№ 165
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Ваня Радостинова Атанасова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100602736 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 14.06.2018 г. по НАХД № 19545/2017 г., СРС, НО, 133
състав е признал обвиняемия Т. Х.Т. за виновен за извършено от него
престъпление по чл.309, ал.1 от НК като на основание чл.78а от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лв.
Обвиняемият е осъден да заплати и направените на ДП и в хода на
съдебното следствие разноски по делото.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила жалба от
защитника на обвиняемия Т. - адв. Ст. Г., в която твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събрания
по делото доказателствен материал. Твърди, че експертизите са слабо
аргументирани и непълни, боравят с предположения и неправилно твърдят,
че лъжливият инкриминиран документ е съставен от обв. Т.. Сочи, че
писмени и/или гласни доказателства в тази насока не са били събрани, а
1
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели сочат, че по време на
проведеното общо събрание на ЕС част от собствениците са дали своето
съгласие за смяна предназначението на недвижимия имот. Твърди, че се
установява, че протоколът за общото събрание е бил изготвен впоследствие
от обв.Т., който е събирал подписи от собствениците в кооперацията
поотделно.
Иска от въззивния съд да отмени решението на СРС и да признае обв.Т.
за невиновен по повдигнатото му обвинение по ч.309, ал.1 от НК.
В жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели
или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени
доказателства.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият
Т. моли съда да отмени решението и заявява, че няма пари.
Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна, а обвинението –
за доказано, поради което моли съда да потвърди изцяло
първоинстанционното решение.
В предоставеното му право на последна дума обвиняемият Т. заявява, че
няма какво да каже.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 28
от НПК. За да постанови решението си, съдът се е позовал на доказателствата,
събрани и проверени по време на съдебното следствие: обясненията на
обвиняемия, показанията на свидетелите Е.Д., Т. М., Н.Т., Н. Ч., М. Т., Д. Л.,
Р. Л., А.М., З.Й., Ц.З., Т. П. и Е.И.; заключението на съдебно-графическата
експертиза, справката за съдимост на обвиняемия и писмените доказателства,
прочетени и приети към материалите по делото на основание чл. 283 от НПК.
След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Т. Х.Т. е роден на 25.01.1978 г. в гр. София, българин
български гражданин, със средно образование, женен, работи като собственик
на Т.П. ООД, неосъждан, с адрес гр. София, ж. к. ****, с ЕГН **********.
2
Обв. Т. Х.Т. бил собственик на апартамент № 1 в сграда на адрес: гр.
София, ул. **** до м. май 2015 г. включително, като след това апартаментът
бил изнесен на публична продан и закупен от свид. Н.Т.. Обв. Т. бил и
управител на етажната собственост на същия адрес. Свид. Т. искал да
преустрои апартамента в магазин и на 31.05.2015 г. било проведено общо
събрание на етажната собственост на същия адрес. В съставения протокол от
него били вписани членовете на етажната собственост - Т. Х.Т., Т. Т. М., В.С.
П.а, З.С.Й., Р.П. Л., Е.Д.И., Е.С.Д., М.А. Т., Ц.Г.З. и Р.К. Д.а. Точка 3 от
дневния ред била „Обсъждане на искане, постъпило от Т. Х.Т., собственик на
an. 1, за даване на съгласие от ЕС за промяна на предназначението на
апартамент № 1 в магазин“. В графата за взети решения било вписано:
„Обсъждането за смяна на предназначение бе отхвърлено от ап. 5, ап. 8, ап.
10, ап. 4“. Протоколът от проведеното събрание бил подписан от съответните
членове на етажната собственост или от упълномощени лица, като някои от
лицата направили и допълнителни ръкописни вписвания в него. На
неустановена дата между 31.05.2015 г. и 11.06.2015 г. обв. Т. съставил друг
протокол от същата дата за проведеното общо събрание на етажната
собственост, в който вписал единствена точка в дневния ред: „Искане за
даване на съгласие за промяна предназначението на апартамент № 1 в
магазин“, собственоръчно изписал в графа „Решение“ текста: „Дава своето
съгласие на Н.Т., да смени предназначението на Апартамент № 1 в магазин,
при спазване на всички правила и нормативи съгласно ЗУТ и изготвени
проекти.“. Чрез неустановено техническо средство пренесъл в протокола
графата с три имена и подписи на лицата от истинския (първичния) протокол
и предоставил така създадения неистински документ на свид. Т., който от
своя страна го предоставил заедно с други документи на „А.****“ ООД за
изготвяне на комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционен
проект, след което окомплектованите документи били върнати на свид. Т.,
който ги внесъл в Направление „Архитектура и градоустройство“ - Столична
община.
От заключението на извършената графическа експертиза се установява,
че абзацът с ръкописни текстове с имената на собствениците и подписите
срещу тях, находящи се в графа „ПОДПИСИ“ под черно-бялото копие на
Протокол за проведено общо събрание на собствениците на Етажна
собственост (л. 14 от ДП) - инкриминирания документ и абзацът с ръкописни
текстове с имената на собствениците и подписите срещу тях, находящи се в
графа „ПОДПИСИ“ под цветното копие на Протокол за проведено общо
събрание на собствениците на Етажна собственост с дата 31.05.2015 г.,
представено със сигнал от СО „НАЕ“ София (л. 4-7 от ДП) представляват
копия, откопирани от един и същ документ с различен мащаб; а абзацът с
ръкописни текстове с имената на собствениците и подписите срещу тях,
находящи се в графа „ПОДПИСИ“ в инкриминирания документ е пренесен
чрез техническо средство от документа, от който е изготвено цветното копие
на Протокол за проведено общо събрание на собствениците на Етажна
3
собственост с дата 31.05.2015 г., представено със сигнал от СО „НАЕ“ София
(л. 4-7 от ДП), като в черно-бялото копие допълнителните ръкописни
текстове са отстранени.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата
инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите
към решението подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността
на съда по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, въз основа на които първостепенният съд е формирал вътрешното
си убеждение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват /р.372/01.10.2012г.
по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Правилно първата инстанция е кредитирала показанията на разпитаните
свидетели – съседи на обвиняемия, които са последователни, логични,
непротиворечиви и намират подкрепа както отчасти в обясненията на
обвиняемия, така и в съдържанието на приложените писмени доказателства и
заключението на техническата експертиза. От тях се установява, че на
проведеното през м. май 2015 г. общо събрание на етажната собственост не са
присъствали всички собственици, били са обсъждани множество въпроси и не
е било дадено съгласие да бъде променено предназначението на ап. № 1 в
магазин. Всички свидетели са енопосочни за това, че протоколът от
събранието е бил изготвен впоследствие, несъгласието на част от
собствениците на апартаменти е било изрично отразено в него, а някои от тях
са се подписали със забележка, изписана на ръка до подписа им. Изложеното
от тези свидетели за обсъжданите въпроси и взетите решения изцяло
съответства на представеното по сигнал от СО „НАГ“ София цветно копие на
протокол от ОСЕС, поради което въззивният съд, също като първостепенния,
го прие за дотоверно.
Обосновано районният съд е подложил на внимателен анализ
показанията на свидетеля Н.Т., отчитайки възможната му заинтересованост и
противоречията между заявеното от него в двете фази на прозиводството,
като се е доверил на изложеното от него пред съда, което кореспондира с
останалия доказателствен материал.
Съществено значение за формиране на вътрешното убеждение на съда
относно механизма на извършване на деянието има заключението на
4
изготвената експертиза, което настоящият състав също приема като
обосновано, компетентно и даващо пълен и ясен отговор на поставените
въпроси. Както резонно е посочила първата инстанция, вещото лице е
изложило подробно съображенията си за направените изводи, от показанията
на свидетелите се установява добавянето на ръкописни текстове до
подписите, а наличието на остатъчни следи в инкриминирания документ е
видно и за неспециалисти, поради което доводите на защитата, касаещи
несъответствието на експертизата с доказателстения материал, са
неоснователни.
Настоящият състав кредитира и представените по делото писмени
доказателства, които подкрепят гласните доказателствени средства и
допринасят за изясняването в пълнота на фактите по делото.
При преценката на обясненията на обвиняемия, законосъобразно
първоинстанционният съд е отчел двойствената им природа на
доказателствено средство и на средство за защита. Настоящият състав,
подобно на първостепенния, ги прие за достоверни единствено в частите,
които съответстват на свидетелските показания. В частта, в която отрича да е
осъществил инкриминираното деяние и липсата на допълнителни бележки,
въззивният съд ги прецени като опит за изграждане на защитна версия, която
се опровергава от събраните по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един
несъмнен извод, че обвиняемият Т.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК.
От обективна страна се доказа, че инкриминирания по делото документ -
протокол от Общо събрание на собствениците на етажна собственост
„Велинград", гр. София, р-н Триадица, ул. ****, проведено на 31.05.2015 г.,
представлява неистински частен документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.
Същият не е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция, поради
което не е официален документ по см. на чл. 93, т. 5 от НК.
От заключението на техническата експертиза се установи, че ръкописни
текстове с имената на собствениците и подписите срещу тях, находящи се в
графа „ПОДПИСИ“ на инкриминирания документ не са положени от лицата,
от които е посочено, че произхождат, а са пренесени чрез техническо
средство от друг документ. Независимо от обстоятелството, че пренесените
подписи са идентични с тези на лицата, посочени като техни автори, в
инкриминирания документ подписите не са положени от последните, а при
съставянето му е налице и преправяне, при което е подменена действителната
воля на лицата, посочени като негови автори, което се установява от
показанията на свидетелите. Поради това документът е неистински –
5
придаден му е вид, че представлява конкретно писмено изявление за съгласие
на членовете на етажната собственост, а не на действителния им съставител и
съобразно действителната му воля.
По безспорен начин се доказва и авторството на деянието от обвиняемия
Т.Т. – същият не отрича, че именно той е създал въпросния протокол, след
което го е употребил, предоставяйки го на Н.Т., за да докаже, че за последния
е възникнало правото да преустрои и да смени предназначението на ап. 1 в
магазин.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина „пряк
умисъл“, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието - че
създава неистински документ и че използва този документ пред трето лице,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – да придаде
вид на документа, че подписите изхождат от друго лице и пряко е целял
настъпването им. Налице е и изискуемата от закона специфична цел - при
използването на документа обвиняемият да докаже пред Н.Т., че за последния
е възникнала възможността да смени предназначението на ап. 1 в магазин.
При индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по отношение на Т.Т. са налице кумулативните
предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.
При определяне размера на наказанието „глоба“, резонно като
смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени добрите
характеристични данни за обвиняемия и факта, че преобладаващата част от
лицата впоследствие са дали съгласие за преустройството и не са
констатирани отегчаващи такива. За разлика от първостепенния съд,
въззивният състав не цени като самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, доколкото е една от
материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а
от НК.
Поради това правилно СРС е определил наказанието „глоба“ в
минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 1000 лв.
(хиляда лева), като и настоящият състав приема, че този размер е достатъчен
за реализиране на наказателната превенция спрямо обвиняемия и в същото
време ще бъде гаранция за недопускане извършване на други подобни
престъпни прояви.
Правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемия
да заплати сторените по делото разноски в ползана Държавата в размер на
169,28 лева по сметка на СДВР и 160,00 лева по сметка на СРС.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не
6
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
представляват основания за отмяна или изменение на решението на СРС.
Така мотивиран съдът на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 НПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.06.2018 г., постановено по НАХД №
19545/2017 г. по описа на СРС, НО, 133 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7