Решение по дело №1699/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 752
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050701699
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  2022г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:

             

                                                                  СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана С., като разгледа докладваното от съдия Д.Недева  адм. дело № 1699 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 58, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарскня сектор за периода 2019 - 2023 г.

Образувано е по жалба от ЕТ „Р.-Р.К.“, ЕИК ***, гр. И., общ. А., представляван от Р.И.К., срещу Заповед №03-РД/1887 от 28.06.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано на оспорващия одобряването на финансово подпомагане за предоставяне на финансова помощ УРН 184440, ИН ****, по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. по мярка „Инвестиции в предприятия“ на заявени суми в размер на 163 606,01 лв., 36 393,99 лв. касаещи разходи за „Автономна фотоволтаична централа” част електро и част конструкция; разходи в размер на 23 250,04 лв. за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета, заявени разходи към строително ремонтни дейности за „Пергола модел Рrо“ в размер на 32 182.46 лв., както и разходи за доставка и монтаж на същата в размер на 3 750.00 лв.  и разходи в размер на 10 685,30 лева за консултантски услуги по подготовка и управление на проекта.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Жалбоподателят сочи, че административния орган не е изложил мотиви, нито е посочил правно основание за отказа, поради което заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отделно от това по отношение на фотоволтаичната централа в бизнес плана към заявлението за подпомагане изрично е посочено, че автономната фотоволтаична инсталация ще обслужва нуждите на винарската изба и произвежданата електроенергия ще бъде използвана за нуждите на винарската изба. Отказаният разход е за СМР за сгради за производство на вино, а именно за Винарската изба „Побити камъни“. Твърди, че разхода попада в хипотезата на чл. 50, ал.1, т. 2, буква „а“ от Наредба № 6 и като е приел обратното органът е постановил заповед в противоречие с материалния закон. Винарската изба, за която е инвестицията, е разположена в имот ****в землището на гр. И.. Автономна фотоволтаична инсталация ще се извършва в поземлен имот с кадастрален No ****в с. С.и ще е възможно да обслужва нуждите на винарската изба, тъй като имотите са съседни. С автономната фотоволтаична инсталация ще се произвеждат 30 kW ток, които ще подпомогнат енергийните нужди на предприятието. Връзката на акумулаторната станция е към ГРТ, в което са присъединени и двата обекта, което е описано в т. 2.7 на обяснителната записка на проекта. Предвиденият тип кабел, заложен в количествената сметка, позволява централата да се използва за нуждите на винарната без допълнителни връзки и апаратура. Изложеното е потвърдено в обяснителната записка от инж. Д.от 07.08.2020 г., представена на органа по повод изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередовности и неясноти. В тази връзка изложеното, че към заявлението не са приложени документи, от които да е видно, че централата е с цел да обслужва инвестицията счита, че противоречи на събраните по преписката доказателства. По отношение на разходите за перголата, за отказани разходи в размер на 23 250, 04 лева жалбоподателят не споделя твърденията на административния  орган, че същите представляват обикновена подмяна. Твърди, че дейностите по лакиране на дървени плоскости и перголи и демонтаж, подравняване и трамбоване на павета и монтаж на павета се явяват подобрение, така както е описано в записката на проектанта, дървените плоскости и перголи са компрометирани и се лющят, а паветата от дългата експлоатация са хлътнали и разместени и създават риск за безаварийното придвижване на подемно-транспортната техника и продукцията. Във връзка с изложеното счита, че отказът за финансиране на тази дейност е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Поради лиса на правни и фактически основания счита, че и отказаната сума в размер на 10 685,30 лева в заповедта е необоснована. Отправя искане заповедта в оспорената част, като незаконосъобразна да бъде отменена с присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.  По съществото на спора отправя искане за отмяна на заповедта в оспорената част с присъждане на разноски съобразно приложен списък. Представя писмени бележки.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител. С писмено становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. Излага аргументи за нейната неоснователност, поради което отправя искане за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и от приобщените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявление за предоставяне на финансова помощ УРН 184440, ИН ****, с което е обективирал искане за финансиране на инвестиция, от която била одобрена финансова помощ в размер на  185 915.88 лв. Административният орган констатирал в останалата част несъответствия между заявените данни и изискванията разходите да бъдат одобрени, като с уведомително писмо изх. № 01-6500/1999 от 15.04.2021г. същите са съобщени на жалбоподателя, като му е предоставен срок за отстраняването им. С писмо от 05.05.2021 г. заявителят представил отговор с доказателства. Въпреки допълнително представените писмени доказателства, ответникът приел, че липсва основание непризнатите разходи да бъдат одобрени. Административният орган одобрил финансово подпомагане по Заявление за предоставяне на финансова помощ в размер на 185 915.88 лв., след което бил сключен договор със заявителя и отказал за сумата в размер на 163 606,01 лв., 36 393,99 лв. касаещи разходи за „Автономна фотоволтаична централа” част електро и част конструкция; разходи в размер на 23 250,04 лв. за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета, заявени разходи към строително ремонтни дейности за „Пергола модел Рrо“ в размер на 32 182.46 лв., както и разходи за доставка и монтаж на същата в размер на 3 750.00 лв.  и разходи в размер на 10 685,30 лева за консултантски услуги по подготовка и управление на проекта надхвърлящи 4% от всички разходи по т.1 и т.2 на чл. 50, ал. 1, т. 3 от Наредба №6 от 28.10.2018г.    

По искане на жалбоподателя е допусната СТЕ, заключението на която, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Установява се, че стопанската сграда в съседния имот, където е предвидено да се монтира производственото съоръжение, не е заснета в действащата КК, поради което вещото лице  е събрало допълнителна информация за изготвяне на заключението.

Съгласно действащата КК, одобрена със заповед РД-18-912/13.12.2017 на ИД на АГКК, винарната е разположена в ПИ с идентификатор ****, с НТП „лозе“, а стопанската сграда, предвидена за монтаж на PV генератора и свързаното с него оборудване, представлява метално хале, намиращо се в съседния ПИ ****, с НТП „разсадник“. Вещото лице констатира, че двата имота имат общ вход и са разделени от вътрешен път, по който минава землищната граница между с.С.и гр.И.. Собственици са различни юридически лица. ПИ ****е част от предишен, по-голям по площ разсадник, собственост на държавата, с номер по КВС ****, приватизиран от „Пътно поддържане - Варна“ ЕООД. Наличните към момента на приватизацията сгради са заснети и нанесени в кадастралната основа, послужила за изработка на ПЗ. В резултат на последващи делби са образувани нови обекти на кадастъра, със сегашни идентификатори в актуалната КК с номера ****, ***и ***. Установява се, че имота е актуван с АДС 3877/03.07.2002г., №159/19.12.2002г., вх.рег.№19631, д.№13100 на Служба по вписванията - Варна земя и сгради в земеделска земя „трета категория“, представляваща „разсадник“ с площ 31,986 дка (описан в н.а. за покупко-продажба 110/2004г.). С нот.акт за учредяване право на строеж 164/17.03.2020, вп. с № 177/18.03.2020г. вх.рег.№6484, д.№3598 на Служба по вписванията - Варна, "Пътища и мостове" ЕООД прехвърля правото на строеж на ЕТ "Р.- Р.К." за изграждане на PV инсталация за собствени нужди с мощност 30 kW в ПИ ****в землището на с.С., общ.А., обл.Варна по действащите КККР, одобрени със заповед РД-18-912/13.12.2017г. на ИД на АГКК. Винарна "Побити камъни" е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 841/13.11.2012 за сградата на "винарска изба", находяща се в ПИ **** пo КК, м-ст "****" с площ 73,666 дка, трайно предназначение "земеделска земя", НТП "лозе", землище на гр.И., общ.А., обл.Варна. Изготвен е технически паспорт от 13.11.2012 г. С Удостоверение №240/01.10.2012 е заснета и нанесена сградата на винарната в КВС. По отношение на металното хале вещото лице установява, че е издадено Разрешение за строеж „шеста“ категория на „автономна фотоволтаична система за собствени нужди с мощност 30 kW “ в ПИ ****, м-ст „****“ в землището на с.С., общ.А., както и Скица-виза с показатели на застрояване и задължителни указания. При огледа вещото лице е установило, че двата имота са разделени от вътрешен път, по който минава землищната граница между с.С.и гр.И.. Помежду им няма ограда. Такава е налична по старите граници на бившия държавен разсадник. Входът е общ, с достъп от пътя „Варна-Девня“. Стопанската сграда в ПИ ****съответства по вид и местоположение на обекти №4,5 и 6 от скицата - виза, описани като сгради „с друго предназначение“ с обща площ 176 кв.м. Обекти 5 и 6 съвпадат с металното хале. Същото е изградено върху бетонна основа и представлява навес, отворен от източната страна, част от площта на който е обособена в помещение с врата. Халето се ползва за съхранение на стопански инвентар. Обект 4 представлява пристройка, състояща се от две санитарни помещения. Състоянието на халето е добро, не се забелязват видими деформации и течове. Захранено е с електричество от таблото на трета сграда - битовка с канцелария, находяща се в съседния ПИ *******. Винарната отстои на около 70 м североизточно от халето. Захранена е с ел.енергия от собствено външно разпределително табло, намиращо се недалеч от входа. Между нея и халето няма електрическа връзка. Линиите, които захранват разпределителните табла на двете сгради, са свързани директно към разединителна кутия в ПИ *******. В ТрП е монтирано ГРТ, където се осъществява търговското отчитане на консумираната енергия за всички обекти. По време на извършване на СМР електроинженерът, изпълняващ авторския контрол, вещото лице счита, че следва да отдели от локалната мрежа на централата останалите линии на захранване (към разсадника и към битовката с канцелариите), които ще останат да се захранват само от мрежата. Според текстовата част на одобрения на 24.11.2015 г. проект вещото лице констатира, че е предвидено инсталацията да покрие нуждите от електроенергия на сградите в ПИ **** по КВС, с площ от 31,986 дка, трайно предназначение "нива трета категория“ и НТП "разсадник", собственост на "Пътища и мостове" ЕООД. Първоначалното намерение е било произведената енергия да захрани стопанската сграда с площ 137кв.м., нанесена на скицата от КВС с №1 и битовката със складова част и канцелария с обща площ 290 кв.м., нанесена като сгради №2 и №3. Металното хале с обща площ 176 кв.м. представлява сграда с три секции с № 4,5,6. Сградата на винарната, находяща се в ПИ **** по КК, собственост на друго дружество е въведена в експлоатация с удостоверение №841/13.11.2012 на Дирекция "УТ" на община А.. Бившият възложител се отказва от намерението си, като преотстъпва проекта на „Р.-Р.К.“ ЕТ, собственик на винарната. Учредено било право на строеж на инсталация със същите характеристики, която да се изгради върху същото метално хале в ПИ ****, като в издаденото PC е вписан новият титуляр- жалбоподателя в производството. Актуалната цел на инвестицията е PV централата да захранва основните консуматори на винарна „Побити камъни“, находища се в ПИ ****. С реализацията на инвестиционното намерение, цялото произведено електричество ще се използва за собствени нужди, тъй като проектът не позволява излишното количество ел.енергия да се отдава в мрежата. Вещото лице сочи,че заданието не е запазено и не може да се установи, дали е разработена идейна фаза и каква следваща е договорена.  Одобреният проект съдържа само част „ЕЛ“ и Конструктивно становище по част „СК“. Представени са обяснителни записки, чертежи и задължителни указания по монтажа, но не са разработени одит, ПАБ и ПБЗ. Липсват съгласувателни становища и инструкции по безопасност. Имотите все още са земеделска територия и сградите, находящи се в ПИ ****, включително халето, са нанесени в действалата КВС, като са отразени с площите си в план. Същите не са нанесени в актуалната КК. Покривът на металното хале е показан в план в част „ЕЛ“ на проекта, а по наклона е изчислен и изчертан в математичния модел към конструктивното становище. Предвидено е полето на PV модулите да покрие почти изцяло възможната за използване площ, като модулите ще се монтират без разстояние един от друг. Въпреки, че не отдава електроенергия в мрежата вещото лице сочи, че централата е свързана и работи в паралел с нея. Към част „ЕЛ“ счита за необходимо да се приложи становище на ЕРП с указанията за присъединяване на новото централно разпределително табло към страна НН в съществуващия ТрП. Такова становище може да бъде поискано преди пР.лючване на монтажа и свързването на централното разпределително табло. Това е задължително във връзка с условията на производителя за работа на оборудването при отпадане на външното напрежение и необходимостта от синхронизация на централата с публичната мрежа. Обемът на двете части на проекта вещото лице сочи, че отговаря на изискванията Наредба №4/2001 г. и законовите норми. В конкретния проект РV централата е наречена „автономна“, но в действителност вещото лице констатира, че е изчислена, изчертана и обяснена като хибриден тип инсталация. Вещото лице подробно описва двата вида централи и техните разлики.  Счита, че хибридната централа е значително по-сигурна от автономната и в конкретния случай е по-удачна, тъй като територията е земеделска. Единствен недостатък на описанието й е липсата на конкретика за какъв период от време производственото оборудване, без което винопроизводството е невъзможно, е наложително да работи. Определянето му вещото лице счита, че изисква изготвяне на „товаров график“ за почасовата работа на всеки резервиран консуматор, както и изчисление на мощността, която трябва да се гарантира, без значение на сезона или часа от денонощието. Според товаровия график ще се пресметне и времето за работа на акумулаторите в случай на форсмажорни събития (едновременно аварийно отпадане на напрежението в публичната мрежа в комбинация с недостатъчно или напълно липсващо слънцегреене). Вещото лице счита, че товаров график е желателно да се изготви преди закупуването на оборудването. Вещото лице сочи, че проектът е бил одобрен преди въвеждане на винарната в експлоатация и покривът й не е могъл да бъде ползван за монтаж с одобрения проект. Монтажът на модулите е предвиден върху покрива на металното хале в съседство. Откъм запад е пристроен навес на по-малка височина, чиято площ също е включена в проекта.  С визата за проектиране, на основание чл.147 ал.2 ЗУТ, главният архитект на община А. е дал указание по част „строителни конструкции” да се представи Становище на инженер-конструктор с указания за изпълнение“. Тъй като не е съхранено заданието за проектиране, оценката на проекта вещото лице счита, че следва да бъде направена според съществуващата строително-техническа документация. В архива на общината част „СК“ съдържа обяснителна записка и чертежи, а възложителят предоставил и изчислителния модел. Съгласно одобреното конструктивно становище фотоволтаичният генератор ще бъде монтиран на покрива на сградата в съседния имот, представляваща метално хале, което към момента на издаване на PC №211/01.12.2015 г., както и понастоящем, се използва за съхранение на стопански инвентар. При огледа вещото лице установява, че конструкцията на халето съвпада с изчислителния модел. Сградата е разположена с надлъжната си ос в посока север-юг. Съгласно записката покривът значително ще увеличи тежестта си, което ще доведе до промяна в експлоатационните натоварвания на носещата конструкция. Освен изчислителна проверка за товароносимост, в случая трябва да се моделира допълнителното натоварване от сняг, тъй като не е предвидено модулите да се почистват. Трябва да бъдат съобразени и динамичните усилия от вятър, тъй като модулите не са част от покривната ламарина, а ще се монтират над нея. Представеният изчислителен модел установява, че конструкцията няма да може да понесе изчислителните товари. Решено е покривът да се реконструира, като бъдат монтирани нови покривни панели, върху които да легне монтажната конструкция с фотоволтаичните модули. Като мярка за възстановяване на товароносимостта и експлоатационната годност е дадено задължително указание за подмяна на съществуващите столици. Мястото за монтаж на централното разпределително табло МСВ не е показано в схемите и чертежите, но според избраната топология вещото лице сочи, че следва да бъде поставено на мястото на съществуващата разединителна кутия, като се запазят наличните захранващи линии към винарната, халето и битовката. Въводите им следва да бъдат отделени в МСВ, чрез което централата ще се свърже със захранващия проводник, изведен в ПИ ***, без да е необходимо изграждане на нова връзка към публичната мрежа. Местоположението на централното разпределително табло на системата МСВ вещото лице сочи, че не може да бъде другаде, освен на мястото на съществуващата РК, намираща се в близост до централния вход и на възможно най-късото разстояние от трафопоста. Счита, че е проблем единствено голямото отдалечение на централното табло от халето. Т.е единствената КЛ която следва да се изчисли на загуби е тази от халето до сегашната РК, която ще се замени с МСВ на централата. Следва на етап извършване на СМР инженерът - авторски контрол да докаже с изчисления, че загубите от окабеляване ще са такива, че ще бъде възможно да се постигнат заложените стойности на работните диапазони по напрежение, ток и честота за DC и АС участъците на системата. По време на извършване на СМР и преди въвеждането в експлоатация непосочените за захранване консуматори трябва да бъдат отделени в таблото. Това следва да стане с вписване на указание в заповедната книга от инженера, изпълняващ авторския контрол.

Вещото лице констатира, че общата мощност на резервираните консуматори надвишава предвидената. Ето защо е задължително изготвянето на товаров график, а ако е нужно и разделянето на консуматорите в отделни токови кръгове с график за включване и коефициент на едновременна работа. Към одобрения проект не е разработен „соларен одит“, но доколкото понастоящем не е задължителен и такъв не е представен за одобряване. След извършения цялостен анализ на проекта и във връзка с резултатите от собствени си изчисления, вещото лице счита, че по време на реализиране на СМР е задължително да се изготви посочения товаров график.

В заключение вещото лице сочи, че проектът за изграждане на централата може да бъде изпълнен във вида, в който е одобрен. На основание извършени собствени изчисления вещото лице счита, че с реализацията на проекта нуждите от електричество на цялата сграда на винарната могат да бъдат задоволени почти напълно, което изисква изчисление на товаров график и изготвяне на работен график за едновременна работа на оборудването с голяма производствена мощност. Към момента няма електрическа връзка между стопанската сграда на халето, където е предвиден монтажът на PV модулите и винарната. С изграждането на централата ще се създаде независима вътрешна локална мрежа. Частите й се свързват чрез централното разпределително табло МСВ, където се монтират защитите на отделните й клонове. Захранващата линия на винарната е свързана посредством таблото с PV генератора (през защитното променливотоково табло DB-AC )акумулаторния масив (откъм АС страна на двупосочните инвертори през защитното правотоково табло Fuse Box) публичната мрежа (чрез блок АВР). Генераторът и акумулаторният масив ще се монтират в халето и ще се свържат към МСВ с нова КЛ. Трасето към РТ на винарната се запазва. Ако съществуващият проводник не отговаря на изискващото се сечение, същият може да бъде сменен с предвидения в проекта NAYY или САВТ 5x35 mm2. Таблото МСВ ще се монтира на мястото на РК. С проекта е създадена захранваща КЛ към консуматорите в сграда, различна от винарната. Вещото лице счита, че няма проблем тя да отпадне и към въводът за консуматорите в табло МСВ да се свърже трасето към съществуващото РТ на винарната. Ако съществуващият силов проводник съответства на изискващото се сечение по проекта той няма да се подмени. Ако не съответства, следва да бъде заменен с посочения от проектанта силов проводник 5x35 mm2. Проектът може да се ползва за изграждане на PV централата, без да е необходима промяната му. Извършените проверки и изчисления показват, че произведената от нея енергия може да задоволи нуждите от електричество на резервираните консуматори на винарната.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е допусната техническа грешка. В края на стр. 29 от заключението посоченото под „По данни на БАН“ „годишна директна слънчева радиация за района (мин-макс)“ следва да се чете „годишен теоретичен потенциал на слънчева енергия“. Поддържа, че енергията, която ще бъде произведена ще захранва винарната. Няма електрическа връзка към друга сграда. Консуматорите, които са подадени на таблото, което е Мултипластер бокс или разпределителното табло са само към винарната. Централно разпределително табло от фотоволтаичната инсталация става централно за всички имоти, тъй като по проекта не е дадено, счита, че по време на строителство е допустимо да се определи неговото местоположение. Вещото лице е приело и посочило да се намира там, където е разпределителната кутия, което означава извън границата на имотите, през улица влиза електрическото захранване от мрежата, влизат три фази и съответно те са свързани към съответните отделни сгради налични към момента. От едно и също място се осъществява разпределението. С новата инсталация приоритетно в това табло консумацията от електрическата енергия, произведена от покрива, независимо къде е сградата отива само във винарната. Това табло допълнително може да се направи за другите сгради, за да бъдат отделени. Токовите кръгове са коренно различни, няма да има смесване на енергия и това в електрическите чертежи по част „Електротехническа“ е ясно посочено. В случай, че свърже винарната, произведеният ток ще отива само за нея, няма как да се ползва и от друга сграда. Отделно от това има защити самата система, която не позволя връщане на повече произведена енергия в мрежата, с цел печалба. За инсталацията, категорично заявява, че това е хибридна инсталация изработена от фирма „ИНСИМА“ и няма как да има промяна по отношение на нея. Единствената промяна, която може да възникне е в избора на инвентора. 

При така изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.18 ал.1 от ЗПЗП, органи на ДФ”Земеделие”, който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. В съответствие с нормата на чл.20а ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на РА, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. Предвид законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове от вида на процесния. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция /ал. 1/, представлява, организира и ръководи дейността й /ал. 2/.

По делото не е налице спор, а и видно от процесната заповед същата е подписана от зам. изпълнителен директор на ДФ”Земеделие” В.С.А..

Със заповед № 03-РД-2033/26.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП, чл. 10, т. 2, 3, 7, 13, 15, 16 и 17, чл. 11, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 4 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие” във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП, са делегирани правомощията по издаване на акт от вида на процесния на зам. изпълнителния директор на ДФ”Земеделие” В.С.А..  Предвид горното оспорената в настоящото производство  Заповед № 03-РД/1887 от 28.06.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Със Заповед № 03-РД/1887 от 28.06.2021 г. Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е одобрил финансово подпомагане в размер на 185 915.88 лв. по Заявление за предоставяне на финансова помощ УРН 184440, ИН **** за инвестиция в размер на 265 594.12 лв. и отказал на оспорващия одобряването на финансово подпомагане за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. по мярка „Инвестиции в предприятия“ за 163 606,01 лв., 36 393,99 лв. касаещи заявени разходи за „Автономна фотоволтаична централа” част електро и част конструкция; разходи в размер на 23 250,04 лв. за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета, заявени разходи към строително ремонтни дейности за „Пергола модел Рrо“ в размер на 32 182.46 лв., както и разходи за доставка и монтаж на същата в размер на 3 750.00 лв.  и разходи в размер на 10 685,30 лева за консултантски услуги по подготовка и управление на проекта надхвърлящи 4% от всички разходи по т.1 и т.2 на чл. 50, ал. 1, т. 3 от Наредба №6 от 28.10.2018г.

Същата е обективирана в писмена форма и съдържа в оспорената част предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Отговаря на изискването за мотивираност, като органът е изложил конкретните обстоятелства, въз основа на които е счел, че следва да упражни предоставената му от нормативния акт компетентност – в случая да откаже финансово подпомагане по всеки един от посочените в заповедта неодобрени разходи.  Обратно на твърденията в жалбата, административният орган е изложил, както фактически, така и правни основания за отказа. В табличен вид са посочени разходите, неподлежащи на финансиране, като в текстовата част са посочени фактическите и съответни правни основания, мотивирали органа да постанови оспорения частичен отказ.

В производството по издаването на оспорената част от процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, съставляващи отменителни основания.

По приложението на материалния закон :

Спорът е правен и се свежда до това, спазени ли са нормативни изисквания по Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г.

По отношение на заявените разходи в размер на 163 606,01 лв. и 36 393,99 лв. касаещи заявени разходи за „Автономна фотоволтаична централа” част електро и част конструкция, съдът приема следното:

На първо място по делото се установи, че неправилно е определен вида на заявената за финансиране фотоволтаичната централа. Вещото лице с категоричност сочи, че не е автономна, така както е посочено в документацията, а в действителност е хибриден тип инсталация. Горното противоречие между наименованието на внесения за финансиране проект  и действителния вид на централата съдът намира за недопустимо, с оглед съществените различия между двата вида централи и заявените за изграждането й средства по програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. по мярка „Инвестиции в предприятия“.  В тази връзка съдът съобрази и факта, че е издадено разрешение за строеж №211/01.12.2015г. на главен архитект на община А. именно за автономна  фотоволтаична система за собствени нужди в ПИ №****, в землището на с.С..  Независимо от извода, че хибридната централа е значително по-сигурна от автономната, с оглед вида на терена, в който следва да бъде изградена земеделска територия, съдът констатира съществено противоречие между предмета на одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж с действителния вид на строежа предмет на заявените суми за изграждане на хибридна фотоволтаична централа. Доколкото горното несъответствие не е отстранено нито на фазата при кандидатстване за финансиране на инвестицията, нито към настоящия момент съдът намира, че установеното в хода на съдебното производство не би могло да бъде квалифицирано като техническа грешка. На следващо място РС №211/01.12.2015г. на главен архитект на община А. е издадено за строеж на автономна  фотоволтаична система за собствени нужди в поземлен имот  №****, в землището на с.С., Община А., Област Варна, местност „****", т.е. издаденото РС е за нуждите в имот № ****.  В този смисъл е ирелевантен за спора, как точно би могло да обслужва строежа изграден по посоченото РС, обект в съседен имот, както и дали посочената от вещото лице актуална цел на инвестицията PV централата да захранва основните консуматори на винарна „Побити камъни“, находища се в ПИ ****. Още повече, че според текстовата част на одобрения на 24.11.2015 г. проект вещото лице констатира, че е било предвидено инсталацията да покрие нуждите от електроенергия на сградите в ПИ **** по КВС, м-ст "****" в землището на с.С., общ.А., област Варна, с площ от 31,986 дка, трайно предназначение "нива трета категория“ и НТП "разсадник". Заключението на експерта дава различни хипотези, при които може да се осъществи проекта за нуждите на винарната и констатира, че проектът може да се ползва за изграждане на PV централата, без да е необходима промяната му, като съдът съобрази, че последното не е отразено в разрешение за строеж, което ще послужи за реализиране на проекта.

Разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти касаят изграждане на строеж за собствени нужди в имот №**** и не се констатират извършени промени в същото, независимо, че заявителя е кандидатствал за финансова помощ за нуждите на сграда находяща се в  ПИ ****. Установява се, че единствено е вписан като възложител и носител на право на строеж в разрешение за строеж №211/01.12.2015г., издадено от Главния архитект на община А., настоящия жалбоподател ЕТ „Р.-Р.К.“, ЕИК *** по искане за промяна на титуляра в разрешение за строеж №211/01.12.2015г.  Независимо, че проектът е бил одобрен преди въвеждане на винарната в експлоатация и покривът й не е могъл да бъде ползван за монтаж с одобрения проект съдът намира за недопустима финансова подкрепа за заявен строеж с констатираните несъответствия в строителната документация.  Съгласно чл.50 ал.1 т.2 допустими за подпомагане по мярката са разходите за строително-монтажни работи за изграждане, надстрояване, пристрояване и/или реконструкция на сгради, предназначени за производство на вино (от обработка на гроздето до бутилиране и етикетиране на виното в изба); контрол на качеството на виното - анализиращи лаборатории; съхранение на виното - складове;предлагане на пазара на вино: винотеки на територията на предприятието; изложбени зали на територията на предприятието; фиксирани места за продажби на вино (на дребно) на територията на предприятието; подобряване на инфраструктурата във връзка с ал. 1, т. 1, буква "з". В този смисъл е правилен извода на ответника, че заявените разходи за „Автономна фотоволтаична централа - част Електро в размер на 163 606.01 лв. и „Автономна фотоволтаична централа - част „Конструкция“ в размер на 36 393.99 лв. не са допустими, тъй като не попадат в нито една точка от допустимите разходи съгласно чл. 50, ал, 1, т. 2 на изискванията на Наредба № 6 от 26.10.2018 г.  Представените документи с проектното предложение удостоверяват, че  изграждането на фотоволтаичната система е с цел обслужване на  поземлен имот ****. Строителните книжа еднозначно сочат, че е разрешено системата да бъде изградена за собствените на възложителя нужди в  имот ****. Ирелевантно за спора е позоваването на жалбоподателя на отразеното в бизнес плана, а именно, че фотоволтаичната централа ще бъде изградена за нуждите на винарната. Бизнес плана не може да замени влезли в сила административни актове, въз основа на които следва да се изгради разрешен строеж. Нормите на относимия в случая ЗУТ предвиждат възможност, в случай на промяна на инвестиционното намерение на възложителя да бъде извършена промяна, както в одобрените инвестиционни проекти, така и в издаденото разрешение за строеж, което в случая не е сторено, поради което съдът намира, че за нуждите на винарската изба, находяща се в ПИ **** не е издадено разрешение за строеж за изграждане на хибридна фотоволтаична централа.

По отношение на заявените разходи към строително ремонтни дейности за „Пергола модел Рrо“ в размер на 32 182.46 лв., както и разходи за доставка и монтаж на същата в размер на 3 750.00 лв.: От приложените по делото доказателства се установява несъответствие между заявеното количество пергола в кв.м. и количеството заявено за доставка и монтаж към приложените оферти. Констатира се също несъответствието между количествената сметка изготвена от арх.Д.и представената оферта за „Климатизация на Винарска изба”. Горните констатации са установени и от административният орган, доказателства за което се съдържат в административната преписка. Независимо от това жалбоподателят не ангажира доказателства за твърденията си за незаконосъобразност на този извод. Неправилно е разбирането на жалбоподателя, че по отношение на тези заявени разходи следва да установява отрицателен факт. Напротив, констатациите за несъответствие в данните представени от жалбоподателя са залегнали в оспорения отказ и в тежест на жалбоподателя по арг. от чл.170 ал.2 АПК, когато оспорва отказ за издаване на административен акт е да установи, че са били налице условията за издаването му. Отделно от това констатираните несъответствия, посочени в оспорената заповед, не са отстранени в хода на административното производство, въпреки предоставената възможност.

В този смисъл заявените разходи, по отношение на които са налице несъответствия, не попадат в нито една от предпоставките за допустими разходи по чл. 50, ал. 1, т. 2 на изискванията на Наредба № 6 от 26.10.2018 г.

По заявените разходи в размер на 23 250,04 лв. за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета:

Съгласно чл. 51, ал. 2 т.1 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. финансова помощ не се предоставя за разходи за инвестиции за обикновена подмяна. В конкретният случай не се спори, че са заявени разходи за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета. Твърденията, че дейностите по лакиране на дървени плоскости и перголи и демонтаж, подравняване и трамбоване на павета и монтаж на павета се явяват подобрение, както и че дървените плоскости и перголи са компрометирани и се лющят, а паветата от дългата експлоатация са хлътнали и разместени и създават риск за безаварийното придвижване на подемно-транспортната техника и продукцията не налагат извод, че тези разходи са част от цикъла за подобряване на технологията на производството по внесения проект. Съгласно легалното определение дадено в §1 т.22 от ДР на Наредба № 6 от 26.10.2018 г. "обикновена подмяна" е обновяване на съществуващо оборудване без подобряване на съществуващата технология. Липсват доказателства, че заявените разходи са за подобряване на съществуващата технология. Заявените дейности се вписват в понятието на „обикновена подмяна”, както правилно е приел и органа издал акта. Разпоредбата на чл. 33, т.1а от Делегиран регламент 1149/2016 г., сочи, че „Допустими за подпомагане са само разходите за изграждане, придобиване, лизинг или подобрения на недвижимо имущество“. В случая заявените разходи, не са за изграждане, придобиване, лизинг, нито за подобрения. Заявените разходи за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета, дейности по лакиране на дървени плоскости и перголи са такива по извършване на текуща поддръжка и не съставляват основен ремонт, реконструкция, основно обновяване, преустройства, с които трайно да  се възстановява експлоатационната годност, да се подобрява или се удължава срокът на експлоатацията на строежа и не съставляват подобрения на строежа, тъй като за описаните дейности вписващи се в понятието на „основен ремонт” по §1 т.42 от ДР на ЗУТ се издава и надлежно разрешение за строеж, каквото не се твърди да е издавано в конкретния случай. Съгласно чл. 33, ал. 4 от Делегиран Регламент (ЕС) № 1149/2016 Инвестициите за обикновена подмяна не представляват допустими разходи. В изложения смисъл съдът намира възраженията на жалбоподателя срещу оспорената заповед в тази част за неоснователни.

По делото не се спори, че заявените разходи за консултантски услуги по подготовка и управление на проекта в размер на 10 685.30 лв. са отказани на основание чл. 50, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. Съгласно посочената разпоредба общи разходи, свързани с разходите, посочени в т. 1 и т. 2, като хонорари на инженери и консултанти, предпроектни проучвания, придобиване на патентни права и лицензи и строителен надзор, извършвани както в процеса на подготовка за заявлението за предоставяне на финансова помощ, така и по време на изпълнение на дейностите не надхвърлят 4 на сто от всички разходи по т.1 и т.2. Редуцираната сума  в размер на 10 685.30 лева съставляваща консултантски услуги по подготовка и управление на проекта е в резултат на математическа калкулация извършена при сумиране на всички разходи попадащи в обхвата на т.1 и т.2 на чл.50 ал.1 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г., които в случая надхвърлят 4 на сто от посочените по т.1 и т.2. В този смисъл са неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на правно и фактическо основание за отказаната сума в размер на 10 685.30 лв.

С оглед изложеното, заповедта в оспорената част е законосъобразна, а подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора на ответника се дължи своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 /сто/ лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.-Р.К.“, ЕИК ***, гр. И., общ. А., представляван от Р.И.К., срещу Заповед №03-РД/1887 от 28.06.2021 г. на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е отказано на оспорващия одобряването на финансово подпомагане за предоставяне на финансова помощ УРН 184440, ИН ****, по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. по мярка „Инвестиции в предприятия“ на заявени суми в размер на 163 606,01 лв., 36 393,99 лв. касаещи разходи за „Автономна фотоволтаична централа” част електро и част конструкция; разходи в размер на 23 250,04 лв. за демонтаж, подравняване, трамбоване и монтаж на павета, заявени разходи към строително ремонтни дейности за „Пергола модел Рrо“ в размер на 32 182.46 лв., както и разходи за доставка и монтаж на същата в размер на 3 750.00 лв.  и разходи в размер на 10 685,30 лева за консултантски услуги по подготовка и управление на проекта надхвърлящи 4% от всички разходи по т.1 и т.2 на чл. 50, ал. 1, т. 3 от Наредба №6 от 28.10.2018г.   

 

ОСЪЖДА  ЕТ„Р.-Р.К.“, ЕИК ***, гр. И., общ. А., представляван от Р.И.К., да заплати на Държавен фонд "Земеделие", ***** сумата в размер на 100 /сто/ лева/, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: