмени доказателства за проведена
кореспонденция по електронна поща, от която се установява, че с писмо от
13.05.2020 г. изпратено по електронна поща от К.О.Л., от
kajsa.olofssonlocatelli@nicks.com до А.В. с електронна поща
darimex98arder@yahoo.com, същата го уведомява, че Luthman Backlund foods
AB реорганизира корпоративната си структура и в тази връзка всички бизнес
дейности, активи, споразумения и договорки ще бъдат поети от Luthman
Backlund foods Europe AB. Според приетия по делото годишен финансов
отчет и консолидиран финансов отчет на дружество „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman
Backlund foods AB/ за 2021 г. това дружество е дружество майка със седалище
в Стокхолм и дъщерни дружества в Македония и САЩ. В него са включени
следните дъщерни дружества - „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods
Europe AB/ 100% участие с предмет на дейност продажба и експлоатация за
Европа, „Л.Б. Фудс САЩ“ АБ 100% участие с предмет на дейност продажба и
експлоатация за САЩ и „Л.Б. Пръдакшън ЛЛК Битоля“ 76 % с предмет
производство със собствена фабрика.
Установява се от заключението на приетата счетоводна експертиза, че
в периода 01.08.2020 г. – 31.12.2021 г. са установени плащания по фактури,
издадени от „Ф.М.“ ЕООД към Luthman Backlund foods Europe AB на обща
стойност 1 453 306,51 евро, от които 35305,79 евро платени авансово от
Luthman Backlund foods AB и 1418000,72 евро, платени от Luthman Backlund
foods Europe AB. Според заключението, отразените в счетоводните регистри
на „Ф.М.“ ЕООД плащания от Luthman Backlund foods AB в периода
24.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба са в размер на 35 305,79
евро, формирана от направени авансови плащания, по които не е реализирана
продажба, като последната доставка в полза на Luthman Backlund foods AB е
от 10.04.2020 г. и така направеното плащане не е възстановено на този клиент,
а е отнесено за погасяване на задълженията на Luthman Backlund foods Europe
AB. В този период по дневници за продажбите на „Ф.М.“ ЕООД са
декларирани сделки с Luthman Backlund foods Europe AB на обща стойност
1 454 211,09 евро – 2 844 189,68 лева, но не са констатирани сделки с клиент
Luthman Backlund foods AB. Установява се от приложение № на
4
заключението, че за процесния период 01.08.2020 г. – 31.12.2020 г. ответникът
е сключил в този период с дружество „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods
Europe AB/ сделки на обща стойност в размер на общо 471 140,85 евро, върху
която сума размерът на дължимото възнаграждение по договора за
посредничество от 2,5% възлиза на сумата от 11 778,52 евро, равняващи се на
23 036,78 лева.
При тези доказателства съдът намира за пълно доказан факта, че
между кредитора „Ф.М.“ ЕООД и длъжника „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman
Backlund foods AB/ е сключен неформален договор за субективна новация /чл.
107 ЗЗД/, като на страната на длъжника по бъдещите договори за доставка, в
трайно установените между страните отношения, купувач ще се счита
дъщерното дружество на „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund foods AB/ - „Л.Б.
Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods Europe AB/. В подкрепа на този извод е и
обстоятелствато, че след тази дата няма сключени сделки за доставка на
стоките, продавани от ответника, между „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund
foods AB/, а извършените от това дружество авансови плащания са взети
предвид в счетоводството на ответника като редовни плащания по сключени
след това сделки с Luthman Backlund foods Europe AB.
Съдът намира, че сделките по договори за доставка на стоки, сключени
между „Ф.М.“ ЕООД и „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods Europe AB/
са такива сключени в изпълнение на първоначално постигнатата договореност
между продавача и дружеството майка „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund
foods AB/ в резултат на посредничеството на ищеца. За волята на странити в
тази връзка ясно сочи и обстоятелството, че представител на третото лице
„Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund foods AB/, К.О.Л., е уведомила лично
управителя на ищцовото дружество, че в договорите за доставка на стоки
между „Ф.М.“ ЕООД и това дружество на негово място за в бъдеще ще
участва дъщерното дружество „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods
Europe AB/.
Предвид изложеното в полза на ищеца срещу ответника е
възникнало вземане за заплащане на възнаграждение по договора за
посредничество по сделките, сключени с „Ф.М.“ ЕООД и „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ
/Luthman Backlund foods Europe AB/. В договора за посредничество не е
изрично уговорена валутата, в която е дължимо възнаграждението на
посредника. Същото е посочено като процента от стойността на сключените
сделки, а посочената сметка, по която следва да бъде извършено плащането е
левова такава, видно от посоченото от вещото лице над таблица 3 от
заключението. Фактурите, издавани от „Х.Л.“ ЕООД за посредническо
възнаграждение по договора в периода 01.01.2020 г. – 31.07.2020 г. са
издавани и плащани също в лева. Ето защо съдът намира, че дължимото
възнаграждение по договора е в националната валута на Р.България – в лева.
Дължимото възнаграждение съдът намира, че следва да бъде изчислено на
база 2,5% от стойността на сключените сделки за процесния период, по които
ответникът е получил плащане от Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods
Europe AB/, като получената сума следва да бъде преизчислена в лева,
съобразно фиксирания курс евро/лев, по която формула дължимото
възнаграждение на посредника по сделките, сключени в периода 01.08.2020 г.
– 31.12.2020 г. е в размер на 23 036,78 лева. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест в процеса не твърди и не доказва плащане на
дължимото възнаграждение по договора за посредничество.
5
Предвид изложеното искът за главното вземане с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 51 ТЗ следва да бъде уважен
в предявения размер от 22 994,44 лева.
По иска по чл. 92 ЗЗД за лихва за забава на дължимото
възнаграждение по договора за посредничество.
Според чл. 8 от договора, в случай че възложителят не издължи в срок
на посредника дължимото му се възнаграждение, тъй кой дължи неустойка в
размер на 0,5% дневно от забавеното задължение за всеки ден на просрочие,
считано от датата на забава до окончателното изплащане на задължението.
С доклада на делото съдът е указал на страните, че с оглед
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, ще извърши служебна проверка по
нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 9 от договора за посредничество от
24.01.2020 г.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2009г. по търговско дело 1/
2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай. Съгласно задължителните
указания, дадени в цитираното тълкувателно решение, преценката за
противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави е с оглед следните
критерии: размерът на задължението, което обезпечава неустойката,
наличието на други обезпечения, съотношението на размера на уговорената
неустойка с очакваните вреди от неизпълнението и други с оглед фактите и
обстоятелствата на конкретния случай. Същевременно в задължителната /по
чл. 290 от ГПК/ практика на ВКС- Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.
д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК и др. е възприето, че накърняване на добрите нрави
като неписани правила по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право, каквито са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. В настоящия случай се касае за уговорена неустойка
за забава на парично задължение в размер на 0,5% за всеки ден на забава, от
което следва, че за период на забава от 200 дни неустойката за забава би
достигнала размера на забавеното вземане, а при забава в рамките на
давностния 3-годишен срок би достигнало до размер надхвърлящ девет пъти
стойността на забавеното вземане. В случая за периода на забава на вземането
за комисионно възнаграждение по сделките, сключени през м. август 2020 г.
комисионното възнаграждение е 5266,00 лева, а неустойката за забава за
претендирания период би била в размер на 20 247,77 лева.
Съдът намира, че така уговорената неустойка за забава не е съобразено
с посочените по-горе принципи за добросъвестност, справедливост и забрана
на неоснователното обогатяване, като се касае за порок, който произтича
пряко от съдържанието на самия договор, за който съдът е длъжен да следи
служебно.
Предвид изложеното, поради нищожност на клаузата за
6
неустойка, предвидена в чл. 8 от договора, искът за неустойка за забава
следва да бъде отхвърлен изцяло. За пълнота следва да бъде посочено, че
постигнатото между страните съгласие в чл. 8, ал.2 от договора е
недействително по аргумент от разпоредбата на чл. 366 ЗЗД.
По иска по чл. 92 ЗЗД за неустойка за неизпълнение на задължението
за договаряне лично или чрез трето лице с клиент, осигурен от посредника,
уговорена в чл. 9 от договора.
Предметът на иска е очертан в исковата молба и уточнителна молба,
подадена на 18.11.2022 г. и съобразно него е извършен докладът на делото –
за неустойка в размер на 10% от стойността на сделките, сключени от
дружество „Д. 98“ ЕООД, което е дъщерно дружество на ответника, в периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.
С определение от открито съдебно заседание, проведено на 13.10.2023
г. е допуснато увеличение на цената на иска в размер на сумата от общо
183 569,70 лева за процесния период. Тук следва да се посочи, че съдът е
сезиран с искане за увеличение само на цената на иска, поради което
препращането, направено в уточнителна молба от 06.10.2023 г. към
експертизата е само досежно конкретните размери помесечно /както изрично
е посочено и в молбата/, но не е съпроводено и с други твърдения.
Основанието на този иск е свързано с конкретни сделки сключени от
ответника лично или чрез трето лице, като същите изрично са
индивидуализирани от ищеца в молба от 18.11.2022 г. само като сделки,
сключени от дъщерно на ответник дружество „Д. 98“ ЕООД, но не и относно
сделки, сключени от самия ответник през процесния период. В тази връзка
следва да се отбележи, че в самата искова молба твърдения за
обстоятелствата, от които този иск произтича липсват. Ето защо и изменение
на основанието на иска, направено след преклузивния срок, предвиден в чл.
372, ал.2 ГПК би било недопустимо.
При така очертания предмет на иска съдът намира същия за
неоснователен.
От приетите по делото справки-декларации за ДДС и дневници за
продажбите на дружество „Д. 98“ ЕООД за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021
г. не се установява в счетоводството на дружеството да са осчетоводени
извършени продажби с купувачи „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund foods AB/
или „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods Europe AB/, поради което
твърденията на ищеца, че ответникът чрез свое дъщерно дружество е сключил
сделки с осигурения от „Х.Л.“ ЕООД контрагент се явяват недоказани и
предявеният иск за неустойка по чл. 9 следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе мотиви относно предмета на делото по
иска по чл. 92 ЗЗД за неустойка за неизпълнение по чл. 9 от договора съдът
не обсъжда като ирелевантни обстоятелствата относно сключени сделки от
самия ответник лично с дружества „Л.Б. Фудс“ АБ /Luthman Backlund foods
AB/ и „Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods Europe AB/ в периода
01.01.2021 г. – 31.12.2021 г., тъй като иск за неустойка основана на твърдения
за сключени такива сделки не е предявен и приет за разглеждане в настоящия
процес.
По разноските.
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото съразмерно с уважената част
7
от исковете в размер на 2680,98 лева.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 8679,17 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „Х.Л.“ ЕООД,
ЕИК: *******, на основание чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. с чл. 51 ЗЗД,
сумата в размер на 22 994,44 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по договор за посредничество от 24.01.2020 г. за сделки,
сключени от ответника в периода 01.08.2020 г. – 31.12.2020 г. с дружество
„Л.Б. Ф.Ю.“ АБ /Luthman Backlund foods Europe AB/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 26.10.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 2680,98
лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу
„Ф.М.“ ЕООД, ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за лихва
за забава на вземането за главница за възнаграждение по договора за
посредничество от 24.01.2020 г., дължимо за периода 01.08.2020 г. –
31.12.2020 г., предявен в общ размер от 32 642,14 лева, предявен частично от
сумата от 59857,37 лева, за периода считано от 18.09.2020 г. до 26.10.2022 г.,
както и иска с правна квалификация по чл. 92 ЗЗД за неустойка за
неизпълнение на задължението за договаряне лично или чрез трето лице с
клиент, осигурен от посредника, уговорена в чл. 9 от договора за неустойка в
размер на 10% от стойността на сделките, сключени от дружество „Д. 98“
ЕООД, което е дъщерно дружество на ответника, в периода 01.01.2021 г. –
31.12.2021 г. за сумата в размер общо на 183 569,70 лева.
ОСЪЖДА „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на Ф.М.“ ЕООД,
ЕИК: ******* на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 8679,17 лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8