Определение по дело №330/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 740
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20213100500330
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 740
гр. Варна , 25.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500330 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”Юробанк България” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр.София, ул.”Околовръстен път” №260,
представлявано от Димитър Шумаров и Петя Димитрова, действащи чрез от
адв.Д. М., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Х. А.“ №**, ет.*, офис *, против
Разпореждане №31185 от 05.10.2020г. по ч.гр.д.№10492/2020г. на РС Варна,
в частта, с която е оставено без уважение заявлението на жалбоподателят за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу В. П. В., с
ЕГН **********, относно претендираната сума от 120лв., представлява
направени от заявителя разноски за нотариални такси за връчване на покана-
уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по договора за
кредит до длъжника.
В частната жалба, се поддържа, че разпореждането в атакуваната му част,
е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно не е
зачел удостоверителната сила на представеното редовно извлечение от
сметка, което установява по основание и размер претендираното вземане,
като са развити подробни съображения в тази насока. На следващо място, се
оспорват изводите на съдът за приложимостта на разпоредбите на ЗПК, като
1
се поддържа че те са неотносими към настоящия казус. Поддържа се още, че
на основание чл.78 от ЗЗД във вр. чл.309а от ТЗ разноските по изпълнение на
задължението са в тежест на длъжниците, когато същите са изпаднали в
забава за задълженията си. Сочи се, че в настоящия случай е налице
неизпълнение по договор за кредит, поради което и банката е уведомила
длъжника с нарочна покана, като му е предоставила подходящ срок да
изпълни доброволно. Сочи се още, че тъй като в срока за изпълнение
длъжника не е погасил дългът си, за банката е възникнал правният интерес от
образуване на заповедното производство и в тази връзка са направени
разноски размер на 120лв. за изготвяне и връчване на нот.покана до
длъжника, с която е обявена и предсрочната изискуемост на дълга. Моли се за
отмяна на разпореждането на РС Варна, в атакуваната му част и присъждане
на сумата от 120лв., представлява направени от заявителя разноски за
нотариални такси за връчване на покана-уведомление за предсрочна
изискуемост. Претендират се деловодни разноски
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.417, ал.2, пр.2 от ГПК издава се заповед за изпълнение,
ако искането е основано на извлечение от счетоводните книги на банка, към
което е представен документът, от който произтича вземането на банката,
заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи
условия, като под документ се има предвид договор сключен между
кредитора и длъжника. В случая заявителя основава вземането си на
извлечение от счетоводните си книги, което обективира актуалния размер на
задълженията на кредитополучателя по Договор за банков кредит HL
70487/17.02.2015г., приложение към него от 24.02.2015г. и Допълнителни
споразумения от 03.01.2017г. и от 30.05.2018г. С въпросния договор за
кредит, банката е предоставила на длъжника сумата от 151000лв., която е
2
послужила за погасяване на друго негово задължение, като задължението на
длъжника е обезпечено с ипотека. При това положение и на основание чл.4,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗПК разпоредбите на посоченият закон са неприложими по
отношение на процесния договор за кредит. В този смисъл аргументите на
заповедния съд , с които е отказано издаването на заповед за изпълнение са
неправилни.
От друга страна обаче, както вече се посочи за да се уважи заявлението е
необходимо вземането да е удостоверено, не само от извлечението от сметка,
а и от документа /договора/, който е породил дълга. В процесният договор за
кредит не е предвидено задължение за длъжника за заплащане на нотариални
такси във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на дълга, поради
което не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение за
процесната сума.
С оглед горното доводите на заявителя, че процесните разноским, са
дължими по силата на закона-на основание чл.78 от ЗЗД във вр. чл.309а от ТЗ,
са неоснователни, тъй като в заповедното производство на съобразяване
подлежи единствено удостоверителната сила на двустранно подписаният от
страните документ, който поражда дълга и съответното му извлечение от
сметка.
За пълнота следва да се отбележи, че не е налице пречка кредитора да
събере извънредните разноски, който е направил за да ангажира
отговорността на длъжника, но това следва да стане по общия ред, а не при
облекчените условия на заповедното производство.
В заключение съставът на въззивният съд намира, макар и по различни
съображения, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно,
поради което то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №31185/05.10.2020г. постановено по
ч.гр.д.№10492/2020г. на РС Варна, с което е оставено без уважение
3
заявлението на ”Юробанк България” АД, с ЕИК *********, за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу В. П. В., с ЕГН
**********, относно претендираната сума от 120лв., представлява направени
от заявителя разноски за нотариални такси за връчване на длъжника на
покана-уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по договора
за кредит.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4