Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
25.02.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Й.М.И.
секретар А.Г.
като разгледа докладваното от
съдия М.
Гражданско дело №
11 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
прието по подсъдност от РС-Варна по реда на чл.108, ал.1, вр.чл.119, ал.3 ГПК.
Образувано е по
повод исковата молба на Д.Н.Д. с ЕГН-********** ***, заявена чрез пълномощника адв.В. П.П. *** с
посочен съдебен адрес ***, офис против „М.Ф.“ ООД с ЕИК-*****, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.И.К..
Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на сключен на
21.05.2018г. между страните договор за заем ищецът, в качеството на заемодател
е предоставил на ответника в качеството му на заемател сумата от 7500лв., които
заемателят се е задължил да върне в срок до 30.09.2018г.. На посочения в
договора падеж, а и към датата на депозиране на исковата молба, заетата сума не
е върната, поради което и се предявява настоящата искова претенция. Моли се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7500лв., дължима по
силата на чл.2 от договор за заем сключен между страните на 21.05.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на
исковата молба – 30.10.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявеният иск
е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, вр.чл.86 от ЗЗД.
В месечния срок
е постъпил писмен отговор от ответника, в който е заявено, че ответникът
признава иска за основателен. Посочено е, че ответникът счита, че с поведението
си не е дал основание за завеждане на настоящото производство, тъй като преди
завеждане на исковата молба между страните е постигнато извънсъдебно
споразумение, при което ищецът е поел ангажимент да не предявява иск,като
в замяна вземането му е обезпечено със
Запис на заповед от 21.05.2018г. за сумата от 10 000лв., издадена от името на
управителя на ответното дружество. Въпреки издаденото обезпечение, на основание
договора за заем ищецът е образувал изпълнително производство № 504/2018г. по
описа на ЧСИ с рег.№ ***-Г.М.и по него е наложена обезпечителна мярка-запор
върху фирмената сметка на ответното дружество. Моли се на осн.чл.78, ал.2 ГПК
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца. Представят се писмени
доказателства.
В първо
по делото с.з. процесуалният представител на ищеца моли с оглед
изразената в писмения отговор на ответника позиция съдът да приеме, че е налице
признание на иска и да постанови решение съгласно
признанието. Поддържа се и искането за разноски.
В първо по делото с.з. процесуалният
представител на ответната страна заявява, че
признава изцяло предявения от ищцовото дружество иск по основание и
размер. Поддържа се искането на осн.чл.78, ал.2 ГПК разноските по делото да бъдат
възложени на ищеца.
Съдът, като взе предвид
исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а
и видно от писмените доказателства по делото по силата на сключен на
21.05.2018г. между страните договор за заем./вж.л.5 по гр.д. №16361/18г. на
ВРС, прието по подсъдност/ ищецът, в качеството на заемодател е предоставил на
ответника в качеството му на заемател сумата от 7500лв., които заемателят се е
задължил да върне в срок до 30.09.2018г.. Заетата сума е предоставена от
заемодателя на заемателя по банков път с платежно нареждане от
21.05.2018г./вж.л.6 по гр.д. №16361/18г. на ВРС, прието по подсъдност/. Няма
доказателства, че заетата сума е върната от заемателя на заемодателя. Ответникът
признава изцяло по основание и размер претенцията на ищеца в качеството на
заемодател по процесния договор.
Между страните по делото
няма спор, че през исковия период страните са били обвързани от валидно заемното
облигационно правоотношение, че ищецът е изпълнил задължението си за процесния
период, че ответникът е в забава в плащането на полученото от него, което
вземане е ликвидно и изискуемо, поради което е дължима и лихва за забава, която
в случая се претендира считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда-30.10.2018г.. Предвид направеното признание от страна на ответника, съдът
намира, че по силата на този договор, ищецът е изпълнил своите задължения, а
ответникът не е заплатил своето задължение да върне получената в заем сума в
размер на 7500лева.
Предвид
така установената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
По делото при наличието на изрично упълномощаване на
процесуалният си представител, ответникът прави признание на иска в постъпилия
писмен отговор и в с.з. от 07.02.2019г.. Процесуалният представител на ищеца от
своя страна направи искане да се постанови решение съгласно признанието.
Същевременно признатото право не противоречи на закона и с него страната може
да се разпорежда. Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките
на чл.237 ГПК и следва да се постанови решение съобразно признанието.
Страните спорят относно възлагането на съдебните
разноски по делото. Така възражението на ответника по чл.78, ал.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като хипотезата на
посоченият законов текст включва наличието на две кумулативни предпоставки, а
именно не е достатъчно ответникът да признае иска. Необходимо е и да не е дал
повод за завеждане на иска-предпоставка която в случая не е налице, тъй като
съобразно гореизложеното с продължаващото във времето, включително и към датата
на приключване на съдебното дирене бездействие на ответника по отношение
задължението, което е поел по договора за заем-да върне заетата сума на
заемодателя, всъщност ответникът е дал повод на ищеца да потърси заетата сума
по съдебен ред. Ищецът също претендира съдебни разноски, като видно от
представения списък е включил и разноски, които не са сторени по настоящото
производство, а такива за държавни такси и адвокатски хонорари и по висящи
изпълнителни производства, които има право да претендира по тях пред съответния
съдия изпълнител по реда на чл.79 ГПК. Нещо повече по настоящото производство
липсват каквито и да било доказателства за заплатен адвокатски хонорар по което
и да е от посочените производства, включително и по настоящото. Съдът присъжда
само действително сторените в производството съдебни разноски, а действителни
са тези, за които към датата на последното с.з. по делото са представени
доказателства за действително плащане, каквито в настоящият случай са налице
само досежно заплатената д.т. от 300лв., които и подлежат на присъждане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на 300лв., за които са
представени доказателства за извършване.
Мотивиран
от горното и на осн.чл.237 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
на осн.чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД „М.Ф.“ ООД с ЕИК-*****, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.И.К. да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН-********** ***, съдебен адрес ***, офис чрез пълномощника
адв.В. П.П. *** сумата от 7500лв./седем хиляди и петстотин/лева, представляваща
незплатено задължение, дължима по силата на чл.2 от договор за заем сключен
между страните на 21.05.2018г., със срок на погасяване 30.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на завеждане на исковата
молба – 30.10.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК „М.Ф.“ ООД с
ЕИК-*****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.И.К.
да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН-**********
***, съдебен адрес ***, офис чрез
пълномощника адв.В. П.П. *** сумата от 300лв./триста/лева, представляващи
сторените от ищеца съдебни разноски по настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Н.Д. с ЕГН-********** за осъждане
на „М.Ф.“ ООД с ЕИК-***** за заплащане на съдебни разноски за горницата от
присъдените 300лв. до претендираните общо 1928лв., като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: