МОТИВИ : Срещу
подсъдимата С.С.Й. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това, че на 01.07.2014 г., около 10:50 часа в
гр.Ловеч, на бул.„Велико Търново",
след кръстовище с кръгово движение на бул.„Мизия", ул.„Търговска" и бул.„Велико
Търново", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес ГЛК 320
ЦДИ 4 МАТИК" с рег.№
СА 0498 ТА, собственост на „БУЛСТОНЕ 12" ООД гр.София, нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите
на двуколесните пътни превозни средства"; чл.20, ал.2 от ЗДвП : „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" ; чл.25, ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за
да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение" и чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре " и по непредпазливост причинила на Г.А.В. *** средни телесни повреди, изразяващи се в травма на главата с данни за
сътресение на мозъка със загуба на съзнание, повреда обуславяща разстройство на
здравето, временно опасно
за живота, счупване на дясната ключица, повреда трайно затрудняваща движенията на десен раменен пояс и
дясна ръка за около 45 дни, счупване на множество парчета на дясната подколенница с последващо оперативно
лечение, повреда трайно затрудняваща
движението на десния крак за около година, авулсио-откъсване на страничния лигамент на
малкия пищял на левия крак с имобилизация на крака, повреда трайно затрудняваща движението на левия крак за около пет - шест
месеца.
Представителят на Районна
прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимата, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото
престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. С оглед
обстоятелствата, че делото е било разгледано при условията на съкратено съдебно
следствие и че щетите са били възстановени от подсъдимата намира, че са налице
условията за приложението на чл.78а от НК, като пледира на Й. да й бъде
наложено административно наказание глоба към предвидения от закона минимум.
Счита и че подсъдимата следва да бъде лишена от правото да управлява МПС за
определен от съда срок.
Конституираната като частен
обвинител по делото Г.А.В. изтъква, че преживените от нея мъки и страдания
никой не може да й ги върне. Счита, че хора като подсъдимата въобще не следва
да управляват автомобил.
Подсъдимата С.Й., редовно
призована, се явява лично в съдебно заседание и със защитник адвокат Ж. ***. Преди
даване на ход на съдебното следствие е изплатила на пострадалата от
престъплението Г.В. посочената в приложението по чл.246, ал.4 от НПК като
имуществена щета сума от 4 367,41 лева. По реда на съкратеното съдебно
следствие (чл.370, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК) подсъдимата Й. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Поддържа изцяло
дадените от нея обяснения на досъдебното производство имащи характера на
самопризнания, които кореспондират с описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Съжалява за случилото се.
Защитникът на подсъдимата –
адвокат Ж. не оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка и изтъква
доводи за наличие на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.78а от НК. Пледира
както глобата, така и лишаването от право да управлява МПС да бъдат определени
към предвидения от закона минимум, като акцентира на добрите характеристични
данни на подсъдимата и обстоятелството, че дружеството в което работи е
регистрирано в гр.София и й се налага непрекъснато да пътува между гр.Ловеч и
гр.София.
От събраните по време на
досъдебното производство и съдебно следствие писмени доказателства, от
свидетелските показания, от заключенията на вещите лица по назначените тройна съдебно
– автотехническа и съдебно - медицинска експертизи, всичките
приобщени към доказателствения материал с протоколно определение по чл.372,
ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, както и от самопризнанията на подсъдимата,
потвърдени от нея по реда на проведеното съкратено съдебно следствие, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата С.С.Й. ***. Притежавала
свидетелство за управление на МПС № *********, категории „В" и „М". Водела се на отчет в ОД на МВР Ловеч и имала
наказания за извършени административни
нарушения по ЗДвП /л.ЗЗ/.
Свидетелката и частен обвинител Г.А.В.
*** и била пенсионерка.
На 01.07.2014 г., около 10:30 часа,
свидетелката Г.А.В. излязла
от апартамента си находящ се в гр.Ловеч, ул.„Бяло море" № 18, вх.А, ап.8. Изхвърлила смет в кошовете
за боклук и тръгнала в посока центъра на гр.Ловеч, като започнала да пресича бул.„Велико Търново" по
обозначената там пешеходна
пътека, като кръстовището с кръгово движение на бул.„Мизия", ул.„Търговска" и бул.„Велико
Търново", останало от дясната й страна.
По същото време подсъдимата С.С.Й.
пътувала сама с лек автомобил
марка „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 МАТИК" с рег.№ СА 04-98 ТА, собственост на „БУЛСТОНЕ 12"
ООД гр.София. Движела се по бул.„Мизия" в посока центъра на гр.Ловеч. Атмосферните условия
били добри за пътуване - температура
на въздуха около 22 градуса С, много добра видимост, без валежи. Подсъдимата навлязла в посоченото кръстовище
с кръгово движение,
преминала през него и около 10:50 часа приближавайки до пешеходната пътека тръгнала да излиза към
бул.„Велико Търново". В този момент пострадалата В. се намирала на пешеходната пътека. С.С.Й. не видяла пресичащата
пешеходка, като по този начин не изпълнила задължението си да пропусне
преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци и последвал удар на автомобила в пострадалата. В момента на удара
тялото на пешеходката било насочено с дясната страна към предната част на автомобила. С предната броня
била ударена дясната подбедрица
на пострадалата и изпаднали обувките и. От удара се повдигнало тялото на пострадалата, същото било
отхвърлено пред моторното
превозно средство и паднало на пътното платно. Автомобилът спрял след пешеходната пътека с
предна част насочен към изхода за гр. Севлиево.
Очевидец на случилото се пътно транспортно
произшествие станал свидетелят
Н.П., който веднага позвънил на тел.112 и уведомил за случилото се.
Изпадналата в безсъзнание Г.В. била закарана с линейка до болницата в
гр.Ловеч.
От заключението
по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинската
експертиза се установява,
че вследствие на настъпилото пътнотранспортното произшествие на Г.В. били причинени следните телесни
увреждания :
1. Травма на главата с данни за
сътресение на мозъка и със загуба на съзнание, която травма причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота.
2. Счупване на дясната ключица, което
обусловило затруднение движенията
на десен раменен пояс на пострадалата и дясната й ръка за около 45 дни.
3. Счупване на множество парчета на
дясната подколенница с последващо
оперативно лечение - затруднение движението на десния крак за около година.
4. Авулсио - откъсване на страничния
лигамент на малкия пищял на левия крак с имобилизация на крака, довело до затруднение движенията на левия
крак за около пет - шест
месеца /л.154-156/
Видно от заключението на авто-техническата
експертиза и изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него, мястото на удара с пешеходката е бил в дясната лента за движение от
бул.„Велико Търново" /посока изхода за гр.Севлиево/ и на пешеходната
пътека.
Скоростта на движение на л.а.
Мерцедес при настъпване на произшествието
е била в границите от 47
км/ч до 50
км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила за скорост от 50 км/ч е около 31 метра. В момента когато водачът на автомобила е
реагирала за спиране, автомобилът се е намирал на около 24
метра от мястото на удара и пешеходката е попадала в опасната зона за спиране. За да се
избегне удара в пешеходната със спиране в границите на 24
метра, автомобила е следвало да се движи със скорост от около 41 км/час.
Отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара в
момента, когато пешеходката е слязла на
пешеходната пътека и започнала да пресича бул.„Велико Търново" в посока центъра на града е било около 128 метра. Автомобилът в този момент е бил навлязъл в
кръговото движение и подсъдимата е
имала пряка видимост към цялата
дължина на пешеходната пътека, могла е да възприеме пешеходката, да предприеме действия за спиране на
автомобила, да спре пред пешеходната
пътека, да изчака преминаването на пешеходката и тогава да навлезе в бул.„Велико Търново".
От показанията на свидетелката Г.В.
и представените от нея
документи се установява, че в следствие на деянието са й били причинени
имуществени вреди в размер на
6 913,41 лева, платени за лечението й и от които подсъдимата до приключване на
досъдебното производство е заплатила 2 546,00 лв. /л. 131-152/.
Лек автомобил марка „Мерцедес ГЛК
320 ЦЦИ 4 МАТИК" с рег.№ СА 0498 ТА е собственост на „БУЛСТОНЕ 12"
ООД гр.София /л.23/.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата С.С.Й. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342,
ал.1, предл.3-то от НК, като на 01.07.2014 г., около 10:50 часа в гр.Ловеч, на
бул.„Велико Търново",
след кръстовище с кръгово движение на бул.„Мизия", ул.„Търговска" и бул.„Велико
Търново", при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 МАТИК" с рег.№ СА 0498 ТА,
собственост на „БУЛСТОНЕ 12" ООД гр.София, нарушила правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътното превозно
средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесните пътни превозни средства"; чл.20, ал.2 от ЗДвП : „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" ; чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно
превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" и
чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре " и
по непредпазливост причинила
на Г.А.В. *** средни телесни повреди, изразяващи се в травма на главата с данни за сътресение на мозъка
със загуба на съзнание, повреда обуславяща разстройство на здравето, временно опасно за живота,
счупване на дясната ключица,
повреда трайно затрудняваща движенията на десен раменен пояс и дясна ръка за
около 45 дни, счупване на множество парчета на дясната подколенница с последващо оперативно лечение,
повреда трайно затрудняваща
движението на десния крак за около година, авулсио-откъсване на страничния лигамент на малкия пищял
на левия крак с имобилизация
на крака, повреда трайно затрудняваща движението на левия крак за около пет - шест месеца.
Съдът намира, че подсъдимата С.Й.
е извършител на посоченото деяние. Осъществила е изпълнителното деяние чрез
действие - управлявайки лекия автомобил „Мерцедес”, нарушила правилата за
движение на превозното средство, регламентирани в нормите на чл.5, ал.2, т.1,
чл.20, ал.2, чл.25, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като по този начин причинила пътно-транспортно
произшествие и травматични увреждания на свидетелката Г.В., характеризиращи се
като средни телесни повреди, съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.
В разглежданият случай
подсъдимата Света Й. е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътното
превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесните пътни превозни средства", като не е проявила дължимото внимание към пътната
ситуация приближавайки пешеходната пътека. Нарушението на нормата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП се изразява в това, че като водач на ППС не е избрала такава скорост на движение,
която да е съобразена с характера
и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и не е спряла при възникналата опасност
за движението, а именно пресичащата пешеходка. Излизайки от кръговото движение
и навлизайки в началото на бул.»Велико Търново», подсъдимата Й. не се е
убедила, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които са се
движели в случая пред автомобила й и с това да съобрази посоката и скоростта си
на движение, в което се изразява и допуснатото от нея нарушение на разпоредбата
на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимата Й. е нарушила и разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаването си към пешеходната пътека, не е
спряла и не е пропуснала преминаващата по нея пешеходка.
Като не е изпълнила и нарушила всички тези нормативно
вменени й като водач на ППС задължения и да пропусне преминаващата по пешеходната пътека свидетелка В., подсъдимата
е причинила настъпването на ПТП, а е имала възможност да възприеме преминаването на
пострадалата по пешеходната пътека, а след това и време да намали скоростта или
спре.
От
субективна страна подсъдимата е действала виновно, по непредпазливост, като при
конкретната пътна ситуация не е предвиждала, но е могла и е била длъжна да
предвиди наличието на опасност за движението с действията си по управлението на
автомобила.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за виновна и я
осъди.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимата е неспазването от нейна страна на нормативно
вменените й със ЗДвП задължения по управление на МПС.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото и
изготвения фотоалбум на местопроизшествието, свидетелските показания и заключенията
на вещите лица по назначените автотехническа и съдебно–медицинска
експертизи. Всичките те, съпоставени и обсъдени заедно и поотделно,
кореспондират изцяло с направените на досъдебната производство самопризнания от
подсъдимата Й. и потвърдени от нея по реда на съкратеното съдебно следствие.
При обсъждане вида и размера на
наказанието на подсъдимата С.Й. съдът прие, че тя не е осъждана за престъпления
от общ характер (реабилитирана по право), не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка подсъдимата не
представлява голяма обществена опасност.
По делото се установиха
причинени на пострадалата Г.В. имуществени щети в общ размер от 6 913,41
лева. Същите са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимата деяние,
тъй като са платени от В. пари за лечението на причинените й травми. Както се
посочи по-горе в изложението, на два пъти (на досъдебното производство и в хода
на съдебната фаза на процеса) подсъдимата е изплатила тази сума на пострадалата
В., поради което съдът прие, че няма невъзстановени от деянието имуществени
щети. Освен това, за деянието, което е непредпазливо се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода, поради което са налице условията на чл.78а от НК и подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност. Независимо,
че имуществените щети не са елемент от състава на повдигнатото срещу
подсъдимата обвинение, то при установеност на такива, за да се приложи
разпоредбата на чл.78а от НК, е необходимо същите да бъдат възстановени или
обезпечени, тъй като състава на чл.343, ал.1, б.”б” от НК поглъща този по б.”а”
на същия текст.
Извършителят на престъплението
към момента на извършване на деянието е била с постоянно местоживеене, не е
осъждана за престъпление от общ характер (реабилитирана), не е освобождавана от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо
нея ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието
по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените
обстоятелства прие, че С.С.Й. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност за извършеното от нея престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1 от НК и й се наложи
административно наказание - глоба в размер на 1 000 лева, която следва да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази
предмета на престъплението, личността на подсъдимата, изразеното съжаление,
което приема за искрено, предвид и цялостното й поведение в проведеното
наказателно производство, факта също така, че още от досъдебното производство
се е ангажирала със заплащане на разноските по лечението на пострадалата В., а
също и че така ще се постигнат целите на наказанието.
Фактът, че преди разглеждания
случай на подсъдимата Й. са били налагани наказания за нарушения по ЗДвП /л.32-33/,
мотивираха настоящият съдебен състав на основание чл.78а, ал.4, във връзка с
чл.343г от НК, да наложи на подсъдимата наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на отнемане на
свидетелството й за управление.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.С.Й. *** разноски по
делото в размер на 260,00 лв., а на Районен съд гр.Ловеч сумата 15,00 лева,
също разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :