Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Варна, 02.06.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОБЛИГАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ състав в
публично заседание,
проведено на тридесет и първи март две
хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на
секретар А.Я., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело
№8915
по описа
за 2009г, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от М.Н.А. и И.Б.Б. – А. срещу В.И.Д. иск с правно основание чл. 19, ал.3 от
Закона за задълженията и договорите да бъде обявен за окончателен склюния между
страните предварителен договор за покупко – продажба от 22.04.2009
г. на
недвижим имот, с предмет:
В исковата молба ищците, като съпрузи
твърдят, че с ответника е сключен предварителен договор за покупко – продажба
на продажба на процесния недвижим имот за сумата от 30 000 евро или
58 674,90 лв. Ответникът се задължил да заплати сумата при сключване на
окончателния договор. С договора страните са уговорили падеж за сключване на
окончателен договор – 22.07.2009г. в нотариалната кантора на нотариус О.С. в 11.00ч. Излага се, че ответникът на падежа не се
явил в кантората на нотариуса, не заплатил уговорената цена, поради което не
бил сключен окончателния договор.
В съдебно
заседание ищците чрез
процесуалния си представител
адв. С.В. поддържат исковата молба
и молят съдът да
уважи предявения иск. Молят за
присъждането на разноските свързани с обявяването на предварителния договор за
окончателен. Молят за присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът В.И.Д., чрез назначения особен
представител адв. А.С., в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва
предявения иск. Не се оспорва факта, че между страните е сключен предварителен
договор за покупко – продажба, но се твърди, че страните на 26.05.2009г. са
сключили окончателен договор за 500кв.м. ид.ч от същия имот при същия нотариус.
В тази връзка се твърди, че страните са изменили първоначалните си уговорки, и
това е била окончателната воля на страните.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Видно от представения по делото
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.04.2009г. е
сключен такъв М.Н.А. и И.Б. – А. по силата, на който бъдещите продавачи се
задължават да продадат на ответника :
Съгласно Констативен Протокол, акт № 125,
том 3, вх.рег. № 8264 от 22.07.2009г. на О.С.,
Нотариус с район на действие района на ВРС, вписан под № 196 в регистъра
на Нотариалната камара, гр. Варна ищците са се явили в нотариалната кантора на О.С. са изявили желание да сключат окончателен договор за
покупко-продажба с В.И.Д., който не е явил, като са представили
всички необходими документи за сключване на договора, а именно нотариален акт №
146, т1, рег. № 3503, д. № 115/2007г. на ВН; Скица № 17131/29.06.2009г. АК –
Варна; Удостоверение за данъчна оценка № **********/08.07.2009г.; декларации по
чл. 264, ал.1 от ДОПК и по чл.25, ал.7 ЗННД.
По
делото е представен нот. акт № 179, т. I, per. № 5687, дело № 161/2009 г. на Орлин Стефанов - нотариус с район
на действие района на ВРС, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 196
от 26.05.2009г., съгласно който, между ищците М.Н.А. и И.Б.Б. – А. и ответника В.И.Д. е сключен
договор за покупко-продажба, с предмет:
По
делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 22.04.2009г. по силата на който ищците са се задължили да прехвърлят правото
на собственост на
По
делото е представен предварителен договор за разпределение на съсобствен
недвижим имот от 22.04.2009г. между страните, съгласно който след като ответника Василев/собственик на
500кв.м. ид.ч./ стане собственик на 2000кв.м. ид.ч. от нива, цялата
с площ от
По
делото е извършена СГЕ, съгласно заключението, на която безспорно се доказа, че
подписът положен срещу „купувач” в предварителния договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 22.04.2009г. – 2 бр. за 500 и 1500 кв.м. ид.ч. и за
„купувач”в нот. акт. №179, том 1, рег. № 5687, дело № 161 от
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и обусловените от нея,
настоящата съдебна инстанция квалифицира като искова претенция с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, а именно за обявяване на сключен между страните
предварителен договор за окончателен.
Предпоставките за уважаването е наличие на всички
елементи от следния фактически състав, а именно: валидно писмено съглашение за
сключване на окончателен договор; съдържателна перфектност на предварителния договор, съобразно
критерия на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, както и необходимост ищецът да докаже качеството си на изправна
страна.Тяхната кумулативна даденост и доказаност е от значение за преценката на
основателността на иска.
Съдът намира, че така превяденият иск е основателен,
поради което следва да бъде уважен като такъв по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи безспорно,
че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Представеният по
делото предварителен договор, отговаря на законовите изисквания за редовност на
предварителното съглашение с оглед възможността същото да бъде обявено за
окончателно - писмена форма, страни, индивидуализиран имот по площ,
местонахождение, граници, уговорен срок за сключване на окончателен договор,
цена. Постигнатото съглашение е валидно, доколкото с подписване на договора,
страните са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи за продажба,
съответно покупка на имота.
Съгласно
уговорките в договора бъдещият купувач е следвало да заплати
сумата от 30 000 евро или
58 674,90 лв.
Съгласно
събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищците са изпълнили точно
задълженията си по сключения договор на 22.04.2009 г. с ответника предварителен
договор за покупко-продажба на 1500 кв.м. ид.ч. от подробно описания по горе
имот, а именно: явили са се в уговорения срок – 11ч. на 22.07.2009 г. на
уговореното за сключване на окончателния договор място – в кантората на
нотариус О.С. с желанието да сключат окончателен договор и са представили
всички необходими документи за сключване на окончателния. Съобразно това съдът
приема, че ищците са изправна страна по договора.
Твърдението
на ответника, че със сключване на договора за покупко-продажба от 26.05.2009г.
с предмет 500 кв.м. ид.ч. от прецесния имот страните се съгласили на изменение
на площта, предвидена за закупуване на ответника, от 1500 кв.м. на 500 кв.м. е
неоснователно. Това твърдение, категорично се опровергава от останалите
доказателства по делото. Страните са сключили два предварителни договора един
за 1500ид.ч. и един за 500 ид.ч., последният реализиран като окончателен, като
изрично в договора за разпределение на ползването, отново са демострирали воля,
че ответникът следва да стане собственик и на 1500кв.м., или общо 2000лв.
По делото се установи, че ответникът, след като ищците са били изправна страна, не е предприел изискуемите по договора действия за сключване на договора, като е налице пълно неоказване на кредиторово съдействие и нежелание за сключване на окончателен договор, тъй като същият не се е явил пред нотариус Стефанов за изповядване на сделката.
От представените писмени доказателства се
установи, че ищците са съсобственици на процесният имот, по силата на договор
за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 146, т. I, per. № 3503, дело № 115/2007 г. на Жельо Костов - нотариус с район на
действие района на ВРС.
Предвид установените предпоставки за
уважаването му, предявеният иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да
бъде уважен.
На основание чл.364, ал.1 от ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят дължимата държавна такса по прехвърлянето в размер на 523,87
лв. по сметка на ВРС, определена върху уговорената по договора цена 30 000
евро или 58 674,90 лв., Тарифата за нотариалните такси към Закона за
нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД.
Дължимия данък по чл.44, ал.1 от ЗМДТ следва да бъде платен от ищците – продавачи в съответната данъчна служба по местонахождение на имота, като на основание чл.364, ал.2 от ГПК и чл.50 от ЗМДТ заверен препис от настоящото решение следва да бъде издаден само след представяне на доказателства за платен данък.
Предвид изходът от спора направеното
искане от ищцовата страна за присъждането на разноски, такива следва да бъдат
присъдени в размер на 215лв., представляващи платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител и такси за удостоверения.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание на чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителен договор за покупко – продажба от
22.04.2009г., по силата, на който М.Н.А., ЕГН **********,*** и И.Б.Б. – А., ЕГН**********,***
се задължават да продадат на В.И.Д., ЕГН **********,***.
идеални части от следния недвижим имот, а именно: нива, цялата
с площ от
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********,*** и И.Б.Б.
– А., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от
523,87 лв. /петстотин двадесет и три
лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща дължимата такса за
прехвърлянето на недвижимия имот, определена съобразно Тарифата към закона за
нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на основание чл.364, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.А., ЕГН **********,***
и И.Б.Б. – А., ЕГН**********,*** сумата от 215
лв. /двеста и петнадесет/, представляваща сторени съдебно деловодни
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
След
влизане на решението в сила същото подлежи на вписване в шестмесечен срок, на
основание чл.115, във връзка с чл.112, б. “з” и “а” от ЗС, като указва на продавача,
че след изтичането на срока вписването на исковата молба губи действието си.
Препис
от влязлото в сила решение за вписване да се издаде след представяне от ищците
продавачи М.Н.А., ЕГН **********,*** и И.Б.Б. – А., ЕГН**********,*** на
доказателства за платен в данъчната служба дължим местен данък по чл.44, ал.1
от ЗМДТ; удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, на основание чл.264 от ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна
оценка на недвижимия имот, необходимо за удостоверяване на липсата на
непогасени данъчни задължения за имота.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок
от връчване на решението на
страните.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/