Р Е Ш Е Н И Е № 154
град Сливен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Сливен, в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря
Галя Георгиева и с участие на прокурор Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от административния съдия Бозукова КАНД № 153 по описа за 2022 г.
на Административен съд Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на ОД на МВР – Сливен, депозирана чрез г. ю. К. Б.,
против Решение № 136/21.03.2022 г. на Районен съд Сливен,
постановено по АНД №30/2022 г. по описа на съда, в частта, с която е отменено
Наказателно постановление № 21-0804-003371/03.12.2021 г. на началник РУ Сливен към
ОДМВР Сливен, с което на И.Г.Д., на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"глоба" от 100 лв. и "лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок от шест месеца, за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон. Със същото решение на основание чл.
63 ал.2 т.2 от ЗАНН И.Г.Д. е предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание, но срещу тази част на решението не
е подадена касационна жалба.
Касационният
жалбоподател счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
издадено в нарушение на материалния закон. Твърди, че по безспорен начин е
установено извършването на административното нарушение. Наказващият орган е
съобразил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е приел, че не са налице основания за
прилагането му. Моли съда за отмяна на съдебния акт и за постановяване на
решение, с което се потвърди НП.
В съдебно
заседание касаторът не се представлява. В писмено становище от п. – г. ю. К. Б.
поддържа жалбата.
Ответникът по
касационната жалба чрез п. по п. – адв. С. С. *** изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да остави в сила решението на РС Сливен.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен намира касационната жалба за допустима, но неоснователна
и предлага на съда да остави в сила решението на РС.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
На 19.11.2021 г. на път SLV 1112 - г. С. - с. Ч.
патрулирал полицейски автомобил на РУ-Сливен с двама служители. Около 08,15
часа същите възприели движещ се в посока с. Ч. автомобил „Форд Транзит" -
автовоз с per. № ********, на който задната регистрационна табела на автомобила била поставена в горната част на кабината на
водача. Табелата била трайно закрепена и се виждала добре. За констатираното на
ответника по касацията бил съставен АУАН
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на този акт е издадено и НП, с
което на Д. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.1
са наложени наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
При така
установената фактическа обстановка районният съд приел, че водачът е осъществил
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление
на автомобил, без на същия да е поставена задна регистрационна табела на
определеното за това място. Решаващият състав приел, че нарушението е безспорно
установено, но тъй като е извършено за първи път, не е общественоопасно, а и
нарушителят не е оспорил констатациите на полицейските служители, приел, че
деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като
предупредил нарушителя.
Решението на РС
Сливен, в обжалваната част, е валидно, допустимо и постановено при правилно
приложение на закона.
Словесното
описание, дадено от актосъставителя, а впоследствие възпроизведено и от АНО,
сочи на деятелност, изразяваща се в управление на МПС без поставена
регистрационна табела на определеното за целта място, подлежаща на
санкциониране по реда на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В случая в
производството пред РС Сливен не е бил спорен факта, че съществуващата задна
регистрационна табела на автомобила не е била поставена на определеното за това
място, а е била поставена в горната част на кабината на водача. Не е спорен и
факта, че нарушението е извършено за първи път, не е общественоопасно и по
време на проверката нарушителят не е оспорил констатациите на полицейските
служители. В този смисъл, противно на твърденията в касационната жалба, са правилни изводите на първоинстанционния съд за маловажност
на извършеното нарушение. Съгласно чл. 28 от ЗАНН при маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. "Маловажен случай", съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид. В случая не се установява настъпване на допълнителни вредни
последици от извършеното нарушение, което обуславя по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този вид административни нарушения.
Извършеното деяние не застрашава обществените отношения, които са предмет на
защита, с интензивност, обуславяща прилагането на административнонаказателна
репресия, респективно е правилно да намери приложение чл. 28 от ЗАНН и на Д. да не се налага
наказание на това основание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС
преценката на АНО за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Към настоящия момент е действаща
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г.
/, съгласно която когато отменя наказателното постановление по съображения, че
нарушението е маловажно, съдът предупреждава
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Именно това е сторил РС Сливен. Същевременно с разпоредбата на чл.28
ал.7 от ЗАНН /ред. ДВ бр.109 от 2020г. в сила от 23.12.2021г./ е предвидено, че
разпоредбите на чл.28 ал.1 до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Независимо, че споделя изложеното
в касационната жалба, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП / ДВ бр.109 от 2020г./
в сила от 23.12.2021г. изключва приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, касационната инстанция следва да отбележи, че цитираната разпоредба не е
била действащо право към датата на извършване на нарушението - 19.11.2021г. и датата
на издаване на НП - 03.12.2021г. и доколкото е по - неблагоприятна за
нарушителя, предвид на последиците, които настъпват за него, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да намери
приложение по-благоприятната за жалбоподателя уредба, действала до 23.12.2021
г., която предвижда, че в случаите, когато установи, че са налице основанията
на чл. 28 от ЗАНН, съдът отменя
наказателното постановление, без да предупреждава
нарушителя по см. на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
Предвид горното настоящата
съдебна инстанция приема, че не са налице твърдените в жалбата на ОДМВР Сливен
касационни основания, а първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, поради което, като законосъобразно, в
обжалваната част, следва да бъде оставено в сила.
Съдът констатира, че в
диспозитива на решението РС Сливен е допуснал техническа грешка при изписването
на размера на наложената глоба, която грешка не е основание за отмяна на
съдебния акт, тъй като не се отразява на правилността му. Така допуснатата от
съда очевидна фактическа грешка при изписването следва служебно да бъде
поправена от РС Сливен по реда на чл.247 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/21.03.2022
г. на Районен съд – Сливен, постановено по АНД № 30/2022 г. по описа на съда,
в обжалваната част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: