Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 185
гр. ВРАЦА, 11.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 17.04.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
МАРИЯ АДЖЕМОВА
в присъствието на секретар
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
226 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Д.Ц. ***, чрез
пълномощника й адв.Л.В., против Решение № 108/11.02.2019 г. по гр.д.№ 2894/2018
г. на Районен съд-Враца, с което е осъдена да заплати на "СИКО-С"
ООД, гр.София сумата 14 830,73 лв., представляваща остатък от дължимите се суми по изпълнително дело № 20187860400072 на
ЧСИ М.М., стар № 20157210400196, образувано въз основа на изпълнителен лист от
29.07.2015г. по ч.гр.дело №979/2014 г. по описа на PC Враца и съгласно решение по гр.д. №
1795/2014 г., ведно със законна лихва върху тази сума от момента на подаване на
исковата молба 21.06.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 2153,23 лв.
В жалбата се поддържа, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Навеждат се доводи, че правните изводи на районния съд не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и от обясненията на страните по реда на
чл.176 ГПК. Твърди се, че жалбоподателката е подписала договора за встъпване в
дълг и споразумението към него поради грешка, дължаща се на невярна представа,
че подписва договор за поръчителство. Това твърдение се подкрепя с подробен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Иска се отмяна на
решението, отхвърляне на предявения иск изцяло, унищожаване на договора за
встъпване в дълг и споразумението от 19.07.2016 г. на основание чл.27, пр.3 вр.
чл.28, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и присъждане на адвокатски хонорар в хипотезата на
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.2-ро ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
В подадения
отговор "СИКО-С" ООД, чрез
пълномощника си адв.В.К., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Навежда доводи, че не са налице основания за унищожаемост на договора за
встъпване в дълг, поради грешка в съдържанието му, касаещо естеството на
сделката. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответницата е подписала договора, споразумението и записа за заповед от
19.07.2016 г. лично и с намерението да изплати задълженията на
"Ди-джи" ЕООД. Въззиваемият счита за неоснователни и твърденията на жалбоподателката, че
извършените от нея плащания да по споразумението от 19.07.2016 г., а не по
договор за встъпване в дълг. Намира също, че първоистанционното решение е
постановено в съответствие с правната уредба и съдебната практика по чл.101,
изр.3 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени
разноски за настоящата съдебна инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от "СИКО-С" ООД, гр.София с осъдителен иск против
А.Д.Ц. *** за сумата 14 830,73 лв., представляваща остатък от дължимите се суми по изпълнително
дело № 20187860400072 на ЧСИ М.М. /стар № 20157210400196/, образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.07.2015г. по
ч.гр.дело № 979/2014 г. по описа
на PC Враца и съгласно решение по гр.д. № 1795/2014 г. по описа на същия съд, ведно със законна лихва върху тази сума от момента на подаване
на исковата молба 21.06.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за встъпване в дълг от 19.07.2016г. А.Д.Ц. е
встъпила изцяло и безусловно като солидарен длъжник във всички задължения на
длъжника "ДИ-ДЖИ" ЕООД към "СИКО-С" ООД, произтичащи от
договор за продажба на стоки и обективирани във фактура №
**********/09.11.2013г. и фактура № *********/14.11.2013г., включително
неустойки, лихви за забава, както и в задълженията за направени разноски по С.ране
на вземанията, за които има издаден изпълнителен лист от 29.07.2015г. по ЧГД № 979/2014г.
по описа на ВРС и е образувано изп. дело
№ 196/2015г. по описа на ЧСИ В.Й.. Посочва се, че към момента на подписване на
договора за встъпване в дълг задължението на длъжника "ДИ-ДЖИ" ЕООД е
било в размер на 16500 лева. Твърди се, че съгласно
подписано споразумение от 19.07.2016г. А.Ц. е поела ангажимент да заплати
задължението на вноски, описани в чл.2.1 от споразумението, но не е изпълнила задължението
си по споразумението и от 31.12.2016г. не е заплащала никакви суми по него.
Посочва се, че издадено удостоверение изх.№ 7923/14.05.2018г. на
ЧСИ М.М. задължението по изпълнително дело № 20187860400072 /стар № 20157210400196 по описа на ЧСИВ.Й./ е в размер на 14830,73 лева.
Посочва се, че неизпълнението на задължението от страна на ответницата Ц.
поражда правен интерес от предявяването на осъдителен иск за посочената сума.
В срока по чл.131 Г ПК е постъпил отговор
от А.Д.Ц., в който се оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва се, че
на 19.07.2015 г. е проведена среща между ответницата и управителя на
ищцовото дружество, на която са обсъдени различни варианти за обезпечаване на просрочени
задължения на "ДИ ДЖИ" ЕООД - поръчителство, встъпване в дълг и
издаване на запис на заповед. Ответницата твърди, че след правна консултация се
е съгласила да обезпечи задълженията на "Ди ДЖИ" ЕООД, за които е
образувано изпълнително дело под № 196 по описа за 2015г. на ЧСИ В.Й., като
издаде запис на заповед за сумата от 16500 лв. и подпише договор за
поръчителство за същата сума, при което е подписала предварително подготвените
бланки. Твърди също, че след като получила исковата молба и прочела внимателно
приложените към нея документи е установила, че всъщност по грешка е подписала
не договор за поръчителство, а договор за встъпване в дълг и споразумение към
него. Поддържа, че договорът за встъпване в дълг и споразумението са подписани
от нея поради непредпазливост, неволно, поради объркване на бланките, без да
прочете и обърне внимание на заглавието и съдържанието му, заблуждавайки се, че
подписва договора за поръчителство, както
са се разбрали. Ответницата твърди, че е била
съгласна да бъде единствено поръчител, а не да встъпва в чужд дълг като солидарен
длъжник. Счита, че е налице грешка при сключване на договора за встъпване в
дълг и споразумението към него, дължаща се на невярна представа, че подписва
договор за поръчителство. Поддържа се, че
е налице несъзнавано несъответствие между представите за това което
подписва и действително подписаните от нея документи, под влияние на което
несъответствие е сключила договора. Ответницата твърди, че ако не е била
несъответстващата на действителността представа, т.е. ако не е смятала, че
подписва договор за поръчителство, то никога не би подписала договора за
встъпване в дълг и споразумението. Твърди се, че това несъответствие се дължи
на незнание коя от предварително подготвените от ищеца бланки се отнася за
договор за поръчителство и коя за договор за встъпване в дълг, т.е. на незнание
на определени факти от значение за формиране на вътрешната й воля. Счита, че в
процесния случай е налице грешка в предмета на договора, която се отнася до
съществени качества на същия и е основание за неговото унищожаване по смисъла
на чл.27 ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си
страните са ангажирали писмени и гласни доказателства. Пред настоящата съдебна
инстанция е приложено и гр.д.№ 5584/2017 г. по описа на ВРС.
След като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от
страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори,
а и от приложеното по делото заверено копие от изпълнителен лист , издаден на
29.07.2015 г. г. по ЧГД № 979/2014 г. по описа на ВРС въз основа на решение по
гр.д.№ 1795/2014 г. по описа на същия съд, се установява, че "ДИ-ДЖИ"
ЕООД, с.***, общ.Враца, представлявано от Д.Ц.И., е осъдено да заплати на
"СИКО-С" ООД, гр.София, сумата 336,05 лева, представляваща стойността
на доставени стоки по издадена фактура № **********/09.11.2013 г., както и
сумата от 11814,05 лева представляваща стойността на доставени стоки по
издадена фактура № **********/14.11.2013 г., ведно със законната лихва от
28.02.2014 г. до погасяването, както и сумата от 348,32 лева представляваща
лихва за забава за периода от 09.11.2013 г. до 24.02.2014 г. Представени са и
доказателства, от които е видно, че въз основа на този изпълнителен лист е
образувано изп.д.№ 196/2015 г. по описа на ЧСИ В.Й., което по молба на
взискателя от 29.11.2017 г. е прехвърлено при ЧСИ М.М. и е продължило под №
72/2018 г.
Безспорно
е и обстоятелството, че на 19.07.2016 г. между ищеца "СИКО-С" ООД и ответницата
А.Ц. е подписан договор за встъпване в дълг. В договора А.Ц. удостоверява, че е
напълно запозната със сключения между ”ДИ-ДЖИ”
ЕООД и "СИКО-С" ООД договор за продажба на стоки и произтичащите от
него задължения по фактура № **********/09.11.2013г. в размер на 336,05лева и
по фактура № **********/14.11.2013г в размер 11814,05лв, за които е издаден изпълнителен
лист от 29.07.2015 г. по гр.дело № 1795/2014г. по описа на PC Враца и е образувано
изпълнително дело № 196/2015г. на ЧСИ В.Й.. В чл.2 от договора А.Ц. заявява, че
встъпва изцяло и безусловно като солидарен длъжник във всички задължения на
длъжника "ДИ-ДЖИ" ЕООД по посочения договор за продажба на стоки,
включително задълженията за заплащане на дължимите неустойки и лихви за забави
и за разноските по С.ране на вземането по изпълнителното дело, като общият размер на всички задължения
възлиза на 16 500 лева. В чл.3 от договора кредиторът "СИКО-С" ООД е
изразил своето съгласие за встъпването на солидарния длъжник във всички задължения.
В договора е посочено, че за обезпечаване на задължението солидарният длъжник А.Ц.
издава запис на заповед в полза на кредитора за сумата 16 500 лв. По делото е
приложено и заверено копие от издадения запис на заповед.
Не
се спори, че на същата дата - 19.07.2016 г. е подписано и споразумение между
кредитора "СИКО-С" ООД, длъжника "ДИ-ДЖИ" ЕООД и солидарния
длъжник А.Д.Ц., в което страните заявяват, че са безспорни следните факти: че
"ДИ-ДЖИ" ЕООД има задължения по фактури спрямо "СИКО-С" ООД
в общ размер от 12150,10 лв.; че за тази сума и законната лихва върху същата, както и за лихва за забава в размер на 348,32
лв. и разноски в размер на 425,87 лв., е издаден изпълнителен лист от
29.07.2015 г. по гр.д.№ 1795/2014 г. по описа на ВРС; че за посочените
задължения е образувано изп.д.№ 196/2015 г. по описа на ЧСИ Й., по което общият
размер на задълженията на "ДИ-ДЖИ" ЕООД съм "СИКО-С" ООД
възлиза на 16 500 лв. В подписаното споразумение отново е отразено, че А.Д.Ц.
като солидарен длъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД се задължава изцяло и
безусловно да отговаря за посочените задължения на "ДИ-ДЖИ" ЕООД.
Постигната е договореност дължимата сума от 16500 лв. да бъде заплатена за
периода от 30.07.2016 г. до 28.02.2017 г. на определен брой вноски, посочени в
погасителен план. Уговорено е, че кредиторът „СИКО-С“ООД се задължава в срок от
два работни дни от подписване на настоящето споразумение, да подаде молба за
спиране на ИД № 195/2015г. до ЧСИ В.Й., рег.№721 и за срока на действие на
споразумението да не предприема каквито и да било действия за принудително
удовлетворяване на вземането, произтичащо от посочения изпълнителен лист. В
споразумението се сочи, че в случай на 10-дневно закъснение на изпълнение на
задълженията в уговорения срок, цялото непогасено вземане става автоматично
предсрочно изискуемо, а кредиторът има право да възобнови изпълнителното
производство и да се снабди с изпълнителен лист против солидарния длъжник.
Безспорно е и
обстоятелството, че в периода от 19.07.2016 г. до 30.12.2016 г. А.Ц. е
извършила 7 броя парични преводи в полза на "СИКО-С" ООД на обща
стойност 6725 лева. Това обстоятелство се потвърждава от приложените банкови
документи, от които е видно, че като основание за извършване на паричните
преводи е посочено "споразумение от 19.07.2016". С молба от
08.05.2018 г. взискателят "СИКО-С" ООД е поискал ЧСИ М. да отрази
като плащане по изпълнителното дело седемте превода на обща стойност 6725 лв.
По делото е приложено удостоверение
изх.№ 7923/14.05.2018 г. по изп.д.№ 20187860400072 на ЧСИ М.М., в което е
отразено, че след приспадане на платените към взискателя суми общият размер на
задължението е 14 830,73 лв.
За опровергаване твърденията
на ответницата, че след проведени предварителни уговорки е било постигнато
съгласие за подписване на договор за поръчителство, ищецът е представил
извлечение от електронна кореспонденция между представителите на страните. От
изпратено на 15.07.2016 г. писмо от адв.К. до адв.В. е видно, че е приложен проект
на договор за встъпване в дълг и споразумение за разсрочване на задълженията
съгласно постигнати уговорки между С. и Ц.. В писмото се отправя предложение за
подписване на договор за встъпване в дълг, което не би повлияло при плащане в
срок на задълженията по споразумението. Отговор от адв.В. е изпратен на
18.07.2016 г., като в него е посочено, че се изпращат документите с нанесени
корекции, както са договорени с управителя на "СИКО-С" ООД, но предлаганата
нотариална заверка не е необходима. Изразяват се и съображения, че не е налице
съгласие за издаване запис на заповед.
В първоинстанционното
производство са дадени обяснения от страните по реда на чл.176 ГПК.
В с.з. на 21.01.2019 г. С. С.,
в качеството си на управител на ищеца "СИКО-С" ООД, заявява, че
подписът на договора за встъпване в дълг е негов, както и че двамата с А.Ц. са
го подписали. Обяснява, че за обезпечаване изпълнението на същото задължение е
бил подписан и запис на заповед, както и че има извършени частични плащания от
ответницата, но не знае точния размер на същите. Първоначално С. заявява, че не
си спомня кой е присъствал на срещата на 19.07.2016 г., но след изслушването на
ответницата си припомня, че тя е била с адвокат, а той е бил сам, че
документите са били предварително
изготвени от адвокатите им и той не ги е чел, но ги е дал на ответницата и
адвокатката й да ги видят.
В същото с.з. ответницата Ц.
обяснява, че срещата е била проведена в кантората на В.Й., както и че на тази
среща е била заедно с представителя си адв.В.. Посочва, че на срещата е
присъствал управителя на ищцовото дружество, но не е виждала адвокатката му. Обяснява,
че пред отворената врата са били Д.М. и Д.З.. Заявява, че със С. С. работят
съвместно повече от 20 години и не е имала съмнение, че ще я подведе, поради
което е подписала документите, които той й е дал без да ги чете. Смятала е, че
подписва договор за поръчителство, споразумение за плащане и запис на заповед.
В подкрепа на твърденията си
всяка от страните е ангажирала и гласни доказателства.
Свидетелите на ищеца - М.Д.
и Р.П., които са служители на "СИКО-С" ООД, потвърждават единствено
обстоятелството, че ответницата Ц. има задължения към дружеството, но заявяват,
че не са виждали подписаните документи за дължимите суми.
Свидетелите на ответницата Д.И.
и Д.М., който живее на съпружески начала с А.Ц., установяват, че са били заедно
с ответницата на проведената среща на 19.07.2016 г. в кантората на ЧСИ В.Й.. От
показанията им се установява, че на тази среща са присъствали С. С.,
ответницата Ц. и адвокат В.. Свидетелят Д.М. твърди, че също е бил вътре в
стаята, но в тази част показанията му се опровергават от обясненията на самата
ответница, както и от показанията на свидетеля И., които установяват, че е бил
пред отворената врата на стаята, заедно с другия свидетел. Свидетелят М. твърди,
че преди срещата А.Ц. му е обяснила, че има уговорка с ищеца да се сключи
договор за поръчителство и да се издаде запис на заповед, но той я е посъветвал
да не подписва нищо. Свидетелят И. също заявява, че е ставало въпрос за
поръчителство, не е компетентен и не може да каже със сигурност. Същевременно заявява,
че А.Ц. не му е споменала за какво отива при В.Й.. Възприятията на свидетеля М. са, че
документите са били предварително изготвени и от уважение към ищцовата фирма А.Ц.
ги е подписала без да ги чете.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
І.По допустимостта на предявения иск.
От доказателствата по делото
е видно, че при подписването на договора за встъпване в дълг ответницата е
подписала и запис на заповед за обезпечаване изпълнението на същото задължение
в размер на 16 500 лв. От приложеното пред настоящата съдебна инстанция гр.д.№
5584/2017 г. по описа на ВРС е видно, че въз основа на този запис на заповед са
били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 08.12.2016 г. по ЧГД № 4828/2016
г. по описа на ВРС. След възражение на А.Ц. е образувано исково производство и
с Решение № 266/18.04.2018 г. по гр.д.№ 5584/2017 г. ВРС е отхвърлил предявения
от "СИКО-С" ООД иск за признаване за установено, че ответницата дължи
сумата 16 500 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 19.07.2016
г. От исковата молба и мотивите на съдебния акт е видно, че в предмета на спора
не е било включено каузалното отношение по договора за встъпване в дълг и съдът
не се е произнасял по дължимостта на суми въз основа на същия. При това
положение настоящият съдебен състав приема, че не е формирана сила на пресъдено
нещо, обхващаща настоящия правен спор, и предявеният иск е процесуално
допустим.
ІІ. По основателността на предявения иск.
Предявеният иск е с
правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.101 ЗЗД.За
уважаването му ищецът "СИКО-С" ООД следва да проведе пълно и главно
доказване на твърдените правопораждащи факти, от които черпи изгодните за себе
си последици, а именно: качеството си на кредитор по съществуващо действително
старо задължение на "ДИ-ДЖИ" ЕООД, сключването на валиден договор с ответницата А.Ц.,
по силата на който тя се задължава да поеме съществуващото задължение като
съдлъжник наред с главния длъжник.
Между
страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установи по
категоричен начин, че ищецът "СИКО-С" ООД има качеството на кредитор
спрямо "ДИ-ДЖИ" ЕООД по силата на сключен помежду им договор за
продажба на стоки, като общият размер на задължението, включващ неизплатена
цена на доставени стоки по 2 броя фактури, законна лихва върху тази сума, лихва
за забава и разноски по водено изпълнително дело, към 19.07.2016 г. е възлизал
на 16 500 лв. Безспорно се установи и обстоятелството, че на посочената дата е
подписан договор за встъпване в дълг между кредитора "СИКО-С" ООД и
ответницата А.Д.Ц., по силата на който последната се е съгласила да поеме като
солидарен длъжник съществуващото задължение на "ДИ-ДЖИ" ЕООД в
посочения общ размер. Подписано е и споразумение между кредитора, стария
длъжник и новия длъжник, в което са уговорени конкретни условия за погасяване
на задължението.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е провел пълно
и главно доказване на правопораждащия
факт на сключен между него и ответницата договор, по силата на който тя е
встъпила в съществуващ дълг като солидарен длъжник и е поела задължение за
изпълнение на същия.
Ответницата
оспорва предявения иск и въвежда в предмета на спора правоунищожаващо
възражение с правно основание чл.27, пр.3 вр. чл.28 ЗЗД, при което в нейна
тежест е да докаже твърденията си, че е сключила договора при грешка.
Грешката,
разглеждана като основание за унищожаване на договора, предполага неосъзнавано несъответствие
между представите на страната и
действителността, под влияние на което несъответствие тя сключва договора.
Съдебната практика приема, че не всяка грешка може да е основание за
унищожаване на договора.
На първо място, грешката може да е в мотивите, които са въздействали върху
волята на страната за сключване на сделката. Този вид грешка е без значение за
действителността на сделката, тъй като независимо от съображенията, които са мотивирали
страната, при сключването на сделката ще е налице съответствие между волята и
волеизявлението.
На второ място, грешката може да се отнася до начина на извършване на
волеизявлението или приемането на
същото. До този вид грешка може да се достигне по различни причини - напр. при
неспособност за общуване, при неоснователно предоверяване, при неправилно
предаване на информация, при несъзнавано изявление и пр. По отношение
действителността на сделката законът придава правно значение единствено на
първата хипотеза и то в случаите, когато неспособността за общуване се дължи на
недееспособност или невъзможност да се разбират и ръководят действията. В
случаите, когато недееспособността е пълна, т.е. страна по сделката е малолетно
лице или лице, поставено под пълно запрещение, е налице пълна липса на
възможност за формиране на валидна правна воля, поради което сделката е нищожна
поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, т.2 ЗЗД. При наличието на ограничена
дееспособност, т.е. страна по сделката е непълнолетно лице или лице, поставено
под ограничено запрещение, или сделката е сключена от техен представител без
спазване на изискванията, установени за тях, сделката е унищожаема - чл.27,
пр.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЗД допълва, че унищожаем е и договорът,
сключен от дееспособно лице, ако при сключването му не е могло да разбира или
ръководи действията си. Общото на всички тези хипотези е, че е налице извинима
причина, водеща до опорочаване волята на страна в сделката. По отношение на
останалите посочени хипотези на грешка, отнасяща се до начина на извършване или
приемане на волеизявлението, законът не предвижда правни последици, касаещи
действителността на сделката.
На трето място, грешката може да се отнася до съдържанието на
волеизявлението. В тези случаи грешката може да се дължи или на неверни
представи или на незнание на определени факти от значение за формиране на
вътрешната воля. В този случай по отношение действителността на сделката законодателят
придава правно значение на три вида грешки - в предмета, в лицето и в
пресмятането. Когато грешката е в идентичността на предмета и същият е
невъзможен, сделката е нищожна - чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Когато грешката касае различни
елементи на договора, напр. в материята, в качеството, в количеството или в
правните особености, сделката е унищожаема - чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД. В този
случай законът обвързва унищожаемостта с изискването грешката да касае
съществени качества на договора. Грешка
в лицето може да е основание за унищожаемост само когато договорът е сключен с
оглед личността - чл.28, ал.1, изр.2 ЗЗД. Грешката в пресмятането не е
основание за унищожаемост, когато е поправима - чл.28, ал.2 ЗЗД, а когато е
непоправима - може да е основание за нищожност поради липса на съгласие. Настоящият съдебен състав счита, че от тези случаи
следва да бъде отграничена грешката във вида на договора, която не
е основание за унищожаване на същия,
но може да е основание за нищожност, напр. поради липса на съгласие за сключване
на сделката; поради привидност, ако волята на
страните е била за прикриване на действително целените правни последици; поради противоречие със закона при обезпечаване на изпълнение по друг
договор не по предвидения от закона начин и пр.
Отнесени към конкретния случай, тези принципни разяснения относно характера
на грешката и нейното отражение върху действителността на сделката, водят до
следните изводи:
Според изложените в отговора на исковата молба твърдения, ответницата е допуснала
грешка, тъй като предварителната уговорка е била да обезпечи задълженията на
"ДИ-ДЖИ" ЕООД чрез договор за поръчителство и запис на заповед за
сумата 16 500 лв., в деня на срещата е подписала предварително подготвени
бланки поради непредпазливост, неволно и без да прочете и обърне внимание на
заглавието и съдържанието им, заблуждавайки с, че подписва договор за
поръчителство. В отговора се сочи още, че ответницата няма правна грамотност,
не може да прави разлика между двата вида договори, поради което по грешка е
подписала договора за встъпване в дълг, вместо този за поръчителство, но
заявява, че е давала съгласие единствено да бъде поръчител.
Настоящият
съдебен състав намира, че така изложените от ответницата твърдения сочат на
грешка, касаеща начина на извършване на волеизявлението от нейна страна и
приемане волеизявлението на насрещната страна, и могат да бъдат разгледани в два
аспекта в зависимост от това кой е предизвикал невярната
представа.
От една
страна, въвеждането в заблуждение на ответницата може да е било предизвикано умишлено от насрещната страна и това да е довело до подвеждането й да сключи договора.
В този случай би било налице измама, която обаче е самостоятелно
основание за унищожаемост на договора по смисъла на чл.27, пр.4 вр. чл.29 ЗЗД. В отговора на исковата молба
не се твърди наличието на такова умишлено поведение на съконтрахента и не се
иска унищожаване на сделката на това основание, поради което тази хипотеза не
следва да бъде обсъждана.
От друга страна, невярната представа на
ответницата може да се дължи на нейното поведение. Изложените в отговора на
исковата молба твърдения, че ответницата е подписала предварително подготвени
бланки, без да обърне внимание и да прочете заглавието и съдържанието им, сочат
именно на тази хипотеза. Настоящият съдебен състав намира, че в този случай грешката
се дължи на неоснователно предоверяване, изразяващо се в полагане на подпис под
непрочетен документ или на полагане на подпис не върху желания, а върху друг
документ. Както бе посочено по-горе в мотивите, тази грешка в начина на
формиране на волеизявлението не е извинима и законът не обвързва същата с
правни последици, касаещи действителността на сделката. Неполагането на добра
грижа за охраняване на собствения интерес и проявяването на небрежност законът не
въздига като порок на формираната от страната воля. И тъй като никой не може да
търси облаги от собственото си недобросъвестно поведение, а непрочитането на
документите, които се подписват, е именно такова поведение, то и настоящият
състав намира, че въззивницата не могат да искат унищожаване на сделка поради
факта, че не е запознати със съдържанието на документите.
Дори и да се
приеме, че твърдяната от ответницата грешка се отнася до предмета на сделката
по смисъла на чл.28, ал.1, изр.1 ЗЗД, доколкото се сочи формиране на неверни
представи относно правните особености на същата, настоящият съдебен състав
намира, че отново не е налице основание за уважаване на възражението за
унищожаемост на сделката. Наведените доводи, че ответницата няма правна грамотност
и не може да направи разлика между договора за встъпване в дълг и договора за
поръчителство предполагат, че договорът е прочетен, но са създадени неверни
представи относно правната характеристика на същия. Тези доводи обаче са в
противоречие с предходните твърдения, че ответницата е подписала договора без
да го прочете. Тук следва да се
отбележи, че действително когато встъпването в дълг е договор между кредитора и
новия длъжник, то наподобява твърде договора за поръчителство с една важна
разлика - задължението на новия длъжник е самостоятелно, а не акцесорно. Незнанието
на закона обаче не представляват погрешна
представа за факти от действителността. Страната, грижейки се
добросъвестно за защита на собствените си права и интереси, както законът и
добрите нрави повеляват, при недостатъчно знания и умения е длъжна да си
ангажира компетентна юридическа помощ при сключване на
сделката. От събраните по делото гласни доказателства, в т.ч. и от
обясненията на самата ответница по реда на чл.176 ГПК, се установява, че при
подписването на договора и споразумението А.Ц. е била придружена от
представител с юридическо образование - адв.Л.В.. При този категорично
установен факт, доводите за липса на компетентност и формиране на неверни
представи относно правните особености на сделката, се явяват неоснователни.
Най-сетне
следва да се отбележи и това, че от събраните доказателства,
ценени в тяхната съвкупност, не се установи по пътя на пълно и главно
доказване, че предварителната уговорка между страните е била за
сключване на договор за поръчителство и под влияние на тази уговорка
ответницата е имала представа, че подписва именно такъв договор. Действително в
тази насока има събрани гласни доказателства чрез разпит на доведени от
ответницата свидетели, но показанията на св.И. не са достатъчно конкретни, а показанията
на св.М. не се основават на непосредствени възприятия, а се базират само на
това, което е чул от ответницата Ц.. Показанията на св.М. съдът поставя под
съмнение и с оглед неговата заинтересованост от изхода на спора предвид
обстоятелството, че живее на семейни начала с ответницата. Свидетелските
показания се опровергават и от представената кореспонденция между адвокатите на
страните е видно, че 4 дни преди сключването на сделката от представителя на
ищеца до представителя на ответника е изпратен проект на договор за встъпване в
дълг и споразумение към същия, а не проект на договор за поръчителство. В
изпратения от представителя на ответницата отговор се говори единствено за
нанесени корекции в документите, но не и за промяна на вида на договора. При
тези съображения настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на
ответницата за неосъзнавано несъответствие между предварително формираната
представа на страна и действително сключения договор.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав приема за неоснователно и недоказано
наведеното от ответницата Ц.
правоунищожаващо възражение. При това положение договорът за встъпване в
дълг е валиден и е породил предвиденото в разпоредбата на чл.101, изр.3 ЗЗД
действие, а именно - солидарна отговорност на стария и новия длъжник към
кредитора. Отношенията между кредитора, от една страна, и от стария и новия
длъжник, от друга, се уреждат по общите правила на солидарността, при което
съобразно разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение
на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. В конкретния случай
ответницата Ц. е встъпила в дълг на първоначалния длъжник в размер на 16500 лв.
Между страните не се спори, че след сключването на договора ответницата е
извършила частични плащания, след които е останала дължима сумата 14 830,73
лв., която кредиторът "СИКО-С" ООД може да бъде претендирана изцяло от
А.Ц..
При тези
съображения въззивният съд приема предявения иск за изцяло основателен и
доказан. Като е достигнал до същите крайни изводи и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден на основание чл.272 ГПК.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените пред
въззивния съд съдебни разноски. От представения списък по чл.80 ГПК и договор
за правна защита и съдействие е видно, че единствените направени разноски са
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв. Пълномощникът на
въззивницата е направил възражение за прекомерност на разноските и е поискал
намаляването им на основание чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав намира
това възражение за основателно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислен според материалния интерес и разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 975,00 лв. При това положение договореният и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 1560,00 лв. се явява прекомерен.
Настоящият съдебен състав намира, че предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размер от 1000,00 лв.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 108/11.02.2019 г. по гр.д.№ 2894/2018 г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК А.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СИКО-С” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, представлявано от С. Х. С., сумата 1000,00 лева, представляваща намален на
основание чл.78, ал.5 ГПК размер на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК.
Председател:...........
Членове:1.......... 2..........