РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 31.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1993 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от В.П.Г.
ЕГН ********** *** срещу ОДМВР – Плевен, със седалище и адрес на управление ***
ЕИК *********, представлявано от ст. комисар ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове /след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/, както
следва: иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 2029,17 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 01.04.2016 - 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 02.04.2019 г.до
окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД с искане да се осъди
ответника да ответника да му заплати сумата от 272,49 лв. представляваща
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд, вследствие
на преобразуване на нощния в дневен за периода 01.04.2016 - 31.03.2019 г.
В обстоятелствената част на
исковата молба сочи, че в процесния период е работил на длъжност “Младши инспектор,
група ООР“ в І-во РУ - Плевен при ОДМВР Плевен. Твърди, че за последните три
години не е променяна длъжността му, като трудовата си дейност осъществява по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00 - 06.00 часа и с
продължителност 12 часа
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.З от ЗМВР. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.04.2016 г. до настоящия
момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от Началник
на І-во РУ Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на
смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че
в процесния период е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсвало изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм
предходно е бил предвиден в Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. , но в размер
от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Излага, че на
02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като счита, че до
този момент е действала Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Твърди, че в
Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд. Сочи, че липсата на такава норма не следва да се възприема
като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР
часове нощен труд в дневен. Излага, че е налице празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи. Твърди, че в случай при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в мвр, следва субсидиарно да се приложи наредбата
за структурата и организацията на работната заплата / обн.дв от 26.01.2007г./
сочи, че съответствие с чл.9, ал.2 от наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. излага, че за процесния период - три години назад от датата на завеждане
на исковата молба (01.04.2016 год.) до 31.03.2018 год., е положил нощни 12
часови дежурства, както следва: 1. 2016 г.: месец април -78 часа; месец май -
48 часа; месец юни- 48 часа; месец юли - 40 часа; месец август - 56 часа; месец
септември - 64 часа; месец октомври - 48 часа; месец ноември - 64 часа; месец
декември - 80 часа или общо за 2016г. - 526 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 601,218 часа; 2. за 2017г.: месец януари - 56 часа; месец февруари
- 40 часа; месец март - 40 часа; месец април - 64 часа; месец май - 80 часа;
месец юни- 48 часа; месец юли - 80 часа; месец август - 16 часа; месец
септември - 90 часа; месец октомври - 70 часа; месец ноември - 80 часа; месец
декември - 96 часа или общо за 2017г. 760 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 868,68 часа; 3.за 2018г. : месец януари - 94 часа; месец февруари
-32 часа; месец март - 80 часа; месец април -32 часа; месец май - 48 часа;
месец юни- 80 часа; месец юли - 34 часа; месец август - 78 часа; месец
септември - 48 часа; месец октомври - 64 часа; месец ноември - 50 часа; месец
декември - 78 часа или общо за 2018г. - 718 часа нощен труд, който преобразуван
към дневен е 820,674 часа; 4. За 2019г. -месеци януари- 58 часа; месец февруари
- 32 часа; месец март - 64 часа или за 2019г.- общо 154 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е 176,022 часа. Излага, че в съответствие с чл.9, ал.2
от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че
заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в
ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна
норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за
работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
2158 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлизал на 2466,594 часа, което от
своя страна води до извънреден труд от 308,594 часа, който следва да му бъде
платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в
размер на 7,00 лв. или за 308,594 ч. труд му се дължи сумата от 2160,16 лв. Претендира присъждането на
мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд за периода от
01.04.2016 г. до 31.03.2019 г. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи депозирания иск и да му
присъди сторените по делото разноски.
В нарочна писмена защита моли
съда да уважи депозирания иск. Навежда пространни доводи в подкрепа на
становището си за основателност на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител
на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а
съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено
от ЗМВР, поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е неприложим в настоящия случай. Сочи, че разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се
изчислява сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното
време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен
период. Твърди, че в настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за
него работно време. Не оспорва факта, че през процесния период ищецът е бил
служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал длъжността старши
полицай, водач на патрулен автомобил в Първо РУ. Не оспорва факта, че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд -
дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Твърди, че в процесния период по
отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните
наредби:1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г..
отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД №5450/2016г, влязло в сила
от датата на постановяването му, в която наредба липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на
вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ
бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба №81213-407/11.08.2014г.
Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се
приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни, тъй като никъде в наредбата не е
посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент,
за да иска същият да бъде приложен. Излага, че ограничението в наредба
№8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а
не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано препращането
по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Твърди, че в случая не е налице празнота в нормативната
уредба, което от своя страна да обоснове препращане по аналогия, поради факта,
че в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове
- наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично
съществуват разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта на държавните
служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лв. Излага, че следва да се
има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време.
Сочи, че съгласно същото получените часове в повече при преизчисляване на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден
труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят по установеното за тях работно време, което не
е налице в конкретния случай. Твърди, че
според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено
с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на
час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на
извънреден труд. Навежда доводи, че О.н.М.– П. е заплащала ежемесечно на ищцата
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по
безспорен начин от представените платежни бележки за процесния период. Сочи, че
не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 7.00 лв.
за целия процесен период. Твърди, че от исковата молба не става ясно дали се
твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен и не е бил
заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както
извънреден, така и нощен труд. Излага, че за положения от ищеца нощен труд
същият е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва
де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта,
че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между
22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част
е неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявения иск и да им
присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че
ответникът не е полагал труд извън установеното му график работно време, както
и, че по отношение на служителите на МВР не следва да се прилага НСОРУ, тъй
като по отношение на тях е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния период ищецът е заемал длъжността „старши полицай, водач
на патрулен автомобил в Първо РУ“.
Между страните не е спорно и, че за процесния
период, ищецът е осъществявал трудовата си дейност, по утвърдени графици и
протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на
работното време.
Приобщени като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени
на ищеца, за процесния период трудови възнаграждения, от които е видно, че е
начислен и заплатен нощен труд.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване
заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
По делото е
изслушана и ССЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която се
установява, че: ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни
часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове нощен труд за периода -2150
ч.; същите са отразени в платежните ведомости на отчетен едномесечен и
тримесечен период- 268,75 смени с нощен труд; че по отношение на положеният от
ищеца нощен труд, няма съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с
коефициент 1,143; че часовата ставка на ищеца, на база основните работни
заплати за периода, е 6,60, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен
вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с
коефициент 1,143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране
на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица
не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време
е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за процесния период ищецът е
положил общо 2150 часа нощен труд. Положеният нощен труд, не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е
заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 2457,45 часа, като за разликата 307,45 часа, се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 2029,17 лв., изчислено със средна ставка
6,60 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени
от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца
извънреден труд. ВЛ е изчислило лихва за забава върху изчислената главница за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до
датата на ИМ – или от 01.04.2016- до датата на ИМ, е в размер на 272,49 лв.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР.
Разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените в същия закон
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи“. В процесния период са действали последователно Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Разпоредбите на чл.3, ал.3 и в трите Наредби са идентични, а
именно че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. В Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период, се умножава по 0.143
(чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в
чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките
на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени
при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8
часа съгласно Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност на нощния труд,
а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и в трите подзаконови нормативни акта
– „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно на 8 часови
смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се определи такъв
график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие, съобразно
своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е
заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по
чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от
НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч.
и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че коефициентът в
случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и
социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“. Ако
изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през
нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява размера на
претендираните суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и
с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен
труд за периода 01.04.2016-31.03.2019г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като
извънреден е основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 2029,17 лева.
По предявеният иск с правно
основание чл.86 ЗЗД.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 2029,17 лева за периода от 01.04.2016 г. - 31.03.2019г. възлиза общо на
сумата от 272,49 лв., дължима за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на
исковата молба. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева и за внесения депозит за допусната
по делото ССЕ в размер на 140 лева. Ответникът е направил възражение с
правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът приема за неоснователно. С подадената искова молба са предявени два обективно кумулативно
съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съобразявайки
горното, както и цената на всеки един от предявените искове, съдът намира, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по
реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер на адвокатското
възнаграждение за предявените срещу ответника обективно кумулативно съединени
искове е в размер по- голям от платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350,00 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС
разноски в общ размер на 131,17 лева, представляващи дължима държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен,
със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от ст.
комисар *** да заплати на В.П.Г. ЕГН
********** ***, сумата от 2029,17 лева, представляваща
обезщетение за положен 307,45 часа извънреден труд, резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода
от 01.04.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 02.04.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен,
със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от ст.
комисар *** да заплати на В.П.Г. ЕГН
********** *** сумата
от 272,49 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата от 2029,17 лв, за периода от 01.04.2016 г. до 31.03.2019г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК
*********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати на В.П.Г. ЕГН **********
*** сума в размер на 490,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 131,17 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: