Решение по дело №30742/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6062
Дата: 4 април 2024 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20231110130742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6062
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110130742 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 157797/06.06.2023г. на СРС,
подадена от „***********“ ЕАД срещу И. Г. Х. във връзка със Заповед за изпълнение №
3713/02.02.2023г., издадена по ч.гр.д. № 70422/2022г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. М.К. е предявил срещу И. Г. Х. искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл.
200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответницата, че същата дължи на ищеца, както следва:
51,87 лева главница за месечни такси и потребление за периода 10.12.2019г.-
26.05.2020г. по Договор за използване на мобилни услуги с партиден номер М6420713
/*********/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
43,56 лева - неплатени вноски за предоставено по договор за продажба на
изплащане устройство, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
120,07 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната /3 месечни такси, за дадена отстъпка от цената на услуги и за дадена отстъпка
от цената на устройство/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
14,23 лева - лихва за забава за периода 26.12.2019г.-19.11.2022г. върху
главницата за съобщителни услуги;
11,18 лева - лихва за забава за периода 26.12.2019г.-19.11.2022г. върху
главницата за неплатени вноски за предоставено на изплащане устройство;
31,79 лева - лихва за забава за периода 11.04.2020г.-19.11.2022г. върху
главниците за неустойки.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Рамков договор №
1
*********/06.11.2019г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги /интернет/ по партида
№ М6420713, мобилен номер +***********, като на ответницата било предоставено и
устройство на изплащане ZTE ******* Data Stick. Ответницата обаче не заплатила
дължимите от нея във връзка с договора суми, поради което на 27.08.2021г. договорът бил
предсрочно прекратен по нейна вина, като ù били начислени и съответни неустойки – 3
месечни абонаментни такси, както и неустойки за отстъпките от цените на услугите и от
цената на предоставеното устройство. Сумите не били платени на падежа, поради което се
дължала и законна лихва за забава. В насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът се представлява от юрк. Караколев, който поддържа предявените искове,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Г. Х. е подала Отговор на исковата
молба, вх. № 358614/13.12.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че не е сключвала представените от ищеца договори, подписите
върху същите не са поставени от нея, като оспорва да е ползвала услугите, описани в
исковата молба. В текста на исковата молба имало несъответствия, включително
аритметични по отношение на търсените спрямо нея суми. Прави възражение за погасяване
на задълженията по давност. Заявява, че лихви могат да се претендират от момента, в който
са потърсени съответните суми.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл.
200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно
договорно правоотношение за предоставяне на далекосъобщителни услуги и за продажба на
устройство на изплащане, същите да са предоставени съобразно договора на ответника, като
за последния да е възникнало задължение за заплащането им. По иска с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на действителна клауза за заплащане на неустойка в сключения с ответника договор,
съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната дължимост. В тежест
на ответника е да докаже заплащането на съответните суми. Извън горното всяка от
страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, „***********“ ЕАД и И. Г. Х. са сключили
Договор № *********/06.11.2019г. за предоставяне на далекосъобщителна услуга А1 Сърф
XS за телефонен номер *********** при месечен абонамент от 15,99 лева и ценоразпис на
услугите съобразно Приложение № 3 към Договора. Видно от издаваните фактури, на
ответницата е начислявана промоционална месечна такса в размер на 9,99 лева без ДДС
/11,99 с ДДС/.
Видно от представеното заверено копие, „***********“ ЕАД и И. Г. Х. са сключили
Договор за продажба на изплащане № *********/06.11.2019г. за устройство ZTE *******
Data Stick. Цената му се заплаща разсрочено – една първоначална вноска от 1,98 лева и
други 23 вноски на обща стойност от 45,54 лева, като се дължи и лихва 5% годишно. Видно
от Приемо-предавателен протокол от 06.11.2019г., устройството е предадено на Х., като
2
автентичността му не е оборена.
Видно от представените заверени копия, ищецът е издал съответни фактури за
ползваните от ответницата услуги. Ответницата изрично е оспорила да са ù предоставени
сочените от ищеца услуги. Тъй като, освен издадените фактури и справките към тях, които,
като частни документи, не могат да послужат като доказателство за факти в полза на
издалото ги лице, ищецът не е ангажирал доказателства да са предоставени реално сочените
от него телекомуникационни услуги, то съответните начислени абонаментни такси и такси
за ползвани услуги не са дължими и исковете за тях следва да се отхвърлят. Оттук като
акцесорен следва да се отхвърли и искът за присъждане на лихва за забава върху тази
главница. Тъй като ищецът не е доказал предоставянето на услугите, т.е. своята изправност,
то на ответницата-потребителка не могат да бъдат начислявани суми за неустойки за
прекратяване на договора по нейна вина поради неплащане и за дадена отстъпка от цената
на услугата. Затова тези искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Останалите суми: за вноски по продажба на изплащане, неустойка за дадена отстъпка
от цената на устройство и лихва за забава, са начислени законосъобразно /т.6.1 от Договор
№ ********* и т. 12.4 от Договора за продажба на изплащане/ и установени по размер от
приложените по делото писмени доказателства и съобразно чл. 162 ГПК, като ответницата, в
чиято доказателствена тежест бе това, не доказа да е платила дължимите суми. Поради това
исковете за тях са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се изтъкне, че
ответницата също така не ангажира доказателства за заявеното от нея оспорване на
сключените договори като неавтентични.
С оглед датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съответно моментите, от които процесните суми са били изискуеми, съдът
намира, че установените като дължими задължения не са погасени по давност.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
двете страни, като своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът следва да се
произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 20,67 лева, в която сума е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото в исковото производство на първа инстанция в размер на 103,40 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база
100,00 лева.
Ответницата не е доказала сторени разноски нито в заповедното, нито в исковото,
производства, поради което такива не ù се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 205, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
И. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Ямбол и с настоящ адрес в град Раднево,
дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, сумите, както
следва:
3
43,56 лева - неплатени вноски за предоставено по договор за продажба на
изплащане устройство за периода 07.11.2019г.-06.05.2020г. и период на изискуемост
10.12.2019г.-26.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
16,16 лева - неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
11,18 лева - лихва за забава за периода 26.12.2019г.-19.11.2022г. върху
главницата за неплатени вноски за предоставено на изплащане устройство;
4,27 лева - лихва за забава за периода 11.04.2020г.-19.11.2022г. върху
главницата за неустойка за дадена отстъпка от цената на предоставено на изплащане
устройство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, срещу И. Г. Х. , ЕГН **********, с постоянен адрес в град Ямбол и с настоящ
адрес в град Раднево, по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване дължимостта на
сумите, както следва:
51,87 лева главница за месечни такси и потребление за периода 10.12.2019г.-
26.05.2020г. по Договор за използване на мобилни услуги с партиден номер М6420713
/*********/ от 06.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до окончателното изплащане;
39,99 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
телекомуникационни услуги в размер на 3 месечни такси, и 63,92 лева за неустойка
за дадена отстъпка от цената на услуги, ведно със законната лихва върху тях от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.11.2022г.) до
окончателното изплащане;
14,23 лева – лихва за забава върху главницата за месечни такси и потребление
за периода 26.12.2019г.-19.11.2022г.;
общо 27,52 лева за лихви за забава за периода 11.04.2020г.-19.11.2022г. върху
главниците за неустойки за предсрочно прекратяване на договора за
телекомуникационни услуги и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги.
ОСЪЖДА И. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Ямбол и с настоящ
адрес в град Раднево, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 20,67 лева, представляващи разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 70422/2022г. на СРС).
ОСЪЖДА И. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Ямбол и с настоящ
адрес в град Раднево, да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в
град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 103,40 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 30742/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4