Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.04.2016г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Първо ГО, 15 състав
На осемнадесети
март Година
2016
В публичното
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 7666
по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено че обезпечителното правоотношение по учредената
ипотека с нот. акт № 83, том I,
вх. рег. №6084,
дело №640 от 2006г. на нотариус М.Н. върху имот на ищците, за обезпечаване
задълженията на ЕТ „Д. – Е. Б.” към „С.и
и.б.” АД по договор за кредит МСП №MS
06-00019/24.08.2006г.,
е прекратено поради погасяване с платежно нареждане от 23.07.2008г. на дълга,
за който същото е учредено.
Ищците И.Б.Г. и П.А.Г.
твърдят в исковата молба, че Е. Б., действащ като ЕТ „Д. – Е. Б.” е сключил с
ответника „С.и и.б.” АД /С./ договор за банков кредит /овърдрафт/ ”Малки и средни
предприятия” /МСП/ с номер MS06-00020/24.08.2006г. за сумата от 50 000 лева. Като
обезпечение на кредита, длъжникът предоставил ипотека върху жилището на ищците,
ипотека върху негов собствен имот и особен залог върху вещи. С молба до банката
от 23.07.2008г. кредитоплучателят е поискал предсрочно да погаси
кредитите си към С. АД и да бъдат заличени обезпеченията по тях. С платежно
нареждане от същата дата били изплатени всички задължения на ЕТ „Д. – Е. Б.”
към банката, между които и процесния кредит. Въпреки това, банката се снабдила
със заповед за изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист. Образувано
било изпълнително дело, като изпълнително действие банката поискала изнасянето
на публична продан на ипотекирания недвижим имот, собственост на ищците. Ето
защо, ищците искат съдът да приеме за установено, че задълженията по банков
кредит /овърдрафт/”Малки и средни предприятия” с номер MS06-00020/24.08.2006г. са погасени с платежно нареждане от 23.07.2008г. и те
вече не са ипотекарни длъжници.
Ответникът подава отговор в рамките на преклузивния срок,
в който оспорва иска. Признава, че е получил сумата от 422 172 лева и молба от
ЕТ „Д. - Е. Б.“ за предсрочно погасяване на три кредита, но сумата не е била
достатъчна за погасяване и на трите кредита, поради което само част от
процесния кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ била погасена, а
именно сума в размер на 40 813,23 лева от общия му размер към деня – 50 181,68 лева.
Поради наличието на остатък банката не закрила експозицията, не заличила
обезпеченията по кредита и в следващ период кредитополучателят продължил да
усвоява суми по овърдрафта, при което, когато настъпил падежът на кредита и
длъжникът не погасил задължението си, банката пристъпила към снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от представените по делото доказателства, че на 24.08.2006г.
ответникът е сключил договор за кредит – овърдрафт с ЕТ „Д. – Е. Б.“, по силата
на който банката се задължила да извършва разплащания от името и за сметка на
кредитополучателя при условията на овърдрафт при негово писмено нареждане.
Кредитът е в размер на 50 000 лева със срок на усвояване до 20.09.2006г. и
краен срок на погасяване до 21.09.2009г. Овърдрафтът е с намаляващи лимити,
както следва: до 20.08.2007г. – 50 000 лева; до 20.09.2007г. – 20 000 лева.
След финансов мониторинг кредитът се револвира за нов 12-месечен период, както
следва: до 20.08.2008г. – 50 000 лева, до 20.09.2008г.- 20 000 лева. След
финансов мониторинг кредити се револвира за нов 12-месечен период, както
следва: до 20.08.2009г. – 50 000 лева, до 20.09.2009г.- 20 000 лева, от
21.09.2009г. – зануляване. При отказ за револвиране кредитът се погасява на
21.09.2007г., респ. 21.09.2008г. За обезпечаване на задълженията си по договора
кредитополучателят осигурява учредяване на договор на ипотека в полза на
банката върху описаните в чл.7.1. от договора недвижими имоти, а именно –
апартамент №49, бл.803, вх. *, ет * в ж.к. „Л.“, собственост на ищците и
северната част от едноетажна вила – близнак, находяща се на ул. „9-та“№30 в с.
Б., собственост на Е. И. Б., както и особен залог върху подробно описани
транспортни средства. С Анекс №1/07.09.2006г. С. и кредитополучателят са
променили срока на усвояване на кредита до 30.09.2006г., след който ако
кредитът не е бил усвоен, ангажиментът на банката за предоставяне на средства
се прекратява. Кредитополучателят се задължава и да застрахова за своя сметка
вещите – предмет на обезпеченията по договора, като прехвърли на банката
правата по застрахователните полици. С Анекс №2/29.03.2007г. и Анекс №3/
29.06.2007г. банката е приела да заличи тежестите върху обепечението по
чл.7.1.2 от договора, а именно – северната част от вила-близнак в с. Бистрица,
както и върху вещите по чл.7.2.7 и 7.2.8 от договора – товарен автомобил и
ремарке. От представения нотариален акт №83, том I, вх. рег. №6084, дело №640 от 2006г. на
нотариус М.Н. се установява, че е учредена договорна ипотека върху апартамент
№49, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок **, вх.*, ет.* с площ от 87.86 кв.м.,
съсътоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено
помещени №11, собствен на ищците, за обезпечаване вземанията на С. към ЕТ „Д. –
Е. Б.“ по договори за кредит с номера - №MS06 – 00019/24.08.2006г. на стойност
150 000 лева и краен срок на издължаване 20.08.2007г. и № MS06 –
00020/24.08.2006г. – овърдрафт при максимално допустим размер на
дебитното салдо 50 000 лева, краен срок на усвояване 20.09.2006г. и краен срок
за издължаване 21.09.2009г.
Представени са заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
издадени по гр. дело №3208/2010г. на СРС, 44 с-в, от които се установява, че
длъжникът ЕТ „Д. – Е. Б.“ е осъден да заплати на „С.“ АД сумите: 49 395.41 лева
главница, 782.15 лева договна лихва за периода от 21.08.2009г. до 21.09.2009г.,
3399.40 лева наказателна лихва за периода 21.08.2009г. – 21.01.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата от 22.01.2010г. до изплащане на вземането,
както и сумата 1071.74 лева държавна такса и 900 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Представен е нотариален акт за
собственост върху процесното жилище от 1984г., от който се установява, че
процесният апартамент е собственост на ищците, даден като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ.
Представен е договор за банков кредит
№56551/30.06.2008г., сключен между „Р.Б.“ ЕАД и ЕТ „Д. – Е. Б.“, по силата на
който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 216 000 евро
за рефинансиране на текущи кредити при С. АД. Кредитът може да бъде усвояван от
подписване на договора до 14.07.2008г. включително, след учредяване уговорените
обезпечения и след отправяне на еднодневно писмено предизвестие до Банката за
точния размер на необходимата сума, което се счита за неотменяемо искане за
усвояване на кредита. Банката превежда усвояваните суми по нареждане на
кредитополучателя по негова сметка при С. АД.
От приложената на л.32 по делото молба
от Е. Ивано Б. с вх. №ВД1/08-875 от 23.07.08г. от Е. Б., е видно, че същият е
поискал предсрочно погасяване на кредитите си – MS 08-00011/06./не се чете/.
2008г.; MS
07 – S0091/03.09.2007г. и MS 06-00020/29.09.2006г., както и заличаване на обезпеченията
по тях.
Установява се от платежно нареждане за кредитен превод от
23.07.2008г., а и между страните е безспорно, че ЕТ „Д. – Е. Б.“ е превел по
сметката си в С. АД 422 172 лева, която сума е постъпила по сметката.
Между страните е прието за безспорно обстоятелството, че Договор за банков кредит „Малки и средни
предприятия“ №MS 06-00019/24.08.2006г. е прекратен, поради погасяване на дълга.
Представени са договор за банков кредит МСП №MS08-00011/11.02.2008г., между ответника и ЕТ „Д. – Е. Б.“,
по силата на който б.та отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 150 000
евро с инвестиционни цели – заплащане на авансови вноски за покупка на 6 бр.
тежкотоварни автомобили „Волво“ и договор за банков кредит МСП №MS07- S 0091/03.09.2007г., между същите страни,
по силата на който банката отпуска на кредитополучателя кредит в размер на 150
000 лева за оборотни средства.
По делото е изслушано заключението на ССчЕ на вещо лице П.Д.,
което е компетентно и пълно, поради което съдът го кредитира изцяло. От
заключението се установява следното:
Счетоводството на ответника е водено редовно, съобразно
изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС. Първичните документи са
осчетоводявани своевременно. Всички извършени плащания са отразени в погасяване
задълженията по договорите за кредит. Спазени са принципите за документална
обоснованост и хронологична последователност. По процесния договор за кредит –
овърдрафт MS 06-00020/24.08.2006г. са извършени стопански операции по
начисляване и погасяване на суми в периода 24.08.2006г. до 21.07.2008г., които
са подробно отразени в табличен вид от вещото лице, като в обобщение се
установява, че по договора за посочения период е усвоена главница в общ размер
197 211,46 лева, погасена е главница в общ размер 147 211,46 лева, начислената
лихва е в размер на 3 640,70 лева, а погасената в размер на 3 490,84 лева. Към
23.07.2008г. размерът на общо незаплатените задължения по процесния договор е
бил, както следва:
- непогасена редовна главница – 50 000 лв.
- незаплатена просрочена лихва, начислена към 21.07.2008г. – 149,86 лв.
- незаплатена текуща лихва, начислена до 23.07.2008г. –
26.34 лева
- незаплатена такса за ангажимент 21.11.2007г. –
20.05.2008г. – 5.48 лв.
Задълженията по този договор възлизат на сума в общ
размер от 50 181.68 лв.
По другите два кредита, посочени в молбата от
23.07.2008г. за предсрочно погасяване, към същата дата задълженията са
възлизали на:
По договор за кредит № MS 07-S0091/03.09.2007г.:
-
Непогасена
редовна главница – 64 229,14 лв.
-
Непогасена
просрочена главница – 24 960,69 лв.
-
Незаплатена
просрочена лихва – 4 356,20 лв.
-
Незаплатена
текуща лихва – 344,02 лв.
-
Незаплатена
такса за предсрочно погасяване 5% - 3 211,46 лв.
Общо задълженията по договора възлизат
на 97 101,51 лв.
По договор за кредит № MS 08-S0011/11.02.2008г.:
-
Непогасена
редовна главница – 126 730,82 евро
-
Непогасена
просрочена главница – 9 099,49 евро
-
Незаплатена
просрочена лихва – 2 983,86 евро
-
Незаплатена
текуща лихва – 187,72 евро
-
Незаплатена
такса за предсрочно погасяване 5% - 6 336,54 евро
Общо задълженията по този договор възлизат на сума в
размер на 145 338,43 евро с левова равностойност, изчислена от вещото лице –
284 257,26 лева.
С платежно нареждане от 23.07.2008г. кредитополучателят е
заплатил на ответника сума в размер на 422 172 лв. с основание „окончателно
издължаване по MS
08-00011, MS 07-S0091 и MS 06-00020”. С постъпилата сума са погасени изцяло
задълженията по договори за кредит № MS
08-S0011/11.02.2008г. и № MS 07-S0091/03.09.2007г. и част от задълженията по процесния MS 06-00020/24.08.2006г., а именно – цялата такса
ангажимент, целите задължения за текуща и просрочена лихва, както и част от
главницата в размер на 38 559,59 лева. Останала е незаплатена главница в размер
на 11 440,41 лева. При разпит в съдебно заседание, вещото лице сочи, че редът
на погасяването е съобразен с обременителността на задълженията по отделните
кредити, поради което с постъпилата сума са погасени първо кредитите от 2007 и
2008г., по които имало по-големи просрочия, а последен – кредитът от 2006г.,
който видно от заключението е обслужван редовно и по който към датата на
рефинансирането е само едно просрочено задължение за лихва в размер на 149.86 лева.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени
доказатества като неотносими към предмета на спора.
При така приетото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Възраженията на ответника за недопустимост на иска са
неоснователни. Ищците навеждат твърдения, че са собственици на имот, върху
който е учредена договорна ипотека за обезпечаване на чужд дълг. От това произтича
правния им интерес да бъде установено в отношенията им с ипотекарния кредитор,
че обезпеченият дълг е погасен и ипотечното право е прекратено. Установяването
на дълга в отношенията между длъжника и кредитора по силата на влязла в сила
заповед за изпълнение не може да се отразява на правното положение на
ипотекарните длъжници, които не са участвали в това производство, но търпят
последиците от него, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу собствения
им имот.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява възникването на договорни отношения между С. АД и ЕТ „Д. – Е. Б.“ по
посочените по-горе договори за кредит, както и обезпечителното правоотношение,
възникнало по силата на договорна ипотека, сключена с нотариален акт № 83, том I, вх. рег. №6084, дело №640 от 2006г. на нотариус М.Н.,
върху имот на ищците, за обезпечаване задълженията на ЕТ „Д. – Е. Б.” към „С.и и.банка” АД по договор за кредит МСП №MS 06-00020/24.08.2006г.
Спорен между страните е въпросът дали след извършеното
рефинансиране на трите договора за кредит, посочени в молбата на Е. Б.,
адресирана до банката, по процесния договор от 2006 година е останал непогасен
остатък. Задълженията по трите договора са безспорно еднородни - парични задължения, произтичащи от договори
за кредит, представляващи вземания за главница и договорни лихви.
Нормата на чл.76, ал.1 от ЗЗД урежда начина, по който се
погасяват еднородните задължения между едни и същи страни, когато изпълнението
не е достатъчно, за да погаси всички. Съгласно нормата на посочения текст от
закона този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.
Б.та твърди, че е спазила поредността на погасяването,
както е посочена от кредитополучателя, тоест в изпълнение на чл.76, ал.1, изр.
първо от ЗЗД. Съдът намира, че този довод е неоснователен. Нито от текста на
молбата от 23.07.2008г., нито от посоченото основание в платежното нареждане, с
което е наредена сумата от 422 172 лева, личи да е посочена поредност в
погасяването на задълженията по трите отделни договора за кредит. Простото изброяване на номерата на договорите
в едно изречение, без изрично заявяване от страна на длъжника, че това е
поредността, в която желае да бъдат погасени еднородните му задължения към
кредитора, при недостатъчност на средствата за погасяване на всички задължения,
не може да се тълкува като заявяване на поредност по смисъла на посочения текст
от ЗЗД. Още повече, че предвид изричното посочване в платежното нареждане на
основанието „окончателно издължаване….“,
както и искането за заличаване на обезпеченията по посочените договори за
кредит, очевидна е волята на кредитополучателя да погаси всички от изброените
задължения. Доколкото посочването на избраното от длъжника за погасяване
задължение е възможност, с която той разполага, когато изпълнението е
недостатъчно за погасяване на всички, а в случая не личи длъжникът да е взел
предвид, че изпълнението е недостатъчно, съдът намира, че хипотезата на чл.76,
ал.1, изр. първо не е налице и длъжникът не е посочил поредност в погасяването
на трите изброени еднородни задлължения.
Ето защо приложение следва да намери изр. второ на същата
разпоредба – погасява се най-обременителното задължение. Обременителността на
едно задължение е фактически въпрос. Тя следва да се преценява към момента на
изпълнението. По – обременително е това задължение, чието неизпълнение се
отразява по-неблагоприятно върху имуществената сфера на длъжника. Не винаги
най-старото задължение е най-обременително и това е отчетено от законодателя,
както е видно от самата разпоредба на цитираната норма, в противен случай
текстът щеше да укаже директно, че задълженията се погасяват от най-старото към
най-новото.
В случая, тъй като договорите за кредит са три,
задълженията е следвало да бъдат погасени в поредност от най-обременителното
към най-малко обременителното. Съдът намира, че банката се е съобразила с
поредността, предвидена в закона, доколкото от заключението на ССче се
установява, че по процесния кредит от 2006 г., който се явява най-старото
задължение, обслужването към датата на рефинансирането е било редовно, почти
без просрочия, с изключение с просрочена лихва в размер на 149.86 лв.
Съпоставката с другите два кредита показва значителен превес както в размера на
непогасените редовни главници – по кредита от 2006г. – 50 000 лева, срещу 64
229,14 лв. по кредита от 2007г. и 126 730 евро по кредита от 2008г., така и в
това, че по кредита от 2006 г. няма непогасена просрочена главница, за сравнение
по кредита от 2007г. тя е в размер на 24 960,69 лв., а по кредита от 2008г. – 9
099,49 евро. Значителен превес е налице и по отношение на дължимите текущи и
просрочени лихви, както е видно от приетото в решението при установяването на
фактическата страна на спора. Като съобрази изложеното и предвиденото в
договорите задължение на кредитополучателя за заплащане на наказателна лихва
върху просрочените суми при забава в плащането на погасителните вноски, както и
възможността за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми при неизпълнение
на задълженията в срок, съдът намира, че
задълженията, произтичащи от кредитите от 2007 и 2008 г. са по-обременителни за
кредитополучателя, в сравнение с кредита
от 2006г. Изискуемите задължения по него към момента на изпълнението са в
най-малък размер, просрочие почти липсва. Дори и трите кредита да бяха обявени
незабавно за предсрочно изискуеми в пълен размер, което е възможно
най-неблагоприятното развитие за длъжника, размерът на задълженията по кредита
от 2006 г. би бил най-малък, т.е. последиците за имуществото на длъжника –
най-малко неблагоприятни. Ето защо при даденото разрешение с нормата на чл.76,
ал.1 от ЗЗД, а именно – че на първо място се съобразява обременителността на
задълженията и едва ако те са еднакво обременителни, се взема предвид момента
на тяхното възникване, съдът намира, че в съответствие с предвиденото в закона
банката е погасила първо кредитите с по-голямо просрочие, а последен кредитът,
по който няма просрочена главница, а просрочената лихва е в най-малък размер.
След извършеното погасяване, тъй като сумата не е била достатъчна за погасяване
на вземанията и по трите кредита, по процесния кредит от 2006 г. е останал
неиздължен остатък от главницата в размер на 11 440,41 лв. Дали и в какъв
размер са усвоявани суми впоследствие по процесния кредит-овърдрафт от
кредитополучателя, не е предмет на настоящото дело, доколкото основанието на
иска е именно твърдението на ищците, че кредитът е бил погасен с платежното
нареждане от 23.07.2008г.
Ипотеката е неделимо право, което обременява недвижимия
имот за обезпечаване на определено вземане и което дава право на ипотекарния
кредитор да насочи изпълнението към ипотекирания имот и да се удовлетвори от
цената му предпочтително. Неделимостта се изразява в това, че ипотеката не се
погасява преди обезпеченото вземане да бъде погасено изцяло. Ако вземането бъде
погасено частично, ипотеката остава, за да обезпечи непогасената част. Предвид
приетото по-горе, а именно, че не е налице погасяване на целия обезпечен дълг,
съдът намира, че обезпечителното правоотношение по процесната договорна
ипотека, не е прекратено, а е продължило да съществува, обезпечавайки
непогасения остатък от дълга. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора ответникът има право на разноски
на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По делото са представени доказателства за
заплащането на 250 лв. разноски по допуснатата ССчЕ, поради което ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят 250 лв. на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Б.Г., ЕГН ********** и П.А.Г.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, кантора 18 срещу „С.“ ЕАД, ЕИК ************,
със седалище ***, представлявана от П.А. и Ф.Я.– изпълнителни директори, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено че обезпечителното правоотношение по договорна
ипотека, учредена с нотариален акт № 83, том I, вх. рег. №6084,
дело №640 от 2006г. на нотариус М.Н. върху собствения им апартамент №49,
находящ се в гр. С., район „Л.“, блок ***, вх. *, ет. *, с площ 87.86 кв. м.,
заедно с избено помещение №11 и 3.222% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, за обезпечаване на вземанията по договор за банков кредит „Малки и средни
предприятия“ №MS 06-00019/24.08.2006г. и
договор за банков кредит „Малки и средни
предприятия“ №MS 06-00020/24.08.2006г. със
страни „С.и.банка“ АД на ЕТ „Д. – Е. Б.“, е прекратено поради погасяване с
платежно нареждане от 23.07.2008г. на дълга, за който същото е учредено.
ОСЪЖДА И.Б.Г., ЕГН ********** и П.А.Г., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, кантора 18 да заплатят на „С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 250 лева – разноски
по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: