ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. Велико Търново, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
изслуша докладвано от съдия
Банев адм. д. № 364 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.
С Определение № 5076/ 19.04.2018 г. по адм. дело № 4690/ 2018 г. на ВАС на РБ е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Община Кубрат, против Решение № 357/ 10.01.2018 г. по адм. д. № 364/ 2017 г. на АСВТ, в частта му относно присъдените разноски. С определението си Върховен административен съд е върнал делото на Административен съд – В. Търново за произнасяне по касационната жалба на Община Кубрат, като по искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, по чл. 248, ал. 1 от ГПК. От подателя на касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението на АСВТ в частта му за разноските. Сочи се, че искането за такива е своевременно направено, при спазване на изискването на чл. 80 от ГПК за представяне на списък. Изтъква се, че Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя минимум за същите, в случая съобразно защитения материален интерес, но чл. 1 от посочената наредба изрично въвежда правилото за свободно договаряне на възнаграждението над този нормативно определен минимум. По същество се развиват подробни доводи, че договореното и заплатено възнаграждение от жалбоподателя към ангажирания с процесуалното представителство и защита адвокат, съответства на фактическата и правна сложност на спора. Твърди се, че подготовката и осъществяването на защитата са ангажирали значителни усилия и време за проучване на значителната по обем документация – такава налична в делото и отделно документи, намиращи се при Община Кубрат. Предвид тези обстоятелства оспорващият намира, че определяне на минималния размер за адвокатско възнаграждение за ползваните от него услуги е неприемливо и постановено в противоречие на цитирания текст от Наредба № 1/ 2004 г. на висшия адвокатски съвет.
Преписи от касационната жалба на директора на Община Кубрат, от допълнението към нея, дало основание за квалифицирането й като искане по чл. 248 от ГПК и от определението на ВАС са изпратени на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“ при МОСВ - ответник по адм. дело № 364/ 2017 г. на АСВТ. В определения от чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК срок същият, чрез пълномощника си по делото, е представил становище за неоснователност на искането. В становището са развити подробни доводи, че действително извършените от пълномощниците на жалбоподателя процесуални действия не обосновават договорения адвокатски хонорар. Освен това се навеждат твърдения, че действителното изплащане на същия не е безспорно доказано, тъй като номерът на договора, посочен като основание в представеното платежно нареждане е изписан на ръка.
Съгласно определението по адм. дело 4690/ 2018 г. на ВАС, подадената от Община Кубрат, касационна жалба с направеното към нея допълнение от 27.03.2018 г., по същността си представлява искане по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на Решение № 357/ 10.01.2018 г. по адм. дело № 364/ 2017 г. по описа на АСВТ, в частта му за разноските. Съобразно това искането е подадено в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустимо.
Съдът като прецени доводите на Община Кубрат намира искането за неоснователно:
С Решение № 357/ 10.01.2018 г. по
адм. д. № 364/ 2017 г. по описа на Административен съд – В. Търново, по жалба
на Община Кубрат е отменено волеизявлението за определяне на финансова корекция в размер на 1 264 423,97
лв., обективирано
в Писмо № 08-00-318/
10.04.2017 г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма
„Околна среда 2007–2013 г.“ и е оставена без разглеждане жалбата на
същата община, срещу същото писмо на
ръководителя на УО на ОПОС в частта му, с която е отправена покана за доброволно изпълнение и
указание, че ще се пристъпи към принудително удовлетворяване на вземанията. В
хода на устните състезания от пълномощника на Община Кубрат – адв. В.К.,
преупълномощен от адв. Галина Кирилова, е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски, изчерпващи се с договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В
същото заседание от ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В представената от жалбоподателя писмена защита,
изготвена от адв. Кирилова, са развити подробни доводи за неоснователност на
това възражение, с твърдения, че по преписката е работил екип от адвокатската
кантора, заедно с двама външни консултанти и подробно описание на извършената
от този екип работа, свързана с изготвянето на жалбата до съда и осъщественото
процесуално представителство. Посочено е и че работата на този екип е започнала
далеч преди упълномощаването на адв. Кирилова на 27.06.2017 г. за
представителство по настоящото дело и на съответния мандатен договор, като
освен това са изложени и съображения за фактическата и правна сложност на
делото, еднакви с тези в касационната жалба/искането за изменение.
С решението по делото, АСВТ – трети състав, се е произнесъл по искането на жалбоподателя за разноски, като е постановил да се заплатят такива за адвокатско възнаграждение, в размер на 13 323,72 лв. – минималният размер, определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. и защитения материален интерес. В мотивите си съдът е посочил защо намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от Община Кубрат възнаграждение за един адвокат. Съдът е обосновал преценката си за фактическата и правна сложност на делото и на нормативната уредба, уреждаща прилагането на тази материя, извършената правна защита и съдействие от страна на адв. Кирилова и съответстващото на това адвокатско възнаграждение, определено при съобразяване посочената по-горе разпоредба от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Действително, при тази си преценка съдът неправилно е взел предвид изготвянето на жалбата, тъй като обективно няма данни то да е извършено от упълномощен адвокат, а в самата жалба е отразено, че неин автор е кметът на общината. Обратно – както сочи ответникът, представените в делото пълномощни и договори са с дата 27.06.2017 г. /л. 50 – л. 58 от делото/, която дата следва с повече от месец и половина тази на подаването на жалбата първоначално пред АССГ. В делото не се съдържат някакви доказателства за предхождащо датата на упълномощаването, възлагане от Община Кубрат към адв. Кирилова на някакви дейности, свързани с обжалването на Писмо № 08-00-318/ 10.04.2017 г. на ръководителя на УО на ОПОС, още по-малко за превъзлагането на такива от адв. Кирилова на трето лице или лица, работещи в сочения от нея екип. При това положение недоказани се явяват твърденията в искането за изменение, за вложени при изготвянето на жалбата време и труд, вкл. такива за запознаване с преписката, преди дата 27.06.2017 година. Извън горното следва да се отбележи, че законът /чл. 78, ал. 1 от ГПК/ ограничава имуществената отговорност на загубилия съдебния спор, до възнаграждението на един адвокат, независимо колко души действително са били ангажирани със защитата, вкл. с процесуалното представителство на противната страна.
Същевременно съдът не е взето предвид изготвянето от упълномощения адвокат на представената по делото писмена защита, което според настоящия състав компенсира допуснатата грешка досежно авторството на жалбата. Доколкото присъдените разноски са в минималния определен от наредбата размер, тяхното по-нататъшно редуциране е недопустимо, независимо от действително извършените от пълномощника на жалбоподателя процесуални действия, а и би влошило положението на страната, подала искането по чл. 248 от ГПК. Както е отбелязано в мотивите на решението, чието изменение се иска, процесуалното представителство на жалбоподателя пред настоящата инстанция се е изразило в участие в две съдебни заседания на адв. Винко К. *** – преупълномощен, и съобразно изложеното по-горе, изготвянето на писмена защита. Също така от жалбоподателя, след изискване от съда са представени документи, касаещи процедурата по провеждане на обществена поръчка, които не се съдържат в административната преписка. Към искането за изменение на решението в частта му разноските, не са приложени доказателства извън обсъдените и преценени от съда при постановяването на решението му. При това положение настоящият състав не вижда основание за промяна на становището си, изложено в мотивите на решението, чието изменение се иска, по въпросите за пределите на отговорността на ответника за репариране на съдебно-деловодните разноски, извършени от Община Кубрат в производството пред АСВТ.
Неоснователни са направените в становището на ответника възражения, че липсват доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Безспорно по делото са представени две пълномощни и два договора за правна защита и съдействие /последните с № 27 от 27.06.2017 г. и № 56 от 27.06.2017 г./, като и в двата договора е посочено уговорено възнаграждение за представителство по настоящото дело, в размер на 39 500,00 лв., платимо по банков път. Независимо от това заявената от жалбоподателя претенция е за възстановяване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на в размер на 39 500,00 лв., като са представени доказателства за заплащането на такива по Договор за правна защита и съдействие № 56/ 27.06.2017 г. – платежно нареждане на „ТБ Инвестбанк“ АД,, клон Разград и извлечение от сметка на същата банка за дата 03.07.2017 г. /л. 59 и л. 60 от делото/. Съдът намира, че въпросните доказателства установяват по достатъчно категоричен начин извършеното заплащане по банков път, а изписването на ръка на „№ 56“ в самия договор няма соченото от ответника значение, при положение, че именно този номер е посочен в коментираните банкови документи.
При така изложеното, искането на Община
Кубрат за изменение на Решение № 357/
10.01.2018 г. по адм. д. № 364/ 2017 г. по описа на
АСВТ, в частта му за присъдените на жалбоподателя разноски, е неоснователно и
следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на Община Кубрат с ЕИК *********, административен адрес гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1, за изменение на решение № 357 от 10.01.2018 г. по адм. д. № 364/ 2017 г. по описа на Административен съд – В. Търново, в частта за присъдените на оспорващата община разноски.
Определението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Определението да се съобщи на Община
Кубрат и на главният директор на Главна дирекция „Оперативна програма околна
среда“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда
2007 – 2013г.“ при Министерството на околната среда и водите, чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: