Р Е Ш Е Н И Е
Номер 559 от 13.04.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и при
участието на прокурор Христо Колев като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 378 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на И.М.С.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас,
против Главна дирекция „Охрана“ София, с искане за осъждане на ответника да
заплати обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени
вреди по време на конвоиране от Бургас до Ловеч на 14.01.2020г. в кола,
необорудвана с предпазни колани и без отопление, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание, ищецът
- редовно
призован, се представлява от адв. М.Т.,
която в нарочно заявление с вх.№ 270/11.01.2021г. (л.84) сочи, че ответник в
настоящото производство е именно ГД „Охрана“. Поддържа исковата молба, не ангажира допълнителни
доказателства. Излага аргументи, че исковата претенция е доказана по
основание и размер, поради което пледира същата да бъде уважена, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът
С. заявава, че поддържа исковата молба. Изразява съгласие със становището на
адв.Т. Уточнява, че претенцията му е насочена към ГД „Охрана“, а не към ГД „ИН“,
както първоначално е посочил в исковата молба. Пледира исковата претенция да
бъде уважена.
Ответникът по иска, редовно призован, не се явава и
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас
изразява становище за неоснователност и недоказаност предявения
иск, тъй като не са налице основанията на ЗОДОВ за ангажиране на
отговорност .
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа страна следното:
Първоначално съдът е сезиран искова
молба на И.М.С., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, с
искане за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 1000 лв. за
претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на конвоиране от Бургас до
Ловеч на 14.01.2020г. в кола, необорудване с предпазни колани и без отопление,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане (л.2 от делото).
С
Определение № 306/17.02.2020г., постановено по настоящото дело (л.9), съдът е
прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на
Административен съд – Ловеч.
Административен
съд –Ловеч, след като е освободил ищеца от внасяне на държавна такса,
предоставил му е правна помощ и по делото е постъпил писмен отговор, с
Определение № 518/09.06.2020г., постановено по адм.дело №75/2020г., е прекратил
производството пред себе си и го е изпратил на настоящия съд.
С Определение №1020/16.06.2020г.,
постановено по адм.дело № 1084/2020г., друг състав на Административен съд
–Бургас е прекратил производството по адм.дело №1084/2020г. и е повдигнал спор
за подсъдност.
С Определение №9674/15.07.2020г.,
постановено по адм.дело №6305/2020г., ВАС е приел, че компетентен да разгледа
исковата молба с правно основание чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ е Административен съд –
Бургас.
С Определение №1339/20.07.2020г.,
постановено по адм.дело № 1084/2020г., съдията –докладчик е прекратил
производството по адм.дело №1084/2020г. и е присъединил адм.дело №1084/2020г.
към настоящото адм.дело № 378/2020г.
С Определение №1405/28.07.2020г. (л.13 от делото)
съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в 7-дневен
срок от уведомяването да посочи ответник в съответствие с изискванията на
чл.205, ал.1 от АПК.
С Определение №1525/06.08.2020г. (л.22 от делото)
съдът е дал повторно възможност на С. да уточни ответника.
Постъпило е заявление вх.№ 8185/24.09.2020г. от
адв.Т. (л.35) –назначена за процесуален представител на ищеца, в което
уточнява, че претенцията е насочена срещу Главна дирекция „Охрана“ София.
С Определение № 1894/25.09.2020г. (л.36) съдът е
насрочил делото, конституирал е страните, като им е е указано, че следва да
докажат фактите, на които основават своите искания и възражения.
Постъпил е писмен отговор от ответника с
вх.№9341/28.10.2020г. (л.51-53), в който сочи, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена,
като неоснователана и недоказана, а при условията на евентуалност да бъде
прекратено производството по делото, тъй като на 14.01.2020г. ищецът не е
конвоиран от служители на ГД „Охрана“, а от служители на ГД „Изпълнение на
наказанията“.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на
02.12.2020г., съдът не е дал ход на делото, като е задължил ГД „ИН“ и ГД
„Охрана“ да посочат на датата, визирана в исковата молба, а именно 14.01.2020г., кой е
органът, респективно структурата, извършила конвоирането на И.С. ***, като
представят доказателства за това.
В
изпълнение указанията на съда, по делото е постъпило писмо вх.№11233/16.12.2020г. от Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ София (л.66), към което е приложена
заповед №26/3.01.2020г. на началника на Затвора Бургас, която регламентира
конвоирането на ищеца до болницата в гр.Ловеч.
ПОСТЪПИЛО е
писмо вх.№11378/21.12.2020г. от Главна дирекция „Охрана“ София (л.69) , в което
се заявява, че ищецът не е конвоиран от служители на ГД “Охрана“. Към писмото
са приложени доказателства.
ПОСТЪПИЛО е заявление вх.№ 270/11.01.2021г. от адв.Т. (л.84), в което сочи, че ответник е
именно ГД „Охрана“, както се позовава на Заповед №З-334/30.04.2020г. (л.79), с
която е назначен конвойния наряд от двама служители на ОД/ОЗ „Охрана“
София. Настоящият съдебен състав намира,
че именно ГД „Охрана“ е ответник по
делото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.250а, ал.1 от ЗИНС
надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода конвоира
лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за неотклонение
задържане под стража само от и до затворническите общежития, поправителните
домове, работните обекти и лечебните даведения. Аналогична е и разпоредбата на
чл.291, ал.2 от ППЗИНЗС. Служители от ГД „Охрана“ конвоират лицата, които
изтърпяват наказание лишаване от свобода от едно място за лишаване от свобода
до друго, поради което правилно претенцията и съобразно представените
доказателства е насочена към ГД „Охрана“.
По делото не се спори, че И.М.С., с ЕГН **********, изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас. На 14.01.2020г. е бил конвоиран от Затвора
Бургас до Затвора гр.Ловеч. Твърди, че е
конвоиран с кола необорудвана с предпазни колани и без отопление, поради което
и претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С Определение
№ 1894/25.09.2020г. (л. 36) съдът е
конституирал страните по делото и е разпределил доказателствената тежест; указал е на страните, че следва да докажат фактите,
на които основават своите искания или възражения. В проведеното на 24.02.2021г.
съдебно заседание съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже фактите,
на които основава своите искания, както е посочено и в Определение
№1894/25.09.2020г. Адвокат Т. и ищецът
не са ангажирали доказателва, като е
направено изявление, че по делото има достатъчно доказателства, които доказват
претенцията.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че предявената искова претенция e недоказана
по основание и размер по следните мотиви:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Според алинея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат
по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
- искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на
действието или бездействието се установява от
съда, пред който е преявен искът за обезщетение.
При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на ищеца за
присъждане на обезщетение, съдът следва да установи кумулативното наличие на
три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразен акта, действие/бездействие
на административния орган; наличие на вреди и съществуваща причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилите вреди в
патримониума на ищцеца.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва
вредите алтернативно да са причинени от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган.
В настоящия казус не се доказа незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на административните органи или длъжностни лица, което да има за последица
вредоносен резултат, директно отрицателно въздействие върху правната сфера на
увредения. Не се подкрепят с доказателства твърденията на ищеца, че конвоирането
му на 14.01.2020г. от Затвора Бургас до Затвора Ловеч е предизвикало конкретни негативни
последици. По делото не бяха ангажирани доказателства (гласни, писмени или експертиза),
което сочи за процесуално бездействие на ищеца, който носи доказателствената
тежест за пълното доказване на фактите, подкрепящи исковата му претенция - чл.154 ГПК.
Въпреки,
че липсата дори на един елемент от трите кумулативно изисквани от закона за
прилагане на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск,
настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви и за останалите
два елемента, а именно:
2. Относно наличието на вреди
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
По силата на
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В тежест на ищеца обаче е при пълно главно доказване да
установи настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на отнетника не е достатъчно
лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за
него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са
настъпили вреди и техния размер. В случая ищецът не се справи с тази
доказателствена тежест. Общият размер на
претендираните от С. неимуществени вреди е 1000 лв. Ищецът не доказа
настъпването на неимуществени вреди, поради което не е налице и вторият елемент
от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въпреки указанията на съда, дадени в съдебно
заседание, че следва да докаже фактите, на които основава своите искания, както
е посочено и в Определение №1894/25.09.2020г., в съдебно заседание на
24.02.2021 г. ищецът изрично заяви, че
няма да сочи други доказателства.
3. Причинно - следствена връзка
Причинната връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на
административен орган и настъпилата вреда предполага, че вредата трябва да е
пряка и непосредствена последица, закономерност и следствие от тях. Вредата е
пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения
и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата,
без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял
вредите, ако не беше незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
държавния/ общинския орган или на длъжностното лице. На обезщетяване подлежат
единствено преките и непосредствени вреди – тези, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно
следствие от увреждането. От това следва, че преценката за наличието на
причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразна дейност следва да
преценява с оглед на правилата на нормалната житейска логика.
Доказателствената тежест за установяване на елементите на фактическия
състав на иска за обезщетение е възложена на ищеца. Той е този, които следва да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на всички от посочените
елементи. В случая, в тежест на ищцеца е да докаже причинно-следствената
връзка. Както съдът вече посочи, не се установи незаконосъобразен акт, действие/бездействие от страна на ответника, а
вредите, посочени от ищеца в исковата молба остават недоказани по основание и
размер.
Следователно и третият елемент, необходим за прилагането на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е налице.
При липсата на който и да
е от посочените елементи, на практика хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не
може да бъде приложена и не е възможно да бъде ангажирана отговорността на
ответника. В този смисъл претендираното от ищеца обезщетение, заедно със законната
лихва, не следва да бъде присъдено. Искова претенция е неоснователна и
недоказана, и като такива следва да бъде отхвърлена изцяло.
Въпреки този изход на спора
разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъдени. Извършването на
такива разноски не е доказано. Недължимо е и юрисконсултско възнаграждение,
защото в производството ответникът не е бил представляван от юрисконсулт
Мотивиран
от изложеното, Административен
съд - Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска И.М.С., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора гр.Бургас, против Главна дирекция „Охрана“ София, с искане за осъждане на ответника да заплати
обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди по
време на конвоиране от Бургас до Ловеч на 14.01.2020г. в кола, необорудвана с
предпазни колани и без отопление, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: