№ 26
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
256/13.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100192 В.ският районен
съд е отхвърлил предявените от В. Г. И., ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и съобщения: гр.В.,
ул. „К.“ № 4, ет. 1 против Е. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул. „К.“ № 4, ет. 2, искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане
на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от по 1500 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените им
общо 1/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор 10450.33.56 с
площ от 3000 кв.м, поземлен имот с идентификатор 10450.33.62 с площ от
3064 кв.м, поземлен имот с идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м.,
за периода 04.06.2020г. до 31.12.2021 г..
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 вр. ГПК В. Г. И., ЕГН: ********** и
Е. Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и
съобщения: гр.В., ул. „К.“ № 4, ет. 1 да заплатят на Е. Г. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ул. „К.“ № 4, ет. 2, сумата от 840 лв.,
представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от В. Г. И. и Е. Г. И. с изложени оплаквания за
1
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил
възражението, че писменият отговор, депозиран пред районния съд в срока по
чл.131 от ГПК, бил подаден освен от ответницата Е. К., така и от името на
нейните три дъщери, които обаче не били конституирани като ответници в
процеса, защото не притежавали никакви материални права върху посочените
недвижими имоти. Според жалбоподателите това правело писмения отговор
недопустим, поради което направените в него възражения не следвало да
бъдат взети предвид и не следвало да бъдат обсъждани от съда, защото били
преклудирани на основание чл.133 от ГПК. Поради това като бил допуснал
доказателства за установяване на преклудираните възражения, съдът бил
допуснал съществено процесуално нарушение. По същата причина не
следвало да бъде допускана до разпит в качеството й на свидетел Г.С., която
преди това претендирала да е ответник по делото. Съдът не бил взел предвид
и факта, че по предходната КВС имотът с площ 671 кв.м., който бил
самостоятелно заграден от четири страни и заключен с врата, и достъп до
който имала само ответницата К., неправилно бил заснет по действащата КВС
от 2018 г. като част от имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000
кв.м. Съдът също така не бил обсъдил приетото по делото заключение на
икономическата експертиза.
Решението било и необосновано, тъй като съдът не бил обсъдил
безспорните доказателства, че само оградените от ответницата имоти били
годни за ползване, като съдът обосновал своето решение единствено с
недопустимите според жалбоподателите доказателства по делото.
Искането за обезщетение било основателно и доказано и неправилно
районният съд бил отхвърлил исковите претенции. Искането е решението на
районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с
което предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на
разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата Е. К.. Постъпило е писмено становище с изразено искане
въззивната жалба да не се уважава и се претендират разноски за въззивна
инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против Е. Г. К. ищците В. Г. И. и Е. Г. И. са
твърдели, че са брат и сестра - деца на Б. Г. И., сестра на ответницата Е. К.,
съответно тяхна леля. Твърдели са, че майка им и леля им са притежавали
2
равни права от наследството на техните родители, които са заместили в
наследството техните дядо и баба, от които са наследили земеделски земи,
възстановени от ПК В. и описани в Констативни нот. актове № 2/**** г. и №
8/**** г. на В.ския нотариус Г.Ш. - всички в землището на гр.В., а именно: 1.
Поземлен имот с идентификатор 10450.33.6 с площ от 2032 кв.м; 2. Поземлен
имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м: 3. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.57 с площ от 6875 кв.м; 4. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.58 с площ от 6875 кв.м; 5. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м; 6. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м. Твърдели са, че общата
площ на всички възстановени земеделски имоти е 24909 кв.м, от които майка
им Б. И. и леля им - ответницата Е. К. са наследили по 1/4 ид.част с реални
части от по 6227.25 кв.м. По силата на Нотариален акт № 48/06.12.2019 г. на
В.ския нотариус С.Д., майка им Б. И. им подарила, при равни права за тях
двамата всичките си наследствени дялове от горните поземлени имоти,
представляващи по 1/4 идеална част от наследствените шест имота. Според
ищците съществена част от общите имоти било „Р.”, в м.Б., със застроена и
незастроена площ от 671 кв.м, представляващо имот с номер 033002, парцел
II от масив 33 по картата на землището към 2001 г., при граници и съседи:
насл.на К.В., насл.на Б.П., път и вътрешна река, застроено в по-голямата си
част с масивен гъбарник с бетонни панели, с обор и с жилищна сграда с обща
застроена площ от 515 кв.м, а останалата незастроена площ - с трайна
настилка от бетон и асфалт с площ от 156 кв.м.. Това „Р.” било създадено
през 80-те години от нелегитимен ползвател С. Х., който не успял да установи
правата си по §4-ти от ЗСП33 и не бил придобил собствеността върху Р. и
постройките в него. Ответницата Е. К., въпреки че притежавала само по 1/4
идеална част от горните имоти, вкл. и от т.нар."Р.“, се снабдила от името на
всички ищци-съсобственици с Изпълнителния лист и самоволно, без решение
на всичките седем съсобственика, започнала да го ползва, като го ползвала и
до момента и не допускала останалите й съсобственици до този имот, както и
до най-плодородната земя до него, която само тя обработвала. Ищците са
твърдели, че с покана до ответницата от 02.06.2020 г., връчена й на 04.06.2020
г., я поканили да им заплаща обезщетение за това, че ползва както цялото
„Р.”, така и най-плодородната част от имотите, в размер на 1500 лв., като й
дали срок да го заплати най-късно до 30.09.2020 г.. Вместо да се съобрази с
поканата им, на 09.09.2020 г. ответницата отказала да плати поисканото
обезщетение, изтъквайки неверни обстоятелства за разпределение и общо
ползване на наследствените имоти. Претенцията на ищците била за заплащане
на обезщетение от 1500 лв. годишно, считано от датата на поканата, като за
изминалите 2020-2021 г. ответницата им дължала обезщетение в общ размер
на 3000 лв., което тя отказвала доброволно да им заплати. Предвид
3
изложеното считат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск срещу
нея за периода 2020-2021 г., ответницата да заплати на всеки от ищците по
отделно сума в размер на по 750 лв. за всяка една календарна година или
общо за исковия период по 1500 лв. за всеки от ищците. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с
който е оспорила изцяло исковете по наведените в исковата молба твърдения.
Заявила е, че още преди години, след възстановяване на земите и преди
майката на ищците да им прехвърли наследствения си дял, от гр. София
дошъл съсобственикът им В.П. и чрез жребий си разпределили кой коя част
от наследствените имоти да ползва. Твърдяла е, че през годините никой не е
ползвал части от наследствените дялове на ищците, които и в момента
пустеели. Поддържала е, че тя ползва дела на В.П. с изричното му съгласие и
по негова молба, за да не пустее земята, но никога не е ползвала и
обработвала част от земята, която е в дял на ищците. Твърдяла е, че когато
при определяне на начина на ползване ищците пожелали да ползват частта от
нивата и мерата, които са до водния канал с идентификатор 10450.33.6, с
площ от 2032 кв.м. и били най-плодородни, се съгласила, както и да ползват
средната, най-хубавата част от тепето с идентификатор 10450.33.57, с площ
6875 кв.м., където имало къщичка/вила/. Съгласила се също така ищците да
ползват по-голямата част от нивата с идентификатор 10450.34.63, с площ от
3063 кв.м.. Поддържала е, че всички желания на ищците били изпълнени.
Твърдяла е, че тя ползва само една малка част от наследствените им
земеделски земи с обща площ от 24909 кв.м. и никога не била пречела на
ищците да ползват и да обработват земята, но те я оставили да пустее вече
около 15 години, а сега предявявали неоснователни претенции и желаели да
се облагодетелстват от нейния труд без да са положили никакви усилия.
Поддържала е, че никой не пречи на ищците да ползват и да обработват
няколко хиляди квадратни метра, които пустеят от 15 години. Предвид
изложеното е изразила становище, че искът е недоказан по основание и
размер и моли да бъде отхвърлен. Претендирала е разноски.
Тук е мястото да се обсъди възражението за недопустимост на така
подадения писмен отговор. Въззивният съд намира това възражение за
неоснователно по следните съображения:
Без значение за допустимостта и действителността на писмения отговор
е дали той е подаден освен от името на ответницата, и от името на лица, които
не са конституирани като страни в производството. Тъй като искът е насочен
единствено против Е. К., подаването на писмения отговор от името на
неконституирани в процеса страни не следва да се зачита, а доколкото
писменият отговор е подаден от името на Е. К., която е конституирана като
4
ответник и отговорът е депозиран в срока по чл.131 от ГПК, той следва да се
счита за надлежно предявен и направените с него възражения и изложени
доводи задължително следва да бъдат разгледани и съобразени от решаващия
съд. Като е постъпил именно по този начин, районният съд не е допуснал
процесуално нарушение, а се е съобразил точно с правилата на гражданския
процесуален кодекс.
Между страните не е спорно, че са съсобственици на следните имоти: 1.
Поземлен имот с идентификатор 10450.33.6 с площ от 2032 кв.м; 2. Поземлен
имот с идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м: 3. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.57 с площ от 6875 кв.м; 4. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.58 с площ от 6875 кв.м; 5. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.62 с площ от 3064 кв.м; 6. Поземлен имот с
идентификатор 10450.33.63 с площ от 3063 кв.м. при права по 1/4 ид.част за
майката на ищците Б. Г. И. и ответницата Е. К.. Безспорно е също така, че Б. е
прехвърлила своите права върху процесните имоти изцяло на своите деца –
ищците В. Г. И. и Е. Г. И. – при равни права – по 1/8 ид.ч.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
допусната и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че процесният имот с идентификатор 10450.34.63 представлява
нива с площ от 3063 кв.м, като на място площ от 567 кв.м. е обработена и
засята със зеленчукова култура. Вещото лице е установило, че поземлен имот
с идентификатор 10450.34.62 с площ от 3000 кв.м, на място е застроен със
сгради и съоръжения както следва: едноетажна масивна сграда със
селскостопанско предназначение с площ от 30 кв.м., едноетажна масивна
сграда със селскостопанско предназначение с площ от 219 кв. м., настилки от
бетон и представляващи площадки пред сградите с площ от 300 кв.м.. От
заключението става ясно, че в имота е налице и засята и използваема площ от
115,20 кв.м. със зеленчукови култури. Установено е от показанията на вещото
лице в съдебно заседание, че застроената част от поземлен имот с
идентификатор 10450.34.62 е оградена с мрежа, като достъпът се осъществява
от метална врата, до която ответницата му е осигурила достъп. Достъп не му е
осигурен от ответницата до сградата с размер от 219 кв.м., тъй като не е имала
ключ, какъвто е имала за сградата с площ от 30 кв.м..
Прието е и заключение на икономическа експертиза, което е дало
отговор на въпросите относно размера на евентуално дължимо обезщетение.
Вещото лице е посочило /след корекция, направена в с.з./, че годищно рентата
от спорния имот „Р.“ е в размер на 4869.20 лв., а за ¼ ид.ч. размерът на
рентата е съответно 1174.80 лв.
Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради
което съдът ги приема като компетентно и изчерпателно изготвени.
5
По делото пред районния съд са разпитани и свидетелките Б. Г. И. и
Гергана Йорданова Самунева, от показанията на които се установява, че
ответницата ползва част с площ от около 600 м. в поземлен имот с
идентификатор 10450.33.56 с площ от 3000 кв.м.. По отношение на
останалите процесни имоти от събраните гласни доказателства не се
установява нито дали, нито каква площ ползва ответницата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и
правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл. 269 ГПК),
като за валидността, допустимостта и правилното приложение на
императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от
приетото с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а за правилността е
ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл.
260, т. 3 ГПК). Въззивното производство по действащия ГПК се развива при
условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която
извършва, до рамките на търсената защита, определена от въззивната жалба.
Т.е. при липсата на конкретни оплаквания съдът не може да замести волята на
страната и да прави предположения за това от какво е недоволен
жалбоподателят и по какъв начин желае да се защити.
Общото правило за разпределяне на доказателствената тежест пък е
закрепено в чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите твърдения.
В конкретния случай доводите, изложени във въззивната жалба, се
свеждат до следното: 1.Писменият отговор е недопустим, тъй като е подаден
и от името на лица, които не са страни в процеса, поради което са
недопустими и направените с този отговор възражения; 2.Като е разгледал
недопустими възражения и е събрал недопустими доказателства, районният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение; 3.Все по същите
причини решението е необосновано, включително и поради това, че съдът не
е обсъдил назначената и приета по делото икономическа експертиза.
На първия довод настоящият съдебен състав отговори по-горе в
мотивите на това решение.
Тъй като депозираният отговор е валиден и допустим, съдът не е
допуснал процесуално нарушение, като е допуснал поисканите с него
доказателства и ги е обсъдил в мотивите на обжалваното решение.
6
По принцип е вярно твърдението, че съдът е длъжен да изгради своето
вътрешно убеждение и да обоснове своите решаващи правни изводи с основа
на всички събрани по делото доказателства и в този смисъл необсъждането на
едно доказателствено средство, което е допуснато и прието без възражения в
хода на процеса сочи за допуснато от съда процесуално нарушение, но то не е
съществено и не се отразява на правилността на обжалваното решение.
Заключението на икономическата експертиза би имало съществено значение,
ако предявените искове бяха доказани по основание – нещо, което в случая не
е направено.
Както е посочи районният съд в мотивите на обжалваното решение, за
основателността на този иск в тежест на ищцата е да докаже, че: 1) между
страните е съществувала съсобственост върху имота през процесния период
при посочените квоти; 2) че е отправила до ответницата писмена покана за
плащане на обезщетение; 3) че през процесния период ответницата е ползвала
имота самостоятелно или е ползвала площ, по-голяма от съответстващата на
правата й в съсобствеността; както и 4) размера на пропуснатата полза след
поканата. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е
да докаже, че е погасила претендираното вземане, респ. че е предоставила
достъп на ищцата до съсобствения имот съобразно дела й от него.
Безспорно е установено по делото, че ищците са собственици на по 1/8
ид.ч. от процесните имоти по силата на правна сделка, сключена с тяхната
майка Б. И.. Безспорно е установено също така, че ответницата ползва
самостоятелно част от наследствените имоти, в това число „Р.“ с площ 671
кв.м.
По делото е безспорно се установено, че ответницата ползва общо
714,20 кв.м. (30+219+350+115.2=714,20) от поземлен имот с идентификатор
10450.33.56, целият с площ от 3000 кв.м.. При съобразяване правата й в
съсобствеността следва да се приеме, че те се равняват на 750 кв.м. от същия,
т.е. ответницата ползва по-малко от размера на правото си на собственост
върху този имот. От заключението на вещото лице се установява, че
процесният имот с идентификатор 10450.34.63, представлява нива с площ от
3063 кв.м, като на място на площ от 567 кв.м. е обработена и засята със
зеленчукова култура. Дори и да се приеме, че тази площ се владее и ползва от
ответницата, съобразно квотата й в съсобствеността тя има право да ползва
част от имота с площ от 765,75 кв.м.. Нито пред районния съд, нито пред
настоящата инстанция са събрани доказателства, от които може да се направи
извод, че ответницата ползва поземлен имот с идентификатор 10450.33.62 с
площ от 3064 кв.м. В обобщение – остана недоказано твърдението, изложено
в исковата молба, че ответницата ползва лично по-голяма част от
съсобствените имоти, като по този начин е накърнила правата на ищците и ги
7
е лишила от правото да ползват собствеността си по предназначение.
Ирелевантно за спора е дали по предходен КВС имотът „Р.“ е бил
самостоятелен имот, тъй като фактите по делото следва да се разглеждат към
момента на предявяване на иска. Безспорно е по делото, че исковите
претенции са предявени на 01.03.2022 г., а от 2018 г. насам действа нов КВС,
в който „Р.“ представлява част от поземлен имот с идентификатор
10450.33.56, целият с площ от 3000 кв.м..
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. На основание чл.272
от ГПС въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение по
всички въпроси, по които не е взел отношение в настоящото решение и се
присъединява изцяло към тях.
С оглед изхода на спора в полза на ответницата Е. К. следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 лева.
Тъй като предявените искове са с цена под 5000 лв., на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да
подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256/13.10.2022 г., постановено по гр.д. №
20225210100192 по описа на В.ския районен съд.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ул. „К.“ № 4,
ет. 1 ДА ЗАПЛАТЯТ НА Е. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.,
ул. „К.“ № 4, ет. 2, сумата от 400 лв./четиристотин лева/ - разноски за
въззивна инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8