Решение по дело №16533/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6728
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 2 октомври 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100516533
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

                              02.10.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16533 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16533/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Г.И.Б. *** срещу решение №467215 от 09.08.2018 г постановено по гр.д.№83355/17 г на СРС , 166 състав , с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя да се осъди “Т.С.” ЕАД *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД : сумата от 3914,35 лева събрана сума по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на принудително изпълнение по изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС , ведно със законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата  ; и сумата от 1710,35 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като е налице хипотеза на неоснователно обогатяване поради „отпаднало основание“ , което е влизане в сила на 06.07.2013 г на решението по установителния иск за недължимост на вземанията по изпълнителния лист  . От посочената дата не е изтекла 5-годишна погасителна давност , а преди нея вземанията са били спорни .

Възззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба.

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 27.09.2018 г и е обжалвана в срок на 11.10.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че претендирана главница от 3056,26 лева е получена от ответника „на отпаднало основание“ – след погасяване на правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност ; а разликата до 3914,35 лева са такси в полза на съдебния изпълнител , с които ответникът не се е обогатил . От друга страна , основателно е възражението на ответника за погасителна давност . Последният е получил сумите в периода 26.04.2011 г – 21.11.2012 г и към датата на предявяване на иска 27.11.2017 г е изтекла 5-годишна погасителна давност . Не може да се приеме , че вземането е станало изискуемо от деня на влизане в сила на решението по установителния иск по чл.439 ГПК , защото предявяването на този иск нито спира , нито прекъсва давността по чл.116 б.Б ЗЗД и чл.115 б.Ж ЗЗД .

Решението на СРС е частично неправилно . По отношение на събраната и преведена в полза на ответника като взискател по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.сума в размер на 3056,26 лева действително СРС е допуснал противоречия в мотивите си . Не може да се приеме , че при перемиране на предходно изпълнително дело и погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист още на 18.12.2005 г / така в мотивите на решение №I-043-2 от 28.05.2013 г по гр.дело №24389/11 г на СРС , 43 състав/ , то взискателят по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.е получил сумата на отпаднало основание . Според Постановление №1 от 28.05.1979 г, Пленум на ВС , за да има „отпаднало основание“ основанието трябва да съществува при получаването на престацията , но след това да е отпаднало с обратна сила. Примери за отпаднало основание са унищожаване на договорите поради пороци на волята , разваляне на договорите поради неизпълнение, настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и пр. В случая след погасяване правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС сумите са получени от взискателя-ответник при начална липса на основание .

По отношение на погасителната давност за връщане на сумите , същата безспорно тече от датата на предаване на сумите от ЧСИ на взискателя . Правилно СРС счита , че не може да се приеме , че вземането е станало изискуемо от деня на влизане в сила на решението по установителния иск по чл.439 ГПК .

От съществено значение е дали предявяването на иска по чл.439 ГПК прекъсва и спира прекъсва давността по чл.116 б.Б ЗЗД и чл.115 б.Ж ЗЗД . Според решение №99 от 28.06.2012 г по т.д. № 667/2011 г, ТК, ІІ ТО на ВКС целта на установителните искове за установяване , че не се дължат суми по изпълнителното дело е да се предизвика прекратяване на изпълнителното производство /чл.433 ал.1 т.7 ГПК/. При приключило изпълнително дело длъжникът би следвало да предяви осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения изпълнителен процес поради липса на изпълняемо право .

С  решение №93 от 24.09.2019 г по гр.д.№3221/18 г на ВКС , III ГО се прие , че ако е предявен отрицателен установителен иск за вземането /пред ВКС е бил предявен иск по чл.254 ГПК (отм.) /, докато е траел процесът по иска е спряна и не тече на основание чл.115 ал.1 б.ж ГПК 5-годишната погасителната давност по вземането за връщане на сумите или вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист.  Отрицателният установителен иск не прекъсва давността по чл.116 ал.1, б. „б“ ЗЗД за вземането за връщане на сумите или вещите, събрани от длъжника и получени от взискателя по изпълнителния лист, дори когато искът бъде уважен с влязло в сила решение. Следователно , изтеклата давност до предявяването на исковете се запазва и започва да тече отново след уважаването му .

В случая изпълнителното производство е образувано на 19.11.2010 г и е приключено поради събиране на сумите по изпълнителния лист на 21.11.2012 г . Според отбелязванията на гърба на изпълнителния лист първото плащане от ЧСИ на взискателя е от 26.04.2011 г  , а последното на 21.11.2012 г . Междувременно още на 09.06.2011 г ищецът е предявил отрицателен установителен иск за сумите и е налице влязло в сила решение на 06.07.2013 г , с което е признато , че сумите не се дължат . За периода 09.06.2011 г -06.07.2013 г давността е била спряна , а процесната искова молба е предявена на 27.11.2017 г  . Дори по най-ранното плащане в полза на взискателя от 26.04.2011 г са изтекли първоначално 1 месец и 14 дни , след което давността е спряна и след като е започнала пак да тече са изтекли още 4 години , 4 месеца и 19 дни . Общо са изтекли 4 години 6 месеца и 3 дни по най-отдавна събраната част от вземанията т.е. не е изтекла 5-годишна погасителната давност за вземанията на ищеца .

Според удостоверение и сметка на стр.10,11 от делото пред СРС ЧСИ е събрал от ищеца 2941,75 лева главница и лихви за забава върху нея , както и 972,60 лева такси и разноски , включително и по изпълнителния лист . Според настоящия съд ответникът дължи на ищеца сумата от 2941,75 лева главница и лихви за забава , както и 27,55 лева разноски по изпълнителния лист и в изпълнителното производство  ; или общо 2969,30 лева , с които ответникът се е обогатил неоснователно .

Останалите суми до пълния предявен размер от 3914,35 лева представляват според сметката на ЧСИ от 15.10.2013 г и според ССЕ „такси и разноски“ . Ищецът не е доказал каква част представляват юрисконсултско възнаграждение и каква са били авансово платени в полза на ЧСИ /и после възстановени/ ; като с тази сума ответникът не се е обогатил и искът му трябва да се отхвърли частично .

С оглед частичното уважаване на иска за главница след частична отмяна на решението на СРС трябва да се уважи частично и иска за лихви за забава за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г за сумата от 1297,42 лева. Решението на СРС трябва да се отмени в частта за разноските , като се присъдят разноски пред СРС на ищеца /по компенсация/ , както и разноски пред СГС съобразно уважената част от исковете .     

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №467215 от 09.08.2018 г постановено по гр.д.№83355/17 г на СРС , 166 състав  , в частта , с което са отхвърлени исковете на Г.И.Б. *** да се осъди “Т.С.” ЕАД *** да му заплати на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД : сумата от 2969,30 левасъбрана сума по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на принудително изпълнение по изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС , ведно със законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата  ; и сумата от 1297,42 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г ; както и в частта , в която Г.И.Б. *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД сумата от 100 лева разноски пред СРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Г.И.Б. *** на основание чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД : сумата от 2969,30 левасъбрана сума по изп.дело №20108380405879 на ЧСИ М.Б.след отпадане правото на принудително изпълнение по изп.лист от 19.11.2002 г по ч.гр.д.№07657/02 г на СРС , вено със законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата  ; сумата от 1297,42 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 10.08.2013 г – 26.11.2017 г ; и сумата от 832 лева разноски пред СРС /по компенсация/ и сумата от 540,86 лева разноски пред СГС .

 

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която искът за главница е отхвърлен за разликата над 2969,30 лева до предявения размер от 3914,35 лева ведно със законната лихва от 27.11.2017 г до окончателното заплащане на сумата  , както и искът за лихви за забава е отхвърлен за разликата над 1297,42 лева до предявения размер от 1710,35 лева .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                            2.