Р Е Ш Е Н И Е
№ 260373
гр.Пловдив, 12.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2082/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против решение № 2786/12.07.2018г. по гр.д. № 19971/2017г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя да се признае за установено, че въззиваемият Н.Т.Т. му дължи сумата от 523,87 лева- стойност на доставена ел.енергия през периода 16.01.2017г.- 15.04.2017г. , сумата от 29,46 лева- обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2017г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. По- конкретно се сочи, че същото е постановено при непълнота на доказателствения материал, което е довело до погрешни изводи.
От въззиваемия Н.Т.Т. е подадено възражение против въззивната жалба, с което същата се оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството е по по гр.д. № 19971/2017г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД против Н.Т.Т., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество- жалбоподател в настоящето производство, е краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, който продава на клиентите си електричество по силата на договор при публично известни общи условия. Н.Т. подал заявление- декларация за започване на продажба на ел.енергия, която дружеството следвало да доставя до три измервателни точки на адрес: гр.П., ул.“***. До една от тези точки- ИТН: *** за обект „таванско помещение“, за периода от 16.01.2017г. до 15.04.2017г. била доставена ел.енергия на обща стойност от 523,87 лева, която не била платена. По образувано по заявление по чл.410 от ГПК ч.гр.д.№ 16719/2017г. на ПдРС била издадена заповед за изпълнение, против която било подадено възражение в срок. Ето защо, възникнал правния интерес от предявяването на иск за установяване на вземанията по заповедта.
В подадения от Н.Т. отговор на исковата молба се твърди, че той никога не бил имал достъп до горепосочения имот. Оспорва наличието на потребление на ел.енергия в същия. Твърди, че бил подал молба за прекратяване на електрозахранването. Оспорва доказателствената стойност на издадените от елекроснабдителното дружество фактури. Твърди се, че между Т. и трето лице имало съдебен спор относно собствеността върху въпросното таванско помещение.
Във връзка с последното твърдение на въззиваемия и по негово искане с определение в о.з. на 30.01.2019г. производството по настоящето дело беше спряно до приключване на това по гр.д.№ 1464/2016г. на ПОС, имащо за предмет иск за нищожност на сделката по нот.акт № 197/19.06.2014г., легитимиращ като собственици на горепосочения обект на потребление праводателите на Н.Т. по нот.акт № 84/22.07.2014г., както и установителен иск за право на собственост на ищеца Ф. М. върху същия обект. С влязло в сила на 03.11.2020г. решение по гр.д.№ 1464/2016г. посочените искове са уважени.
В чл.98а, ал.1 и ал.4 от ЗЕ е уреден способът, чрез който възниква облигацинно правотоношение, имащо за предмет продажбата на ел.енергия на битовите крайни клиенти. Посочените разпоредби предвиждат продажбата да се осъществява при публично известни общи условия, които след публикуването им влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане от тяхна страна. В § 1, т.27г /Нова – Д.в., бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./ от ДР на ЗЕ е формулирана легална дефиниция на понятието „краен клиент“, а именно клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. До изменението на ЗЕ, публикувано в Д.в., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г., е съществувала т.42 на §1 от ДР, съгласно която за потребители на ел.енергия за битови нужди са се считали физическите лица- собственици или титуляри на вещното право на ползване на имоти,в които се ползва ел.енергия. С отмяната на т.42 и приемането на нова т.27г е отпаднало изискването крайният клиент, ползващ ел.енергия за битови нужди, да е собственик на обекта на потребление или да притежава вещно права на ползване върху същия.
На л.11 по първоинстанционното дело е налице заявление- декларация вх.№ 14672246/30.03.2015г., подадено от въззиваемия до „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за смяна на титуляра по партидата за обектите с горепосочените ИТН на адрес: гр.П., ул.“***. В частта от заявлението- декларация относно приложените документи е отразено, че е представен документ, удостоверяващ правото на собственост, като това следва да е приетият по първоинстанционното дело нот.акт № 84/22.07.2014г., удостоверяващ придобиването от Н.Т. чрез договор за покупко- продажба на два самостоятелни обекта от сградата на ул.“***. В същата част от бланката на заявлението- декларация е предвидено в случай, че клиентът не е собственик, а наемател на обекта, следва да представи нотариално заверена декларация- съгласие от собственика за смяна на партидата на името на наемателя. Този текст в бланката е в пълно съответствие с Глава първа от действалите през процесния период Общи условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД / л.8 и сл. по делото на ПдРС/, в която е възпроизведен текста на отменената т.42 на §1 от ДР на ЗЕ, дефинираща потребителите на ел.енергия за битови нужди като физическите лица- собственици или титуляри на вещното право на ползване на имоти, в които се ползва ел.енергия. От горепосоченото следва, че самото дружество- жалбоподател е изисквало от клиентите си да имат определено качество спрямо обекта на потребление- изискване, за което няма законова забрана. Това изискване е предвидено в общите условия, уреждащи облигационното правоотношение между крайния снабдител и крайните клиенти. Лице, което не отговаря на изискванията, предвидени в общите условия не може да има качеството на клиент, дори и да е подало заявление за откриване на партида или за промяна на партида на негово име. Текстът на § 1, т.27г не следва да се разбира в смисъл, че всяко физическо лице, което пожелае, може да подаде заявление за доставка на електрическа енергия, за който и да било обект с битово потребление, независимо от това, дали има някакво отношение към него. Именно поради това и напълно оправдано дружеството- жалбоподател е поставило като условие за откриване на партида представянето на съответни документи. Формулировката „за собствено ползване“ предполага задоволяване на нуждата от ел.енергия във връзка с ползването на обекта на потребление на определено правно основание- право на собственост, вещно право на ползване или предоставено от собственика или титуляра на вещното право на ползване фактическо ползване. Доколкото с влязло в сила решение е признато за установено, че правото на собственост върху обекта на потребление с ИТН: ***в неговия пълен обем се притежава от лицето Ф. М. и въззиваемият никога не е бил негов титуляр, нито е бил фактически ползвател на обекта на някакво правно основание / по делото не се установява дори да е ползвал без правно основание/, то не е налице основание да се приеме, че през процесният период същият е бил в договорни отношения с дружеството- жалбоподател по доставка на ел.енергия в същия обект. При това положение е безпредметно да се обсъждат приетите по настоящето дело две заключения по СТЕ и ССЕ относно количеството доставена ел.енергия в обекта и нейната стойност. Съответно- макар и по други мотиви обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2786/12.07.2018г. по гр.д. № 19971/2017г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което е отхвърлен искът на жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за това да се признае за установено, че въззиваемият Н.Т.Т. му дължи сумата от 523,87 лева- стойност на доставена ел.енергия през периода 16.01.2017г.- 15.04.2017г., сумата от 29,46 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 07.03.2017г.- 19.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2017г. до окончателното й изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: