Решение по дело №11119/2020 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,25.05.2022 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ВО ІV -А състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди  и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:       ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ

 

При участието на секретаря Цветелина Кочовски като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 11119 по описа за 2020 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                   С решение № 72139 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. 77509/17 г., СРС -50  състав ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу „А.С.К.М.Т.” ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление:***, осъдителни искове за заплащане на сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат от извършена операция на 15.11.2012 г. и на 19.02.2013 г. на лява коленна става, ведно със законната лихва от 15.11.2012 г. до изплащане на вземането; сумата 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от извършена операция на 31.10.2012 г. на малък пръст на дясна ръка, ведно със законната лихва от 31.10.2012 г. до изплащане на вземането; и сумата 3000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на лекарства и медицински консумативи, настъпили в резултат от извършена операция на 15.11.2012 г. и на 19.02.2013 г. на лява коленна става, и от операция на 31.10.2012 г. на малък пръст на дясна ръка за периода 01.11.2012 г. - 30.10.2017 г.

           ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН: **********, да заплати на „А.с.к.М.Т.” ЕАД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 810,00 лева - съдебни разноски пред СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.д.Е.” АД, ЕИК: *********, на страната на ответника „А.с.к.М.Т.” ЕАД \

          С въззивна жалба от ищеца се обжалва решението  като се твърди,че същото е неправилно,незаконосъобразно ,при допуснати съществени процесуални нарушения,както и необосновано.Съдът не обсъдил всички доказателства по делото,не обсъдил доводите на ищеца;в решението било посочено неправилно,че била извършена първа оперативна интервенция,а всъщност били извършени две операции ;липсвало информирано съгласие за извършените процедури на ищеца,което е основание за ангажиране отговорността на ответника ,нарушил Закона за здравето;преди операциите не било извършвано образно изследване ;ответникът не спазвал изискванията за попълване на медицинска документация;не била отчетена давността на травмата на коляното при направените операции ;не били извършени изследвания след всяка от оперативните процедури;налице е причинна връзка между претърпените вреди и действията на лекуващите лекари.

               Моли да се отмени решението като се уважат  предявените искове.Претендира разноски.

                 По въззивната жалба е подаден отговор,с който се твърди,че решението в обжалваните части е правилно,а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.Не претендира разноски.

               Пред въззивната инстанция  са приети  нови доказателства-2 броя епикризи от 20021 г.

               След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.

                По отношение на ищеца е проведена спешна медицинска помощ на 23.06.2012 г.от екип на ФСМП-Самоков със снета анамнеза:падане от стълба и удар в главата и ляво коляно.Четири пъти е хоспитализиран в болница „Т.“-за периода 15.11.2012-18.11.2012г., извършена първа оперативна процедура - артроскопия и пластика на квадрицепс, и за периода 19.02.2013-22.02.2013 г., извършена втората операция- пластика на квадрицепс.

От епикриза и оперативен протокол №714 и №715 от 15.11.2012г., съставен от д-р Е.В., се установява, че е извършена артроскопия на ляво коляно и пластика на ляв квадрицепс.

От епикриза и оперативен протокол №103/20.02.201 Зг., съставен от д-р Е.В., се установява, че е извършена пластика на квадрицепс поради реруптура на сухожилието на четириглавия бедрен мускул на ляво бедро.

             Ищецът е хоспитализиран за периода 31.10.2012-01.11.2012 г., когато е извършена първата малка оперативна процедура на пети пръст на дясна ръка- „открита репозиция на дислокацията на проксималната интерфаланеална става” , а за периода 04.12.2012-05.12.2012г. -втора, при която е извършено отстраняване от костта на пръста на имплантиран уред-игла.

От съдебно-медицинска експертиза-основна и допълнителна, се установява, че ответникът е провел двукратното оперативно лечение на 15.11.2012г. и на 19.02.201Зг. на закрито разкъсване на сухожилието на правия мускул на ляво бедро или скъсани коленни връзки.

Ответникът е провел оперативно лечение на 31.01.2012г. на пети пръст на дясна ръка чрез наместване на изкълчването му и поставяне на метална остеосинтеза /игла/, която е свалена на 04.12.2012г.

Правилно в обжалваното решение е прието, че личната консултация между ищеца и свидетеля д-р В. не е проведена в изпълнение на възложена от ответника работа, тъй като към момента на извършването й ищецът не е приет за диагностика и лечение в ответното лечебно заведение.

Ирелевантни са наведените във въззивната жалба твърдения за неправилност на първоинстанционното решение поради обстоятелството, че на стр.4 от него е посочено, че била извършена първата оперативна процедура - артроскопия и пластика на квадрицепс, а всъщност това били две отделни операции. От вещите лица и от свидетелят д-р В., се установява, че тези две процедури са били извършени в рамките на едно въвеждане в анестезия, непосредствено една след друга. Приетата по делото СМЕ потвърждава, че те са извършени правилно, съгласно изискванията на приложимия медицински стандарт.

Неоснователни са  твърденията , че при лечението на Г.Г. не е взета предвид давността на травмата. Видно от показанията на свидетеля д-р В. и от становищата на вещите лица, решението за конкретното лечение е взето именно с оглед давността на травмата.

            Оплакванията на въззивника, че не са извършвани изследвания след операциите са преклудирани. С исковата молба не са предявявани претенции за претърпени болки и страдания поради непровеждане на изследвания.

            Неоснователни са  оплакванията на въззивника за липса на информирани съгласия за съответните процедури. В решението си първоинстанционният съд правилно е посочил, че ищецът не е изложил фактически твърдения, основания на иска, вредоносният резултат да е настъпил, защото лечебното заведение го е подвело за начина на лечение, а защото е търпял болки и страдания в резултат на лечението поради несполучливи, неуспешни операции.Информацията, която следва да бъде предоставена на пациента е предоставяна на пациента по време  на четирите му приема в болницата , видно от подписаните от пациента декларации.

Въззивникът твърди, че „А.С.К.УМБАЛ Т.“ ЕАД не спазвало законоустановените изисквания за попълване на медицинска документация, защото текстовете в полета „анамнеза“ и „обективно състояние“ били машинно изписани. В първоинстанционното производство ищецът не е оспорил провеждането на прегледи преди приема, нито че при тези прегледи са снети обективния статус и анамнезата.

Въззивникът твърди, че след операцията не са извършени тестове на възможностите за флексия и екстензия. Видно от приложения по делото Оперативен протокол № 715/2012г., след извършване на пластиката е проведен тест на коляното, като при достигане на 50 гр. флексия са се разкъсали поставените шевове поради неконтрактилността на квадрицепса. След това е изрязана V- образна пластика за удължаване на сухожилието и отново е направено тестване на обема на движението. В Оперативен протокол № 103/201Зг., изготвен при повторната операция за пластика на квадрицепс, отново е описано извършеното тестване на обема на движението.

 В хода на делото е установено, че погрешното посочване на крака е техническа грешка. Не са събрани каквито и да било доказателства, че е опериран грешен крак. Нито съпругата на въззивника е дала такива показания, нито някое от вещите лица по делото е подкрепило подобно становище.

Съгласно императивната норма на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда , противоправност на деянието , причинна връзка между противоправното поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент - виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложена работа.

Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество (чл. 81, ал.2, т.1 33). Оттук следва, че противоправно е всяко поведение на лекар или друг служител от медицинския персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ. В конкретния случай не е установено нарушение на тези принципи.

Извършените спрямо Г.Г. интервенции попадат в обхвата на Наредба № 21 от 28.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Ортопедия и травматология“ (отм.). Предприетите артроскопия и две пластики на квадрицепса представляват средни операции по смисъла на Наредбата. При извършването им са спазени всички изисквания на стандарта в обем, достатъчен за нуждите на пациента. В този смисъл са  заключенията на приетите по делото СМЕ - основна и допълнителна.

В обжалваното решение правилно е посочено, че оперативното лечение е проведено успешно, но давността на увредите, съчетана с възрастта на ищеца, е причина за неуспешния изход от лечението. При преценката относно качеството на предоставената медицинска помощ, първоинстанционният съд е взел предвид и допълнителните фактори, които оказват влияние върху възстановителните възможности на организма.

              От съществено значение за успешния резултат от лечението са и грижите, които самият пациент полага след дехоспитализацията. Провеждането на рехабилитация не е единственото обстоятелство от значение за възстановяването на пациента. Въззивникът е пребивавал на своята вила в продължение на три месеца след настъпване на травмата на коляното. Не е ясно дали  той е полагал необходимите грижи за крака си или го е претоварвал.При втората операция на коляното сухожилието е било изцяло разкъсано, като в исковата молба се твърди, че въззивникът е паднал в банята през този период. Всички тези допълнителни обстоятелства също оказват влияние върху способността на организма да се справи с дадена травма.

При травмата на дясната си ръка, въззивникът отново е предприел изчаквателно поведение. Видно от писмените доказателства по делото, той е потърсил медицинска помощ петнадесет дни след настъпване на увреждането. При подобно изчаквателно поведение значително се затруднява възстановяването, тъй като ставите зарастват по начина, по който са разместени, а получените празнини се запълват със съединителна тъкан, което пречи на връщането на ставите в първоначалната им позиция.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва противоправност в поведението на лекарския екип на „А.С.К.УЛЛБАЛ Т.“ ЕАД и отговорността на лечебното заведение не следва да бъде ангажирана. Оперативното лечение е проведено успешно,но давността на увредите,съчетана с възрастта на ищеца е причина за неуспешния изход на лечението.Заявеният вредоносен резултат не е пряка последица от поведението на лекарите,провели лечението.Претендираните вреди представляват естествен резултат от причинените травми, възрастта на пациента и изчаквателното му поведение, а не следствие от противоправно поведение на служителите на ответника.

Правилни  са изводите на първоинстанционния съде, че първоначално Г.Г. е посетил д-р В. като съсед и е поискал съвет от него като такъв, а не като служител на „А.С.К.УМБАЛ Т." ЕАД. Съгласно показанията на свидетелката Г., съпругът й и д-р В. са се срещнали в блока, в който живеят. Правилно в обжалваното решение е отчетено, че тъй като към онзи момент ищецът не е бил приет за лечение в ответното лечебно заведение, липсва възлагане на работа и ответникът не следва да носи отговорност за качеството на медицинската помощ, получена от ищеца през месец юли 2012г.

Не са осъществени елементите от с Фактически състав на деликта по чл.45 ЗЗД, нито е реализирана допълнителната предпоставка по чл.49 ЗЗД. Ето защо първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените от Г.Г. искове.  

По отношение на представените пред въззивната инстанция и приети като доказателства по делото 2бр. епикризи от 22.07.2021 г. и 28.07.2021 г.:Тези документи са издадени въз основа на получени от въззивника травми повече от осем години след последната операция в ответното лечебно заведение (19.02.201Зг.). В анамнезата на първата епикриза (от 22.07.2021 г.) е посочено, че причината за травмата е падане от собствен ръст, след спъване. В анамнезата на втората епикриза (от 28.07.2021 г.)  е записано, че пациентът постъпва по спешност след травма на ляв долен крайник. Т.е. никъде в епикризите няма данни, че получените от въззивника травми имат каквато и да било връзка с проведените в „А.С.К.УМБАЛ Т.“ ЕАД оперативни интервенции.Представените  епикризи са неотносими към предмета на делото.

Липсват доказателства за сторени разходи по лечението и претърпяни имуществеани вреди,правилно прието от първоинстанционния съд.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.                

                    Воден от горното, СГС  

                                                         Р   Е   Ш   И:

               ПОТВЪРЖДАВА решение  № 72139 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. 77509/17 г., СРС -50  състав.

            РЕШЕНИЕТО   подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.