Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16533
по описа на 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №16533/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на Г.И.Б.
*** срещу решение №467215 от 09.08.2018 г постановено по гр.д.№83355/17 г на СРС , 166 състав , с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя да се осъди “Т.С.” ЕАД *** да му заплати на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД : сумата от 3914,35 лева – събрана
сума по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на
принудително изпълнение по изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на
СРС , ведно със законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 1710,35 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017
г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице хипотеза на неоснователно
обогатяване поради „отпаднало основание“ , което е влизане в сила на 06.07.2013 г на решението по установителния иск
за недължимост на вземанията по изпълнителния лист . От посочената дата не е изтекла 5-годишна погасителна
давност , а преди нея вземанията са били спорни .
Възззиваемата страна не е подала
писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 27.09.2018 г и е обжалвана в срок на 11.10.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се
установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само
до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли исковете СРС е приел ,
че претендирана главница от 3056,26 лева е получена от ответника „на
отпаднало основание“ – след погасяване на правото на принудително
изпълнение по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност ; а
разликата до 3914,35 лева са такси в полза на съдебния изпълнител , с които
ответникът не се е обогатил . От друга страна , основателно е възражението на
ответника за погасителна давност . Последният е получил сумите в периода
26.04.2011 г – 21.11.2012 г и към датата на предявяване на иска 27.11.2017 г е
изтекла 5-годишна погасителна давност . Не може да се приеме , че вземането е
станало изискуемо от деня на влизане в сила на решението по установителния иск
по чл.439 ГПК , защото предявяването на този иск нито спира , нито прекъсва
давността по чл.116 б.Б ЗЗД и чл.115 б.Ж ЗЗД .
Решението на СРС е частично неправилно . По отношение на събраната и преведена в полза на
ответника като взискател по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.сума в размер
на 3056,26 лева действително СРС е допуснал противоречия в мотивите си . Не може да се приеме , че при перемиране
на предходно изпълнително дело и погасяване по давност на вземанията по
изпълнителния лист още на 18.12.2005 г / така в мотивите на решение №I-043-2 от 28.05.2013 г по гр.дело
№24389/11 г на СРС , 43 състав/ , то взискателят по изп.дело №20108380405879 на
ЧСИ М.Б.е получил сумата на отпаднало основание . Според Постановление №1 от 28.05.1979 г, Пленум на
ВС , за да има „отпаднало основание“ основанието трябва да съществува при получаването на престацията
, но след това да е отпаднало с обратна сила. Примери за отпаднало основание са
унищожаване на договорите поради пороци на волята , разваляне на
договорите поради неизпълнение, настъпване на прекратително условие,
когато сделката е сключена при такова условие и пр. В случая след погасяване
правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02
г на СРС сумите са получени от взискателя-ответник при начална липса на
основание .
По отношение на погасителната давност
за връщане на сумите , същата безспорно тече от датата на предаване на сумите от ЧСИ на взискателя . Правилно
СРС счита , че не може да се приеме , че вземането е станало изискуемо от деня
на влизане в сила на решението по установителния иск по чл.439 ГПК .
От съществено значение е дали
предявяването на иска по чл.439 ГПК прекъсва и спира прекъсва давността по
чл.116 б.Б ЗЗД и чл.115 б.Ж ЗЗД . Според решение №99 от 28.06.2012 г по т.д. № 667/2011 г, ТК, ІІ ТО на ВКС целта на установителните искове за
установяване , че не се дължат суми по изпълнителното дело е да се
предизвика прекратяване на изпълнителното производство /чл.433 ал.1 т.7 ГПК/. При приключило изпълнително дело длъжникът би следвало да предяви осъдителен
иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на
незаконосъобразно проведения изпълнителен процес поради липса на изпълняемо
право .
С решение №93 от 24.09.2019 г по
гр.д.№3221/18 г на ВКС , III ГО се прие , че
ако е предявен отрицателен установителен иск за вземането /пред ВКС е бил
предявен иск по чл.254 ГПК (отм.) /, докато е траел процесът по иска е спряна
и не тече на основание чл.115 ал.1 б.ж ГПК 5-годишната погасителната давност по
вземането за връщане на сумите или вещите, събрани от длъжника и получени от
взискателя по изпълнителния лист. Отрицателният установителен иск не прекъсва
давността по чл.116 ал.1, б. „б“ ЗЗД за вземането за връщане на сумите
или вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист,
дори когато искът бъде уважен с влязло в сила решение. Следователно , изтеклата
давност до предявяването на исковете се запазва и започва да тече отново след
уважаването му .
В случая
изпълнителното производство е образувано на 19.11.2010 г и е приключено
поради събиране на сумите по изпълнителния лист на 21.11.2012 г . Според
отбелязванията на гърба на изпълнителния лист първото плащане от ЧСИ на
взискателя е от 26.04.2011 г , а
последното на 21.11.2012 г . Междувременно още на 09.06.2011 г ищецът е
предявил отрицателен установителен иск за сумите и е налице влязло в сила
решение на 06.07.2013 г , с което е признато , че сумите не се дължат .
За периода 09.06.2011 г -06.07.2013 г давността е била спряна , а процесната
искова молба е предявена на 27.11.2017 г . Дори по най-ранното плащане в полза на
взискателя от 26.04.2011 г са изтекли първоначално 1 месец и 14 дни , след
което давността е спряна и след като е започнала пак да тече са изтекли още 4
години , 4 месеца и 19 дни . Общо са изтекли 4 години 6 месеца и 3 дни по
най-отдавна събраната част от вземанията т.е. не е изтекла 5-годишна погасителната
давност за вземанията на ищеца .
Според
удостоверение и сметка на стр.10,11 от делото пред СРС ЧСИ е събрал от ищеца 2941,75
лева главница и лихви за забава върху нея , както и 972,60 лева
такси и разноски , включително и по изпълнителния лист . Според настоящия съд
ответникът дължи на ищеца сумата от 2941,75 лева главница и лихви за забава ,
както и 27,55 лева разноски по изпълнителния лист и в изпълнителното
производство ; или общо 2969,30
лева , с които ответникът се е обогатил неоснователно .
Останалите
суми до пълния предявен размер от 3914,35 лева представляват според сметката на
ЧСИ от 15.10.2013 г и според ССЕ „такси и разноски“ . Ищецът не е доказал каква
част представляват юрисконсултско възнаграждение и каква са били авансово платени
в полза на ЧСИ /и после възстановени/ ; като с тази сума ответникът не се е
обогатил и искът му трябва да се отхвърли частично .
С оглед
частичното уважаване на иска за главница след частична отмяна на решението на
СРС трябва да се уважи частично и иска за лихви за забава за периода 10.08.2013
г – 26.11.2017 г за сумата от 1297,42 лева. Решението на СРС
трябва да се отмени в частта за разноските , като се присъдят разноски пред СРС
на ищеца /по компенсация/ , както и разноски пред СГС съобразно уважената част
от исковете .
Поради материален интерес под 5000
лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№467215 от 09.08.2018 г постановено по
гр.д.№83355/17 г на СРС , 166 състав
, в частта , с което са отхвърлени исковете на Г.И.Б. *** да се осъди “Т.С.”
ЕАД *** да му заплати на
основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД : сумата от 2969,30 лева – събрана сума по изп.дело
№20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на принудително изпълнение по
изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС , ведно със законната
лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 1297,42 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г ; както
и в частта , в която Г.И.Б. *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 100 лева разноски пред СРС
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Г.И.Б. *** на основание
чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД : сумата от 2969,30 лева – събрана сума по изп.дело
№20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на принудително изпълнение по
изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС , вено със законната
лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 1297,42 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г ; и сумата
от 832 лева разноски пред СРС /по компенсация/ и сумата от 540,86
лева разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС в частта , в която искът за главница е отхвърлен за
разликата над 2969,30 лева до предявения размер от 3914,35 лева ведно със
законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата , както и искът за лихви за забава е
отхвърлен за разликата над 1297,42 лева до предявения размер от 1710,35 лева
.
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.