М О Т
И В И
Към присъда № 38 от
08.12.2010г. по нохд № 486/ 2010г.
на Окръжен съд гр.**
Подсъдимият В.К. *** е обвинен за това, че 18.05.2010г. в гр.** умишлено е умъртвил
чрез удушаване Р. А.В. с ЕГН ********** по особено мъчителен за убитата
начин, престъпление по чл.116 ал.1, т.6,
предл.ІІ-ро във връзка с чл.115 от НК.
Съдебното производство протече по
реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.
372 ал.4 от НПК вр. с 371 т.2 НПК .
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.** поддържа внесеното обвинение . Пледира за признаването на В.
за виновен и налагане на наказание от 14 години и 10
месеца лишаване от свобода при строг режим .
Конституирани като частни обвинители
и граждански ищци са наследниците на пострадалата – К.В.К. с ЕГН **********, И.В.К.
с ЕГН ********** и Н.В.К. с ЕГН **********,***, чрез назначения им особен
представител адвокат Г.П. *** , предвид противоречивите им интереси с тези на
техния баща – подсъдимия В. . За всеки от тях е предявен граждански иск на
обезщетение на причинените неимуществени вреди в размер по 100 000 лева ,
ведно със законната лихва от 18.05.2010г. Поддържа се , че определеното
наказание следва е лишаване от свобода , под законоустановения за
престъплението минимум.
Защитникът пледира за налагане на не твърде строго
наказание .
Подсъдимият в право на последна дума
заявява, че желае да се лекува .
Съдът, приема за установени обстоятелствата , изложени в обвинителния акт
, а именно : Подсъдимият В. и пострадалата Р.В. живеели на семейни начала, без сключен
граждански брак . В резултат на
съжителството са родените К.В.К. през - 2005, И.В.К. през 2009 и Н.В.К. – през
2007г.
Семейството живеело добре при
родителите на подс. В. *** . В края на 2009г. починала майката на подсъдимия
и той преживял тежко загубата й – станал нервен , споделял, че го боли глава ,
ядосвал се за незначителни неща .
На 18.05.2010г. 2010г. пострадалата Р.В.
му заявила , че си заминава и няма да живее повече с него .
Подсъдимият я бутнал на леглото и
започнал да я души с ръце . Това продължило около 10-15 минути , през което време подсъдимата изпитвала
болки и съзнавала какво се извършва с
нея .
Смъртта е настъпила в резултат на
механична асфикция от душене с ръце.
След това подсъдимият излязъл навън , обадил се на св. П.Н. да извика Бърза помощ .
Към датата на деянието и след това
подсъдимия е вменяем , не страда от
душевно заболяване .
Фактите по делото се установяват въз
основа на признанията на подсъдимия , както и събраните по досъдебното
производство доказателства. В първата
фаза на процеса, извършените процесуални действия на разследващите са в
съответствие предписанията на НПК , не се констатират допуснати нарушения , а
от друга страна доказателствените материали са достатъчни по обем и съдържание
, за да се направят безспорни изводи .
В този аспект на първо място следва
да се поставят самопризнанията на В. в качеството му на обвиняем , направени в
разпит пред съдия по чл.222 от НПК . Изявленията на лицето са последователни и
в тях се съдържат твърдения за неизгодни за него обстоятелства – за действия ,
които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия престъпен резултат – а именно хванал Р.за шията; стиснал я
; бутнал я .
Чрез СМЕ № 71/2010 и № 117/2010 г. се установява, че причина за настъпване смъртта е
механична асфиксия – от душене с ръце , представляваща в частност –
странгулации. При подобен вид действия обичайното време за настъпване на
смъртта е 10-15 минути , през което време жертвата Р.А. била в съзнание ; осъзнавала какво се извършва с нея , изпитвала е болки и
страдания ; водила е борба , данни за
които има и в случая по извършителя – подс. В. . Експертно е изключена възможността пострадалата сама да
си причини посочените увреждания .
В синхрон с горните източници са и
данните , които се извличат от Протокола за оглед на местопроизшествие и
приложения към него фотоалбум.
За поведението на подсъдимия след
деянието, както и за субективните му оплаквания преди извършването му,
свидетелстват К.К. , А.Х.С.Н., П.Н. еднопосочно и безпротиворечиво .
От СПЕ от 27.06.2010г.се установява,
че подс.В. не страда от душевно
заболяване, а установеното при него невротично разстройство не му пречи да си
дава отчет за своите действия, да ги ръководи, както и да защитава интересите
си ; при осъществяване на деянието той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си ; не е лишен от базисните
психични годности правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях. От
експертното обсъждане следва да
се акцентира още и на това , че причината
за възникването на реактивно обусловената неврастения при В. са били неприятностите,
свързани главно с разширеното му семейство – смъртта на майка му . Изведено е, че мотивите на противоправното деяние не са
психотични , а в механизма на
извършването участват особености на
личността му. Подчертано е , че преобладаващият мотив за извършването на
деянието е личен, свързан с конфликтни взаимоотношения с жертвата , която се
държала предизвикателно, провокирала го вербално, отвърнала физически и
проявила дисквалифициращо отношение . Посочено е , че удушаването е акт на
лично отмъщение .
Допусната в съдебната фаза КСППЕ е
по повод събраните данни за лечение на лицето в СБАЛЛС - психиатрично отделение
при ОЗ **. Тази експертиза препотвърждава сторените в предходната изводи . Отбелязва се, че след задържането лицето е преживял
психотичен епизод от непроцесно
естество, т.е. не се касае до заболяване
от тези, които водят до разстройство на съзнанието (обяснено в съдебно
заседание).
Всяка от изготвените по делото експертизи
се явява резултат от наличие на специални знания и се кредитира от съда , като се отчете
изложеното по –долу относно СПЕ.
Съдът намира за нужно да отбележи ,
че не намира основания да сподели интерпретациите на вещото лице за
предизвикателно поведение на жертвата ,
която да е засегнала физически подсъдимия. Твърдяното от обв.В. , че бил бутнат от
жертвата – не говори за физическо засягане . А за установените по В. ожулвания
и драскотини (СМЕ на живо лице № 22/10 )
съдебният лекар е посочил, че те съответстват на следи от борба по време на душенето (СМЕ № 117/2010г.), т.е. те
не са резултат на физическа агресия на жертвата.
Що се касае до вербалното
предизвикване, действително такива данни
се съдържат в обясненията на обвиняемия
в досъдебното производство, който сочи, че пострадалата все го заплашвала, че
ще го напусне , а в самия ден на деянието му заявила „от теб нищо не става и ще
те напусна” . Тези действия на
пострадалата , обаче не могат да се квалифицират от съда като тежко обидни или изобщо като противозаконни, от които да
са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици при В. . Това,
ведно с отсъствието на експертен коментар за бурно, силно протичащи емоционални реакции при дееца към
деянието, доведе до извод за утвърждаване на възприетите фактически констатации на
прокурора относно фактите и съответното им квалифициране по чл.116 ал.І т.6 , предл. 2 от НК.
Престъплението е осъществено, като
от обективна и субективна страна се установяват всички негови признаци . На 18.05.2010г.
в гр. ** подс. В. е умъртвил Р.А.В. по особено мъчителен за пострадалата начин.
Действията, водещи до умъртвяването й не са били едноактни ; натискът в областта на шията е бил
продължителен 10 – 15 минути . През цялото това време пострадалата е съзнавала
какво се извършва с нея, оказвала е съпротива, за да запази живота си,
изпитвала е ужас от смъртта . От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. При наличие на нормален
интелект , при липсата на душевни заболявания
при подсъдимия –същият с оглед приложената сила и продължителното
въздействие спрямо пострадалата, неминуемо е
съзнавал , че действията му водят до умъртвяването й , че същото е
мъчително за последната , предвиждал е настъпването на смъртта, която е била
целен резултат .
Предвидените , при условията на алтернативност, наказания
за така извършеното престъпление са
лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна. Тоест законодателната оценка е , че
степента на обществена опасност на деянието е изключително висока. И
това е безспорно с оглед факта , че се засягат права от категорията на абсолютните – правото на живот . От друга
страна извършеното престъпление носи характеристиките на типично , не
отличаващо се от други подобни , поради което , а и отчитайки положителните данни за личността на подсъдимия (залегнали и
в обвинителния акт – чисто съдебно минало , липса на противообществени прояви, добри
характеристични данни и самопризнание ) , съдът в съответствие с чл. 57 ал.1 от НК прие че на лицето следва да се наложи
наказание от вида лишаване от свобода.
Определеното такова в размер от 18 години лишаване от
свобода , съгласно чл. 58а ал.1
(редакция ДВ бр.26 от 06.04.2010г.) и чл.
54 от НК се индивидуализира като се отчете, че
изключително тежко посегателство е извършено срещу лицето , с което е
живял на семейни начала , срещу майката на трите им малолетни деца , като нито
едно от тези обстоятелства не се е
оказало възпиращ фактор за дееца.
Съобразно нормата на чл. 58а ал.1 от НК така определената
санкция се намали с една трета , а
окончателно наложеното на подс. В.
наказание е 12 /дванадесет / години „лишаване от свобода” . Същото на основание
чл.61 т.2 и чл. 60 от ЗИНЗС бе постановено да се изтърпи при
първоначален строг затворнически
режим, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С оглед препоръчаното в КСППЕ и обстоятелството , че
подс. В. страда от невроза с неврастенен и депресивен облик , на осн. чл. 40
ал.4 от НК , се постанови при изтърпяване на наказанието по отношение на подсъдимия да се прилагат съответни
медицински грижи.
На основание чл.59, ал.1 от НК се приспадна времето през което подсъдимият В. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 18.05.2010г. до
влизане на присъдата в законна сила.
Предявените
граждански искове от К.В.К. с ЕГН **********, И.В.К. с ЕГН **********
и Н.В.К. с ЕГН ********** чрез
назначения им особен представител адвокат Г.П. *** са за обезщетение за причинени неимуществени вреди . Те черпят правно основание в чл. 45 от ЗЗД и са безспорно доказани
по своето основание , вкл. и чрез направеното в този смисъл признание на
защитника на подсъдимия . Що се касае до техния размер , въз основа на
депозираните показания на свидетелите А.В.Т. и К.В.Т. се прие , че малолетните
деца са били изключително привързани към майка си ; тя изцяло е полагала
необходимите родителски грижи; прекъсването на връзката се преживя тежко и
мъчително от тях и досега , въпреки изтеклия период , като загубата й е
неоценима с оглед бъдещото им развитие , възпитание и израстване . Ето защо съдът
намери , че справедливото
обезщетение в случая е в размер на по 80 000/ осемдесет хиляди/ лева за всяко едно от децата , като
присъди и законната лихва върху всяка от сумите, начиная от 18.05.2010г. до окончателното им изплащане. За разликата
до 100 000 лева предявените искове се
отхвърлиха.
На осн. чл. 189 от НПК подсъдимият В. бе осъден да
заплати сторените по делото
съдебно-деловодни разноски: 432.40лв. по сметка на Първо РУ при ОД на МВР – гр.**
, а на ОС – ** - сумата от 190 лева разноски, както и 9 600 лева, представляваща държавна
такса върху уважените размери на гражданските искове.
Съдът разпореди веществените доказателства по делото – три броя запечатани
пликове с нокти иззети от ръцете на подсъдимия В. и на пострадалата Р.В. да се
унищожат след влизане в сила на присъдата.
С оглед изложените съображения ,
съдът постанови присъдата .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕН:
/ Сн. Колева / /Ат.
Каменски/