Определение по дело №598/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК.

Делото е образувано по жалба на „СЪДРУЖИЕ-ПУЦ" ЕООД, ЕИК124034211, , с адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], ап. З, Представлявано от управителя Ю. Д.., подадена от адвокат Д. С. - ДАК, против Заповед № 1811/19.11.2024г. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл.65, ал. 1 ЗОбС е разпоредено изземване на общински нежилищен имот - частна общинска собственост представляващ терен с площ 189 кв. м. (съгласно Договор № 729/09.03.1999г. за отдаване под наем на общински терен), които терен е част от имот с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място] (целият с площ от 768 кв. м), върху които е изградена временна постройка - павилион-барака, построена по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място], собственост на „Съдружие ПУЦ" ЕООД, със застроена площ от 187 кв. м, съгласно данни от КККР, а по данни от договор за покупко-продажба на недвижим имот см. чл. 120 ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. - 189 кв. м., от „ Съдружие - ПУЦ" ЕООД, поради това, че дружеството владее имота, върху който е изградена собствената му сграда без правно основание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от адресат на акта и при наличие на правен интерес от оспорването му.

С жалбата е направено искане по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закон (чл. 65, ал. 4 ЗОбС) предварително изпълнение на заповедта.

Искането е мотивирано с твърдения, че допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 1811/19.11.2024 г. на кмета на Община Добрич се засягат особено важни интереси на жалбоподателя - който е адресат на заповедта. Сочи се, че в случая със заповедта и предварителното ѝ изпълнение се засягат конституционно гарантираните основни права – правото на собственост върху постройката, като се налагат доводи, че с предварителното изпълнение на заповедта би се достигнало до необратимо увреждане целостта на сградата и съответно невъзстановими щети за дружеството.

Съдът намира особеното искане за допустимо като депозирано от надлежна страна, а по същество – основателно.

Съобразно нормата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 92, ал. 14 ЗГР предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Несъмнено допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта (чл. 65, ал. 4 ЗОбС) може да бъде спряно от съда при наличие на опасност от причиняване на значителна или труднопоправима вреда за молителя. В случая е налице такава, тъй като премахването на постройката евентуално би осуетило възможността същата да бъде възстановена отново. Безспорно с това се нарушава конституционното право на собственост, което дружеството упражнява спрямо нея.

Текста на чл. 166, ал. 2 АПК предполага своевременност на защитата, при преценка на баланс между охраняемия обществен и засегнатият частен интерес, през призмата на възможността за настъпване на значима или трудно поправима вреда. В случая по делото няма данни, от които да се обосновава извода, че спирането на изпълнението на заповедта би накърнило определен обществен интерес по необратим начин. Точно обратното, установи се от приложените към административната преписка документи, че постройката е ситуирана в общинския имот от повече от 20 години и не са налице данни и твърдения, за наличие на обществено мероприятие, което да налага спешното премахване на постройката. Освен това от данните по делото и от административната преписка става ясно, че в случая не се касае за „павилион-барака“ (както е записано в заповедта) а за сграда. Такъв извод съдът допуска въз основа на обстоятелството, че същата е нанесена в кадастралната карта като „Сграда за образование“. Следва да се има предвид и приложеното към жалбата Решение на ВАС с № 7373/13.06.2024г. постановено по адм.д. № 2202/2024г. в мотивите на което е прието, че процесната сграда е заснета като съществуваща и е нанесена в действащия ПУП-ПРЗ за УПИ V, кв. 36 по плана на ЦГЧ на [населено място], в който не е предвидено ново застрояване, а според ПУП-ПРЗ сградата е очертана с плътна дебела черна линия, което според П.5.1. към Таблица № 2 на Наредба № 8/2001 г., е сигнатура за запазваща се сграда. Индиция за това, че в случая разположената върху терена постройка е сграда от такъв тип се черпи от извършена справка на интернет адрес https://www.google.com/maps/@43.5655103,27.8178113,3a,75y,53.34h,77.01t/data=!3m7!1e1!3m5!1sOsC_gw8kSCKNJrQG7Sod6g!2e0!6shttps:%2F%[интернет адрес]%2Fv1%2Fthumbnail%3Fcb_client%3Dmaps_sv.tactile%26w%3D900%26h%3D600%26pitch%3D12.986826140257193%26panoid%3DOsC_gw8kSCKNJrQG7Sod6g%26yaw%3D53.33799414100508!7i13312!8i6656?authuser=0&entry=ttu&g_ep=EgoyMDI0MTIwMy4wIKXMDSoASAFQAw%3D%3D. Данните от посочения интернет адрес съставляват електронен документ по смисъла на чл. 3 ЗЕДЕП и чл. 3, т. 35 от Регламент (Е.) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и от тях се вижда, че върху отредения за освобождаване с процесната заповед терен е ситуирана постройка, която е разположена върху бетонен фундамент и която визуално не може да бъде категорично припозната като „павилион-барака“ в какъвто смисъл е изложеното в заповедта.

Предвид изложените констатации основателни са опасенията на дружеството - молител за настъпване на непоправима вреда в патримониума му, предвид реалната възможност сградата да погине необратимо при предварителното изпълнение на заповедта. В представената от адм. орган преписка по издаването ѝ не са налице данни, че от страна на органа са извършвани проверки и действия от които да е установено по безсъмнен начин, че ситуираната в общинския имот постройка съставлява именно „павилион-барака“ и не е строеж по смисъла на §.5, т. 38 ДР на ЗУТ. Административният орган се позовава единствено на данни от договор за покупко-продажба на недвижим имот см. чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) но по преписката липсват данни във връзка с какво строителство е изградена постройката по този договор, дали това строителство е реализирано и дали процесната постройка е резултат от това строителство. Липсват данни в преписката за извършено обследване относно типа и характера на постройката.

Наличието на спор относно вида на постройката, също така поставя съда в невъзможност, на този етап от производството по делото, да прецени дали административният орган е приложил правилната административна процедура. Това е така, защото ако евентуално се установи, че отредената за премахване постройка е строеж по смисъла на §.5, т. 38 ДР на ЗУТ, приложим за установяване дали строежът е законен или незаконен и неговото премахване би бил процесуалния ред предвиден в чл. 225 и чл. 225а ЗУТ.

Следва да се посочи също, че предвид краткия срок даден за предаване на имота и премахване на постройката – 09.12.2024 г. от 10.00 часа и насроченото принудително изпълнение жалбоподателят е поставен в невъзможност да се снабди с други доказателства с оглед оспорване констатациите в заповедта, поради което изискването на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК в случая е неприложимо.

В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили в резултат на унищожаването на сградата, като изпълнението на административния акт, ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Съдът намира също, че спиране изпълнението на административния акт, няма да затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена. Също така намира, че при евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди, които са трудно поправими.

По изложените съображения, като намира особеното искане за основателно, съдът съгласно чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК

О П Р Е Д Е Л И :

С. П. И. на Заповед № 1811/19.11.2024г. на Кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е разпоредено изземване на общински нежилищен имот - частна общинска собственост представляващ терен с площ 189 кв. м. (съгласно Договор № 729/09.03.1999г. за отдаване под наем на общински терен), които терен е част от имот с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място] (целият с площ от 768 кв. м), върху които е изградена временна постройка - павилион-барака, построена по реда на чл. 120 ППЗТСУ (отм.), с [идентификатор] (стар [идентификатор]) по КККР на [населено място], собственост на „Съдружие ПУЦ" ЕООД, със застроена площ от 187 кв. м, съгласно данни от КККР, а по данни от договор за покупко-продажба на недвижим имот см. чл. 120 ППЗТСУ (отм.) от 29.12.1997г. - 189 кв. м., от „ Съдружие - ПУЦ" ЕООД, поради това, че дружеството владее имота, върху който е изградена собствената му сграда без правно основание.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7- мо дневен срок от съобщаването на страните.