Решение по дело №1461/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260329
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20201420101461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. Враца, 28.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ

 

при секретаря  Н. Г., като разгледа гр.д. № 1461 по описа на РС Враца за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск чл. 23, ал.1 СК вр. чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК.

Ищецът В.Ц.С. твърди, че с ответницата И.П.С. сключили граждански брак на 27.04.2007 година, като от брака си нямат деца. Сочи се, че с решение № 233/06.03.2015 г., постановено по гр.дело № 4842/2014 г. по описа на Районен съд - Враца, влязло в законна сила на 28.03.2015 г., бракът между страните е прекратен с развод. Ищецът твърди, че на 09.02.2010 г., по време на брака му с ответницата, придобил следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.291.4.3 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: обл. Враца, общ. Враца, гр. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 54.26 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня и сервизно помещение (баня с тоалетна), заедно с прилежащите му части: мазе № 33 с площ от 3.10 кв.м., 7.01 кв.м. идеални части от общите части на сградата, изпълнена в груб строеж, съответните идеални части от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 12259.1013.291.4.2, 12259.1013.291.4.4, под обекта:  12259.1013.291.4.26, 12259.1013.291.4.24, 12259.1013.291.4.25, над обекта: 12259.1013.291.4.6, 12259.1013.291.4.7, както и 30 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291 гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралния карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота **** изирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на целия поземлен имот: 12259.1013.290, 12259.1013.311, 12259.1013.299, 12295.1013.298,          12259.1013.297, 12295.1013.292. Сделката била обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том II, per. № 1209, дело № 72 от 2010 г. на нотариус В. В., с рег.№ 338 в НК, с район на действие Районен съд гр. Враца, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№ 608 от 09.02.10 г., акт № 1, том. 2, дело № 200/10 г. Твърди се, че за закупуването на посочения недвижим имот заплатил сумата в размер на 15500.00 лв., от които 8500.00 лв. заплатил на продавача в деня на сключване на сделката, а останалата сума в размер на 7000.00 лв. заплатил на 31.05.2010 година, за което била съставена разписка.

Твърди се, че имотът бил придобит чрез трансформация на лично имущество - средствата, с които заплатил продажната му цена били от извършена на 29.12.2009 г. продажба на придобит от него на 05.10.2005 г. - преди брака му с ответницата, недвижим имот, а именно: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 12259.1012.90 в гр. Враца, общ. Враца, обл. Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: ****, целият с площ от 522 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: 12259.1012.94, 12259.1012.89, 12259.1012.75, 12259.1012.74, 12259.1012.92 и 12259.1012.93, ведно с ½  идеална част от сграда 12259.1012.90.1, със застроена площ от 103 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна и цялата сграда 12259.1012.90.5, със застроена площ от 22 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж - по скица № 8123/29.12.2009 г. на СГКК гр. Враца, а по доказателствен материал: УПИ XXI, п.и. 4877 в кв. № 95 по плана на гр. *** одобрени със заповед № 1040/20.08.1986 г., целият с площ 540 кв.м., заедно със западната част от масивна жилищна сграда близнак /откъм улицата/, обособена с отделен вход, външна чешма откъм улицата, масивният гараж, изграден на 5 метра от уличната регулация, външна тоалетна изградена между уличната регулация и къщата близнак в същия имот. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том V, per. № 8844, дело № 489 от 2009 г. по описа на нотариус И. Л., с per. № 339 в НК, район на действие Районен съд - Враца, вписан в Служба по вписванията вх.рег.№9390 от 30.12.2009 г., акт № 41, том 20, дело № 3796/09.

Твърди се, че за продажбата на личния му имот получил сумата в размер на 20000.00 лв., от която сума 10000.00 лв. му били заплатени от купувача преди подписване на нотариалния акт, а доплащане на останалата сума в размер на 10000.00 лв. получил от купувача на 31.05.2010 г., за което съставили разписка с купувача. Така получените суми от продажбата на личния му имот вложил в придобиването на горепосочения процесен недвижим имот. Със сумата от 10000.00 лв., която получил преди сделката, заплатил при изповядване на сделката за процесния имот сумата в размер на 8500.00 лв. Веднага след като получил сумата като доплащане за продадения от него имот в размер на 10000.00 лв., на 31.05.2010 г. заплатил и дължимата се за процесния имот остатъчна сума на продавача в размер на 7000.00 лв. Сочи, че продал личния си имот, за да закупи процесния апартамент, което се установявало и от датите на сключване на сделките и съставените разписки от 31.05.2010 година.

Поради горните и останалите подробно изложени съображения в исковата молба моли съда да признае за установено по отношение на ответницата, че апартамент № 3, намиращ се в гр. ****, е придобит изцяло с негови лични средства, поради което е негова собственост. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответницата И.П.С. оспорва изцяло предявения иск, като намира същия за неоснователен. Не оспорва фактите, че с ищеца сключили граждански брак на 27.04.2007 г., както и че бракът им бил прекратен с решение по гр.дело № 4842/2014  г. по описа на РС Враца. Не оспорва и факта, че ищецът притежавал недвижим имот, намиращ се гр. *** и придобит преди брака между страните. Твърди обаче, че в периода от 2002-2007 г. работили в Г., без да се осигуряват, като след кратко завръщане в Б., за да сключат брак, отново заминали да работят в Гърция. На 26.01.2009 г. И. С. сключила трудов договор с работодателя, при който работела от около година - „И.СОТИРОПУЛОС" ЕООД. Тя работила като чистачка и средното й месечното възнаграждение било 1053 /хиляда петдесет и три/ евро. Освен тази работа ответницата работела допълнително като чистела къщи, от което изкарвала допълнително между 300,00 /триста/ и 500 /петстотин/ евро на месец. Междувременно в периода 2008-2010 г., ищецът работел като шофьор на 4-часов работен ден. От време на време намирал и допълнителна работа, но това не било постоянно поради кризата в страната. Поради тази причина И. С. осигурявала по-голямата част от семейния бюджет. Съпрузите изпращали пари за издръжка на дъщерята на ищеца от предходен брак, както и за издръжка на болния баща на ищеца. Твърди се в отговора, че бившите съпрузи искали да закупят собствено жилище, поради което работели много, за да събират пари. Спестявали разходи за наем и сметки, като живеели в едно жилище със сестрата и майката на ответницата. Не излизали по заведения и не ходели на почивки, освен ежегодното си прибиране в Б.. Потвърждава, че ищецът продал собствения си имот на 29.12.2009 г., но отказал да предостави средствата за закупуването на по-голямо семейно жилище. Вместо това ги внесъл във влогова сметка в „Банка ДСК“ АД, като ответницата не знаела какво е направил със сумата. Поддържа, че единствено със спестените от двамата бивши съпрузи средства, те закупили процесния апартамент. За сключването на покупко-продажбата на процесния имот ответницата не успяла да се завърне в България, поради което ищецът единствено сключил сделката. За целта И. С. му предоставила необходимата сума от спестяванията им, за да заплати първата вноска за апартамента. На 31.05.2010 г. страните отишли заедно в офиса на продавача, за да предадат втората вноска от продажната цена, която също била то спестяванията им. Била оформена разписка, но И. С. не била отбелязана в нея, тъй като не била страна по сделката.

Поради горните и останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба, поддържа, че процесното жилище е закупено, без да е налице трансформация на лично имущество на ищеца, а с общи спестявания на страните, като ответницата имала дори по-голям принос в събирането на средствата. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

Установява се с влязло в сила решение № 233/06.03.2015 г. по гр. дело № 4842/2014 г. по описа на РС Враца, че между страните по делото е допуснат развод. Установява се още от приетото решение, както и от представеното удостоверение за сключен граждански брак, съставено въз основа на акт за граждански брак № 0057/27.04.2007 г., че страните са били сключили граждански брак на 27.04.2007 г.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том III, рег. № 7037, нот. дело № 397 от 05.10.2005 г. по описа на нотариус И. Л. с район на действие – РС Враца, се установява, че преди сключване на брака между страните, ищецът В.С. придобил собствеността върху 1/4/една четвърт/ идеална част от урегулиран поземлен имот - XXI/двадесет и първи/, п.и. 4877 в кв.№95/деветдесет и пети/ по плана на гр. ****, одобрен със заповед №1040/20.08.1986г., целият с площ 540кв.м./петстотин и четиридесет кв.м./, заедно със западната част от масивната жилищна сграда близнак /откъм улицата/, обособена с отделен вход, външната чешма откъм улицата, масивният гараж изграден на 5 метра от уличната регулация, външна тоалетна изградена между уличната регулация и къщата близнак в същия имот, при съседи: УПИ I, УПИ III, УПИ VII.

По делото е приет и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том V, peг. № 8844, дело № 489 от 29.12.2009 г. по описа на нотариус И. Л., от който се установява, че по време на брака между страните ищецът В.С. е продал своя недвижим, придобит от него на 05.10.2005 г., за сумата от 20 000 лева.

Установява се още, че по време на брака му с ответницата И.П. С., на 09.02.2010 г. ищецът В.С., в качеството му на купувач, закупил процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.291.4.3 в гр. Враца, общ. В., обл. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота, обл. В., общ. В., гр. ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 54.26 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня и сервизно помещение (баня с тоалетна), заедно с прилежащите му части: мазе № 33 с площ от 3.10 кв.м., 7.01 кв.м. идеални части от общите части на сградата, изпълнена в груб строеж, съответните идеални части от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 12259.1013.291.4.2, 12259.1013.291.4.4, под обекта:  12259.1013.291.4.26, 12259.1013.291.4.24, 12259.1013.291.4.25, над обекта: 12259.1013.291.4.6, 12259.1013.291.4.7, както и 30 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291 гр. В., общ. В., обл. В. по кадастралния карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ул. ****, с площ на целия имот от 453 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на целия поземлен имот: 12259.1013.290, 12259.1013.311, 12259.1013.299, 12295.1013.298,       12259.1013.297, 12295.1013.292. Сделката била обективирана в приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том II, peг. № 1209, дело № 72 от 2010 г. на нотариус В. В., с рег.№ 338 в НК, с район на действие Районен съд гр. В. за сумата от 15 500 лева.

Приети по делото са и две разписки от 31.05.2010 г. От първата се установява, че на посочената дата ищецът В.С. получил сумата от 10 000 лева от лицето В. В. К. – купувач по сделката от 29.12.2009 г., при която С. е прехвърлил чрез покупко-продажба собствеността на придобития от него преди брака имот. От втората приета разписка се установява, че на същата дата /31.05.2010 г./ ищецът В.С. – в качеството му на купувач на процесния недвижим имот по сделката от 09.02.2010 г., предоставил сумата от 7000 лева на продавача Х. Н. Б., с което отношенията помежду им били окончателно уредени.

Приета по делото е и сметка на осигурено лице относно ответницата И. С., издадена от „Преко“ ЕООД, от която се установява, че за календарната 2010 г. за същата са направени осигурителни вноски в общ размер от 3785,12 лева.

В производството по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на петима свидетели, чиито показания, относно релевантните по делото факти, могат да бъдат обособени в две групи.

От една страна, показанията на свидетелите Ц. Б. К. – бивша съпруга на ищеца В.С., и П. Б. Т. – в приятелски отношения с ищеца, се установява, че притежаваният от С. недвижим имот, придобит преди брака му с ответницата и находящ се в гр. ****, бил продаден с единствената цел да закупи апартамент, който да остане за неговата дъщеря от първия брак. И двете свидетелки са категорични, че сумата, получена от продажбата на къщата, била използвана за придобиването на апартамента, находящ се в гр. ****. Придобития имот С. заплатил на две вноски. Свидетелката К. сочи още, че била също ангажирана след продажбата на къщата в гр. **** в търсенето на подходящ апартамент, който да бъде закупен, като преди закупуването на процесния, била на извършването на оглед на друг имот.

От друга страна, на тези гласни доказателствени средства могат да бъдат противопоставени показанията на свидетелите Е. Ц. Й., Р. В. П. и Е. В. Т., намиращи се в приятелски отношения с ответницата И. С.. И трите разпитани свидетелки сочат, че бившите съпрузи С. живели съвместно в Г. в продължение на години, където работили и събирали средства, като намерението им било да си закупят апартамент в Б.. Нито една от свидетелките не може да конкретизира какъв е бил размерът на съвместните спестявания на страните, но те били използвани за закупуването на процесния апартамент в гр. В..  Според свидетелката Е. Й., също живяла в Г., ответницата И. С. имала месечен доход от около 1000 евро, като ищецът В.С. също изкарвал най-малко толкова.

Други относими доказателства в производството по делото не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 23, ал.1 СК вр. чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. ****, придобит по време на брака между страните със средства, които са лична собственост на ищеца, без ответницата да има съвместен принос за закупуването му.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1) придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. Ищецът носи и тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК.

С определение от 15.01.2021 г., в което е обективиран проектът за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на 07.04.2021 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че: страните са се намирали в брак, считано от 27.04.2007 г. до 28.03.2015 г. – моментът на влизане в законна сила на решение № 233/06.03.2015 г., постановено по гр.дело № 4842/2014 г. по описа на Районен съд – Враца; преди сключването на брака между страните ищецът В.Ц.С. е притежавал недвижим имот в гр. ****, придобит от него през 2005 г., който бил продаден през м. декември 2009 г.; през м. февруари 2010 г. страните закупили процесния ап. 3, находящ се в гр. ****.

Процесният недвижим имот е придобит на 09.02.2010 г. – по време на действащия понастоящем Семеен кодекс /обн. ДВ. бр.47 от 23 юни 2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. Съгласно §4, ал. 1 ПЗР на СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Съгласно ал. 2, съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс. В случая нито се твърди от страните, нито са представени доказателства по делото за това бившите съпрузи да са избрали законов режим на разделност или да са сключили брачен договор. При това положение, приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, съгласно която вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

В т. 4 на Тълкувателно решение 5/2013 от 29.12.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн.  чл. 23, ал.1 и 2 СК / чл. 21, ал.1 и 2 СК, отм./. На по-голямо основание такава трансформация може да се установява и когато недвижимият имот е придобит на името на единия съпруг, предявил иска, както е в настоящия случай.

Предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК урежда правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно  чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака с лично имущество. По смисъла на чл. 22, ал. 1 СК, даваща дефиниция за лично имущество, вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК.

Законът изисква пълно /създаващо сигурно убеждение за съда/ и пряко /с документи за притежаването и отчуждаването на личното имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право.

Посочи се по-горе, че са събрани свидетелски показания, които могат да бъдат обособени в две групи. Според показанията на свидетелите Ц. Б. К.и П. Б. Т., процесният недвижим имот, находящ се в гр. **** е придобит по време на брака, но изцяло с лични средства на ищеца В.С. от продажбата на притежаван от него имот, придобит преди брака му с ответницата и находящ се в гр. ***. Според показанията на свидетелите Е. Ц. Й., Р. В. П.и Е. В. Т. придобитият по време на брака имот, находящ се в гр. ****, е заплатен с общи на двамата бивши съпрузи средства. Нито един от петимата разпитани свидетели обаче не е присъствал по време на изповядване на сделките, нито е бил очевидец на предаването на суми във връзка с осъществената продажба и последвала покупка на недвижим имот, като показанията им пресъздават споделена от страните информация. При това положение за установяване на релевантния по делото факт следва да бъдат съобразени и останалите доказателства, събрани в производството. Отчитайки приетите по делото писмени доказателства, съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ц.Б.К. и П. Б. Т., съобразявайки вероятната заинтересованост на свидетелката К. по смисъла на чл. 172 ГПК. Съображенията за това са следните:

Установи се по делото, че ищецът е притежавал предбрачно имущество – къща, находяща се в гр. ****, както и че имотът бил продаден по време на брака му с ответницата, а именно – на 29.12.2009 г. Около два месеца по-късно, на 09.02.2010 г., страните придобили в режим на СИО апартамент в гр. ****, по която сделка като купувач в нотариалния акт бил вписан единствено ищецът.

Данните по–горе установяват в логична по цел и време последователност разпореждането на ищеца с негово лично – предбрачно имущество за закупуване на апратамента в СИО, намиращ се на ул. **** в гр. В.. От съществено значение в случая за доказването на пълната трансформация са направените уговорки в двата нотариални акта, кореспондиращи напълно помежду си. Така в раздел I от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том V, peг. № 8844, дело № 489 от 29.12.2009 г. по описа на нотариус И. Л., с който ищецът се разпоредил със собствения си имот, придобит преди брака, страните по сделката се уговорили, че продажната цена на имота ще бъде изплатена на В.С. на две вноски – първата от 10 000 лева е удостоверено, че е получена от С. преди сделката, а останалата сума от още 10 000 лева страните се уговорили, че ще бъде изплатена в срок до 30.05.2010 г. Сключвайки около два месеца по-късно договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот – ап. 3, находящ се в гр. ****, ищецът В.С., този път в качеството му на купувач, постига аналогична договореност за заплащането на цената с продавача „Форстрой-Инженеринг“ ЕООД. В раздел I от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том II, peг. № 1209, дело № 72 от 09.02.2010 г. на нотариус В. В., обективиращ извършената сделка, е уговорено, че продажната цена от 15 500 лева ще бъде изплатена на продавача двукратно. Удостоверено е, че първата вноска от 8500 лева продавачът получил от купувача В.С. в брой в деня на подписване на нотариалния акт, а за останалата част от цената – сумата от 7000 лева, страните постигнали уговорка да бъде заплатена в срок до 30.05.2010 г. Налага се еднозначен извод, подкрепен изцяло от приетите нотариални актове, че получавайки сумата от 10 000 лева на 29.12.2009 г., когато се е разпоредил с предбрачното си имущество, ищецът В.С. е разполагал със средства, с които два месеца по-късно да заплати първата вноска по придобития по време на брака апартамент – сумата от 8500 лева, заплатена на 09.02.2010 г. Същевременно, ищецът, който не е получил пълната цена за личното си имущество и очаквайки това да бъде сторено в срок до 30.05.2010 г., когато бил уговорен падежът за погасяване на останалата част от продажната цена, постига идентична уговорка с продавача на процесния апартамент, придобит по време на брака, а именно – останалата част от цената да бъде заплатена от В. С. в срок до 30.05.2010 г. Връзката между двете уговорки, направени в период от около два месеца една след друга, е пряка, като останалите събрани в производството доказателства не могат да я разколебаят. Важно обстоятелство е и че придобивната сделка по отношение на процесния имот е извършена непосредствено след продажбата на личното предбрачно имущество на ищеца, а не обратното.

Установената по-горе зависимост между получаването на средствата от продажбата на личното си имущество и заплащането на цената за придобития по време на брака имот, се подкрепя и от приетите по делото две разписки от 31.05.2010 г. От първата се установява, че на посочената дата ищецът В.С. получил сумата от 10 000 лева от лицето В. В. К. – купувач по сделката от 29.12.2009 г., при която е прехвърлил чрез покупко-продажба собствеността на придобития от него преди брака имот. От втората приета разписка се установява, че на същата дата /31.05.2010 г./ ищецът В.С. – в качеството му на купувач на процесния недвижим имот по сделката от 09.02.2010 г., предоставил сумата от 7000 лева на продавача Х. Н. Б., с което отношенията помежду им били окончателно уредени.

Налага се извод, че трансформацията е доказана главно, пълно и пряко - с документи, установяващи процеса на договаряне и извършването на разпоредителната с личното имущество и на придобивната за процесния имот сделки, както и с кореспондиращи им достоверни свидетелски показания. Със събраните в производството доказателства се оборва и презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК по отношение на процесния недвижим имот.

Придобитото по време на брака вещно право е изцяло със средства от лично имущество на съпруга – ищеца В.С., като в тези случаи новопридобитото вещно право става изцяло лично на съответния съпруг. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени разноски в производството за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от общо 705,27 лв.

Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК , съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.23, ал.1 СК по отношение на И.П. С., ЕГН: **********, че В.Ц.С., ЕГН: ********** е собственик на придобития по време на брака между страните изцяло с лично имущество самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.291.4.3 в гр. В., общ. В., обл. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота, обл. В., общ. В., гр. В., ул ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ 54.26 кв.м., състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, спалня и сервизно помещение (баня с тоалетна), заедно с прилежащите му части: мазе № 33 с площ от 3.10 кв.м., 7.01 кв.м. идеални части от общите части на сградата, изпълнена в груб строеж, съответните идеални части от отстъпеното право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 12259.1013.291.4.2, 12259.1013.291.4.4, под обекта:  12259.1013.291.4.26, 12259.1013.291.4.24, 12259.1013.291.4.25, над обекта: 12259.1013.291.4.6, 12259.1013.291.4.7, както и 30 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.291 гр. В., общ. В., обл. В. по кадастралния карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 година на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота ул. ***, с площ на целия имот от 453 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи на целия поземлен имот: 12259.1013.290, 12259.1013.311, 12259.1013.299, 12295.1013.298,12259.1013.297, 12295.1013.292, придобит на 09.02.2010 г. чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том II, peг. № 1209, дело № 72 от 2010 г. на нотариус В. В., с рег.№ 338 в НК, с район на действие Районен съд гр. Враца.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.П. Стоянова, ЕГН: ********** да заплати на В.Ц.С., ЕГН: ********** сумата от 705,27 лв. за направени разноски в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: